№ 11549
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110156917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. К. против СО, в която са изложени твърдения,
че срещу ищцата по искане на ответника било образувано изп. дело № 20208490404026 по
описа на ЧСИ АП, за принудително събиране на глоба в размер на 100 лева, наложена въз
основа на наказателно постановление № 319202/12.09.2017 г. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1
НРУПОГТТСО. В хода на изпълнителното дело от ищцата била удържана сумата в размер
на 403 лева, с която била погасена глобата в размер на 100 лева, а сумата в размер на 303
лева била отнесена за погасяване на такси и разноски по изпълнението. Ищецът поддържа,
че към момента на принудителното удовлетворяване на вземането на ответника правното
основание за принудително събиране на наложената глоба е отпаднало, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание „глоба“ не се
изпълнява ако са изтекли две години от датата на влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието. В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на образуване на
изпълнително производство срещу ищцата задължението вече е било погасено по давност,
респ. към датата на принудително удържане на сумата в размер общо на 403 лева, сумите са
удържани без правно основание. Страната намира, че с отпадане на основанието, въз основа
на което е образувано изпълнителното производство, отпада и правното основание за
удържане по принудителен ред, респ. удържаните по принудителен ред суми следва да бъдат
възстановени на длъжника в изпълнителното производство. В исковата молба са изложени
твърдения, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца
със сумата в размер на 303 лева, отнесена за погасяване на такси и разноски по
изпълнението, които Б. К. не дължи.
При така изложените твърдения са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата в размер на 100
лева – събрана на отпаднало правно основание по изп. дело № 20208490404026 по описа на
ЧСИ АП, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 26.09.2024 г. до
окончателно погасяване на вземането, и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 303 лева – събрани по принудителен път такси и разноски по изп. дело №
20208490404026 по описа на ЧСИ АП, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
26.09.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба е представен документ – удостоверение с изх. №
14072/17.09.2024 г., издадено от ЧСИ АП, с искане да бъде приет като писмено
1
доказателство по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Десислава Цекова оспорва исковата претенция. Процесуалният представител на страната
поддържа, че действията по събиране на наложената глоба са предприети законосъобразно и
преди да е изтекла погасителната давност. В подадения отговор са изложени твърдения, че
от момента на влизане в сила на наказателното постановление възможността същото да бъде
атакувано по съдебен ред се преклудира, поради което следва да се приеме, че дори в случай
на отпадането на възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото
задължение продължава да съществува, което на свой ред предполага отхвърляне на
предявения иск за недължимост на процесните суми. По изложените доводи е направено
искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че срещу
него е издадено наказателно постановление, с което е наложено наказание „глоба“ в размер
на 100 лева, за чието събиране е образувано процесното изпълнително производство, в хода
на което принудително е събрана сумата в размер на 100 лева, както и че към момента на
събиране на вземането е изтекла т.нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на
претендираната процесна сума, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона
давностен срок.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по изп. дело №
20208490404026 по описа на ЧСИ АП са удържани 303 лева за такси и разноски по
изпълнителното производство, които удържани суми са довели до обогатяването на
ответника, който е спестил разходите за такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство,
т. е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за
разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на
обедняването и обогатяването.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване. респ. спирането или
прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи и не
представя доказателства относно разпределението на събраните по изпълнението суми, а
именно в погашение на какви задължения е отнесена общо принудително събраната сума в
размер на 403 лева.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъде указано, че не сочи и не
представя доказателства по делото за съществуване на обстоятелства, обуславящи спиране
или прекъсване на предвидения в закона давностен срок, нито доказателства относно
момента на влизане в сила на процесното наказателно постановление.
Представения ведно с исковата молба документ следва да бъде приет като писмено
доказателство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмено доказателство представения ведно с исковата молба
документ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.04.2025 г. от 10:20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3