Разпореждане по дело №1858/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ ……………….                             07.06.2016 г.                                          гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 15 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

В закрито заседание в следния състав :                                      Председател: Олга Златева                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гр.дело № 1858 по описа за 2016 година.

 

Настоящото гр. д. е образувано по искова молба от И.К.П.  против К.И.П. - за издръжка. Моли се да бъде осъден ответникът да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка от 400 лв.

В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се счита за допустим, но изцяло неоснователен.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора писмени доказателства и уважени направените доказателствени искания.

 

Мотивиран така и на основание чл. 312 от ГПК, чл. 146 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

НАСРОЧВА делото  на 29.06.2016 г. от 15.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния доклад по делото:

Бързо производство – по реда на глава двадесет и пета от ГПК, на основание чл. 310, т.6 от ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искове по чл. 144 и по чл. 149 от СК, предявени от И.К.П. против К.И.П. ***.

          Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като бракът с майката бил прекратен  през 2002 г., а с решение от 05.01.2011г. по гр.дело № 5985/2010 год. на Районен съд Стара Загора размерът на издръжката бил изменен от 40 на 120 лева и образувано изпълнително дело №20115530405070 на СИС при СтРС, прекратено по молба на ответника от 15.05.2015г., поради навършване на пълнолетие на взискателя. Сочи се, че ищецът продължил образованието си и от месец септември 2015г. бил студент първи курс, редовна форма на обучение в Университета в …., специалност фотография, като за месечната му издръжка била необходима сума в размер на около 370 паунда /около 950 лева/, от които 280 паунда за наем, около 40 паунда за транспорт, ток и вода и 50 паунда за храна и други. Ищецът не реализирал доходи и нямал лично имущество, от които да се издържа, а имал нужда от пълноценна храна, облекло и лични средства за живеене. През лятото на 2015г. – месеците юни, юли и август, ищецът работил, за да събере средства за закупуване на самолетния билет на стойност 820 лева, както и за да подпомогне закупуването на най-необходимото за предстоя и продължаване на обучението си. Към момента същият получавал преводи от майка си Миглена Колева Станкова, чиито доходи били непостоянни и не достигали за издръжката му /за месец февруари 2016г. доходите й били в размер на 352,75 лева, за месец януари – 282,20 лева, а предходните осем месеца – средно месечно около 300 лева/. Сочи се още, че въпреки водените с ответника разговори преди заминаването на ищеца в чужбина, към момента той не се бил ангажирал с подпомагане издръжката на сина си като студент и заявил, че ще изплаща издръжка в определен от него размер. Твърди се, че ответникът можел без особени затруднения да дава издръжка на навършилия пълнолетие учащ свой син, тъй като реализирал стабилни доходи от търговска дейност като собственик на две търговски дружества /”НАЙК-ВКП” ООД, „ОРЕОЛ-НКП” ЕООД/ и като регистриран ЕТ „КРАСИ-К.П.”. Двете дружества били регистрирани по ДДС, а първото за 2015г. имало седем здравно и социално осигурени лица. Ответникът имал висок стандарт на живот, поддържал три леки автомобила /”Рено Шамад”, „Форд Транзит” и „Пежо 206”, ежемесечно доходите му били около 950 лева.

Моли се да бъде осъден ответникът да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, дължими към 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира се и издръжка за минало време, считано от 21.09.2015г., също в размер на 400 лева месечно, както и разноските по делото.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва изцяло, като неоснователен. Ищецът претендирал присъждане на месечна издръжка в размера от по 400 лева, излагайки доводи за алиментна задълженост на ответника - негов родител, при все, че ищецът бил навършил пълнолетие и се касаело за твърдяно задължение на този родител, от гледна точка на закона небезусловно, а дължимо при кумулативното наличие на определени условия и по изключение. Съгласно чл. 144 от СК родителите дължали издръжка на пълнолетните си деца. ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следвало ищецът да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да докаже, че учи редовно във висше учебно заведение /без значение на формата - платено или не/, да е на възраст до 25 години, да не може да се издържа от доходите си /респ. - не получава подобни/ или от използване на имуществото си и че за родителя, от който се иска издръжката, отдаването й не създава особени и съществени затруднения. Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не можело да бъде определяно самостойно и едностранно, без да се вземе предвид отговорността на същия родител при отдаване на издръжка на друго негово малолетно дете, по отношение на което задължението му е абсолютно и безусловно. В конкретния случай ищецът претендирал без преки доказателства, че няма доходи и не може да се издържа сам, тъй като следвал в платена форма на обучение в чужда държава, заплащайки висока такса за това и живеейки на квартира, под наем с висока стойност. Представял документи и излагал изводи, че това е непоносимо за него от финансова страна, както и доводи, че ответникът работи като развива собствен бизнес и има регистрирано участие в две търговски дружества, вписан е и като едноличен търговец, като вероятно бизнесът на баща му се развивал добре, защото дружеството имало регистрирани осигурени лица - служители, а второто дружество било регистрирано по ЗДДС и това било индиция за добре развиващ се бизнес. Така изложените от ищеца твърдения и наведени без преки доказателства доводи /вкл. за собствени три автомобила/ били изцяло недоказани и претенцията за издръжка - изцяло неоснователна, поради което не следвало да се уважава и се оспорва изцяло по основание и размер. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявало наличието обективно на нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на исковата претенция. Не били налице годни и убедителни доказателства в насоката, че към настоящия момент ищецът учи редовно в посоченото висше учебно заведение, тъй като представеният документ имал единствено индикативен характер и установявал само факта, че ищецът е поканен да се запише като студент. Липсвали относими към предмета на спора доказателства в насоката ищецът да учи понастоящем и да посещава редовно и постоянно учебни занятия в това висше училище. Нямало данни да заплаща наем за квартира, доколкото представеният от него документ с искане да бъде приет като доказателство - „Споразумение за гарантирано отдаване под наем за определен период" по своята същност представлявало бланка с нанесени данни, която дори не представлявала предварително съглашение за сключване на наемен договор, не носела подпис на издателя си или подписи на страните по правоотношението.Този документ нямал характеристиките на материализиращ една наемна сделка и не следвало да бъде приеман като доказателство по делото, като не можело да се изгради извод за действително направени разходи за наем и престой в наемно жилище на ищеца за какъвто и да е период. Ищецът сам избрал скъпоплатена форма на редовно обучение в чужда държава с много по-висок стандарт, при положение че е разполагал с възможността да кандидатства за прием с изпит по общия ред в подобна или дори в по-престижна специалност в българско висше училище, по държавна поръчка и при многократно по- ниски очаквани разходи за такси и самоиздръжка. Представеният документ - потвърждение за самолетен билет включвал в посочената цена не само ищеца, но и друго лице и нямал характер на платежен документ, установяващ някакъв разход - еднократен или периодичен. При избора си да учи редовно в чуждо висше училище ищецът разполагал несъмнено с гарантирана от европейското законодателство възможност да кандидатства за студентски заем при облекчени условия, каквато била наложената практика, разполагал и с възможността да избере по-евтината форма да бъде приет да живее в студентско общежитие в кампуса на университета, данни за което лисвали. Липсвала от обективна страна и втората задължителна предпоставка - ищецът да не е в състояние да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Ответникът разполагал с информация, че ищецът работи и получава доходи трайно и продължително по трудово правоотношение или по приравнено на такова, работейки в Република България, като постоянно и непрекъснато живее в България, които обстоятелства изобщо изключвали възможността едновременно с това ищецът да учи и редовно в друга държава. Неоснователни и изцяло недоказани били твърденията на ищеца, че ответникът реализира достатъчни за отделяне на издръжка доходи от работата си в двете посочени търговски дружества, тъй като от първото дружество ответникът нямал доходи дълги години, а от дейността на второто търговско дружество постигнатият данъчен финансов резултат - печалба за 2015 година бил на стойност от 9001 лева. Предприятието на едноличния търговец ЕТ „Краси - К.П." нямало дейност от дълги години и съответно ответникът не реализирал и не получавал доходи от дейността си като такъв. Сочи се, че средният месечен доход на ответника за периода от януари 2015 година и до декември 2015 година включително не надвишавал 350 лева и почти се доближавал до социално допустимия минимум. Ответникът не притежавал недвижими имоти, от които да може да реализира доходи и блага, а към настоящия момент притежавал в собственост не три, а два леки автомобила, стари и амортизирани, без търговска стойност, ценово възлизащи на сумарна справедлива оценка от не повече от 3000 лева, за закупуването на които преобладаващ принос имала съпругата му от последващия брак. Единият бил спрян от движение, а другият не можел да се ползва за никаква дейност, следователно - не носел доходи. Сочи се още, че ответникът сключил последващ граждански брак с лицето Ваня Петкова на 31.05.2003 година в град Стара Загора, от който имал родено дете - малолетният Николай К.П., роден на *** година, за което безусловно и приоритетно дължал издръжка, с приоритет по своята дължимост и по своя размер и следвало да се вземе предвид от съда, дори и да се изгради извод за наличието на първите три предпоставки за основателност на исковата претенция на ищеца и при определяне на справедливия размер на претендираната за присъждане издръжка. При средномесечен доход от около 350 лева ответникът не бил в състояние да отделя каквито и да е средства над минимално необходимите и крайно ограничени средства за отдаване на издръжка на малолетното си дете и на самия себе си. Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, родителят дължал издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, било безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следвало да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на пълнолетното дете. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не било безусловно, тъй като поначало пълнолетният можел да се издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира някакъв доход не били достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят нямал остатъчни доходи над тези, необходими за собствената му и на непълнолетното/малолетното му дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете обективно представлявала особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключвало дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка била винаги обективна и конкретна и се определяла от имуществото и доходите на задълженото лице. /постановеното по реда на чл.290 от ГПК в Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария И./. В ППВС № 5/70 г. било посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая при подлежащите на установяване и обективно безспорни доходи и с оглед на имущество на бащата - ответник се налагал изводът, че даването на издръжка на пълнолетното дете - ищецът И.П., представлява особено затруднение за родителя по см. на чл. 144 от СК. Затова ответникът не дължал издръжката по чл. 144 от СК и искът следвало да се отхвърли като неоснователен.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска на И.К.П., основаващ се на чл.144 от СК, като се претендират сторените в хода на производството разноски.

Всяка страна е длъжна да установи изгодните за нея факти, които твърди.

В тежест на ищеца е да докаже размера на своите нужди от издръжка и възможностите на ответника да предоставя такава в претендирания размер, че учи редовно, че не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и че ответникът може да дава издръжка без особени затруднения.

Ответникът следва да докаже обстоятелства, наличието на които да го препятстват да заплаща ежемесечна издръжка на ищеца в претендирания размер.

            ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по- благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се намали наполовина размерът на дължимите се държавни такси.

ПРИЕМА като писмени доказателства: удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №909/12.06.1996г., удостоверение изх.№81845/17.12.2010г., потвърдително писмо от 07.08.2015г. с превод от английски на български език, отговор – потвърждение на статут на студент от 09.12.2015г. с превод от английски на български език, потвърждение за полет №N55I9S, декларация за СИС на И.К.П., декларация за СИС на Миглена Колева Станкова, удостоверение изх.№738/30.03.2016г., удостоверение изх.№1/29.03.2016г., споразумение за гарантирано отдаване под наем за определен период с превод от английски на български език, 3 броя справки от ТР, Удостоверения за декларирани данни с изх.№№ 240191600207908,№ 240191600207932 и с № 240191600207932 - всички издадени на дата 09.05.2016 година от ТД на НАП - град Пловдив,  Удостоверение за декларирани данни с изх.№ УД001683БЗ/09.05.2016 година, издадено от Община Стара Загора - Отдел „Местни данъци и такси", Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2015 година и до 31.12.2015 година за К.П. като осигурено лице и по деклариран получен разпределен доход, издадено от ТД на НАП - град Пловдив,  Удостоверение за раждане на детето Николай К.П., издадено въз основа на акт №0554/19.04.2004г.

По оспорване авторството на документа Споразумение за гарантирано отдаване под наем за определен период – в о.с.з.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води в съдебно заседание един свидетел.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото удостоверение след представяне на проектоудостоверение и внасяне на необходимата държавна такса.

УКАЗВА на ответника да представи по делото най-късно в първото съдебно заседание декларация за семейно и имотно състояние, като го предупреждава, че с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства /чл. 161 от ГПК/.

ПРЕПИС ОТ РАЗПОРЕЖДАНЕТО да се връчи на страните, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно искания във връзка с това и предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в установения срок не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Да се връчи на страните препис от разпореждането, а на ищеца – и от отговора на исковата молба и приложенията.

Делото да се докладва незабавно в деня на постъпването на искания на страните, депозирани във връзка с указанията и доклада.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

                                                                                                

                                                                                               Районен съдия: