№ 110
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110158599 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск
с връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поддържа, че ответникът е съсобственик на апартамент 39, находящ се
в гр. София, ж.к. „**“, бл. 91, ет. 6, до който твърди да е доставена топлинната енергия, като
същата е отчитана по партида с абонатен № **. Моли да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 781,29 лева – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до м.04.2022 г., и
сумата 27,79 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението /20.03.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 65,99
лева – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.02.2023 г.,
начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
1
сумата 4,68 лева – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2020 г. до
15.02.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. Претендира разноски.
Ответникът Т. Д. Л. не оспорва да е потребител на топлинна енергия за имота. Не
оспорва, че е съсобственик на имота заедно с Т.Й.Г. – трето неучастващо по делото лице. Не
оспорва, че до имота е доставена топлинна енергия в претендираното количество и на
претендираната стойност, както и че е предоставена услуга за дялово разпределение на
претендираната стойност. Оспорва качеството на Д. Д. Д. на съсобственик. Оспорва, че е
поканен да заплати задълженията. Моли за произнасяне въз основа на изложените
съображения, като съдът отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът като взе предвид изложеното, представените по делото доказателства и
съобрази приложимия материален закон, приема следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Ищецът Топлофикация София ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Д. и Т. Д. Л., което съдът е уважил изцяло като е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г., разпореждайки длъжниците да
заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника
Л. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно указанията, дадени от съда на заявителя,
са предявени установителни искове за вземанията срещу този длъжник по заповедта за
изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът Д. е подал
възражение, но тъй като заявителят, въпреки дадените му указания, не е предявил
установителни искове, относно вземанията срещу този длъжник заповедта е обезсилена с
разпореждане от 09.08.2023 г.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
2
Няма спор по делото, че процесният апартамент 39, находящ се в гр. София, ж.к.
„**“, бл. 91, ет. 6, се намира в топлофицирана сграда.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото за безспорни и ненуждаещи
се от доказване са приети следните факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване, а именно че ответникът и трето неучастващо по делото лице - Т.Й.Г., са
собственици на топлоснабдения имот през процесния период при равни дялове, както и че
до имота е доставена от ищеца в претендираните количества топлинна енергия за отопление
и подгряване на вода на претендираната стойност от 781,29 лева и е предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия на претендираната цена от 27,79 лева, като
стойностите, заявени с исковата молба, съответстват на размера на задълженията на
ответника с оглед квотата му в съсобствеността от 1/2 идеална част.
Предвид обстоятелството, че по делото безспорно се установява /включително от
представения Нотариален акт № 31/ 72 г. от 16.10.1972 г. и удостоверения за наследници от
03.10.2011 г. и 19.06.2023 г./, че ответникът е съсобственик на жилището, той е и страна по
продажбеното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия и дължи цената й.
По делото липсват данни другият съсобственик /Г./ да е сключил договор с ищеца,
тоест да е открил индивидуална партида за целия имот, за да стане клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана
от другия съсобственик идеална част, така че да дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. По
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия са и двамата съсосбтвеници по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е срочно
по своя характер, тъй като падежът му на плащане настъпва, съобразно правилото,
установено в ОУ на дружеството – доставчик, след изтичане на 45 – дневния срок за
доброволно изпълнение след края на месеца на доставката, така че в настоящия случай, с
оглед периода на процесните задължения, същите са станали изискуеми преди завеждане на
делото на 20.03.2023 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Главницата за цена на услуга за дялово разпределение се дължи от момента на
възникването на задължението, доколкото не е предвиден срок за доброволно изпълнение в
Общите условия на ищеца. С оглед на заявения период, всички задължения във връзка с
дяловото разпределение са станали изискуеми преди депозиране на заявлението пред съда
на 20.03.2023 г. Цената на услугата за дялово разпределение се дължи на доставчика, който
впоследствие я заплаща на дружествата, извършващи услугата по силата на договорите,
сключени между тях.
Горните обстоятелства обосноват извод за основателност на исковете за главници,
поради което подлежат на уважаване.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
3
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Съдът счита, че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в
размер на 65,99 лева върху главницата за стойност на потребена топлинна енергия подлежи
на отхвърляне, доколкото общите условия определят срок за доброволно изпълнение на
общото задължение, след който длъжникът изпада в забава, изтичащ преди изравнителното
вземане за отчетния период да е излязло. Предвид обстоятелството, че не се дължи лихва
върху прогнозните суми, а само върху общото задължение, този срок на практика не може да
бъде спазен от потребителя, така че в крайна сметка, съдът приема, че за да бъде поставен
длъжникът в забава в плащането на общото задължение е необходима покана. Едностранно
определеният от ищеца срок за доброволно изпълнение в общите фактури също не може да
обвърже потребителя с последиците на забавата в изпълнението /арг. от чл. 20а ЗЗД/.
Съдът счита, че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в
размер на 4,68 лева върху цената на услуга за дялово разпределение подлежи също на
отхвърляне, тъй като общите условия не регламентират срок за изпълнение на това
задължение, а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана, с която да е поставил
ответника в забава.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 443,66 лева /за държавна такса – 75,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение – 100,00 лева, и депозит за особен представител – 300,00
лева/.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноските за заповедното
производство, като на ищеца бъдат присъдени разноски в размер от общо 39,17 лева.
съобразно установените вземания.
На ответника не се следват разноски, доколкото е представляван от назначен от съда
особен представител.
Следва да бъде освободена и възстановена на ищеца надвнесена държавна такса по
предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Т. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„**“, бл. № 20, вх. А, ет. 5, ап. 10, искове, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч.гр.д. № 14334/
23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав, а именно:
- на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 781,29 лева – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., и сумата 27,79 лева – главница за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението /20.03.2023 г./ до окончателното
изпълнение на вземанията, относно топлоснабден имот – апартамент 39, находящ се в гр.
София, ж.к. „**“, бл. 91, ет. 6, и отчитани по партида с абонатен № 87496,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 65,99 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за периода 15.09.2020 г. – 15.03.2023 г. за допусната забава в
плащането на главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и на
сумата 4,68 лева, претендирана като мораторно обезщетение за периода 16.07.2020 г. –
15.02.2023 г. за допусната забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. № 20, вх. А,
ет. 5, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78 ал. 1
ГПК, сумата 443,66 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по делото, и
сумата 39,17 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСВОБОЖДАВА сума в размер на 100,00 лева, внесена като държавна такса, която
ДА БЪДЕ ВЪСТАНОВЕНА на ищеца при предоставяне на банкова сметка с писмена молба
до съда.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5