Определение по дело №144/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на В. П. А., със съдебен адрес:Благоевград, ул.”П.Т”№6, против Прокуратурата на Р. Б., гр.С., бул.”В.”№2, с пр. осн.чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ(отм.), възпроизведен в чл.2, ал.1, т.3 от действащият ЗОДОВ.

Сочи се от ищцовата страна, че срещу него е образувано ДП№375/05г по описа на РУП-Р. за извършено престъпление по чл.206, ал.3 НК, във връзка което е внесен обвинителен акт от прокуратурата в РС-Р. и е образувано нохд№832/06г по описа на с.с.Последното е приключило с оправдателна присъда за ищеца, която обаче е протестирана от прокуратурата пред БОС, който потвърдил оправдателната присъда по внохд№116/09г, влязла в сила на 15.07.09г. В резултат на описаните действия на прокуратурата ищцовата страна поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди, подробно описани, за чието компенсиране настоява ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в горния размер на 130 000лв, ведно със законните лихви.

В отговорът си прокуратурата счита исковата молба за нередовна, като се поддържа, че не отговаря на изискванията на чл.127 и 128 ГПК – липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, не е конкретизирано в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди, не са приложени доказателства за причинно-следствената връзка между действията на прокуратурата и описаните вреди. Алтернативно се изразява становище по съществото на исковете, като те се оспорват по основание и размер.Доводите за неоснователност се аргументират с отсъствие на подкрепящи ги доказателства, а размерът на претенциите, охарактеризирани като завишени(в случай на основателност), се обосновава с несъобразяването им с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Считат че са налице основание за приложението и на чл.5 от ЗОДОВ.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по нохд№832/06г по описа на РС-Р. се установи, че с постановление от 31.07.06г ищец е привлечен като обвиняем по ДП№372/05г по описа на РПУ-Р. за извършено престъпление по чл.206, ал.3,вр. с ал.1 НК.Впоследствие на 24.10.06г в РС-Р. е внесен обвинителен акт срещу ищеца, по който е образувано наказателно производство по нохд№832/06г по описа на с.с..Прокуратурата го обвинява в извършено престъпление по чл.206, ал.3,вр. с ал.1 от НК, считайки че на 29.09.04г в Р. е присвоил противозаконно чужди движими вещи – 18бр дековилни(теснопътни)ж.п. вагон-цистерни на стойност 46 996лв собственост на „Б ЕАД, които владеел, като присвоеното имущество е в големи размери. С присъда №2970/03.12.08г на РРС по цитираното дело, ищеца е признат за невиновен в извършването на така описаното престъпление по сочените тестове, поради което е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Срещу оправдателната присъда е подаден протест от РП-Р., във връзка с който е образувано внохд№116/09г по описа на БОС, по което е постановено решение №274/15.07.09г, в сила от 15.07.09г, потвърждаващо първоинстанционният акт.

От показанията на св.М. и Т. се установи, че образуваното наказателно производство срещу него, ищеца преживял тежко,затворила се в себе си, изолирала се, станал необщителен и не се държал адекватно.Обстоятелството, че го грози затвор и финансови санкции допълнително го напрягали, стресирали и депресирали. Св.Т. признава, че част от горното научил от споделеното му от самия ищец. Освен това, свидетелите твърдят, че пропушил цигари в резултат на делото, което сочат и за една от причините за неговото освобождаване от длъжността „изпълнителен директор” на „Пиринхарт”.Споделял пред свидетелите, че заради наказателното дело не може да се намери работа и ги молил да му съдействат. Имал финансови затруднения и ползвал кредити.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска срещу прокуратурата с пр. осн.чл. чл.2, ал.1, т.2 по тогава действащата редакция на от ЗДОВ, възпроизведен в чл.2, ал.1,т.3,пр.1 от сега действащият закон, е допустим и разгледани по същество е частично основателен.

Цитираната норма ангажира обективната отговорност на държавата за вредите причинени на гражданите от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

От материалите по делото се установи по безспорен начин, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което е уличен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3,вр. с ал.1 от НК.Не се пори също, че срещу ищеца прокуратурата е внесла обвинителен акт за горното деяние, по който в РС-Р. е образувано нохд№83/06г, приключило с оправдателна присъда. Доказана е също и потвърждаването на последната по реда на въззивното производство, иницирано от протеста на прокуратурата, с влязъл в сила акт на БОС на 15.07.09г(вж. решение №274/15.07.09г на БОС по внохд№225/08г по описа на с.с.).

При тези данни настоящия състав счита обективните факти, явяващи се основание за ангажиране отговорността на прокуратурата по цитираните норми, за доказани. Самото привличане на ищеца към наказателна отговорност, предаването му на съд и поддържането на обвинението за извършване на умишлено престъпление, съпътствано от извършването на следващите се процесуални действия пред двете инстанции; разглеждането на делото от РС с постановяването на оправдателна присъда и последвалото потвърдително решение на БОС във въззивно производство по протест на ответника, обосновават извода за незаконност на прокурорските обвинения в извършването на горното престъпление. Независимо че отделните процесуални действия съответстват на всички законови изисквания(вж.Р1258/08г на ВКС, ІV ГО;Р81/06г на ВКС, ІV”а” и др.). Ето защо и с оглед общият принцип за недопустимост на непозволеното увреждане, залегнал в ЗОДОВ, ответната страна дължи на ищцовата овъзмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане от повдигането на обвинението до влизане на оправдателната присъда в сила,т.е. в продължение на около 3г(по арг. на чл.4 от ЗОДОВ).

Според анализа на доказателственият материал исковата претенция досежно неимуществените вреди обаче се явява частично основателна.Самият факт на неоснователно предявено, повдигнато и поддържано обвинение срещу ищеца, за което впоследствие е оправдан поради недоказаност, индицира в известна степен търпените неимуществени вреди, като неизбежна последица.Следва да се отбележи, че в случая на овъзмездяване подлежат не всички възможни неимуществени вреди, а само заявените конкретни и доказани такива в исковата молба.

От съпоставката на материалите по делото, заедно и по отделно, е видно че злепоставянето е факт. Свидетелските показания установиха,че въпросното наказателно производство е накърнило психическото равновесие на ищеца и е създало емоционален дискомфорт. Незаконосъобразното обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от прокуратурата са засегнали още неговата чест, достойнство и е довело до уронване доброто му име и репутация в обществен и личен план. Тези изводи се обосновават от свидетелските показания, изтъкващи негативното отражение върху поведението и общуването на ищеца с близки и приятели.

В контекста на изложеното и като съобрази тежестта на обвинението, което не се доказва да е извършил, продължителността на наказателното производство, със всички произтичащи от това последици, изхождайки от характера и естеството на увреждането, отражението на процеса върху околните и ищеца, интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност, а така също и обществено установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съда намира иска за неимуществени вреди за основателна до размера на 8 000лв. С оглед изложението, развитите от ответника доводи срещу доказателствената стойност свидетелите в така възприетите части, се явяват неоснователни.

За тези изводи се взе предвид, че въпреки незаконосъобразните действия на ответника не се доказа настъпването на тежки последици в психическото състояние на ищеца и останалата неимуществена, трудова и лична сфера, описани в исковата молба.Напротив, доколко са налице депресивност, затвореност, неадекватност и пр. не се установи същите да са извън обичайните състояния за човек, обект на наказателно преследване.Липсват данните преживяното от ищеца да е довело до трайна и продължителна невъзможност за възстановяване, респ.трудова, социална и пр. реализация. Сочените от свидетелите здравословни проблеми са извън предмета на делото, ясно очертан от самия ищец в исковата молба.Други неимуществени вреди, извън възприетите по-горе, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията на ответника, не се установиха. Следва да се отбележи и признанието на свидетелите, че възприели част от вредите и причинно-следствената връзка от самия ищец, поради което и настоящият състав не ги кредитира. Всичко това индицира воденето на сравнително нормален всекидневен живот, макар и повлиян от наказателния процес.

По тези съображения Прокуратурата следва да заплати на ищеца сумата от 8 000лв, представляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнатото и поддържано обвинение срещу него по което е оправдан.Върху така определената сума, следва да се присъди единствено законната лихва, считано датата на подаване на исковата молба 03.01.12, а не от влизане в сила на оправдателната присъда,въпреки настъпващата с последното изискуемост на вземането.Това е така, понеже този период – от 15.07.06г до 03.01.12г - е предмет на иск, производството по който е прекратено.В останалата част над уважената, исковата претенция подлежи на отхвърляне, като неоснователна. Впредвид горното, изложените в тази връзка доводи на ищцовата страна не намират опора в закона.

Неоснователни са доводите на прокуратурата, черпени от описаните процесуалните действия на ищеца в наказателното производство, тъй като очевидно същите са израз на правото му на защита, гарантирано от установеният правен ред.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед изхода от делото ответника дължи на ищеца направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които съобразно уважената част на иска възлизат общо в размер на 122лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., гр.С., бул.”В.”№2, да заплати на В. П. А., със съдебен адрес:Благоевград, ул.”П.Т”№6, против Прокуратурата на Р. Б., гр.С., бул.”В.”№2, сумата от 8 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по чл.206, ал.3,пр.1,вр. с ал.1,пр.1 от НК, за което впоследствие е оправдан с присъда по нохд №832/06г по описа на БРС, потвърдено от БОС по внохд№116/09г по описа на с.с., ведно със законната лихва, считано от 03.01.12г до окончателното изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. П. А., с посочени по-горе адреси, сумата от 122лв, представляващи направени в настоящото производство разноски, съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: