МОТИВИ 

Към Присъда на  КРС ПО НОХД №  676/2017 година

               Гр.Кюстендил , 11.09.2019 г.

 

На 07.04.2017г. Кюстендилска районна прокуратура е внесла, на осн. чл.247 от НПК , в КРС обвинителен акт  против  К.Б.Г. *** за извършено престъпление от общ характер по чл. 234, ал.1, пр.2  от НК.

 Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимия Г. и иска от съда след като го признае за виновен да му наложи наказание „ лишаване от свобода” за срок от 12 месеца и кумулативно предвидената в чл. 234, ал.1 от НК глоба в размер равен на стойността на цигарите, предмет на престъплението.  Според прокурора това наказание не следва да се изтърпява ефективно, тъй като  подсъдимият не е осъждан и целите на наказанието биха се постигнали без постановяване на ефективното му изтърпяване. 

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Не се признава за виновен. Защитата му пледира за постановяване на присъда, с която Г. да бъде признат за невиновен поради недоказаност на обвинението.

 Кюстендилски районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна писмени и гласни доказателства  и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното :

 

                 ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият К.Б.Г. е роден на *** ***. Българин е , *** гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН – **********.

Към  09.12.2016 г. Г. работел на ГКПП Гюешево.  На същата дата бил дневна смяна  на работа, като работното му време приключвало в 20:00 ч.  В края на работния ден всички служители от дневната смяна  се прибирали в гр. Кюстендил, като се комбинирали за пътуването с три автомобила/ лични на служители от смяната/. В един от автомобилите м. „Опел“ модел „Вектра“, с рег.№ ***, управляван от св. С.Ц., пътувал подсъдимия, като се возел на задната седалка . В същия автомобил освен водача пътували и свидетелите И.А. и Н. А.. При качването си в автомобила всеки от тях поставил багажа си в багажника, като подс. Г. носел и торбичка с надпис „Кауфланд“, която обаче поставил в купето на автомобила, на земята , до краката си.   

Същата дата – 09.12.2016 г. Директорът на РД“ГП“Кюстендил издал Заповед № УРИ , с която на осн. чл. 17, ал.3  от ПДУДМВР и План за  превенция  и противодействие на корупцията в МВР за 2016 г.  назначил комисия за извършване на проверка на личния багаж на служители от дежурни смени и проверка за употреба на алкохол  по време  на работа. .  Проверката следвало да се извърши на всички ГКПП  към  РДГП Кюстендил.  За ГКПП Гюешево  в комисията били включени следните служители на РДГП – комисар С.П., ст. Инспектор М.Т. и ст. Инспектор С.Б..  Проверката следвало да се извърши непосредствено след  приключване на работния ден на служителите от дневната смяна, за времето от 19:30 ч. до 20:30 ч.

 Около 19:00ч. членовете на комисията  тръгнали с лек автомобил м.“Мерцедес-Вито“, управляван от св. Н.Н., към с. Гърляно, където по план трябвало да се извърши проверката на слизащите от ГКПП Гюешево служители. Инструктажа по отношение на предстоящата проверка бил извършен при потегляне на автомобила в посока – с. Гърляно.  Бил осигурен и  помощен екип, състоящ се от четирима полицаи от мобилна полицейска група при РД“Гранична полиция“ Кюстендил.  Трите автомобила, с които трябвало да пътуват приключилите смяната си служители на ГКПП Гюешево, били зададени като  марки  и номера на  помощния полицейски екип.  Тъй като вече стъмвало служителите от осигуряващия полицейски екип спирали всички преминаващи автомобили, за да извършат проверка на пътниците.  Около 20:30 ч. в много кратък интервал от време  в с. Гърляно били спрени и трите подадени на полицаите автомобили.    Автомобилите били отклонени  от главния път на безопасно място, на паркинг пред ресторант „Лагуна“.  Председателят на комисията, св. П. запознал служителите на ГКПП Гюешево  със Заповедта на Директора за предстоящата  проверка и ги помолил всеки от тях да свали от автомобилите личния си багаж – куфари, чанти, торбички  и да покажат съдържанието им. Проверката на багажа на всеки един от служителите се описвала в Протокол, приложен към Заповедта на Директора .  След като бил проверен  сваленият от служителите багаж, посочен от всеки  от тях като негов личен, била извършена проверка и на самите автомобили.  Проверката на лек автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“, с рег.№ КН9532ВМ, била извършена от свидетелите Св. П. и Св. Б.. На земята зад предна дясна седалка била открита торбичка с надпис „Кауфланд“. Свидетелят П. попитал пътуващите с този автомобил чия е торбичката, защото тя не била свалена  и предоставена за проверка от никое от лицата. Подсъдимият Г. казал, че торбичката е негова. При вдигането на торбичката, за да бъде проверена , поде нея били открити три стека цигари м. „Rodeo blu100s“, с македонски акцизен бандерол.  Вътре в торбичката били открити още 4 стека цигари от същата марка, опаковани в черна найлонова торбичка, облепена с тиксо. Непосредствено след откриване на цигарите подс. Г. заявил, че цигарите е събирал от няколко дежурства, като е купувал на ден по едни, и сега  е решил да ги пренесе до дома си. 

Цигарите били извадени и поставени върху горния капак на автомобила , в който били открити. Веднага бил уведомен следовател и дежурен прокурор.  Останалите два автомобила били освободени, като св. Н. А. се качила в един от тях, за да се прибере до гр. Кюстендил с колегите си. Свидетелите С.Ц. и И. А. останали на мястото на проверката до приключване на следствените действия, за да изчакат колегата си К.Г.. 

В присъствието на помени лица /свидетелите М.  С. и М.Д./ са извършени всички следствени действия  на място и са съставени съответните протоколи за оглед на местопроизшествие.

В хода на ДП е изготвена и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценитлена експертиза, която определя общата стойност на цигарите, предмет на престъпление на 498,75 лева. 

 

 

Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите – С.П., С.Б., М.Т., П.П., Н.Н., Н. Ангелова, С.Ц., И.А., М.  С. и М.Д., дадени  както в хода на ДП, така и в хода на изслушването им  пред съдебния състав.

Предявени и приобщени са и веществените доказателства, предмет на престъплението.

 Липсата на признание от страна на подсъдимия, в хода на съдебното следствие, не разколебава ни най-малко обвинителната теза на държавното обвинение.   Събраните по предвидения в НПК ред доказателствени средства изцяло подкрепят  изложеното в ОА като фактическа обстановка.

 

                         ОТ ПРАВНА СТРАНА

Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т. е от обективна страна, наред с положителното установяване на изпълнителното деяние "държи", следва да бъде установено, че държането е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон.

Законът за акцизите и данъчните складове от своя страна урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. /чл. 1 от ЗАДС/. Същият закон дефинира и кои стоки са акцизни - алкохол и алкохолни напитки; тютюн и тютюневи изделия; енергийните продукти и електрическата енергия. /чл. 2, т. т. 1, 2 и 3 от ЗАДС/. В глава втора "Акцизни стоки", раздел втори "Тютюневи изделия - чл. 10-12 от ЗАДС, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, които законът определя като акцизни, т. е такива, които подлежат на облагане с акциз, внасянето на който се доказва чрез залепен върху опаковката им бандерол. Действително и Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (загл. изм. - дв, бр. 28 от 2016 г., в сила от 08.04.2016 г.). в § 1 от Допълнителните разпоредби, дава дефиниция на "тютюневи изделия", като в осем точки изброява техните видове. Съпоставката между отделните видове "тютюневите изделия" и тяхното съдържание по смисъла на ЗТТСИ и тези по смисъла на ЗАДС, показва известни отлики, но в случая приложим е ЗАДС, тъй като само този закон определя кои стоки са акцизни /единствено акцизните стоки подлежат на облагане с налог, като заплащането му се установява чрез поставения върху изделието бандерол/, от една страна, а от друга -ЗАДС е именно законът, който регулира облагането с акциз, за разлика от ЗТТСИ, който регулира единствено производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия. Ето защо, при преценката дали инкриминираните по делото цигари представляват акцизна стока, на която следва да бъде поставен бандерол като доказателство за платен акциз, е необходимо да се изхожда от нормите на раздел втори от ЗАДС. В тази насока е и практиката на ВКС на РБ – Решение № 158/24.06.2015 г. по н. д. № 242/2015 г. на ІІІ-то н. о. докладчик съдията А. Д., където е направено разграничението между обществените отношения регулирани от ЗАДС и ЗТТИ.

Според цитираната от държавното обвинение норма на чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.): Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове; ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за тютюневи изделия, предназначени за износ или за друга държава - членка на Европейския съюз" са неотносими към изпълнителното деяние държане на акцизни стоки без бандерол. Нормите посочващи, че държаните от подсъдимия Г. цигари са акцизна стока, за която следва да бъде поставен бандерол се намират в специалния закон – ЗАДС и са посочени коректно в обвинението. Посочено е че тютюневите изделия са акцизна стока – чл. 2, т. 2  и  как следва да бъде поставен бандеролът и какви атрибути да съдържа – чл. 64, ал. 2 от ЗАДС. Изброяването на посочените норми в обвинението, дава достатъчно ясно разяснение на подсъдимия, кой е законът, който изисква поставянето на бандерол и кои стоки са акцизни. Нормата, която запретява държането на тютюневи изделия без бандерол е чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС, регламентираща точно хипотезата, касаеща фактическото обвинение срещу Г., но тя не е възведена в обвинение на подсъдимия, поради което съдът не следва да я взема предвид при изграждане на изводите си по правото. Въпреки това доколкото бланкета на разпоредбата на чл. 234 от НК е бил запълнен с норми от закона, които посочват кой е законът, който изисква поставянето на бандерол и кои стоки са акцизни, то деянието е съставомерно по горецитирания законов текст.

Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че случаят не е маловажен. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на тютюневите изделия е 498,75 лв. Това обаче не е единствен критерий, по който един случай се определя като маловажен. Преценката за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, и други обстоятелства, свързани със степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая подсъдимият е служител на ГКПП и в това си качество в по-голяма степен е запознат с нормите запретяващи държане и пренасяне на акцизни стоки без български  бандерол.  Този факт, добавен към стойността на предмета на престъпление  Поради това може да се направи категоричен извод, че случаят е немаловажен и представлява престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, а не административно нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС.

Ето защо съдът прие, че безспорно по делото е установено, на посочената в ОА дата и място, по посочения в ОА начин подсъдимият е държал акцизни стоки без бандерол в немаловажен случай, в нарушение на разпоредбите на чл. 2, т. 2, , чл. 64,  ал. 2 от ЗАДС.

Субект на това престъпление е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие –упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението-акцизни стоки без бандерол.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждал е общественоопасните последици при държането на такива стоки и видно от действията му е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е осъзнавал, че придобивайки акцизните стоки без поставен бандерол и отдалечавайки се с тях ще установи фактическа власт върху тях, като е искал настъпването именно на този резултат.

От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 пр. 2 от НК.

 

 

 

 

                             ПО НАКАЗАНИЕТО

По отношение на вида и размера на наложеното наказание:

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия К.Г., като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност  по реда на чл. 78А от НК. От друга страна , обаче съдът отчете факта, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил служител в ГКПП Гюешево, което несъмнено  и както вече бе посочено същият е бил много добре запознат със забраната за държане на  стоик от описания в ОА вид.

Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете високата обществена опасност с оглед отношенията, които се засягат, а именно охраняването на държавния интерес свързан с постъпването на приходи от акциза.

При определяне размера на наказанието което следва да понесе подсъдимият Г., съдът като взе предвид отчетените отговорността обстоятелства, намери, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най- лекото предвидено в закона наказание  да се явява несъразмерно тежко, поради което наложи наказание на подсъдимата  при условията на чл. 54 от НК, в минимално предвидения за това престъпление размер , а именно „ лишаване от свобода за срок от 1 година“, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три години, тъй като по отношение на същият не е налагано преди това наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо Г. да не извършва други престъпления. Наред с това наказание, съдът наложи на Г. и кумулативно предвиденото в чл. 234 от НК наказание „ глоба“ в размер на 1000 лева.

 По отношение веществените доказателства по делото: 7 стека с по 10 кутии цигари от марката "Rodeo blu“ 100S, без поставен акцизен бандерол, намиращи се в склад за съхранение на ОСО при ОП Кюстендил , съдът като съобрази, че вещите представляват предметът на престъплението, в извършването на което подсъдимият бе признат за виновен, постанови на основание разпоредбата на чл. 234, ал. 3 вр. чл. 53, ал. 1 б. "б" от НК същите да бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата да бъдат за унищожени по съответния ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г. да заплати  сумата от 63,48 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура Кюстендил.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                                                      Районен съдия :