Решение по дело №1180/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 244/25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 798/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на „М.- М. Ю. гр. К. за допълване на съдебно решение № 127/28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 798/2011 г. в частта му за разноските и за присъждане на разноски в размер на 565.21 лв. по компенсация, съобразно отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „М.- М. Ю. гр. К., който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се посочва, че за да отхвърли молбата, съдът приел, че страната, която не е представила списък на разноските по смисъла на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, а в случая не бил представен такъв списък и видно от протоколите от проведените съдебни заседания, жалбодателят не поискал присъждане на разноски, които изводи били неправилни. Жалбодателят поискал разноски с отговора на исковата молба, което било прието и от съда в мотивировъчната част на съдебното решение. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, която тълкувал разширително. В случая ответникът по делото направил искане с допълнителна молба в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК за допълване, а не за изменение на решението в частта за разноските, а непредставянето на списък на разноските не го лишавало от възможността да поиска присъждането им по компенсация, съобразно отхвърлената част от исковете. Моли да се отмени атакуваното определение и се уважи искането за присъждане на разноски по компенсация за първа съдебна инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилността на атакуваното определение.

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото при и по повод изложеното в жалбата, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

С решение № 127/28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 798/2011 г., Кърджалийският районен съд се е произнесъл по съществото на спора и по въпроса за разноските съразмерно уважената част на исковете като е осъдил „М.- М. Ю. гр. К. да заплати на Т. „П. М. гр. К. сумата в размер на 1413.99 лв., представляваща разноски.

С молба вх. № 11022/01.12.2011 г. в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, пълномощникът на ответника по иска е направил искане съдът да допълни постановеното съдебно решение в частта му за разноските като присъди на ответника разноски по компенсация за частта, с която предявените искове са отхвърлени, чийто размер конкретизира с допълнителна молба на 565.21 лв.

С атакуваното в настоящото производство определение № 244/25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 798/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е отхвърлена молбата на „М.- М. Ю.- гр. К. за допълване на съдебното решение в частта му за разноските по съображения, че ответникът по иска не е представил по делото списък на разноските, поради което и по силата на изр. 2 на чл. 80 от ГПК, същият няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Така постановеното определение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което не следва да се уважава. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, каквото в случая е направено от пълномощника на ответната страна в представения по делото писмен отговор, а с решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Или, непредставянето на списък е пречка страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Така, нормата не изключва присъждането на поисканите изрично разноски, които са доказани, а само императивно ограничава неговата обжалваемост в хипотеза, при която такъв списък не е представен в определения от нормата срок. От разпоредбата на чл. 80 от ГПК е видно, че страната, която претендира разноски, може да не представи списък на разноските, но с това тя не губи право да ги получи- съдът може да ги присъди, ако са поискани и доказани, и без списък. Списъкът на направените разноски обаче е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските. Ако такъв не е представен, страната трябва да приеме решението в частта за разноските такова, каквото е постановено. В случая, ответникът е направил искане за присъждане на разноски още с отговора на исковата молба, но не е представил списък на разноските, които е поискал да му се присъдят, и той не може да го обжалва пред по- горна инстанция, нито да иска изменяването му, респ. допълването му от съда, който го е постановил и това е аргумент за неоснователност на молбата му, която правилно не е уважена от първоинстанационния съд. Искане за разноски е направил и ищеца по делото като е представил и списък на разноските, а с рÕшението съдът е присъдил разноски в полза на ищеца по делото съразмерно уважената част на исковете. Поради изложеното следва да се остави без уважение частната жалба на „М.- М. Ю.- гр. К. против атакуваното определение.

Съдът като взе предвид, че жалбодателят не е внесъл съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, такса за частна жалба по гражданско дело, намира, че следва същият да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 15 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „М.- М. Ю.- гр. К. против определение № 244/25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 798/2011 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА „М.- М. Ю. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „В. А.” № вх. . ап с ЕИК да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лв.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/