О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 482/17.3.2021г.
гр. Пазарджик, 17.03.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
административен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 32 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано след изпращането му от ВАС с Определение № 171/07.01.2021 г. след
постановен отвод на всички съдии при АС Смолян. Производството е по искова
молба на П. Д.. К., Р.А.М. и Й.П.К.,***, против ДНСК София с правно основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
След
извършена служебна проверка съдии-докладчици при АС Смолян са констатирали, че искова
молба е нередовна. Давани са указания, като с последната си уточняваща молба
ищците са поискали да им бъде назначен „служебен защитник“ и са поискали отвод
на всички съдии от АС Смолян. След постановен отвод на всички съдии при АС
Смолян, делото е изпратено на настоящия съд.
С оглед
преценка на искането за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът с
Разпореждане 176/20.01.2021 г. е указал на ищците в 7–дневен срок от съобщаване на
разпореждането в писмена молба до съда да предоставят доказателства за: 1.
доходите им и тези на техните семейства; 2. имущественото състояние към момента;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други констатирани обстоятелства, включително получавани от
лицата пари, ценности и/или други. Разпореждането е връчено редовно на ищците
на 25.01.2021 г. На 28.01.2021 г. е постъпила молба от ищците с приложени
удостоверение за доходи, служебни бележки, нотариални актове, епикризи и
удостоверения за раждане.
След
така постъпилата молба, настоящият състав на съда е приел, че не са налице
всички предпоставки за предоставяне на безплатна помощ по преценка на съда, тъй
като ищците разполагат с доходи и недвижимо имущество, поради което с
Определение № 273/10.02.2021 г. е оставил без уважение молбата на П. Д. К., Р.А.М.
и Й.П.К.,***, да им бъде предоставена правна помощ по чл. 21, ал. 1, във връзка
с чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Определението в тази му част не е
обжалвано и е влязло в сила.
След
извършена служебна проверка, съдът е констатирал, че искова молба не отговаря
на изискванията на чл.204, ал.5 АПК, вр.
чл.127, ал.1, т. 3, т.4 и т.5 ГПК. Същата е оставяна без движение с
даване на указания няколко пъти от съдии-докладчици при АС Смолян, като при
последното такова оставяне без движение, е постъпила коригирана искова молба.
Тя обаче отново не отстранява нередовностите в цялост, а именно:
В
исковата молба е посочено, че се претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. В титулната част на исковата молба се сочи, че
обезщетението за имуществени вреди е в
размер на 50 000 лв., а обезщетението за неимуществени вреди също е
50 000 лв. В същото време в диспозитива се сочи, че се претендират по
5 000 лв. имуществени и 5 000 лв. неимуществени вреди при това общо
за всеки един от ищците. Освен това така предявеното искане в диспозитива за
заплащане на общи суми за всеки от тримата ищци за причинени имуществени и
неимуществени вреди поставя съда в невъзможност да установи за кой от ищците
каква точно сума за обезщетение се претендира. При установяване на различни
обстоятелства по делото, водещи например до недопустимост или неоснователност
на отделните претенции по отношение на всеки един отделно от ищците, съдът ще
трябва да гадае за размера на всеки от исковете на отделните ищци. Още повече,
че вредите се търпят за всеки от ищците поотделно, независимо от това, че са
семейство например, т.е. в обстоятелствената част следва да се посочат и
различните обстоятелства за всеки от ищците, въз основа на които се претендира
обезщетение – само за пример твърдяното „накърняване на името на учителка“
очевидно се касае само за Р.М. и няма как да бъде отнесено към другите двама
ищци, в същото време сочените изпълнителни дела касаят например само П.К., а не
касаят останали ищци, твърдяното уволнение на последния – също касае само него
и т.н. На следващо място липсва ясно посочване на периодите, за които се
претендират, че са търпени вредите, отново за всеки един от тримата ищци
поотделно. На следващо място липсва точно посочване в какво се състоят
имуществените вреди – сочат се суми за изпълнителни дела, които обаче не
покриват сумата от 50 000 лв.; сочат се общо разноски по дела, без да се
сочат точно за кои дела става въпрос и какви точно суми са заплатени евентуално
неоснователно за всяко от тях; сочи се, че стените на къщата са напукани, без обаче
да има данни дали са извършвани разходи за ремонти за отстраняването на тези
щети, които да са причинили имуществени вреди и в какъв размер са или само се
касае за неимуществени такива, породени от страх от срутване на къщата – дори
не се уточнява за коя къща става въпрос и дали бутната къща и тази, на която са
напукани стените и повредени основите са една и съща постройка, а ако са
различни сгради – собственици ли са
ищците на къщата, чийто стени са напукани, за да претендират вреди от
повреждането ѝ чрез разрушаването на съседна такава. На следващо място,
въпреки че и Върховният административен съд се е произнесъл с определение, в което ясно е посочил, че с исковата молба
се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди във връзка с „незаконни
действия по изпълнението на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-571/12.09.2011
г.“, то с исковата молба (коригирана) ищците продължават да твърдят, че Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-571/12.09.2011 г. е незаконосъобразна и в съответствие с това
претендират ДНСК да им заплати сумата от 5 000 лв. имуществени вреди в
следствие на отменен административен акт - Заповед № ДК-02-ЮЦР-571/12.09.2011
г. и съответно да им се заплати сумата от 5 000 лв. неимуществени вреди в
следствие на отменен административен акт - Заповед № ДК-02-ЮЦР-571/12.09.2011
г. Отново следва ясно да се отбележи, че сочената Заповед №
ДК-02-ЮЦР-571/12.09.2011 г. е влязла в сила и съответно няма как да бъде сочена
като незаконосъобразна и да се претендира обезщетение във връзка с нейна отмяна,
каквато отмяна не е и налице.
С оглед на това, съдът отново е оставил
без движение исковата молба и е разпоредил на ищците в 7–дневен срок от съобщаване на определението
в писмена молба до съда да отстранят нередовностите, като:
-
Посочат точно по периоди размера на
претендираното обезщетение за имуществени, съответно неимуществени вреди за
всеки един от тях поотделно.
-
Посочат обстоятелства, обосноваващи
искането за обезщетение за причинени имуществени вреди и в какво се състоят
имуществените вреди за всеки един от тях поотделно
-
Посочат обстоятелства, обосноваващи
искането за обезщетение за причинени неимуществени вреди и в какво се състоят
неимуществените вреди за всеки един от тях поотделно
-
Посочат какви точно са
незаконосъобразните действия на служителите на ДНСК, довели до вредоносния
резултат и причината връзка между незаконосъобразните действия и настъпилите
вреди за всеки един от ищците поотделно.
Указано
е също така, че при неизпълнение на указанията на съда в посочения срок, исковата
молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Определение
№ 273/10.02.2021 г. е
редовно съобщено на ищците на 17.02.2021 г., видно от приложените по делото
отрязъци от съобщение с разписка.
В указания седмодневен срок не са отстранени нередовностите.
По делото е постъпила молба с вх.
№ 1785/25.02.2021 г. в указания срок.
На първо място така постъпилата
молба обаче не само не отстранява нередовностите, но и е изпълнена с обиди към
съда и съдебната система в България. Посоченото е, че в българския съд няма
справедливост, че българският съд е взел живота на Д. Й.. К., че липсва в
България съдебна система, че настоящият съдия докладчик не познава закона, като
е отказал назначаването на служебен защитник и т.н.
Съгласно чл.142б, ал.3 от АПК:
„Процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се
смята за неизвършено“. Видно от тази разпоредба е, че при това положение
обективираните в постъпилата молба с вх. № 1785/25.02.2021 г. процесуални
действия не следва да се считат за извършени и съответно само на това основание
трябва да се приеме, че нередовностите не са отстранени в срок, поради което
исковата молба ще следва да се остави без разглеждане. Все пак настоящият
състав на съда счита, че следва да изложи и още доводи в тази насока. С така
постъпилата молба не само не се дава отговор на поставените от съда въпроси, но
и отново се въвеждат нови обстоятелства по така подадената първоначална искова
молба. Ищците във всяка от подадените молби просто изреждат някакви
допълнителни твърдения за вреди, без да сочат каква е причината
връзка между незаконосъобразните действия на служителите на ДНСК и настъпилите
вреди за всеки един от ищците поотделно. Само за пример – за всеки от ищците е
посочено следното: „в здравословно отношение – колкото по рано започне
лечението толкова по добре. Това показват медицинските документи.“ По-надолу се
сочи за липса на лечение отново, за лишения и недоимък. Ако ищците са наясно
какво имат предвид с тези твърдения, то за съда остава неясно за какви лечения
става на въпрос и каква е връзката им с твърдените незаконосъобразните действия
на служителите на ДНСК. В крайна сметка ответникът следва да е наясно срещу
какво точно трябва да се защитава, при положение, че рамките на процеса се поставят
именно с исковата молба. Съвсем отделен е въпросът, че освен
незаконосъобразните действия на служителите на ДНСК, се сочат и такива на
полиция, община, съд („липса на адекватна защита от съда“), запори на сметки от
съдии-изпълнители, дела пред други съдилища, сочи се, че живеем в
най-престъпната държава, че са направени много грешки от съд и ДНСК и т.н.
Видно е, че в исковата молба не може да се разграничат дори обстоятелствата,
касаещи конкретния ответник срещу когото е насочен иска – ДНСК. Няма как този
ответник да отговаря за действия на други институции. Очевидно е от изложеното
в молбата, че ищците не разбират указанията на съда и затова не само обиждат съда
и съдебната система, но и стигат до там да правят искане за отвод на настоящия
съдия, така както са поискали отвод и от всички съдии в АС Смолян. С оглед
гореизложеното, че обективираните
в подадената молба процесуални действия не следва да се считат за извършени,
настоящият съдия-докладчик не счита, че следва да се произнася изрично по така
направеното искане за отвод, само следва да се отбележи, че то е и
неоснователно, тъй като не са налице нито една от предпоставките за отвод,
посочени в чл.22, ал.1 ГПК.
В тази връзка с молбата се прави
отново и искане за назначаване на служебен защитник. По това искане съдът вече
се е произнесъл по делото, като определението му е влязло в сила като
необжалвано. В него изрично съдът е посочил, че определението в частта му, с
която е отхвърлено искането на ищците за предоставянето на правна помощ,
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на ищците.
Този срок е изтекъл, няма данни това определение да е обжалвано и то е влязло в
сила. Ако ищците не са били съгласни с него, за тях е имало възможност да го
обжалват пред ВАС. Вместо това те са решили да подадат молба, в която да хулят
съда, само защото не разбират указанията, които им дава за отстраняване на
нередовностите по предявения иск срещу ДНСК.
При изрични указания на съда за отстраняване
на нередовностите в определения срок, е видно, че указанията не са изпълнени,
дори и така подадената допълнителна молба да не съдържаше обиди към съда. Срокът
за отстраняване на нередовностите е преклузивен, поради което исковата молба ще
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По изложените съображения, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова
молба на П. Д.. К., Р.А.М. и Й.П.К.,***, против ДНСК София с правно основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 32/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на П. Д.. К., Р.А.М. и Й.П.К..
СЪДИЯ:/П/