Присъда по дело №1103/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 39
Дата: 20 юни 2025 г. (в сила от 8 юли 2025 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20253630201103
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Шумен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниХ.Д.М.

заседатели:Ц.И.С.
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора Й. Й. Л.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20253630201103 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Ф. Ш., с ЕГН**********, роден на ********* год. в
********, с постоянен адрес в гр.Исперих, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2024 год. в гр.Шумен отнел
чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 15.00 лева; ключове на стойност 10.50 лева;
очила с калъф на стойност 60.00 лева; мобилен телефон „Редми“ на стойност 150.00 лева със
сим карта на стойност 12.00 лева; мобилен телефон “Сони“ на стойност 90.00 лева, и
парична сума на стойност 5000 евро /с левова равностойност 9779.15 лева/ на обща стойност
10116.65 лева от владението на И. Х. И., собственост на И. Х. И., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК и
чл.58а от НК ГО ОСЪЖДА НА 2 /две/ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което подсъдимият е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Б. Ф. Ш., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 146.00 лева /сто
четиридесет и шест лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като
сумата от 146.00 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от
5.00 лева по сметка на ШРС.
1
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК отнема в полза на държавата веществените
доказателства - два броя угарки от цигари „Sobranie“, два броя угарки от цигари, от които
едната ръчно свита, а другата с надпис „Parliament“ и дървена клечка с бели краища със
жълто зацапване /клечка за уши/.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство заложен билет
на името на Б. Ф. Ш. следва да бъде върнат на подсъдимия Б. Ф. Ш., с ЕГН**********.
Веществените доказателства – 3 броя банкноти с номинал 100 евро, 18 броя банкноти
с номинал 50 евро, 4 броя банкноти от по 50 лева, 1 брой банкнота от 5 лева, 1 брой монета
от 2 лева и 1 брой монета от 1 лева, намиращи се на съхранение в банкова касета /сейф/
№245 в „Инвестбанк“ АД, клон Шумен следва да бъдат върнати на собственика И. Х. И..
Веществените доказателства тефтер с черни корици, съдържащи листи с изписани с
молив - телефонни номера и имена на турски език; 1 бр. портфейл в червен цвят, съдържащ
броеница, лист с изписан текст от двете страни на арабски език, снимка на сграда; 1 бр.
диоптрични очила с надпис от вътрешната дръжка „halifaks“ с калъф; син несесер, лични
бележки; 1 бр. текстилен несесер с цип, съдържащ лични документи, както следва: пластика
с номер ********* на името Ilmie Ismailova, пластика на Metro, Бурса; 2 бр. копия на лични
документи на името И. И. и на И. Бахтияр; пластика „Telefon Kart“, пластика на „BuKart“;
пластика с надпис „Istambul“; пластика с надпис „Q – Veh“, и пластика „MyKik“; 1 бр.
мобилен телефон със син на цвят заден панел и надпис „Redmi“; 1 бр. мобилен телефон

марка „Sony“със сериен номер YT91XN6212 и IMEI 3554206143840 следва да бъдат
върнати на собственика И. Х. И..
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №1103 по описа за 2025 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №563/2024 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Б.Ф.Ш., с ЕГН**********, роден на
**************, с постоянен адрес в И., български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият
на 20.06.2024 год. в гр.Шумен отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 15.00
лева; ключове на стойност 10.50 лева; очила с калъф на стойност 60.00 лева; мобилен
телефон „Редми“ на стойност 150.00 лева със сим карта на стойност 12.00 лева; мобилен
телефон “Сони“ на стойност 90.00 лева, и парична сума на стойност 5000 евро /с левова
равностойност 9779.15 лева/ на обща стойност 10116.65 лева от владението на И.Х.И.,
собственост на И.Х.И. и Б.Ш.И., без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да
ги присвои.
В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание
пострадалите лица не предявяват граждански иск.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимият при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК,
поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На основание
чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 20.06.2025 год.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанието на подсъдимия, без
да събират повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия Ш. наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години,
което на основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Ш. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното, като моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия счита, че в настоящия случай на подзащитния му следва да бъде
наложено наказание при отчитане на обстоятелството, че към момента на извършване не
деянието е бил реабилитиран, като моли за по-ниско наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Б.Ф. Ш. живеел на семейни начала със свидетеля Р.А.С.. На 14.06.2024
год. двамата се настанили в стая в хотел „Пролет“ в гр.Шумен. Стаята била с номер 1Б.
Същата била обособена в апартамент с още една стая под номер 1А и съответно двете стаи
използвали общ коридор и общ санитарен възел.
На 20.06.2024 год.в стая 1А се настанили пострадалите лица - свидетелите Б.Ш.И. и
съпругата му И.Х.И.. Двамата живеели и работели в Република Германия, но се върнали за
кратко време в България. Пътувайки, направили резервация по интернет за хотел „Пролет“ и
се настанили именно в стая 1А късно вечерта около 22.30 часа на 19.06.2024 год., след което
двамата си легнали, тъй като били изморени. На следващия ден възнамерявали да
1
продължават пътя си към село Станянци. В стаята им, непосредствено до вратата имало
разположен нисък хладилник, върху който свидетелката И. поставила дамската си чанта. В
същата съхранявала свои лични вещи, документи, два телефона, очила, други дребни вещи,
както и сумата от 5000 евро - обща собственост на двамата съпрузи. Заключила вратата и
със съпруга си си легнали. Въпросната вечер нямали визуален контакт с настанените в
съседната стая – свидетелката С. и подсъдимия Ш..
Около 06.00 часа на 20.06.2024 год. свидетелят Б.И. се събудил и решил да посети
санитарния възел в апартамента. Отключил вратата на тяхната стая и отишъл до
съответното помещение, като не заключил вратата на стаята, в която останала съпругата му.
След това се върнал обратно, легнал си и заспал, като отново пропуснал да заключи вратата
на помещението. Свидетелката И. И. се разбудила от движението на съпруга си, но не
обърнала внимание на наличието и разположението на вещите в стаята им и заспала отново.
Междувременно, възползвайки се от незаключената врата на стаята на пострадалите, докато
свидетелят И. бил в санитарното помещение, подсъдимият отворил вратата на тази стая,
взел чантата на И., разположена непосредствено до въпросната врата /върху хладилника/,
върнал се обратно в стая №1Б и разпоредил на свидетелката С. незабавно да се подготви за
напускане на хотела. Отнетата чанта, собственост на И. поставил изцяло в друга чанта,
собственост на С. и двамата веднага напуснали хотела. Принципно нямали намерение да
освобождават хотелската стая на тази дата, но предвид стореното, изоставили вещите си в
стая №1Б и си тръгнали без да заплатят дължимите суми за престоя си. След напускане на
сградата, подсъдимият споделил на свидетелката С. за извършената от него кражба.
Около 08.00 часа на 20.06.2024 год., пострадалите се събудили и установили липсата
на дамската чанта, собственост на свидетебката И.. Незабавно съобщили на управителя на
хотела – свидетелят П.П. и на органите на реда. Бил проведен оглед на
местопроизшествието, като по време на огледа били иззети вещи, собственост на
подсъдимия и свидетелката С. - два броя угарки от цигари с надпис „Sobranie“. Били иззети
още два броя угарки от цигари, от което едната без надпис, а другата - с надпис „Parliament“,
както и дървена пръчица със жълто зацапване /клечка за уши/.
След като свидетелите Б. и И. И.и съобщили на органите на реда за извършената
кражба, били отпочнати оперативно - издирвателни мероприятия, насочени към
установяване местонахождението на свидетелката С. и подсъдимия Ш..
Междувременно, след като С. и подсъдимият напуснали хотел „Пролет“, се
придвижили с такси в посока хотел „Орбита“, а после и хотел „Боровец“ в гр.Шумен, като
търсели свободна стая за настаняване. Именно в последно посочения хотел имало свободни
места и им била предоставена за настаняване стая, като свидетелката С. се регистрирала под
името на своя приятелка с имената Л.Р.Д.. След като се настанили, на телефонния номер на
С. позвънил свидетелят П.П. и поискал да се върнат обратно в хотела, като изискал
обяснение за извършената кражба. Чувайки разговора, Ш. прекъснал връзката, извадил сим -
карата и я счупил, поради което не били провеждани повече разговори между свидетелката
С. и представител на хотел „Пролет“.
Докато С. проверявала за стая в хотел „Боровец“ и се регистрирала, подсъдимият
успял да разгледа съдържанието на отнетата от него чанта. Констатирал, че вътре има
парична сума в размер на 5000 евро, която задържал. Извадил други вещи от вътрешността,
които от своя страна поставил в найлонова торба, а самата чанта изхвърлил на неустановено
по делото място. След първоначалното настаняване в стая в хотела, С. и Ш. поискали да
бъдат изместени в апартамент, за което била доплатена сума в евро и съответно получили
настаняване в по - голямо помещение.
Вътре в предоставения им апартамент в хотел „Боровец“ Ш. показал на С. паричната
сума, която открил в чантата на свидетелката И. и й дал найлоновата торба с останалите
съдържащи се в чантата вещи, като й казал да отиде някъде и да я изхвърли. С., обаче, не го
2
послушала и укрила найлоновата торба в хотелската стая, като го излъгала, че е изпълнила
нареждането му. Имала намерение на по - късен етап да ги остави някъде, където биха могли
да бъдат намерени от някого и да бъдат предадени на лицата, чиято собственост били
личните документи и телефоните.
След това, двамата започнали да посещават различни игрални зали в гр.Шумен, като
подсъдимият се разплащал с паричната суми в евро, намерена в чантата на И.. Останали и за
още една нощувка в хотел „Боровец“, за което Ш. заплатил също в евро и в лева. За
консумираните напитки по време на престоя им, подсъсизият заплащал отново от сумата в
евро, отнета ведно с чантата на свидетелката И..
На 22.06.2024 год. рано сутринта, двойката се изнесла от хотел „Боровец“ и се
настанили в хотел „Акцион делукс“ на бул.„Ришки проход“ в гр.Шумен.
Свидетелят А.О.А. /с прякор „Д.“/, бил таксиметров шофьор и около 18.00 часа на
23.06.2024 год. получил поръчка чрез диспечер за хотел „Акцион делукс“ на бул.„Ришки
проход“. Насочил се към указаното място, където го чакали Ш. и С. и още едно лице от
мъжки пол, което свидетелят А. познавал с името „О.“. Поискали да ги откара до търговски
обект от веригата „Кауфланд“ в кв.Боян Българанов в гр.Шумен, откъдето щели да си купят
цигари и да продължат към друго място, което не съобщили първоначално. А. ги откарал до
въпросния магазин и останал извън него, за да ги изчака, а тримата клиенти влезли вътре.
По същото време в същия магазин се намирал и свидетеля Р.Р., /също таксиметров
шофьор/, който познавал визуално свидетелката С. /под името „С.“/ и подсъдимия Ш., тъй
като те използвали услугите му веднъж и не заплатили стойността на таксиметровия превоз
на стойност 160лв от гр.Шумен до гр.Варна. Междувременно, местонахождението на С. и
Ш. било установено от полицейски органи, които се явили в търговския обект и предприели
задържане на обвиняемия. Когато влязъл във въпросния магазин „Кауфланд“, свидетелят Р.
видял, че полицаи извеждат именно свидетелката С. и подсъдимия Ш. навън. Той също
излязъл и така разбрал, че споменатите лица са използвали услугите на друг таксиметров
автомобил /управляван от свидетеля А. - „Д.“/ и не са заплатили стойността на превоза.
Пред полицейските служители, Р. попитал Ш. дали му дължи пари и той потвърдил, че му
дължи 160 лева. Предложил на момента да му заплати дължимото, като с разрешение на
полицаите, му предоставил сумата от 200 евро - част от сумата от отнетата дамска чанта, с
указание да бъде обменена във валута - български левове, да приспадне дължимото /в размер
на 160 лева/ и да заплати сумата от 10 лева на свидетеля А. - „Д.“. Р. извършил описаните
действия, като при обмяна съгласно съответния валутен курс получил сумата от 388 лева, от
които задържал 160 лева, предоставил 10 лева на А., а разликата от 218 лева впоследствие
предоставил по настоящото досъдебно производство с протокол за доброволно предаване/.
Предадената парична сума била в следния вид: четири банкноти от по 50 лева, банкнота от
10 лева, банкнота от 5 лева, монета от 2 лева и монета от 1 лев. Преди обмяната, свидетелят
Р., направил снимка и на банкнотата от 200 евро, която му била предадена от подсъдимия.
На 23.06.2024 год. подсъдимият бил задържан от органите на МВР, като при
последвалия обиск по ЗМВР наред с други вещи, у него били открити 3 броя банкноти с
номинал от по 100 евро и 18 броя банкноти с номинал от по 50 евро, за които е установено,
че са част от сумата от 5000 евро, собственост на пострадалите съпрузи - Б.И. и И. И.. Тази
парична сума в евро била предадена по досъдебното производство от съответен полицейски
служител.
След установяването на подсъдимия и задържането му по ЗМВР, С. оказала пълно
съдействие на разследването като присъствала на проведеното в обитаваната от нея и Ш.
стая в хотел „Акцион“ и посочила и предала вещите, които се намирали в чантата на И. и
които вещи, тя не изхвърлила въпреки указанията на Ш.. Били открити два броя мобилни
телефонни апарати, документи за самоличност /български и турски образец/ на свидетелката
И. И., диоптрични очила, пластики от различни търговски обекти, несесери, лични бележки
3
и др. Сред тези вещи попаднал и заложен билет на името на подсъдимия Ш., който също е
иззет като веществено доказателство. Сред предметите бил също и документ на чужд език
на името на Н.А., за която е установено, че няма каквато и да е връзка или познанство с
когото и да е от свидетелите по делото или с обвиняемото лице. Този документ е върнат на
свидетелката Н.А..
Личната карта, издадена от Р Турция на името на I.B. била изпратена на
компетентните власти в Р Турция, а паспорта на И. И. бил изпратен на компетентна
структура в ОД МВР Шумен.
На 24.06.2024 год. с постановление на ШРП подсъдимият Б.Ф.Ш. бил задържан за
срок до 72 часа.
С Определение №458/26.06.2024 год. по ЧНД №1193/2024 год. по описа на PC -
Шумен Ш. е бил задържан с мярка „Задържане под стража“. По подадена частна жалба
срещу определението на ШРС, с Протокол №217/09.07.2024 год. по ЧНД №352/24 год. на
ШОС, е била потвърдена мярката за неотклонение на Ш..
На 18.10.2024 год. мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена в „подписка“.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Б.Ф. Ш., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
общата стойност на отнетите движими вещи е в размер на 10116.65 лева.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си и което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелците. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на
4
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия Ш. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като висока - касае се за отнемане на множество чужди движими вещи.
Стойността на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи стойността на отнетите вещи е
10116.65 лева. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява
като висока с оглед данните за личността на дееца, наличието на множество предишни
осъждания. Въпреки, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
реабилитиран, непосредствено след извършване не деянието е било съден с пет различни
влезли в сила присъди за деяния против собствеността на гражданите, извършени в период
от около една година. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително
условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче
съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното
от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема и оказаното от подсъдимия съдействие в хода на
досъдебното производство, което е допринесло за разкриване на деянието и за откриване и
връщане на част от откраднатите вещи.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Ш., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден
в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно – 3 години “лишаване от свобода”. В
същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на две години “лишаване
от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе
предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период
от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимият очевидно не се е поправил,
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага
неговото ефективно изтърпяване.
В тази връзка на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
5
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Ф.Ш., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 146.00 лева /сто четиридесет и шест лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на
изпълнителен лист, като постанови сумата от 146.00 лева да бъде заплатена по сметка на ОД
на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства - два броя угарки от цигари „Sobranie“, два броя
угарки от цигари, от които едната ръчно свита, а другата с надпис „Parliament“ и дървена
клечка с бели краища със жълто зацапване /клечка за уши/.
В същото време съдът постанови вещественото доказателство - заложен билет на името на
Б.Ф.Ш. да бъде върнато на подсъдимия Б.Ф.Ш., с ЕГН**********, а веществените
доказателства – 3 броя банкноти с номинал 100 евро, 18 броя банкноти с номинал 50 евро, 4
броя банкноти от по 50 лева, 1 брой банкнота от 5 лева, 1 брой монета от 2 лева и 1 брой
монета от 1 лева, намиращи се на съхранение в банкова касета /сейф/ №245 в „Инвестбанк“
АД, клон Шумен да бъдат върнати на собственика И.Х.И..
Останалите веществените доказателства - тефтер с черни корици, съдържащи листи с
изписани с молив - телефонни номера и имена на турски език; 1 бр. портфейл в червен цвят,
съдържащ броеница, лист с изписан текст от двете страни на арабски език, снимка на сграда;
1 бр. диоптрични очила с надпис от вътрешната дръжка „halifaks“ с калъф; син несесер,
лични бележки; 1 бр. текстилен несесер с цип, съдържащ лични документи, както следва:
пластика с номер ********* на името I.I., пластика на Metro, Бурса; 2 бр. копия на лични
документи на името И. И. и на И. Б.; пластика „Telefon Kart“, пластика на „BuKart“;
пластика с надпис „Istambul“; пластика с надпис „Q – Veh“, и пластика „MyKik“; 1 бр.
мобилен телефон със син на цвят заден панел и надпис „Redmi“; 1 бр. мобилен телефон

марка „Sony“със сериен номер YT91XN6212 и IMEI 3554206143840 съдът постанови също
да бъдат върнати на собственика И.Х.И..
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.



Районен съдия:
6