Решение по дело №230/2022 на Административен съд - Велико Търново

                                       РЕШЕНИЕ

№203

гр. Велико Търново, 18.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                                                             

при участието на секретаря П.И. изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №230 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Ивком“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стражица, ул. „Тодор Каблешков“ № 3, представлявано от Р.М.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0350-000026/05.05.2022г.,издадена от началника на РУ Стражица към ОД на МВР – В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ремарке „Едуард П4“ с рег. №*** за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Излага съображения, че същата е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не е ясна категорията, която следва да притежава водача по отношение на състава от ППС, не са посочени нарушените от водача разпоредби и не е посочено по какъв начин „Ивком“ ЕООД е допуснало управлението от А.К..Твърди, че заповедта е необоснована и по отношение срока на мярката от 6 месеца.По тези съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответната страна – началникът на Районно управление Стражица към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 04.05.2022 г. около 15:45 ч. в с. Лозен, ул. „Първа“ в посока към с. Виноград, А.К. К. е управлявал състав от ППС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, собственост на „Алианц лизинг България“ АД, с прикачено ремарке за лек автомобил с рег. номер ***, собственост на „Ивком“ ЕООД, като проверяващите са приели, че водачът не притежава валидна категория към която спада управлявания от него състав от ППС. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия АД № 045064/04.05.2022г.

При тази фактическа обстановка от началника на РУ Стражица при ОДМВР – В. Търново е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-0350-000026/05.05.2022г., с която на „Ивком“ ЕООД на основание чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ремарке с рег.№ *** за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на 10.05.2022 г., като жалбата срещу нея е подадена в съда на 12.05.2022 г.

В хода на съдебното производство приобщени към доказателствения материал са съдържащите се в адм. преписка доказателства, както и представените от жалбоподателя лизингов договор, проформа фактура, свидетелство за регистрация на МПС-част I и свидетелство за управление на МПС.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената по делото Заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 3 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени началниците на РУ при ОДМВР – В. Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на  чл. 171, т. 2а, б "а" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка е единствено собственикът на МПС, за което са налице предпоставките на разпоредбата. В този смисъл мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на лице, което не е собственик на МПС и следователно несобственик не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – така напр. Решение № 2290 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗДвП, регистрацията на превозното средство се извършва на името на собственика. В случая като доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част I на ремарке за лек автомобил „Едуард П4“ с рег. номер *** и номер на шаси YC3EDUARD21143335, от което се установява ,че като собственик е вписано „ИВКОМ“ ЕООД. Към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН, управляваният от водача А.К. К. лек автомобил "Мерцедес Спринтер" с рег. № ***, не е бил собственост на "Ивком" ЕООД – дружеството лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 12367 от 26.07.2021 г., а е бил собственост на "Алианц Лизинг България" АД – лизингодател по посочения договор.

Съобразно легалната дефиниция на §6 т.17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата“. Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”.От направения анализ следва да се приеме, че всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто е случаят по настоящото дело. В този контекст съдът намира, че волята на законодателя е била посредством реда за административното наказване чрез прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик ,който управлява моторно превозно средство, да бъдат санкционирани само водачите на моторно превозно средство. Няма съмнение,че като субект на ПАМ в хипотезата на чл.171,т.2А,б. А се отнася само и единствено до моторните превозни средства.

Съгласно решение №182 от 15.06.2022г. е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0350-000025/05.05.2022 г., издадена от началника на РУ Стражица към ОД на МВР – В. Търново. Съобразно цитираното решение „Ивком“ ЕООД се явява ненадлежен адресат на процесната заповед. Като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и настоящия оспорен административен акт следва да бъде отменен.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото, представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът :

Р     Е    Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0350-000026/05.05.2022 г., издадена от началника на РУ Стражица към ОД на МВР – В. Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –  Велико Търново да заплати на „Ивком“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стражица, ул. „Тодор Каблешков“ № 3, сумата от 550 лв /петстотин и петдесет лева/  представляваща разноски по делото.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: