Определение по дело №348/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№464

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 17.07.2019г. в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 348/2019 по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от И.Д.М. *** чрез процесуалния му представител адв. Г.Д. срещу определение № 404/16.05.2019 год по в.гр.д. № 281/2019 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 1260/14.03.2019 год срещу отказа на ДСИ при Рйнен съд Добрич да прекрати производството по изп.д. № 3160/2013 год на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и произнасяне по същество, като бъде отменен обжалвания отказ на ДСИ.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на молба, подадена от взискателя на 19.02.2019 год, съдебният изпълнител издал постановление от 21.02.2019 год за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал. 1 т.2 от ГПК, което е връчено на длъжника на 07.03.2019 год. На същата дата последният депозирал молба до съдебния изпълнител, в която изразил несъгласие с основанието, на което изпълнителното дело е било прекратено, като се позовал на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и настоял именно това основание да бъде вписано в постановлението за прекратяване. Съдебният изпълнител с разпореждане от 07.03.2019 год постановил да бъде уведомен длъжника, че производството вече е прекратено.

С оглед горното настоящият състав намира, че не е налице правен интерес на длъжника да обжалва разпореждането, което  от една страна не съставлява отказ на съдебния изпълнител, а от друга страна – интересът на длъжника е бил удовлетворен с вече постановеното прекратяване на изпълнителното производство.

Разпоредбата на чл. 433 ал.1 от ГПК визира хипотезите, при които настъпва ефекта на прекратяване на изпълнителното производство. Редът, по който са изброени различните основания не дава приоритет на някое от тях, но всяко едно има една и съща последица, а именно – преустановяване на изпълнителните действия, вдигане на служебно наложените запори и възбрани и прекратяване на производството. Затова за длъжника е без значение дали изпълнителното дело е прекратено по искане на взискателя, или поради бездействието му в продължение на повече от две години.

Ето защо той няма правен интерес от обжалване, още повече, че впоследствие с постановление от 28.03.2019 год съдебният изпълнител удовлетворил искането му и допълнил постановлението си от 21.02.2019 год с посочване на още едно основание за прекратяване на производството, а именно – чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

Съобразявайки тези обстоятелства, съдът правилно е оставил без разглеждане частната жалба, поради което определението му следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 404/16.05.2019 год по в.гр.д. № 281/2019 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 1260/14.03.2019 год срещу отказа на ДСИ при Рйнен съд Добрич да прекрати производството по изп.д. № 3160/2013 год на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.