Р Е Ш Е Н И Е
№2332/29.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на трети май, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №10852 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени осъдителни
искове от К. А. - 98 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, както следва:
1/ с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2529,60 лева (след
допуснато изменение на предявения иск), представляваща претърпяна от ищеца
имуществена вреда, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на
био продукция за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г. от обработката на Поземлен имот № ******, находящ се в землището
на с.И., представляващ нива с площ от 4.800 дка, пета категория, местност „Е.“,
за отделната култура-ечемик, в резултат на неправомерното поведение на лице
натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление
за прекратяване на Договор за наем от 20.06.2012г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4, сключен между ищеца и С.Б.Б.и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията,
град Омуртаг;
2/ с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 249,60 лева (след допуснато
изменение на предявения иск), представляваща претърпяна от ищеца имуществени
вреда, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014 г. и 2015 г.
предварителни обработки на поземлен имот № ******, представляващ нива с площ от
4.800 дка, пета категория, местност „Е.", в землището на с. И., а именно
оран, дискуване, сеитба и валиране, в резултат на
неправомерното поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото
упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от
20.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4,
сключен между ищеца и С.Б.Б.и заличаване вписването
на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг;
3/ с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 611,46
лева(след допуснато изменение на предявения иск), представляваща претърпяна
от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските
години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане
на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение
поземлен имот № ******, представляващ нива с площ от 4.800 дка, пета категория,
местност „Е.", в землището на с. И., в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 20.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4, сключен между
ищеца и С.Б.Б.и заличаване вписването на същия в
Служба по вписванията, град Омуртаг.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
По отношение на поземлен имот № ******,
представляващ нива с площ от 4.800 дка, пета категория, местност „Е.", в
землището на с. И. ищецът твърди, че има сключен договор за наем от 20.06.2012
г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4, вписан в
Службата по вписванията – Омуртаг със срок от девет стопански години, по който
същият е наемател. Ответникът, представляван от пълномощник на дружеството
прави изявление за прекратяване на договора за наем поради неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на наемната цена, без да има право на това,
тъй като не е правоприемник на наемодателя, нито страна по сключения договор за
наем, както и изявление за заличаване на договора за наем в службата по
вписванията, което е сторено. По отношение вписаното невярно обстоятелство е
водено производство пред Районен съд, град Варна – гр.д. № 14907/2015 г., по
което е постановен краен съдебен акт, с който е установено, че заличаването на
договора за наем съставлява вписване на невярно обстоятелство, поради което
същото е отменено. Съдебното решение е влязло в сила. Ищецът твърди, че до
влизане в сила на постановения съдебен акт, е бил лишен от възможността да
ползва имотите предмет на договора за наем, включително и процесния такъв, тъй
като създаденият режим в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат заявени за
ползване земеделски площи, ако е заличено вписването на договорите за аренда
или наем. Посочва, че произвежда отговарящи на европейските норми биологични
земеделски фуражни култури, които доставя на различни съконтрахент
от ЕС, извършва преработка и отглеждане на отговарящи на екологичните
европейски норми селскостопанска продукция. В резултат на гореописаните
неправомерни действия от страна на лицето, упълномощено от ответника за ищецът
настъпват имуществени вреди, изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста
стойност на био продукция за стопанските години
2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на поземлен имот № ******, находящ
се в землището на с.И., представляващ нива с площ от 4.800 дка, пета категория,
местност „Е.“, за отделната култура-ечемик на стойност 2880 лева; както и в
неполучени за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими
по Схема за единно плащане на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие" по отношение на същата земеделска земя
в общ размер от 600,30 лева, а също така в извършени от ищеца за стопанската
2014 г./2015 г. предварителни обработки на процесния поземлен имот - оран, дискуване, сеитба и валиране по отношение земеделската кулутура ечемик на обща стойност – 259,20 лева. последната
сумата е формирана както следва – за извършената оран – 43,20 лева; за дискуване – 48 лева; за сеитба – 144 лева; за валиране – 24
лева. Право на субсидии имат само земеделски стопани, които ползват земята на
правно основание и заявените площи следва да се владеят или държат от
ползвателите и то на правно основание. Сумата от 600,30 лева е формирана както
следва: по Схема за единно плащане на площ субсидията, която е следвало да
получи за стопанската 2014/2015 г. е в размер на 142,42 лева и за 2015/2016 г.
– също толкова или общо в размер на 284,84 лева, а по Наредба 4 от 24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" – за 2014/2015 г. – 157,73
лева и също толкова за стопанската 2015/2016 г. или общо 315,46 лева. Моли за
уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по
основание. Твърди, че ответникът не е извършвал сеитба, последващи обработки,
жътва и прибиране на реколта в процесните имоти. Не е притежавал земеделска
техника към стопанската 2014/2015 г. и не е предприемал действия и създавал
пречки на ищеца относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в
пълен обем. Не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2015 г. Посочва, че предвид постановеното решение по описа
на Районен съд, град Варна договорът на ищеца за обработка на процесната земя е
бил действащ през по-голяма част от стопанската 2014/2015 г. Твърди, че през
периода от месец септември 2014 г. до месец април 2015 г., когато
прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, ищецът не е
бил препятстван да извърши сеитба на есенници, съответно на пролетници в
процесния период. През това време е съществувала и пречка за подаване на
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015
г. Твърди, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015 г.
договорът на ищеца за обработка на процесната земя е бил действащ, поради което
същият е можел да подаде заявление по реда на чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е имало
пречка да подаде такова заявление и след вписване на прекратяването на
договора, т.е. в периода 15.04.2015 г. до 31.07.2015 г. като е следвало
единствено да приложи доказателства, че е подал искова молба по реда на чл. 124 ГПК. Можел е също така да сезира комисията, че ответникът не е правоимащо лице. Като не е направил гореизложеното ищецът
се е съгласил имотите му да бъдат предоставени за ползване на друго лице или да
попаднат в обхвата на т.нар бели петна. Оспорва и количеството, което ищецът
твърди, че е щял да добие, както и неговата единична цена, а също така и
обстоятелството, че процесния имот е включен в системата за контрол на
биологично производство за целия период от две стопански години – 2014/2015 г.
и 2015/2016 г. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е договор за наем от
20.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4,
вписан в Службата по вписванията – Омуртаг със срок от девет стопански години,
по силата на който С.Б.Б.в качеството си на
наемодател отдава под наем на К. А. - 98 ЕООД, ЕИК *********, в качеството си
на наемател недвижими имоти, сред които и имот №******, представляващ нива с
площ от 4,8 дка в землището на село И., община Антоново.
Със съдебно решение
№3955/31.10.2016г., постановено по гр. дело № 14907/2015г. на ВРС, влязло в
законна сила на 20.01.2017г. е прието за установено по иска на „К.А>-98” ЕООД срещу „И.А.”
ЕООД, че не съществува вписаното /отбелязаното/ от съдията по вписванията
при СВ- Омуртаг под вх. рег. № 1149/15.042015г., акт 67, том 1, имотна партида
18372, дв. вх. рег. 1147 едностранно прекратяване от
„И.А.” ЕООД, ЕИК ********* на договор за наем на земеделска земя от
20.06.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег. № 5690, акт № 47, том
ІV на нотариус Е. Ш., рег. № 128 на НК, вписан в СВ- Омуртаг под № 1859, акт №
136, том 4 от 03.07.2012г., в частта относно имот № ******, представляващ нива с площ от 4,800 дка, пета категория,
находящ се в м-ст „Е.” по плана за земеразделяне на
с. И., община Антоново, ЕКАТТЕ 32473 при граници и съседи имоти № № 037009,
037028, 037007, 037006, на основание чл. 90, ал.1, пр.3 ЗКИР.
Приета по делото е съдебно –
агротехническа експертиза на вещото лице Елена Б., в която се посочва, че
процесния имот №****** е био сертифициран, съответно
включен на 27.12.2004г. и изключен на 12.08.2015г. от системата за контрол на
биологично производство. Сертифицираната култура за имота е
ечемик.Агротехническите мероприятия при био
производство включват: есенна оран, дисковане – 2
пъти преди сеитба, сеитба, валиране след сеитба и
жътва. Средната пазарна цена на агротехническите мероприятия за културата
ечемик е в размер на 52 лева на дка., при което за площта на имота от 4,8 дка,
за периода 2014/2015г. и 2015г./2016г. средната пазарна стойност за
агротехническите мероприятия на този имот възлиза на 499,20 лева. Установява се
разлика в стойността на агротехническите мероприятия за био
продукция за тази култура и при стандартна култура, като във втората хипотеза
средната пазарна цена възлиза на 89 лева на дка., при което за процесния период
2014/2015г. и 2015/2016г. стопански години при стандартно отглеждане на ечемик
стойността на мероприятията на процесния имот би възлизала на 854,40 лева. Средния
добив на засятата култура от имота за стопанската 2014/2015г. възлиза на 247
кг. от дка, а за 2015/2016г. в размер на 280 кг. от дка. Общо за имота за двете
стопански години би се добила продукция в размер на 2529,60 кг.Средната пазарна
цена за био продукция от отглеждания вид за стопанската
2014/2015г. възлиза на 1000 лева на тон, такава е цената и за следващата
стопанска 2015/2016г.. Общата стойност на био
произведената култура ечемик за процесните стопански 2014/2015г. и 2015/2016г.
възлиза на 2529,60 лева. При стандартно произведена култура цената на
продукцията за двете стопански години би била в размер на 966,24 лева. Реализирания
приход от продажба на био ечемик би бил в размер на
2529,60 лева, а от стандартно производство в размер на 966,24 лева.По отношение
на дължимите субсидии по Схема единно плащане на площ по Наредба
№4/24.02.2015г. за прилагане на мярка11 “Биологично земеделие“ от програма
Развитие на селските райони за процесния имот за 2015г., плащанията биха възлизали
на 61,97 лева на дка., а за 2016г. в размер на 65,59 лева на дка., при което за
2015г. субсидиите биха били на стойност от 297,46
лева, а за 2016г. в размер на 314,83
лева. При отглеждане на стандартна продукция плащанията на дължимите по
цитираната мярка субсидии за 2015г. биха били в размер на 139,73 лева,
съответно за 2016г. в размер на 157,10 лева. Експерта дава заключение, че
неспазване на сеитбооборота чрез редуване на различни
култури, които да бъдат отглеждани в имота води до намаляване количеството и
качеството на отглежданите култури, независимо извършените агротехнически
мероприятия.
Разпитана в хода на съдебното
производство по почин на ищеца е свидетеля Светлана Еросалимова
Александрова – служител на ищеца от 2015г. На свидетеля е известно, че ищцовото
дружество е обработвало имота, който е наело от собственика на същия – Стефан
Ботев. За стопанската 2014/2015г. имота е бил засят с ечемик, като през
следващата стопанска година 2015/2016г. не е обработван от ищеца. Споделя, че
при посещение в ОСЗ „Антоново“ през 2015г. не е успяла да декларира имота за
подпомагане.Посочва, че за имота са получавани ежегодно субсидии, доколкото е
включен в системата за контрол на биологичното разнообразие. За процесните две
стопанки години 2014/2015г и 2015/2016г. субсидии не са получавани. Излага, че
ищеца е имал договор за продажба на продукцията, която отглежда с чуждестранно
лице.
Разпитан по искане на ищеца е
свидетеля Г. К. А.– син на управителя на ищцовото дружество. Свидетеля посочва,
че през 2014г. имота е бил засят с ечемик, която продукция не е събрана от
ищцовото дружество. Посочва, че след като ечемикът е бил засят, след заличаване
на договора е осъществено дискуване на имота, при
което покълналата продукция била унищожена. Излага, че ищеца е имал договор за
доставка на ечемик с гръцки контрагент.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
За да е налице
сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно
противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира отговорността
по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи
са кумулативно дадени.
От анализа на събраните по делото
писмени доказателства съдът приема, че по силата на договор за наем от
20.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 5690, акт № 47, том 4,
вписан в Службата по вписванията – Омуртаг, ищецът в качеството му на наемател
е наел от наемодателя С.Б.Б.имот №****** в землището
на село И., Община Антоново с цел отглеждане на растителна продукция. Сключения
между посочените страни договор е с продължителност от 9 стопански години,
поради което обхваща процесния период посочен от ищеца в исковата молба –
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. От представеното по делото съдебно
решение №3955/31.10.2016г., постановено по гр. дело № 14907/2015г. на ВРС,
влязло в законна сила на 20.01.2017г., съдът приема, че по искане на ищеца е
прието за установено, че не съществува вписаното от съдията по вписванията при СВ-
Омуртаг, едностранно прекратяване от ответника
на договор за наем на земеделска земя от 20.06.2012г., в частта относно
имот № ******. В мотивите си решаващия
състав разглеждайки иск с правно осн. чл.90, ал.1, пр.3-то ЗКИР приема, че
твърденията на ответникът по делото – „И. Агро“, че
притежава собствеността върху процесния имот са формирани на база представени
от страната документи за собственост – нотариален акт №1, том ІІ, рег. № 838,
дело № 172/16.03.2015г. и нотариален акт № 2, том ІІ, рег. № 839, дело №
173/16.03.2015г., които документи обаче легитимират страната като собственик на
имот със същия номер ******, но в друго землище – това на село Ястебино в Община Антоново. При така установената лиса на
идентичност се приема, че не „И. Агро“ е собственик
на имота, поради което не е станал и страна в материалното договорно
правоотношение по договора за наем от 20.06.2012гг, от което следва и извода,
че искането за заличаване на договора е направено от лице без легитимация да
стори това. При тези действия на представител на ответното дружество претендира
вреди, които са настъпили за ищеца изразяващи се в пропусната полза от
продажбата на културата, за която имота е бил предназначен за стопанските
2014/2015г., съответно 2015/2016г., стойността на разходите за осъществените
агротехнически мероприятия за стопанската 2014/2015г. и вреда от пропусната
полза от получаване на парични плащания под формата на субсидии по съответната
марка за подпомагане за процесните две стопански години.
Съобразно гореизложения
фактически състав на правната норма следва да бъде да бъде поставен първия
въпрос, а именно дали за ищцовото дружество е настъпила вреда от посочения
исковата молба вид. Съдът намира, че отговора на този въпрос е положителен
доколкото се установи, че ищецът в качеството си на наемател на земеделската
земя обработва процесния имот, като основанието от което произтича възможността
му да обработва този имот му дава право да осъществява тази дейност до 2021г.
Имотът е засят с ечемик през 2014г., осъществени са агротехническите
мероприятия в него, не е събрана растителната
продукция от ищеца. През следващата 2015/2016г. стопанска година имотът не е
бил обработван, въпреки наличието на годно правно основание за това. Ищецът се
е намирал в търговски отношения с чуждестранно лице с оглед продажба на
културата отглеждана в процесния имот.
Доколкото съдът прие, че е налице
реална вреда, съответно пропусната полза за ищцовото дружество, то следва да
бъде поставен следващия въпрос, а именно дали тази вреда е осъществена от
виновно противоправно поведение на представител на ответното дружество, което
от своя страна да ангажира отговорност на възложителя. В случая твърденията са
за осъществено активно поведение – действие по депозиране на заявление в Служба
по вписванията гр. Омуртаг за едностранно прекратяване на договора за наем от
2012г. включващ и процесния имот, без същевременно ответното дружество да
притежава надлежни материални права на собственост върху този имот.
Според ППВС № 9/1966 г.,
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
за вреди, причинени виновно от лицата, на които
е възложено извършването на
работата, като вината се изразява
в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои
случаи се касае до неспазване
на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане
на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност
за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила и от характера на възложената работа.
Разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.4
вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ дават право на арендодателят едностранно
да развали договора за аренда поради забавяне на арендното плащане за повече
от три месеца, като чл.27, ал.2 ЗАЗ предвижда
вписване прекратяване действието на договора за аренда в Служба по вписванията.
За да се позове на цитираната разпоредба на ЗАЗ и поиска заличаване действието
на договора ответникът е заявил вещни права на собственост върху процесния
имот.Тези права страната е заявила на ищцовото дружество и преди депозиране на
заявлението в служба по вписванията, като е претендирала заплащане на дължимо
възнаграждение по договора от 2012г. В хода на реализираното съдебно производство
по реда на чл.537 ГПК е установено, че липсва идентичност на имота, за който
ответникът се легитимира като собственик с процесния имот, който е предмет на
договор за наем от 2012г.
Изложеното налага извода, че
правната уредба съдържа възможност за едностранно прекратяване на договора за
аренда от страна на арендодателя, тогава когато на
него не е заплатено съответното уговорено и дължимо възнаграждение от
арендатора. Считайки себе си за собственик на процесния имот въз основа на
горецитираните договори оформени в посочените нотариални актове от 2015г.,
ответникът позовавайки се на цитираната правна норма е поискал вписване на прекратяване
на договора за наем, т.е. постановяване на съответния охранителен акт от Служба
по вписванията гр. Омуртаг. По повод така постановения охранителен акт е
възникнал спор между страните, който е разрешен със сила на присъдено нещо като
е прието, че липсва идентичност между имота за който ответникът се легитимира
за собственик с цитираните документи и процесния имот, доколкото двата имота се
намират в различни землища на Община Антоново. Действията на представителя на
ответника по изискване вписване едностранно прекратяване на договора за наем не
могат да бъдат окачествени като неправомерни, те почиват на основание тълкуване
и прилагане на закона по отношение приложимите според него правила за
договорите за аренда в земеделието към договорите за наем на земеделски земи по
реда на ЗЗД, още повече, че процесното действие (депозиране на заявление пред
СВ – Омуртаг) е осъществено към момент предшестващ постановяване ТР
№2/20.07.2017г. по т.дело №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, с което се дадоха
задължителни указания по повод приложение правилата към договорите за аренда по
ЗАЗ и договорите за наем на земеделска земя по ЗЗД. Едва в съдебното
производство по чл. 537 ГПК се установява липса на материална легитимация на
страната да поиска вписване прекратяване действието на договора, но към момента
на депозиране на заявлението в съответната служба по вписвания по делото няма
данни, от които да бъде направен извод, че тези му права на собственост върху процесния
имот са оспорени от действителния собственик, от което обстоятелство да бъде
направен извода, че въпреки наличието на спор за собственост ответникът е
поискал и въз основа на това негово искане е постановен охранителен акт за
отбелязване вписване прекратяване на договора, който акт в последствие е
отменен.
Настоящия съдебен състав приема,
че заявлението за издаване на охранителен акт не може да бъде разглеждано като
осъществено противоправно поведение. Няма данни по делото, че същото е
осъществено с цел злоупотреба с права, като същевременно да е насочено и към
причиняване вреда на ищеца във връзка с извършваната от него селскостопанска
дейност в процесния имот.
При гореизложените съображения и доколкото съдът приема, че не е налице
твърдяното виновно противоправно поведение на пълномощник на ответника при
отправяне на искане за издаване на охранителен акт по повод вписване на
едностранно прекратяване на договора за наем от 2012г., то претенциите се
явяват неоснователни, доколкото липсата на елемента от фактическият състав на
деликта, осъществен от извършителя, обуславя и липса на отговорност и на
възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД.
Отделно от изложеното и с оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за основателност на
претенцията следва да е налице и връзка между вредата и противоправното
поведение.Както вече бе посочено твърдяното в исковата молба противоправно
поведение е депозиране на заявление от представител на ответника за вписване
едностранно прекратяване договор за наем на земеделска земя. Не с депозиране на
заявлението обаче настъпват вредите за ищеца, които са под формата на реална
загуба в резултат от осъществените агротехнически мероприятия и пропуснати
ползи по нереализирана продажба на предвидената за отглеждане култура и дължима
субсидия за подпомагане на земеделските производители, платима на декар
обработваема площ. Сезирането на съответната служба по вписванията е само
елемент от фактическия състав на чл.27, ал.3 ЗАЗ и предвид охранителния
характер на производството подлежи на издаване поискания охранителен акт или
постановяване на отказ за неговото издаване. Следва извода, че се получава
разкъсване на връзката между депозиране на заявлението от представителя на
ответника и вредата настъпила за ищеца, като именно охранителния акт, самото
вписване (отбелязване) е онзи окончателен елемент, с който производството
приключва, в случай че бъде уважено то, същевременно актът се явява и елемент опосредяващ действията на представителя на ответника и причинената
вредата за ищеца.
Следва да бъде посочен още един
разграничителен елемент,че процесния договор от 2012г. е договор за наем, т.е.
сключен по реда на ЗЗД, а не договора за аренда по реда на ЗАЗ. Правилника по вписванията
в разпоредбата си на чл. 4 б“е“ урежда вписването на договорите за наем, които
са с продължителност над една година. Разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ урежда
единствено хипотезата на вписване в службата по вписванията прекратяването на
договора за аренда, но не и на договора за наем на земеделска земя. Разширителното тълкуване на разпоредбата е изключено от
съдебната практика - Определение №187/27.11.2018г., постановено по ч.гр. дело
№3564/2018г. на ВКС, І-во г.о., с което е потвърден
отказ на съдия по вписванията да впише прекратяване на договор за наем на
земеделски земи. При тези съображения при разкъсване на връзката между
действията на пълномощника на ответника и вредата, която е настъпила за ищеца
не може да бъде прието, че и този елемент от фактическия състав на правната
норма на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД е установен.
С оглед гореизложеното предявените искове от К. А. - 98 ЕООД срещу „И.А.“
ЕООД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лева, от които
500 лева възнаграждение за процесуално представителство и 200 лева съдебно
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявените искове от К. А. - 98 ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2529,60 лева,
представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в
неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на
Поземлен имот № ******, находящ се в землището на с.И., Община Антоново, сумата
от 249,60 лева, представляваща
претърпяна от ищеца имуществени вреда, изразяваща се в извършени от ищеца за
стопанската 2014/2015 г. агротехнически мероприятия в Поземлен имот № ******,
находящ се в землището на с.И., Община Антоново, както и сумата от 611,46 лева, представляваща претърпяна
от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските
години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане
на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на
Поземлен имот № ******, находящ се в землището на с.И., Община Антоново, на
осн.чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Осъжда К. А. - 98 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, стопански двор да заплати на „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 700 (седемстотин) лева, от които 500 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 200 лева съдебно деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :