Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 11-ти състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12953/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на 29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 31383/2012 г. на СРС, 60-ти състав срещу длъжниците „Б.“ ООД, С.И.С., З.Д.С. и Г.С.С., солидарно, за сумата от 96168,87 евро, дължима по запис на заповед от 28.05.2008 г., предявена на издателя на 28.03.2012 г., ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до изплащане на вземането. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от длъжника Г.С.С. е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената по отношение на нея заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по процесния запис на заповед като твърди да го е предявил на авалиста Г.С.С. на 04.04.2012 г., както и на останалите солидарни длъжници преди подаване на заявлението, но не е получил плащане. Претендира разноски.
Ответникът Г.С.С. оспорва иска с доводи за погасяване на част от дълга в производството по принудително изпълнение, образувано въз основа на същата заповед за изпълнение по отношение на издателя на записа на заповед „Б.“ ООД. Твърди записът на заповед да е издаден за обезпечаване вземанията по договора за инвестиционен кредит от 28.05.2008 г., като не оспорва съществуването на главен дълг по този договор към датата на подаване на заявлението, както и не оспорва съществуването към този момент на вземането по процесния запис на заповед.
По допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК срещу ответника С.С.С. съдът намира следното. На 29.06.2012 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Б.Д.“ ЕАД срещу солидарните длъжници „Б.“ ООД, С.И.С., З.Д.С. и Г.С.С. за сумата от 96168,87 евро, дължима по запис на заповед от 28.05.2008 г., по което е образувано ч.гр.д. № 31383/2012 г. по описа на СРС, 60 състав. Заповедта за изпълнение е издадена на 29.05.2013 г. – 11 месеца след подаване на заявлението. В този период – на 20.03.2013 г. е починал един от длъжниците - С.И.С.. На 14.06.2013 г. по заповедното производство е постъпило възражение от Г.С.С. и С.С.С., а на 19.06.2013 г. - мотиви към подаденото възражение, в които е посочено обстоятелството, че длъжникът по издадената заповед за изпълнение С.И.С. е починал, както и че Г.С.С., С.С.С. и непълнолетният З.са негови наследници по закон и че по образуваното изпълнително производство пред ЧСИ С.Я.са запорирани всички сметки на тримата наследници. На 15.06.2016 г. във връзка с подаденото възражение е разпоредено от новия докладчик по делото да се изиска справка по Наредба № 14/2009 г. за длъжника С.И.С., от която е видно, че той е починал на 20.03.2013г., като видно от извършената справка за наследниците му по закон такива са съпругата му Г.С. Стоименова, С.С.С. и З.С.С.. След справка до ЧСИ се установява, че на наследниците на С.И.С. не е връчвана покана за доброволно изпълнение, а такава е връчена само на длъжника „Б.“ ООД. С разпореждане от 26.08.2017 г. са дадени указания на заявителя по чл. 415 ГПК в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК срещу длъжниците Г.С.С. и С.С.С. в качеството му на наследник на С.И.С.. По така предявения в срок иск е образувано настоящето дело.
Съдът намира, че указанията на първоинстанционния съд, дадени на заявителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК по отношение на длъжника С.С.С. са неправилни. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение длъжникът С.И.С. вече е починал. Правоспособността на длъжника (чл. 27, ал. 1 ГПК) е предпоставка за допустимост на производството, съответно на съдебния акт, поради което постановяването на такъв срещу неправосубектна страна, го прави недопустим в тази част. Заповедният съд е следвало при констатиране факта на смъртта на длъжника преди издаване на заповедта за изпълнение да я обезсили (заповедния съд има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото /чл.7, ал.1 ГПК/, като в този смисъл мотивите на т. 3 а от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), като даде указания на заявителя да уточни заявлението като посочи каква сума претендира от всеки един от законните наследници на С.И.С. с оглед конституираните им на основание чл. 227 ГПК. След уточняване на заявлението е следвало да се издаде допълнителна заповед за изпълнение по отношение на наследниците на този първоначален длъжник и при наличие на такава едва е възможно подаването на възражение от тях и съответно продължаването на производството в исково такова.
Доколкото исковият съд следва да извърши самостоятелна проверка за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК недопустимостта на заповедта за изпълнение може да бъде съобразена от него и при липса на постановен изричен акт на заповедния съд в тази конкретна хипотеза. Предвид изложеното съдът намира, че настоящият исков процес е недопустим по отношение на ответника С.И.С. и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Доколкото основанието за прекратяване не е сред хипотезите визирани в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – на чл. 415, ал. 2 ГПК, последващо оттегляне или отказ от иска, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е не исковият, а заповедният съд след връщане на делото, изпратено за послужване.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – авалист.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
В тежест на ответника при доказване на
горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е с падеж на предявяване и е предявена за плащане на авалиста Г.С.С. на 04.04.2012 г., видно от отбелязването на нотариална покана лист 16 от делото.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на дълга по ценната книга.
В т. 17 на ТР № 4/18.03.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК е дадено разрешение на въпроса относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест по предявен иск по чл. 422 от ГПК, когато заповедта е издадена въз основа на запис на заповед. В съобразителната част на тълкувателното решение е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, „ … С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.“ В настоящия случай ответникът не въвежда твърдения за погасяване на каузалния дълг преди издаване на заповедта за изпълнение или след това, но пътя на доброволното изпълнение. Според разясненията дадени в т. 9 и т. 11в на цитираното по-горе тълкувателно решение, искът по чл. 422 ГПК се смята предявен от момента на подаване на заявлението, но по реда на чл. 235, ал.3 ГПК се съобразяват фактите, настъпили до устните състезания. В хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК се допуска предварително изпълнение на основание заповедта за изпълнение, поради което събраните суми в хода на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение не следва да се съобразяват като погасяващи вземането. Така извършените плащания при основателност на иска се вземат предвид като погасяващи съдебно установеното вземане, а при отхвърляне на иска – подлежат на връщане въз основа на издаден изпълнителен лист. В хипотезата, при която плащанията са извършени по същия съдебен акт за незабавно изпълнение в хода на принудителното изпълнение, насочено срещу имущество на друг солидарен длъжник, по изложените по-горе съображения това плащане също не следва да бъде съобразявано в процеса по иска по чл. 422 ГПК. Възраженията на ответника за погасяване на част от процесното вземане са именно с оглед извършеното в хода на допуснато предварително изпълнение разпределение на суми в изпълнителното производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. Това плащане следва да бъде съобразено в хода на принудителното изпълнение срещу ответника.
Предвид правните изводи на съда за наличие на валиден менителничен ефект, по който ответникът е авалист, чиято изискуемост е настъпила и липсата на доказателства за доброволно погасяване на част или целия дълг, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 6110,68 лева и в исковото производство в размер на общо 4 369,79 лева - държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г.С.С., ЕГН: ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ******.на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535, във вр. с чл. 485 от ТЗ сумата от 96 168,87 евро, дължима по запис на заповед от 28.05.2008 г., ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 31383/2012 г. на СРС, 60-ти състав, с която е разпоредено длъжникът Г.С.С. да заплати горната сума солидарно с длъжниците „Б.“ ООД, С.И.С. и З.Д.С..
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН: ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ******.на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 369,79 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 6110,68 лева - разноски в заповедното производство, за която сума в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 31383/2012 г. на СРС, 60-ти състав е разпоредено длъжникът Г.С.С. да ги заплати солидарно с длъжниците „Б.“ ООД, С.И.С. и З.Д.С..
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по делото в частта по отношение на ответника С.С.С., ЕГН: ********** и ВРЪЩА исковата молба в частта по отношение на този ответник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта, в която производството по делото частично се прекратява – в едноседмичен срок от връчване на препис
СЪДИЯ: