РЕШЕНИЕ
№456/05.08.2021г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова.................................................................и
в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №368 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба от М.Д.С. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-1020
от 22.03.2021г. , издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ -София.
Жалбоподателят счита заповедта за нищожна
и незаконосъобразна като издадена от некомпетентен орган, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с
материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че заповедта е издадена
от неоторизиарно съгласно ЗАвтП лице, че
наложените ПАМ са неконкретизирани като по отношение на първата от тях не става
ясно какво нарушение следва да се отстрани до 12 месеца, а по отношение на
втората не става ясно за какъв период/ срок се налага. Твърди, че не е
направена разлика между споделено пътуване и обществен превоз като в случая са
налице изключенията по чл.6 от ЗАвтП. Сочи, че с МПС от категория М1 няма как
да се извършва обществен превоз. Твърди също, че писмените обяснения на
пътниците в автомобила са дадени под заплаха и натиск от длъжностното лице.
Излага и доводи, че в случая ПАМ е наложена с цел санкциониране, а не като превантивна
мярка. Твърди, че ПАМ е недопустима и незаконосъобразна, тъй като заповедта е
издадена на лице, което не е собственик на МПС.
По изложените съображения моли
оспорената заповед да се прогласи за нищожна или да се отмени. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител. Излагат се съображения, че записаните като
свидетели в съставения АУАН , с който се обвързва издаването на оспорената
заповед, не са лицата установили нарушението.
Ответникът – Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” /РД“АА“/–
гр. София, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното
писмо, с което жалбата е изпратена до съда , предлага ЗППАМ да бъде потвърдена
като сочи, че при издаването ѝ са съобразени процесуалните и материалните
правила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че надвишава предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.03.2021г. на М.Д.С. е съставен АУАН
серия А-2020 № 288090 от инспектор в РД „АА” – София за нарушение на чл.6, ал.1
от ЗАвтП , а именно за това, че на 20.03.2021г. около 23.30 часа в обл.София, на
ГКПП Калотина, с посока на движение към Република България, управлява лек
автомобил от категория М1, марка „Ф.“, модел „К.“ с рег.№***, собственост на В.
Д. В. от с.Ч., обл.Х., като извършва
обществен превоз на четирима пътници срещу заплащане на стойност 100 евро, по
маршрут Кралство Нидерландия – Република България без валидно издаден лиценз на
Европейската общност за международни пътнически превози, което е установено
след оказано съдействие от служителите на ГКПП Калотина.
По така съставения АУАН М.Д.С. е вписал,
че няма възражение.
Въз основа на констатациите по съставения
акт Директорът на РД „АА” гр.София, на основание чл. 107, ал.1 във вр. с чл.
106а, ал.1, т.1, б.“б“, предл.1 и предл.2, и ал.2, т.1 от ЗАвтП, е издал
процесната заповед, с която е приложил : 1.
ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела на отнемане на лек автомобил от категория М1, марка „Ф.“,
модел „К.“ с рег.№***, собственост на В. Д. В. с посочен ЕГН и адресна
регистрация, до отстраняване на нарушението; 2. ПАМ по чл. 106а, ал.1,
т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водача М.Д.С. № ***.
На 20.03.2021г. , на основание чл.106а,
ал.3 от ЗАвтП е отнет 1 бр. регистрационна табела с рег.№*** и свидетелство за
регистрация – част втора на лек автомобил от категория М1, марка „Ф.“, модел „К.“ - собственост на В. Д. В., за което е
съставен протокол.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е
връчена на М.Д.С. на 06.04.2021г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния
орган на 13.04.2021г.
По делото по искане на ответника са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.И.Т. и Д.Р.Б. ***.
Свидетелят Т. сочи, че на въпросната
дата е имало съвместна акция с Гранична полиция на ГКПП-Калотина. Вечерта били
спрени около 7-8 превозни средства, едно от които процесното, превозващо
пътници от Нидерландия. При поискване на писмени обяснения от служителите на
Гранична полиция се разбрало, че водачът превозва пътници срещу заплащане, без
да има лиценз за това. За констатираното
нарушение му съставил акт. Обстоятелството, че се превозват хора срещу
заплащане се установило въз основа на
писмени обяснения на пътниците, дадени пред Гранична полиция като свидетеля
присъствал на даването им. Свидетелят не си спомня точният брой на пътниците,
но мисли , че били четирима. Разстоянието от Нидерландия до България било около
2000 км.
Свидетелят Б. заявява, че имали доста
съвместни акции с Гранична полиция на ГКПП – Калотина, на различни дати за
нерегламентирани превози т.е. с нелицензирани автомобили се извършвал превоз
срещу заплащане от и до България. Обяснява, че служителите на Гранична полиция
спирали за проверка водача, съответно превозното средство и пътниците,
разпитвали ги, снемали им устни и писмени обяснения как пътуват, с каква цел,
на каква цена и т.н., след което събраната документация се предавала на
служителите на РДАА за вземане на отношение по компетентност. Настоящият случай
бил идентичен с повечето такива като
някои от пътниците или всички заплащали определена цена , за да пътуват. В
случая пътували от Нидерландия за България. Установили, че превозът е срещу заплащане
от писмените обяснения на пътниците. Обясненията били дадени пред служителите
на Гранична полиция, но свидетелите присъствали при даването им. Свидетелят
заявява, че работата по съвместната операция е въз основа на заповед от
директорите на двете ведомства. Свидетелят не си спомня броя на пътниците в
процесния микробус, като поддържа написаното в съставения акт.
Видно от писмо
рег.№437900-355/15.03.2021г. на Началник ГПУ-Калотина, до Директора на РД“АА“ –
София е отправено предложение за провеждане на съвместна специализирана
полицейска операция /СПО/ между ГПУ-Калотина и
РД“АА“-София с цел противодействие на незаконен и нерегламентиран превоз
на пътници срещу заплащане. В тази връзка е изготвен План за провеждане на
съвместната СПО, утвърдено от , утвърден на 17.03.2021г. от Директора на РД“АА“
– София и Началника на ГПУ-Калотина, видно от който е определен времевия
диапазон на операцията – от 20.00ч. до отпадане на необходимостта на 20.03.2021г. , както и обектите на
проверка – МПС/бусове/, извършващи нерегламентиран превоз на пътници срещу
заплащане през ГКПП-Калотина.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е ЗППАМ
№РД-14-1020 от 22.03.2021г. , издадена
от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с която на основание
чл. 107, ал.1 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.1, б.“б“, предл.1 и предл.2, и ал.2,
т.1 от ЗАвтП, са приложени : 1. ПАМ
по чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела на отнемане на лек автомобил от категория М1, марка „Ф.“,
модел „К.“ с рег.№***, собственост на В. Д. В. с посочен ЕГН и адресна
регистрация, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца
и 2. ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3
от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водача М.Д.С. № ***.
Жалбата в частта
ѝ, насочена срещу приложената ПАМ по т.1 от заповедта - временно спиране
от движение на МПС, е процесуално недопустима.
По делото не е спорно, че процесният
автомобил марка
„Ф.“, модел „К.“ с рег.№*** е
собственост на В. Д. В.. Именно последният е
лицето, притежаващо активната процесуална легитимация да оспорва ПАМ "временно спиране от движение на
МПС", тъй като мярката засяга неговото право като собственик да полза
вещта по предназначение. Жалбоподателят , независимо от изричното му упоменаване
като адресат на заповедта и наложените с нея ПАМ, няма правен интерес да
оспорва акта в тази му част, доколкото ПАМ по т.1 от заповедта не засяга пряко
негови права и законни интереси и не му вменява определени задължения. За
жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на заповедта в частта на
наложената ПАМ по т.1, поради което жалбата
в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да се прекрати.
В останалата й част, касаеща оспорването
на наложената ПАМ – временно отнемане на СУМПС, жалбата като подадена в срока
по чл.149,
ал.1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта и при наличие на правен
интерес от оспорване, е допустима.
Разгледана по същество, жалбата в
допустимата й част е основателна.
По делото не се доказа материалната
и териториална компетентност на ответния административен орган да издава
заповеди за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Съгласно чл. 107, ал. 1
ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.
106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА”АА”/ или
упълномощени от него длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Директор
на РД „АА” – София, като независимо от двукратно указаната му доказателствена
тежест , както и от и от изричните указания по чл.171, ал.5 от АПК /с.з. от
03.06.2021г./ , последният не представи доказателства за компетентността си да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗАвтП и по-конкретно от вида на
процесната. Представените такива по
делото – Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и
Заповед № РД-01-42/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”, касаят
компетентността на съответните длъжностни лица, сред които и ответникът, да издават наказателни постановления за
нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтП и ЗДвП , съотв. да издават заповеди за
прилагане принудителните административни мерки по ЗДвП т.е. установяват наличие
на компетентност относно издаването на актове, различни от оспорения.
Предвид горното, следва да се приеме, че
оспорената заповед изхожда от некомпетентен орган, което е основание за
прогласяване на нищожността й в оспорената й част.
Наред с горното и за пълнота на
мотивите, следва да се посочи, че заповедта е и незаконосъобразна.
Заповедта е обективирана в изискуемата
от закона писмена форма, но по отношение на разглежданата ПАМ не съдържа
разпоредителна част, в която се определя срока на изпълнение на мярката.
В диспозитива на заповедта относно
принудителната мярка, наложена на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАП – временно отнемане на
СУ МПС, липсва срок, за който се налага мярката. Посочената като основание
разпоредба предвижда, че при установяване на извършван обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността, за
преустановяване на административното нарушение се прилага принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Административният орган има задължение да посочи срока
на действие на ПАМ, като този срок следва и да бъде конкретизиран и мотивиран с
оглед на посочения в закона. В случая в разпоредителната част на оспорената
заповед липсва посочен срок, като такъв няма и мотивите на същата. Административният орган е следвало да
определи срок и то независимо дали в правната норма такъв е посочен фиксирано
или в рамките на период . При налагането на ПАМ без да бъде определен срока
ѝ на действие, се създава неяснота, водеща до незаконосъобразност на
акта, което е и основание за неговата отмяна.
Следва да се има предвид, че посоченият срок в диспозитива на заповедта
касае единствено другата принудителна административна мярка – временно спиране
от движение, която не е предмет на разглеждане, а освен това двете ПАМ имат
самостоятелен характер, който е и с оглед на вече посоченото относно това
спрямо кого се прилага съответната мярка. Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на чл.59,
ал.2, т.5
от АПК. Неопределения
срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за
административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване
и прилагане на срока, който е определен в закона, но остава неясен в случая и
като такъв може да породи спорове относно изтичането му.
Оплакванията на ответника, за
незаконосъобразност на съставения АУАН, поради вписване като свидетели на лица,
които не са очевидци на нарушението, съдът не коментира, доколкото те подлежат
на обсъждане в административнонаказателното производство по издаване на НП,
каквото не е настоящото .
Относно твърдението на жалбоподателя, че в случая са налице изключенията по
чл.6 от ЗАвтП следва да посочи, че не се конкретизира кои точно изключения по
разпоредбата се визират. Доколкото се сочи, че не е направена разлика между
споделено пътуване и обществен превоз, както и че с МПС от категория М1 няма как да се
извършва обществен превоз , то става ясно, че се претендира процесният превоз да не е обществен
такъв.
Съгласно §1,
т. 1 от ДР на ЗАвтП, в приложимата му редакция, в сила от 7.07.2020 г.,
"обществен превоз" е превозът, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство,
като по силата на §. 1,
т. 2 от ДР на ЗАвтП, в приложима редакция на нормата, "превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че
за да е обществен превозът, следва да се извършва за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага.
В конкретния случай не е спорно, че процесното
пътно превозно средство, с което е осъществен превозът, е от категорията М1 и
не е собственост на жалбоподателя. Видно от представените по делото писмени
доказателства, в хода на административното производство са били снети писмени
сведения от три физически лица – пътници в автомобила, в които те посочват
конкретно, че са заплатили определена цена за превоза т.е. налице е превоз
срещу заплащане, като същевременно не се твърди , а и не се доказва по делото
тези лица да са заплатили общо с водача цената на пътуването. Не се доказа по
никакъв начин и твърдението в жалбата, че сведенията са дадени под заплаха и
натиск.
Предвид горното, се налага извод, че в
случая е осъществен обществен превоз на пътници, а не споделено пътуване, както се
твърди в жалбата, респ. правилно е пристъпено към прилагане на ПАМ по чл. 106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП. Доколкото обаче се установява липса на посочен срок
за действие на наложената ПАМ , то следва да се приеме, че е нарушена формата
на оспорения акт, поради което и на основание чл.146, т.2 от АПК оспорваната
заповед в посочената ѝ част се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения и предвид извода
за некомпетентност на издателя на оспорената заповед, същата в частта й относно
наложената ПАМ по
чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП /т.2/ следва да се обяви за нищожна.
При този изход на производството,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Следва в тази връзка да се отчете, че по отношение на едната оспорена ПАМ
производството следва да бъде прекратено, но не поради оттегляне на акта, а
поради липса на правен интерес от обжалването, поради което са дължими разноски
само относно отменената заповед в частта на ПАМ с правно основание чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвП. В този смисъл и на
основание чл.143, ал.1 от АПК от общо дължимите като разноски 550,00 лева,
платени за адвокатско възнаграждение, ще бъдат дължими такива в половин размер –
275,00 лева. Съдът не споделя възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е съобразено с размера по чл.8, ал.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
жалбоподателя следва да се присъди и заплатената държавна такса за образуване
на делото – 10,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.4 от АПК и чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Д.С. ***, с посочен съдебен адрес:***,
. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-1020/22.03.2021г. , издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ –София, в частта й относно приложената ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1
от ЗАвП и ПРЕКРАТЯВА в тази му част
производството по адм.д.№368/2021г. по описа на Административен съд –Хасково.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1020/22.03.2021г. , издадена от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ –София, в частта й, в която на основание чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС
№
*** на М.Д.С.
*** .
ОСЪЖДА Регионална дирекция Автомобилна администрация – гр.София, да заплати на М.Д.С. ***, ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в общ размер 285,00 /двеста осемдесет и пет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му в прекратителната
му част, с характер на определение и в 14-дневен срок от съобщаването му в останалата
му част .
Съдия: