Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.08.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.Районен съд първи
граждански състав
На трети юли две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Петя
ВАСИЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
776 по описа за 2015 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 204 от 01.06.2016г. на КрлРС, по делото е
допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г. на СГКК е с
идентификатор 36498.503.1783.1.9, в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на имота: град К., п.к. 4300, улица „*****“ № 9, бл. 9,
ет. 3; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 36498.503.1783; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.;
прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от
общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 36498.503.1783.1.8; под
обекта - 36498.503.1783.1.6; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по
документ за собственост - Договор за продажба на
държавен имот с К.народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по
вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в
триетажен жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със
застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с
избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи на жилището: П.С.М.; съседи на избеното
помещение: П.С.М. и М.С.М., съседи на таванското помещение: П.С.М. и М.Ж.Ж., ПРИ КВОТИ: 5/8ид.ч.
за К.М.К., 2/8ид.ч. за Г.П.Д. и 1/8ид.ч. за К.М.Д..
В хода на делото е приета за разглеждане предявената от ищеца - К.М.К. възлагателна претенция, по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК,
за възлагане на недвижимия имот, както е приета и претенцията предявена по
отношение на ответниците - Г.П.Д. и К.М.Д., по
реда на чл. 346 от ГПК, за заплащане на наем.
В хода на делото е приета заявената претенция, по реда на чл. 346 от ГПК,
от ответната страна в лицето на ответника Г.Д. спрямо ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
I. По отношение
на поделяемост и пазарна оценка на недвижимите имоти:
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните, която се възприема от съда като обективна и компетентно изготвена,
съгласно която, пазарната стойност на имот с административен адрес: град К., улица
„*****” № 9, бл. 9, ет. 3 възлиза на стойност 43 000.00 лева.
ІІ. По извършване на делбата на недвижимият имот:
Съгласно член 203 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствено
жилище чрез разпределение на имотите или чрез жребий се извършва само когато
жилището е поделяемо, ако съответните дялове могат да
бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и
норми. За целта главния архитект на общината по предложение на съда одобрява
инвестиционен проект, а контролът по законосъобразност на одобряването на
проекта се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото
производство. Съгласно цитираната норма от ЗУТ, наличието на техническа
възможност за разделянето на имота се доказана с инвестиционен проект, какъвто
по делото не е представен. Предвид обстоятелството, че имотът предмет на делба,
находящ се в град
К., улица „*****” № 9, бл. 9, ет. 3, съгласно
заключението на вещото лице е жилищен и никоя от страните не е ангажирала
доказателства за възможна поделяемост, съгласно
разпоредбите на ЗУТ, то съдът приема, че имотът е неподеляем.
При извършване
на делба на неподеляемо жилище се разглеждат преди
всичко претенциите за възлагане, направени по реда на член 349, ал.1 или ал. 2
от ГПК, тъй като те съставляват изключения от общия принцип за извършване на
делбата на неподеляем имот чрез изнасянето му на публична продан. В настоящия
процес, само ищцовата страна е направила възлагателна
претенция, на основание член 349, ал. 2 от ГПК, по отношение на която, съдът
намира следното:
Разпоредбата
на чл.
349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Потестативното
право на възлагане и изкупуване на съсобствения недвижим имот във втората фаза
на делбата възниква при изчерпателно изброени в закона условия, които следва да
са кумулативно дадени, а именно: жилището да е наследствено; съделителят да е живял в него при откриване на наследството;
съделителят да няма собствено жилище. Следователно
условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от
съда в полза на някои от съделителите, са свързани,
от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител. Съобразно установените факти, процесното жилище, предмет на делба е неподеляемо,
следователно първата предпоставка е спазена.
По
отношение на съделителя заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното
условие същият да не притежава друг жилищен имот, както и условието лицето да е
живяло в имота при откриване на наследството. Законът от материалноправна
страна поставя изискването тези условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези
предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота.
Видно
от ангажираните писмени доказателства, а именно – нотариален акт № 125, том 5,
рег. № 5852, дело № 876/2017г. на нотариус Т.К.град П., К.М.К. е
признат за собственик на 4/6ид.ч. от УПИ IV-272 от кв. 29 по подробния устройствен план на с. И.В., Община К.с площ от 640 кв.м.,
ведно с масивна жилищна сграда от 56 кв.м., масивна сграда от 40 кв.м., масивна
сграда от 20 кв.м. и масивна сграда от 12 кв.м. Т.е.,
ищецът, който е направил възлагателната претенция
притежава друг жилищен имот.
По
отношение на условието, същият живял в имота при откриване на наследството са
събрани доказателства за това по реда на чл. 176 от ГПК, като в открито съдебно
заседание, проведено на 12.09.2018г., К.М.К. признава, че живее в Б.в
държавно жилище и ползва социална пенсия. Не може да си позволи повече от месец
да отсъства от адреса си в Б., тъй като ще загуби всичко и ще го изхвърлят от
апартамента, който са му дали.
От друга страна, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че при съсобственост, възникнала
в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК (аналогичен на чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК) е недопустимо.
Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия
жилищен имот на публична продан. С решението по първата фаза на делбата е
прието, че съделителите са придобили имота по силата
на покупко-продажба, дарение и наследство, както следва: К.М.К. притежава 5/8 ид.ч., от която част –
4/8 ид.ч. са придобити по силата на договор за
продажба и 1/8 ид.ч. са придобити по силата на наследяване от майка си - М.Г. М.;
Г.П.Д. притежава 2/8 ид.ч., придобити по силата на
договор за дарение; К.М.Д. притежава 1/8 ид.ч., придобита по силата
на наследяване от майка си - М.Г. М.. Т.е., безспорно съсобствеността е
възникнала на основание повече от един юридически факт – продажба, дарение и
наследство. Това изключва приложението на чл. 349, ал. 2 от ГПК съобразно с
цитираното тълкувателно решение. Последващата
практика на ВКС е в същата насока, като пред върховната инстанция са поставяни
подобни на настоящия казуси, свързани с придобиване на идеални части от имоти
по давност и наследство – Определение № 1041 от 17.11.2011г. по гр.д. №
852/2011г. по описа на II гр.о на ВКС, Решение № 83 от 10.04.2012г.
по гр.д. № 739/2011г. по описа на II гр. о. на ВКС и др.
С оглед изложеното, претенцията за възлагане не следва да се уважава.
Впрочем претенцията за възлагане не следва да се уважава и поради
обстоятелството, че съделителят - К.М.К. не е доказал
наличието на предпоставките за това. Според т. 7 от Тълкувателно решение №
1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр. д. № 1/2004г., ОСГК, право на
възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК (сега чл. 349, ал. 2 от ГПК), на
сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят
наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и
не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. В същата
точка е разяснено, че изискването „да
е живял в него“ предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно, като
изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията
на постоянен адрес. В тази връзка съделителят - К.М.К.
изобщо не твърди към момента на смъртта на наследодателя си да е живял в
делбения имот. Освен това, не е спазено и третото условие на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно – съделителят
с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен
имот. Видно от ангажираните писмени доказателства, К.М.К. *** В.. Поради
тази причина и на това основание имотът няма как да му бъде възложен по реда на
чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В такъв
случай, имайки предвид, че имотът е неподеляем, съдът намира, че е приложима
хипотезата на член 348 от ГПК, която гласи, че ако един имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в нито един от дяловете, то той следва да бъде изнесен на
публична продан. Ето защо, процесния имот следва да бъдат изнесен на публична
продан при първоначална цена, съгласно заключението на вещото лице, като след
извършване на проданта сумата се разделят между страните, съобразно квотите им.
ІІІ. Държавни
такси по член 355 от ГПК:
Съделителите на основание
член 355 от ГПК и съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице М.К.
ще следва да бъдат осъдени да заплатят за държавни
такси по бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС следните суми: 1075.00 лева
за К.М.К.; 430.00
лева за Г.П.Д. и 215.00 лева за К.М.Д..
ІV. По отношение на приетите претенции по сметки по чл. 346 от ГПК
1.По отношение претенция на ищеца - К.М.К..
Ищецът К.М.К. претендира по
отношение на съделителите - Г.П.Д.
и К.М.Д. наем за това, че са ползвали неговите 5/8 ид.ч. от имота,
предмет на делба. Изчислява месечен наем от 200 лева, като полагаща му се 5/8
ид.ч. от тази сума възлиза на 125 лева месечно. Получената сума, умножена по
тригодишните платежи, считано от 12.07.2018г. възлиза в размер на 4500 лева, която
сума претендира, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на молбата.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение считано от датата на
предявяването на молбата по сметки – 12.07.2018г. е заявена по делото на
13.07.2018г. и приета в първото открито съдебно заседание във втора фаза на
делбеното производство на 29.10.2018г. На основание чл. 346 от ГПК, съдът
е приел за съвместно разглеждане заявената претенция на от ищцовата
страна за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на ответниците на
имота, в размер на 125.00 лева месечно, считано от
12.07.2018г. Претенцията на ищеца е с правно основание чл.31, ал. 2 от ЗС.
Представените от ответната страна доказателства за заплащан от тях наем,
съдържащи се на л. 145-152 от делото, касаят предходен период, поради което
съдът не ги обсъжда. Страните са ангажирали доказателства във връзка с
предявената претенция.
От разпита на свидетеля осигурени от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят П.И.А.твърди, че познава К.К. от
1985-86-88 г.,тъй като били колеги, а преди това са учели в едно училище в град
С.. След това ищецът се изместил да работи във В., а после бил и в К..
Поддържали са колегиални отношения, а освен това били съседи. Твърди, че ищецът
живеел срещу нето, по диагонал на същата улица – „*****“. В това жилище -
апартамент на улица „*****“, ищецът е живял от 1958г. В момента същият бил в А.,
като там заминал след 1991-1992г. От 1958г. до 1992г. К. е живял в това жилище,
заедно с майка си и баща си. В момента в това жилище живеел г-н Д..
Свидетелите, осигурени от ответната
страна – Х.Д. и Д.Ц. твърдят, че Г.Д. живеел в най-стария
блок в град К., на улица „*****” заедно със семейството си.
По делото приетата съдебно икономическа експертиза относно пазарния наем на
имота, неоспорена от страните, която се възприема от съда като обективна и
компетентна. Съгласно заключението от 29.10.2018г. (л. 201-204), пазарният наем
на процесния имот, находящ се в град К., улица „*****” № 9, бл. 9, ет. 3 е в
размер на 180.50 лева. Пазарният наем на процесния имот за 5/8 ид.ч. е в размер
на 112.81 лева.
От анализа на гласните доказателства допуснати в полза на ищеца се налага
извода, че безспорно в процесния апартамент живее ответникът Г.П.Д.. Не са ангажирани доказателства в този имот да живее
другият ответник - К.М.Д.. По реда на чл. 176
от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на 12.09.2018г., К.М.К.
признава, че живее в Б., в държавно жилище и ползва социална пенсия. Заявява,
че не може да си позволи повече от месец да отсъства от адреса си в Б., тъй
като ще загуби всичко и ще го изхвърлят от апартамента, който са му дали.
При тези данни, съдът не може да направи извод, че ищецът е бил лишен от
възможността да ползва имота си от месец юли 2018г., доколкото същият постоянно
живее в А., Б.. Задължението за заплащане на
обезщетение възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. В настоящия случай е налице
писменото поискване по чл. 31, ал.2 от ЗС, връчено на ответниците в проведено
открито съдебно заседание на 12.09.2018г. и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Не се установи обаче по безспорен
начин от ангажираните гласни доказателства, че ищецът е
бил препятстван да ползва имота. Ищецът не успя при условията на
пълно доказване да установи твърденията си, че е бил лишен от възможността да
ползва съсобствения имот от месец юли 2018г., доколкото същият постоянно живее
в А.. Ето защо, претенцията като неоснователна ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден ищецът да заплати държавна такса по
отхвърлената претенция по реда на чл. 346 от ГПК в размер на 180.00 лева,
имайки предвид цената на иска от 4500 лева.
2. По отношение претенция на ответниците - Г.П.Д.
и К.М.Д..
Предявена е претенция за подобрения и необходими
разноски за запазване на делбения имот в размер на 15 441.15 лева, както
следва:
- СМР в спалня на обща стойност 1268.80 лева, касаеща – сваляне на мазилка, залепване на тапети;
поставяне на ламинат; пребоядисване на таван, врата и
прозорци; подмяна на ел.инсталация; смяна на брава и поставяне на външни ролетни щори.
- СМР в хол на обща стойност 2843.10 лева, касаеща – сваляне на мазилка, залепване на тапети;
поставяне на ламинат; пребоядисване на таван, врата и
прозорци; подмяна на ел.инсталация; смяна на брава; поставяне на външни ролетни щори и климатик.
- СМР в кухня на обща стойност 4966.00 лева, касаеща – сваляне на мазилка, залепване на тапети;
поставяне на ламинат; пребоядисване на таван, врата и
прозорци; подмяна на ел.инсталация; смяна на брава; поставяне на външни ролетни щори и климатик;
поставяне на мивка, батерия за мивка; монтаж и поставяне на кухненско
обзавеждане.
- СМР в коридор на обща стойност 1621.50 лева, касаеща – сваляне на мазилка, залепване на тапети;
поставяне на ламинат; пребоядисване на таван и врата;
подмяна на ел.инсталация; смяна на брава; поставяне на преградна стена с
алуминиева дограма.
- СМР в спалня на обща стойност 2053.75 лева, касаеща – сваляне на мазилка, залепване на тапети;
поставяне на теракот; пребоядисване на таван, врата и
прозорец; подмяна на ел.инсталация; смяна на брава; поставяне на вентилатор за
баня, бойлер, подмяна на водна инсталация (чиста и мръсна), подмяна на блокова
инсталация за мръсна вода на апартамента; оборудване на баня с душ, тоалетна
чиния, мивка.
- СМР в тераса на обща стойност 404.00 лева, касаеща – подмяна на парапет (решетъчна конструкция),
изливане на железобетонен пояс.
- Подмяна на ел.захранване на апартамента от
главно табло плюс етажно табло и монтаж на проводник – всичко на стойност
134.00 лева.
- Такси за блока в общ размер на 2154.00 лева, от
която сума за периода от 01.2009г. до 08.2012г., т.е. за 42 месеца по 12 лева,
в общ размер на 504.00 лева и за периода от 09.2012г. до 12.2017г., т.е. за 66
месеца по 25 лева, в общ размер на 1650.00 лева.
Уточнява, че претендираните подобрения са
извършени през 2014г. За изградената цялостна инсталация в процесния имот
уточнява, че същата е на стойност 1215 лева и е извършена през 2015г. състояща
се в: изкопаване на канали за полагане на гофриран маркуч; изкопаване на дупки за полагане на разклонителни кутии;
изкопаване на дупки за полагане на
конзолни кутии; полагане и гипсиране на
гофриран маркуч; полагане и
гипсиране на разклонителни кутии; полагане и гипсиране на конзолни кутии;
замазване с варово-пясъчен разтвор (хоросан) на посочените ел. материали;
изтегляне на проводници 6 кв.мм, 4кв.мм, 2.5кв.мм, 1.5кв.мм в гофрирания
маркуч; направа на разделки на изтеглените
проводници; направа на връзки на
изтеглените проводници; изолиране на направените връзки.
Страните са ангажирали доказателства във връзка с предявената претенция. От
разпита на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното:
Свидетелят Х.С.Д. твърди, че познава Г.Д., приятели били от 2000г. Същият живеел
в град К., на улица „*****“, срещу училището. Преди 4-5 години Д. правил
ремонт, за което му помогнал, тъй като е завършил „ВиК“.
Твърди, че в апартамента на същия сменяли в баня и кухня водопроводи и
канализация, дори имало голям проблем, защото къртили, докато направили нови
тръби, поради запушване. Ремонта извършили през 2014-2015г. Помагал му да кара
материали с колата. „ВиК“ инсталацията била правена в
апартамент, който представлявал - хол, спалня, кухня и голям коридор, който
преградил на две. Направили и парапет на терасата, защото стария бил паднал. В
тази връзка отливали цимент, представляващ пояс на около 10 см., в който
слагали железа и така направили нов парапет. Твърди, че сменили всичко в банята
и тоалетната - водопровод, тоалетни чинии, душове, батерии, плочки в банята -
на стената и на пода. Сложили и бойлер. Цялостно сменили „ВиК“
инсталацията, като старите железни тръби заменили с нови, пластмасови. Твърди,
че сменили и цялата ел.инсталация. Сочи, че ответникът бил електроинженер.
Същият изстъргал стените, което било трудоемка работа. Работел с маски на
лицето дълго време. Твърди, че се наложило да стъже
стените, защото мазилката била стара, а след това залепил тапети. Твърди, че
ответникът сложил на целия апартамент външни ролетни
щори. По пода в апартамента сложил ламиниран паркет
във всички помещения. Старият под бил с дюшеме. Твърди, че обновил кухнята,
след като сменили ВиК инсталацията, като поставил
нови плочки, батерии и ново цялостно кухненско оборудване с вграден печки, с абсорбатори. Сочи, че коридорът бил доста голям, около 5-6
метра и широк около 2 метра, затова го разделил на две - едното е като антре, а
другото като вграден гардероб.
Свидетелят Д.Ц.Ц. твърди, че познава Г.Д. от 1991-1992г.
Сочи, че живеел в гр. К., на ул. „*****“ № 9. Апартаментът е на третия етаж и
разположението е към улицата. Преди около 4-5 години, Г. започнал основен
ремонт. Свалил старата мазилка и направил нова ел.инсталация, за което нейният
съпруг му е помагал при изтеглянето на кабелите в гофриран маркуч. След това
налепил тапети, поставил на всички прозорци външни щори. Подменил цялата ВиК инсталацията. Ремонтирал банята и тоалетната, като
налепил плочки, теракота, ново седало, мивка, нов
бойлер. В кухнята поставил нови шкафчета, с вградени печки, аспиратор. Сменил
батериите в банята и в кухнята.
Коридорът бил много голям, поради което направил преградна стена, с която го
разделил на две. Едната част ползвал като антре, а другата използвал за
вградени гардероби, като там била и пералнята. Поставил нова подовата настилка
от паркет. Преди това, подовата настилка в антрето и банята била мозайка, а в
стаите била дюшеме. Апартаментът имал само една тераса, откъм кухнята. Там
направил бетонен пояс и сменил парапета на терасата с железен, тъй като старата
ограда била паянтова. В хола и кухнята поставил климатик.
По отношение на ремонта по външната част на имота във връзка с претендираните подобрения, са постъпили изискани по реда на
чл. 192 от ГПК данни от „Г.Б.“ ЕООД, от които е видно, че към месец март 2012г.
в процесния имот фигурира климатик и са налични
външни ролетни щори, както и металния парапет на
терасата (доказателства, съдържащи се на л. 311-312 от делото).
По делото прието заключение по допусната на страните съдебно техническа
експертиза относно, неоспорена от страните, която се възприема от съда като
обективна и компетентна. Съгласно заключението от 25.06.2019г., съдържаща се на
л. 316-326 от делото, със същото е определената препоръчителната пазарна
стойност на разходите за създаване на СРР в обекта, предмет на експертизата,
представляващ сграда в град К., на улица „*****“ № 9, като вещото лице дава
следните стойности:
-
сваляне на стара мазилка от тавана и стените до здрава основа – стойността на
труда е в размер на 342.18 лева;
-
доставка и монтаж на ламиниран паркет - стойността на
труда е в размер на 232.80 лева, а стойността на материала в размер на 704.07
лева;
-
доставка и монтаж на подови первази PVC - стойността на труда е в размер на
85.50 лева, а стойността на материала в размер на 79.23 лева;
-
лепене на тапети при ремонти - стойността на труда е в размер на 324.72 лева, а
стойността на материала в размер на 278.78 лева;
-
боядисване с латекс двукратно при ремонт - стойността на труда е в размер на
133.17 лева, а стойността на материала в размер на 51.59 лева;
-
бл.боя по врати и прозорци-двукатни - стойността на труда е в размер на 71.48
лева, а стойността на материала в размер на 37.56 лева;
-
доставка и монтаж на брава - стойността на труда е в размер на 22.75 лева, а
стойността на материала в размер на 44.52 лева;
-
външни ролетни щори - стойността на труда е в размер
на 71.40 лева, а стойността на материала в размер на 339.36 лева;
-
смесителна батерия, седяща - стойността на труда е в
размер на 11.20 лева, а стойността на материала в размер на 47.27 лева;
-
СКЩ поръчкови, с вградена печка и аспират
- стойността на труда е в размер на 225.00 лева, а стойността на материала в
размер на 1 733.00 лева;
-
преградна стена в коридора, алуминиева дограма с врата, остъклена - стойността
на труда е в размер на 76.32 лева, а стойността на материала в размер на 596.82
лева;
-
настилка теракотни плочи при ремонт - стойността на
труда е в размер на 23.12 лева, а стойността на материала в размер на 66.16
лева;
-
облицовка фаянс - стойността на труда е в размер на 163.14 лева, а стойността
на материала в размер на 201.52 лева;
-
доставка и монтаж на вентилатор за баня - стойността на труда е в размер на
2.00 лева, а стойността на материала в размер на 23.00 лева;
-
бойлер, 80 л., хоризонтален - стойността на труда е в размер на 23.60 лева, а
стойността на материала в размер на 199.67 лева;
-
подмяна на част от парапета на терасата - решетъчна конструкция от тръби
квадратен профил - стойността на труда е в размер на 20.40 лева, а стойността
на материала в размер на 79.74 лева;
-
направа на ж.б.пояс на терасата 20см/10см - стойността на труда е в размер на
14.58 лева, а стойността на материала в размер на 48.80 лева;
-
ел.инсталация - стойността на труда е в размер на 249.76 лева, а стойността на
материала в размер на 1 137.77 лева;
-
водопроводна инсталация - стойността на труда е в размер на 63.03 лева, а
стойността на материала в размер на 418.11 лева;
-
канализация - стойността на труда е в размер на 18.88 лева, а стойността на
материала в размер на 185.24 лева;
-
тоалетна мивка, среден формат - стойността на труда е в размер на 8.10 лева, а
стойността на материала в размер на 49.03 лева;
-
порцеланова конзола за мивка стояща - стойността на труда е в размер на 4.30
лева, а стойността на материала в размер на 21.67 лева;
-
смесителна батерия, стенна - стойността на труда е в
размер на 3.00 лева, а стойността на материала в размер на 45.17 лева;
-
тоалетна седалка, бяла, с казанче - стойността на труда е в размер на 14.50
лева, а стойността на материала в размер на 116.97 лева;
-
душ-батерия-телефон - стойността на труда е в размер на 5.50 лева, а стойността
на материала в размер на 73.63 лева;
Общата стойност на разходите за СМР възлиза на 8 789.12 лева. От тях
стойността на труда възлиза на 2 210.44 лева, а стойността за материали
възлиза на 6 578.69 лева
Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за създаването на претендираните строително-ремонтни работи в обекта, предмет
на експертизата, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор
36498.503.1783.1.9, със застроена площ от 81 кв.м, състоящ се от стая, хол,
кухня, баня-WC, коридор и тераса, находящ се на трети етаж на сграда с
идентификатор36498.503.1783.1, ситуирана в поземлен
имот с идентификатор с идентификатор 36498.503.1783, с административен адрес:
улица „*****“ № 9, в град К., към датата
на създаването им е в размер на 8 789.12 лева или приблизителна стойност в
размер на 8800.00 лева.
Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за труд, към датата на
създаване на СРР са 2 210.44 лева или приблизителна стойност в размер на 2 200.00лева.
Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за материали, към датата
на създаване на СРР са 6 578.69 лева или приблизителна стойност в размер на 6
600.00 лева.
Според вещото лице, в целия си обем, извършените строително-ремонтни работи
в процесния имот са необходими разноски, които са направени за запазване на
самата вещ.
Вещото лице не оценява климатиците, тъй като
същите могат да бъдат демонтирани, без да се увредят и да се експлоатират,
монтирани на друг обект. Оценката на подменените ВиК
и Ел.инсталации е определена по уедрени показатели, тъй като това са скрити
работи, а липсват технически проекти.
За да се уважи претенцията за подобрения от ответниците спрямо ищеца, то
следва да се установи дали претендиращия е направил необходими или полезни
разноски. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по
поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици
дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се
доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали
са увеличили нейната стойност. Подобрение ще е налице ако фактически е била
увеличена и стойността на имота. Полезни разноски са тези които не са
необходими, но са полезни. Те следва обаче да са направени с оглед конкретното
предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се
променя, разноските не са полезни.
В конкретния случай, от допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А.З. и приета в открито съдебно заседание на 03.07.2019г.,
се установява, че извършените в делбения имот СМР се изразяват в изброените
по-горе дейности, остойностени по пера за труд и
материали. С оглед характера им, съдът приема, че същите представляват
необходими разноски. Вещото лице е констатирало при извършения оглед на място,
че в имота са изпълнени СМР, описани в молбата на ответниците по реда на чл.
346 от ГПК.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че извършването на
претендираните подобрения са направени само от страна
на ответника - Г.П.Д.. По делото не се събраха данни
и доказателства в ремонта да е участвал със средства и труд другият претендиращ
съделител, ответницата - К.М.Д.. Ето защо, по
отношения на нея, иска е неоснователен и като такъв, същият следва да бъде
отхвърлен.
За доказване на облигационните си претенции ответникът - Г.П.Д. е ангажирал експертиза и е събрал гласни
доказателства. При съвкупната преценка на тези доказателства с останалите
такива по делото, съдът приема за доказано, че именно той е заплатила суми за
извършените в съсобствения имот подобрения, установени от вещото лице и
свидетелите, а именно – сваляне
на стара мазилка от тавана и стените до здрава основа; доставка и монтаж на ламиниран паркет; доставка и монтаж на подови первази PVC; лепене
на тапети при ремонти; боядисване с латекс двукратно при ремонт; блажна боя по
врати и прозорци-двукатни; доставка и монтаж на брава; смесителна батерия, седяща; СКЩ поръчкови, с вградена печка и аспират;
преградна стена в коридора, алуминиева дограма с врата, остъклена; настилка теракотни плочи при ремонт; облицовка фаянс; доставка и
монтаж на вентилатор за баня; бойлер, 80 л., хоризонтален; ел.инсталация; водопроводна
инсталация; канализация; тоалетна мивка, среден формат; порцеланова конзола за
мивка стояща; - смесителна батерия, стенна; тоалетна
седалка, бяла, с казанче; душ-батерия-телефон.
Доколкото
по реда на чл. 192 от ГПК се събраха доказателства, че подобренията, изразяващи
се в:
-
монтаж на климатици, с претендиран
размер от 3000 лева, без представяне на платежни документи за това;
-
монтиране на външни ролетни щори на стойност,
съгласно заключението на вещото лице в размер на 410.76 лева, включваща труд и
материали;
-
подмяна на част от парапета на терасата на стойност на
парапета, съгласно заключението на вещото лице в размер на 100.14 лева,
включваща труд и материали и на стойност за направа на железобетонния пояс на
терасата на стойност 63.08 лева, включваща труд и материали,
са
извършени преди претендирания период, то претенцията
в тази част е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Ответникът Г.П.Д. не е ангажирал доказателства по делото и
доказателства, досежна платените за блока такси в общ
размер на 2154 лева, поради което претенцията и в тази част не следва да бъде
уважена.
Както вече се отбеляза, за извършването на необходимите разноски не е нужно
съгласието на останалите съделители. В случая,
категорично се доказа от свидетелските показания, че направените от ответникът
- Г.П.Д. разноски за ремонт на съсобствената сграда, изразяващи се в ремонт на кухня, баня
с тоалетна, кухня, хол, коридор и спалня, в това число подмяна и изграждане на
нови ел.- и ВиК инсталации са били необходими. Имотът
е много стар, и същият е бил със стари подови настилки от дюшеме и мозайка. ВиК канализацията е била със стари железни тръби, както и
ел.инсталацията е следвало да бъде подменена. В този случай правоотношенията
между съсобствениците се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно която
разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно с частта си. Следователно, дължат се действително извършените
разходи. В конкретния случай, претендираните от ответника
- Г.П.Д. разноски за подобрения, съдът приема
за доказани и по основание, но завишени по размер, предвид заключението на
вещото лице и приетите доказателства.
В тази връзка следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана
претенцията по сметки за реализирани разноски по отношение монтаж
на климатици, с претендиран
размер от 3000 лева; монтиране на външни ролетни щори
в претендиран общ размер от 520 лева; подмяна на част
от парапета на терасата и направа на
железобетонния пояс на терасата в претендиран размер
от 400 лева и такси за блока в размер на 2145.00 лева. Или всичко на обща
стойност от 6065.00 лева. Останалата претендирана от
ответника претенция възлиза в размер на 9376.15 лева (резултат, получен при
изваждане от обобщената претенция в размер на 15441.15 лева на сумата от
6065.00 лева, приета от съда за неоснователна).
По отношение на останалите, приети от съда за основателни претенции, видно
от заключението на вещото лице, общата стойност на извършените СМР към годините
на извършването им, възлиза на сумата 8 215.14 лева (резултат, получен при
изваждане от обобщената стойност на СМР в размер на 8 789.12 лева на сумата от
573.98 лева, представляваща отхвърлена претенция по отношение на претендирани подобрения за външни ролетни
щори, подмяна на част от парапета на терасата и направа на
железобетонния пояс на терасата).
С оглед притежаваните от ответника Г.П.Д. 2/8
ид.ч. от имота и имайки превдив
приетите за основателни претенции в размер на 8215.14 лева, на същия следва да
му бъде присъдена сумата от 5134.46 лева, която сума ищецът следва да заплати,
съразмерно на квотата му в съсобствеността. За разликата до пълния предявен
размер от 9376.15 лева, исканията за подобрения следва да се отхвърлят като
неоснователни. Върху присъдената сума се дължи и
законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.09.2018г.
(първо съдебно заседание във фазата по извършване на делбата) до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Съделителите ще бъдат осъдени
да заплатят дължимите държавни такси върху признатите, респ.
отхвърлени претенции по сметки, съгласно чл. 355 от ГПК. В случая, ищецът
следва да заплати държавна такса върху признатата претенция по
сметки в размер на 205.38 лева, а ответниците следва да заплатят държавна такса
върху отхвърлената претенция по сметки в размер на 412.27 лева.
Страните са направили искане за разноски, касаещо
адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лице и издадени съдебни
удостоверения.
Във връзка с тези претенции за разноски на първо място следва да се вземе
предвид специфичният характер на настоящото производство. Според чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.
78 от ГПК. От анализа на тази разпоредба може да се направи извод, че
законодателят разграничава два вида разноски в рамките на делбеното
производство – такива, касаещи същинската делба на имотите, както и такива,
които се отнасят до съединените в делбеното производство искове. Няма спор, че
по присъединените искове в делбеното се заплащат всички видове разноски,
предвидени в чл. 78 от ГПК (с оглед и изричното препращане на чл. 355 от ГПК).
В първото изречение на чл. 355 от ГПК се имат предвид разноските в процеса, извън
тези за заплатено адвокатско възнаграждение. До този извод може да се достигне
от текста на самата норма. Принципът е, че за да се избегне неоснователното
обогатяване всеки един от съсобствениците на имота (съделител) следва да
заплаща разноските по делото съобразно стойността на своя дял. Законодателят
изрично е предвидил, че всеки отговаря за разноските съобразно своя дял, поради
което по чл. 355, изр. 1 от ГПК изобщо не подлежи на изследване въпросът - кой
е станал причина за завеждане на делото. Адвокатското възнаграждение, което
даден съделител е заплатил няма как да се определи като „тежест”, свързана с
вещта. Това е личен разход на съответния съделител, който по своя субективна
преценка ангажира адвокатска помощ за защита на интересите си, свързани именно
с неговия дял от собствеността. Ето защо заплащането на адвокатско
възнаграждение е свързано единствено с дела на съсобственика, който го е
заплатил и няма основание другите собственици да поемат този разход. В чл. 355,
изр. 1 от ГПК е уредено едно изключение от общите правила на чл. 78 от ГПК, в
които се включва заплащане и на адвокатско възнаграждение. Това разрешение е и
напълно логично, доколкото производството по съдебна делба има специфичен
характер и целта му е общото имущество, притежавано от страните, да бъде
поделено. При това положение производството винаги приключва с краен акт, с
който имуществото се поделя, независимо от способа. Следователно не може да се
посочи еднозначно в полза на коя от страните е решено делото. Вярно е, че всяка
от страните би могла да има различни искания и предпочитания към даден способ
за ликвидиране на съсобствеността, но няма пречка в хода на процеса тези нейни
искания и предпочитания да се променят, поради което няма сигурен критерий, по
който може да се определи коя всъщност е страната „спечелила” делото. Това
разбиране е намерило отражение и в постановеното Определение № 335 от
01.07.2015г. по гр.д. № 2020/2015г. на I гр.о., според което
правилата за присъждане разноски по чл. 78 от ГПК, които включват и възнаграждение
за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355
от ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 от ГПК. Налага се краен извод,
че по реда на чл. 355, изр. 1 от ГПК разноските се дължат от една страна само
ако е проявила пасивност и не е внасяла необходимите депозити за събиране на
доказателства – експертизи, гласни доказателствени средства. При такава
ситуация пасивната страна следва да заплати част от тези разноски (съразмерно
на дела си в съсобствеността) на страната, която е заплатила и нейната част от
разходите, което в случая не е налице. По отношение на допуснатите съдебни
експертизи, в разходите на същите страните са участвали съобразно дела им в
съсобствеността. Доколкото по делото от страните не са доказани разноски
поотделно само за съединените в делбеното производство претенции по сметки, то
такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ на публична продан, на
основание член 348 от ГПК, следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г.
на СГКК е с идентификатор 36498.503.1783.1.9, в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на имота: град К., п.к. 4300, улица „*****“ № 9, бл. 9,
ет. 3; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 36498.503.1783; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.;
прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от
общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 36498.503.1783.1.8; под
обекта - 36498.503.1783.1.6; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по
документ за собственост - Договор за продажба на
държавен имот с К.народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по
вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в
триетажен жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със
застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с
избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи на жилището: П.С.М.; съседи на избеното
помещение: П.С.М. и М.С.М., съседи на таванското помещение: П.С.М. и М.Ж.Ж., ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 43000.00 лева, като
СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: 5/8ид.ч. за К.М.К.,
2/8ид.ч. за Г.П.Д. и 1/8ид.ч. за К.М.Д..
ОСЪЖДА, К.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху стойността
на дяла му по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 1075.00 лева.
ОСЪЖДА, Г.П.Д. *** с ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху стойността на дяла му по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 430.00 лева.
ОСЪЖДА, К.М.Д. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
стойността на дяла му по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 215.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.М.К. с ЕГН ********** *** , предявен по реда на чл. 346 от ГПК, за осъждане Г.П.Д. *** с ЕГН ********** и К.М.Д. *** с ЕГН ********** да му заплатят обезщетение за лишаването
му от ползване на притежаваните части от имота, в размер на 125.00
лева месечно, умножена по тригодишните платежи в размер на 4500 лева, считано
от 12.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, К.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по бюджета на
ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 180.00 лева, държавна такса по исковете
по сметки.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК и чл.30, ал.3 от ЗС, К.М.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на Г.П.Д. *** с ЕГН **********, сума от 5 134.46 (пет хиляди сто тридесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки) лева,
представляваща съответна на квотата му в съсобствеността част от направени в
съсобствения имот подобрения: сваляне на стара
мазилка от тавана и стените до здрава; доставка и монтаж на ламиниран
паркет; доставка и монтаж на подови первази PVC; лепене на тапети при ремонти;
боядисване с латекс двукратно при ремонт; бл.боя по врати и прозорци-двукатни;
доставка и монтаж на брава; смесителна батерия,
седяща; СКЩ поръчкови, с вградена печка и аспират; преградна стена в коридора, алуминиева дограма с
врата, остъклена; настилка теракотни плочи при
ремонт; облицовка фаянс; доставка и монтаж на вентилатор за баня; бойлер, 80
л., хоризонтален; ел.инсталация; водопроводна инсталация; канализация; тоалетна
мивка, среден формат; порцеланова конзола за мивка стояща; смесителна
батерия, стенна; тоалетна седалка, бяла, с казанче; душ-батерия-телефон, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
претенциите – 12.09.2018г. до окончателното изплащане, като за разликата над 5 134.46 лева до пълно претендираното
обезщетение от 9 376.15 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.Д. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, предявен по
реда на чл. 346 от ГПК, за осъждане К.М.К. с ЕГН ********** *** да им заплати направени
в съсобствения имот подобрения, съобразно квотите им в съсобствената
част, изразяващи се в монтаж на климатици;
монтиране на външни ролетни щори; подмяна на част от
парапета на терасата и направа на железобетонния
пояс на терасата и такси за блока, всички на обща стойност от 6065.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.М.Д. *** с ЕГН **********, предявен по реда на чл. 346 от ГПК, за осъждане К.М.К. с ЕГН ********** *** да
й заплати направени в съсобствения имот
подобрения, съобразно квотата й в съсобствената част,
изразяващи се в сваляне на стара мазилка от
тавана и стените до здрава; доставка и монтаж на ламиниран
паркет; доставка и монтаж на подови первази PVC; лепене на тапети при ремонти;
боядисване с латекс двукратно при ремонт; бл.боя по врати и прозорци-двукатни;
доставка и монтаж на брава; смесителна батерия,
седяща; СКЩ поръчкови, с вградена печка и аспират; преградна стена в коридора, алуминиева дограма с
врата, остъклена; настилка теракотни плочи при
ремонт; облицовка фаянс; доставка и монтаж на вентилатор за баня; бойлер, 80
л., хоризонтален; ел.инсталация; водопроводна инсталация; канализация; тоалетна
мивка, среден формат; порцеланова конзола за мивка стояща; смесителна
батерия, стенна; тоалетна седалка, бяла, с казанче; душ-батерия-телефон, всички
на обща стойност от 9376.15 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, К.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати по бюджета на ВСС, по сметка
на КрлРС, държавна такса в размер на 205.38 лева, по предявената от ответниците
претенция по сметки, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА, Г.П.Д. *** с ЕГН ********** и К.М.Д. *** с ЕГН ********** да заплатят по
бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС, държавна такса в размер на 412.69 лева, по
предявената от ответниците претенция по сметки, на основание чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.