РЕШЕНИЕ №20
№ 17
гр. С., 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20211870100618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД, гр. П., е предявило срещу „ТСК-А.“ ЕООД, с. Д., Община С.,
искове за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата
764,81 лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги за периода от 1.9.2020 г. до 30.9.2020 г. на обект с ИТН
1674149, находящ се в с. Т., Община Д. и представляващ семеен хотел, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 3.12.2020 г. до окончателното й
изплащане и за сумата 10,83 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на горепосочената главница, дължимо в размер на законната лихва върху нея за период
от 13.10.2020 г. до 2.12.2020 г. Ищецът претендира и разноските за заповедното и
исковото производство. Твърденията за обстоятелствата, на които се основават
исковете, са подробно изложени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В молба, постъпила в съда на 14.12.2021 г., юрк. К.А., пълномощник на ищеца,
моли исковете да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на
предпоставките за това.
Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за
разглеждане на делото в отсъствието му.
1
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, а по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено
решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяването му.
На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените
към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 1.7.2021 г., в което
са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в
едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа,
изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от
неподаване на отговор на исковата молба, както и предпоставките, при които е
възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението е
връчено на 19.7.2021 г. на лице, за което от материалите по делото пред Районен съд -
С. се установява, че е пълномощник на ответното търговско дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не отправя искане за разглеждане на делото в отсъствието
му.
Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответника
обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените
доказателства.
В исковата молба ищецът не е обосновал защо претендира законна лихва върху
главницата от 3.12.2020 г. до окончателното й изплащане, поради което с решението
следва да се признае за установено съществуването на негово вземане за такава лихва
за периода от 10.12.2020 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред С.Р.С.) до окончателното й изплащане.
Всъщност, и в самото заявление по приложеното ч. гр. д. № 61996/2020 г. на С.Р.С.
искането е за присъждане на законна лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда, т. е. в конкретния случай от 10.12.2020 г.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, в съответствие
с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 225 лв.
за разноски, от които сумата 50 лв. представлява общ размер на присъдените разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 61996/2020 г. на С.Р.С., а сумата 175 лв.
представлява разноски в настоящото производство, в това число 75 лв. дължима и
довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение (100 лв.) е определен
2
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед ниската правна и фактическа
сложност на делото и ниската стойност на материалния интерес. Затова разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лв. до претендирания по списък
размер от 300 лв. не се присъждат.
Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
съществуването на вземания на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № , срещу „ТСК-А.“ ЕООД (понастоящем в
дружествена форма ООД), ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Д., Община С.,
ул. „К.“ № , за сумата 764,81 лв., представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД стойност на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за
периода от 1.9.2020 г. до 30.9.2020 г. на обект с ИТН 1674149, находящ се в с. Т.,
Община Д., представляващ семеен хотел, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.12.2020 г. (датата на постъпването в съда на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 61996/2020
г. по описа на С.Р.С.) до окончателното й изплащане и за сумата 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница,
дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху нея за
период от 13.10.2020 г. до 2.12.2020 г.
ОСЪЖДА „ТСК-А.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Д.,
Община С., ул. „К.“ № , да заплати на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № , сумата 225,00 лв. за разноски, от които 50,00 лв.
представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 61996/2020 г. по
описа на С.Р.С. и 175,00 лв. представляват разноски в настоящото производство за
довнесена държавна такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата
на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3