№ 49420
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110107533 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. А. срещу „..“ ЕАД и
„..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № .. г., сключен между ищцата и „..“
ЕАД, поради противоречието му със закона, както и установителен иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и „..“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., поради противоречието му
с добрите нрави, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от
договор за потребителски кредит № .. г.
При условията на евентуалност от „..“ ЕАД е предявен насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 23 ЗПК срещу А. С. А., с искане за осъждане на
ответницата за сумата от 1223,28 лв., представляваща чистата стойност на кредита -
дължима и непогасена главница по договор за потребителски кредит № .. г., ведно със
законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното
погасяване на дълга.
Ищцата твърди, че на 29.05.2024 г. сключила с „..“ ЕАД договор за
потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от
2500 лв., която следвало да върне в срок от 24 месеца, при уговорен лихвен процент от
27,02% и ГПР в размер на 30,63%. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по
кредита, същото следвало да бъде предоставено в 10 дни от подаване на заявлението
ако е банкова гаранция, или в срок до 48 часа ако е чрез сключен договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество. Според ал. 2,
при непредоставено обезпечение заявлението нямало да бъде одобрено, а съгласно ал.
3, ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението му бил до 14 дни. В тази връзка, на 29.05.2024 г. ищцата сключила с „..“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството -
гарант следвало да обезпечи изпълнението на задълженията й по кредита срещу
заплащането на възнаграждение в размер на 2171,16 лв., разсрочено за изплащане с
погасителните вноски по кредита. Твърди, че общата стойност на задълженията по
кредита възлизала на 5454,85 лв. Счита, че процесните договори са недействителни.
Твърди, че уговореното възнаграждение за поръчителя представлявало скрита
възнаградителна лихва, предвид факта, че дружествата били свързани лица, както и с
1
оглед ограничения избор при възможностите за предоставяне на обезпечение по
кредита. Сочи, че с клаузата на чл. 4 били заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, като развива и съображения относно неравноправния й характер. Счита, че
посоченият в договора за кредит ГПР бил неправилно изчислен, доколкото не било
съобразено дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Излага доводи, че
сключеният с „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави. Развива съображения относно нееквивалентност
на насрещните престации, като сочи, че уговореното възнаграждение постъпвало в
патримониума на кредитодателя. По изложените съображения, моли съда да прогласи
недействителността на процесните договори, евентуално на клаузата по чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит, поради противоречието й с добрите нрави.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Потвърждава сключването на процесните договори при посочените в исковата молба
параметри. Излага съображения, поради които счита, че уговореното в негова полза
възнаграждение не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита,
доколкото нямало характер на разход за допълнителна услуга, представляваща условие
за получаване на кредита. Отбелязва, че уговореното възнаграждение за поръчителя не
било известно на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР. Твърди, че
свързаността на двете дружества не обуславя оскъпяването на кредита, както и че
уговореното възнаграждение се дължи в полза на „..“ ЕООД. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба,
с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
сключването на процесните договори при посочените в исковата молба параметри.
Твърди, че дължимото в полза на поръчителя възнаграждение не следва да бъде
съобразено при изчисляване на ГПР по кредита, както и че сключването на договора за
предоставяне на гаранция не представлява условие за отпускане на кредита. Счита, че
посоченият разход не е бил известен на кредитодателя към момента на изчисляване на
ГПР. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „..“ ЕАД е предявил спрямо
ищцата насрещен осъдителен иск. Излага доводи, че съгласно договора, ищцата
следвало да заплати на дружеството сумата от 2500 лв. за главница и 783,69 лв. за
възнаградителна лихва. Твърди, че ищцата е заплатила на дружеството сумата в общ
размер на 1276,72 лв. за погасяване на задълженията по кредита, от която 628,63 лв.
били за възнаграждение на „..“ ЕООД. Сочи, че ищцата изпаднала в забава за плащане
на вноски с настъпил падеж, поради което, съгласно приложимите към договора общи
условия, обявява кредита за предсрочно изискуем. При условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи предявените от ищцата искове, претендира осъждането й за
непогасения остатък от чистата стойност на кредита на стойност от 1223,28 лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното
погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на
исковата молба, с който не оспорва размера на претенцията на ищеца „..“ ЕАД.
Оспорва основанието за претендиране на посоченото вземане. Моли съда да отхвърли
предявения насрещен иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
2
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесните договори, евентуално на
клаузата по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с „..“ ЕАД.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 23
ЗПК е да докаже по делото пълно и главно сключването на договор за потребителски
кредит с ответницата, със соченото съдържание, както и предаването на заемната сума
на заемателя съгласно условията на договора. В тежест на ответницата по
насрещния иск е да докаже по делото пълно и главно, че е върнала получената сума.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните факти: 1) сключен между А. С. А. и „..“ ЕАД договор за
потребителски кредит № .. г. за сумата от 2500 лв., усвоена от кредитополучателя; 2)
сключен между А. С. А. и „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от
29.05.2024 г., с цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № .. г.; 3) извършено от страна на А. С. А. плащане по сметка на
„..“ ЕАД, в размер на 1276,72 лв., за погасяване на задълженията й по процесните
договори.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Към исковата молба и отговора на исковата молба от ответника „..“ ЕАД са
приложени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.02.2026 г. от 9.30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба от ответника „..“ ЕАД писмени доказателства. УКАЗВА на
страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищцата и
преписи от отговорите на ответниците, а и на ищеца по насрещния иск – „..“ ЕАД и
препис от отговора на ответницата А. С. А..
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4