№ 224
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600380 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 13 от 15.11.2024 г., постановена по НОХД № 259/2024г. по описа
на Окръжен съд Видин (ОС Видин), съдът е признал за виновен подсъдимия З. Н. В.
за това, че на 17.10.2020г., около 20,15 часа на път III-114, км.36+000 в района на
разклона за с. Бело поле, обл. Видин, с посока на движение от с. Дреновец към с.
Ружинци, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ******** -
лична собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, а
именно движейки се със скорост от 141 км/ч. при ограничение на пътния участък,
указано с пътен знак В 26 - „Забранено е движението със скорост по-висока от 60
км/ч.“ по непредпазливост е причинил смъртта на З. Е. Д. с ЕГН ********** от гр. ***,
явяващо се престъпление по чл.343, ал.1, б. “в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, като при условията на чл.54, ал.1 от НК му е определил наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца, което на осн. чл.
58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години и 4 ( четири) месеца при първоначален „общ“ режим
на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК е зачел времето през което подс. В. е бил
1
задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, което време е приспадал от срока на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
На основание чл.68, ал.2, пр.1 от НК е постановил отложеното наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 4316/2019г. на Специализиран наказателен съд, да
не бъде изтърпяно.
На основание чл. 304 от НПК съставът на ОС Видин е оправдал подсъдимия
В. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, б. „б“ от НК -
че след пътно транспортното произшествие е избягал от местопроизшествието.
На основание чл.343г от НК ОС Видин е наложил на подсъдимия В. наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 5 ( пет) години, като на осн. чл.59,
ал.4 от НК е зачел времето през което е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС.
На последно място съставът на ОС Видин на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е
възложил в тежест на подс. В. направените в д.п. и в първоинстанционното
производство разноски и се е произнесъл по веществените доказателства по делото.
От така постановената присъда са останали недоволни подс. В. и частните
обвинители Е. О. Д., Х. И., М. Г. и Е. З. Д. - малолетна и действаща чрез законния й
представител и майка М. Г., които по предвидения процесуален ред въвеждат
оплаквания срещу неговата законосъобразност.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от защитника на подс.
В. – адв. Г. Г. се оспорва единствено дейността на първостепенния съд, свързана с
определянето на следващото се на подсъдимия наказание, като се счита същото за
завишено. В тази насока защитникът се позовава на внезапно възникналото на пътя
препятствие, поради което намира, че високата скорост на управление от страна на
подзащитния му не е единствената и основна причина за настъпване на пътно
транспортното произшествие (ПТП). Прави искане за изменение на присъдата в частта й
относно наказанието.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от частния обвинител Е.
О. Д., подадени чрез повереника й адв. П. Е. се оспорва присъдата на ОС Видин в
частта, с която подс. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение по квалифицирания
състав на чл. 343, ал.3, пр.4, б.“б“ от НК, като се излагат съображения, че в тази част
съдебният акт е необоснован. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава от въззивния съд, с която подс. В. да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, б.“б“ от НК, както и да
бъде постановено отделно изтърпяване на отложеното му наказание по предходното
осъждане.
2
Във въззивната жалба, изходяща от частните обвинители Е. О. Д., Х. И., М. Г. и Е.
З. Д. - малолетна и действаща чрез законния й представител и майка М. Г., подадена
чрез общия им повереник адв. Р. М. се атакува първоинстанционната присъда с
твърдения за неправилно приложение на процесуалния и материален закон. В частност
се твърди, че неправилно подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл. 343, ал.3,
пр.4, б.“б“ от НК, неправилен е отказът на съда по чл. 68, ал.2 от НК да приведе в
изпълнение предходно наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия, а
определените наказания са явно несправедливи, като за всяко от оплакванията
повереникът М. излага конкретни съждения. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и и постановяване на нова такава от въззивния съд, с
която подс. В. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, б.“б“ от НК, да му бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ към максималния предвиден в закона размер, както и да бъде
постановено отделно изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното му наказание
„лишаване от свобода“ по предходното осъждане. Алтернативно се иска изменение на
присъдата и увеличаване на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да
управлява МПС“ , наложени на подсъдимия, както и да бъде постановено отделно
изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното му наказание „лишаване от свобода“ по
предходното осъждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Г. Г. поддържа
депозираните от него въззивна жалба и допълнение към нея. В хода на съдебните
прения преповтаря аргументите си, развити в писмен вид, като доразвива доводите си
относно явната несправедливост на определеното на подзащитния му наказание,
считайки, че неправилно първостепенният съд е определил наказанието при условията
на чл. 54 от НК, а не в хипотезата на чл. 55 от НК, позовавайки се и на представените
пред въззивната инстанция писмени доказателства, установяващи грижа от
подсъдимия на трите му деца, трудова ангажираност и добри характеристични данни.
Излага становище за неоснователност на депозираните от частните обвинители
въззивни жалби.
Общият повереник на частните обвинители Е. О. Д., Х. И., М. Г. и Е. З. Д. -
малолетна и действаща чрез законния й представител и майка М. Г. – адв. Е. Т. (
преупълномощен от адв. М.) поддържа депозираната от адв.М. въззивна жалба и също
изразява недоволство от първостепенния съдебен акт в три насоки – първо по
отношение на неправилното приложение на материалния закон, в което отношение
намира за установено по делото бягството от местопроизшествието на водача и
съответно наличието на квалифицирания състав на чл. 343, ал.3, пр.4, б.“б“ от НК; на
второ място – справедливостта на наложените на подс. В. наказания, които намира за
занижени с оглед обществената опасност на деянието и дееца и на трето – неправилно
приложение на чл. 68, ал.2 от НК, тъй като престъплението по настоящото делото е
3
извършено в кратък срок след предходното му осъждане. Моли за уважаване на
депозираната от адв. М. въззивна жалба. Оспорва жалбата на подсъдимия, като счита,
че липсват основания за приложение на чл. 55 от НК, доколкото не са налични нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Частните обвинители Е. О. Д., Х. И., М. Г. и Е. З. Д. - малолетна и действаща
чрез законния й представител и майка М. Г., редовно призовани не се явяват пред
въззивната инстанция и не вземат отношение по съществото на спора.
Прокурорът от САП счита, че депозираната срещу първоинстанционната
присъда въззивна жалба от подс. В. за неоснователна, като също не намира основание
за приложението на чл. 55 от НК с оглед данните за личността на дееца и конкретните
обстоятелства на престъплението. От друга страна изразява становище за
основателност на въззивната жалба на частните обвинители относно искането за
приложение на чл. 68, ал.2 от НК, намирайки че предходно наложеното наказание на
подс. В. не е изиграло своето поправително и превъзпитателно въздействие и
наказателната репресия спрямо него следва да бъде засилена, за да бъдат постигнати
целите на наказанието.
Подсъдимият В. в хода на съдебните прения поддържа доводите на защитника
си без да излага собствени такива, като в предоставената му последна дума изразява
съжаление за случилото се и за неговата постъпка. Моли съда да отчете, че съпругата
му го е напуснала и сам полага грижи да трите му деца. Апелира съда да бъде
съпричастен към неговото положение.
В проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бяха приобщени
писмени доказателства, свързани с личността и здравословното състояние на
подс. В..
Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд, преди да се произнесе по доводите, свързани със
съществото на наказателно-правния спор, констатира, че в хода на съдебното
производство пред първия съд са допуснати съществени процесуални нарушения,
пряко относимо към законосъобразността на постановената присъда.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК като подс. В. е
признал фактите в обвинителния акт с изключение на обстоятелството, че е избягал от
местопроизшествието ( обективирано в протокол от о.с.з., проведено на 15.11.2024г.
„…и искам да кажа, че не съм избягал от местопроизшествието, а там ме е намерил
човек и ме закара при близките ми, които ме закараха в болницата“). Въпреки че
процесуалният закон изрично изисква подсъдимият да признае изцяло, т.е. всички
4
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът в нарушение на
чл. 371, т. 2 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните по този ред и
постановил обжалваната присъда, позовавайки се на самопризнанието на подсъдимия
и на събраните на досъдебното производство доказателства. Несъмнено е, че
бягството на дееца от местопроизшествието представлява обстоятелство, част от
изпълнителното деяние на престъплението, както и факт, който обуславя по-тежката
правна квалификация по чл.343, ал.3, пр. 4, б. „б“ от НК от обективна страна. Ето
защо подлежи на признаване от подсъдимия в процедурата на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК наред с всички останали правнорелевантни
факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Процесуалната уредба на
предварителното изслушване не позволява частично самопризнание на фактическата
обстановка от страна на подсъдимия, в този смисъл е и установената по приложението
й задължителна съдебна практика. В ТР№ 1/2009 г. на ОСНК на ВКС изрично е
посочено, че е недопустимо провеждане на съкратено съдебно следствие въз основа
изявление на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо само част от
инкриминираните в обвинителния акт деяния, съответно само за част от фактите по
тях. В конкретния случай подс. В. не е признал цялостно всички съставомерни факти,
като оспорва, че е избягал от местопроизшествието. Ето защо ОС - Видин,
одобрявайки изразеното от подс. В. частично признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да са налице всички изискуеми
условия на Глава 27 от НПК за това, е допуснал съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция, а обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
първоинстанционно разглеждане. При наличие на такава констатация ( за частично
самопризнание от страна на подс. В. ) ОС Видин е следвало да стигне до извода, че не
са налице предпоставките на чл. 372, ал. 4 от НПК, при което не е било възможно
провеждането на съкратено съдебно следствие.
Погрешното разбиране на ОС-Видин за същността на диференцираната
процедура по глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК е намерила израз и
в акта му по съществото на делото ( присъдата). Така първостепенният съд е осъдил
подс. В. по основният състав на повдигнатото му обвинение за престъпление по
транспорта - по чл.343, ал.1, буква “в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като е постановил
оправдателен диспозитив по квалификацията „бягство от местопроизшествието“,
свързана с приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.343, ал.3,
пр. 4, б. „б“ от НК, именно който факт не е бил признат от подсъдимия. В мотивите
към присъдата първостепенният съдът е обосновал това свое решение, позовавайки се
на факти, които не са били залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт,
респ. са приети за установени от съда въз основа на анализ на доказателства, събрани
в хода на д.п. „…Видно от доказателствата по делото, респ. свидетелските показания
5
на пристигналите на местопроизшествието свидетели М., Ц. и Т., и показанията на
близките на подсъдимия /относно състоянието му, след ПТП, когато В. е бил закаран в
дома му/, от медицинската документация за състоянието и лечението на подсъдимия
след ПТП, както и от заключението № 15/2021г. на съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни /л.247-252, т.2 от ДП/, подсъдимия В. е намерен на
местопроизшествието във видимо сериозно увредено състояние, бил е закаран в дома
му, с оглед организиране транспортирането на подсъдимия в болницата в град Лом.
Там е приет в Отделение по анестезиология и интензивно лечение, където му е
проведено три дневно лечение, с картина на травматичен шок, след което подсъдимия
е преведен в Клиника „Лицево-челюстна хирургия“ София за извършване на
оперативна интервенция. Видно от съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
състоянието на травматичен шок се преценява като разстройство на здравето,
временно опасно за живота…“. Това разбиране на първоинстанционния съд
противоречи както на процесуалната норма на чл. 373, ал.3 от НПК, задължаваща го да
приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и
задължителното й тълкуване в ТР№ 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, според което съдът не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа
обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически
положения, несъвместими с признатите факти. В случая подобно процедиране на ОС
Видин е довело до нерегламентирано от закона съчетаване на общ и специален ред за
разглеждане на делото, с произтичащите от това последици по отношение на
предявените различни изисквания към съдържанието на присъдата по чл. 305, ал. 3 и
чл. 373, ал. 3 от НПК. В този смисъл, ако оправдаването на подс. В. по
квалифициращия състав на чл.343, ал.3, пр. 4, б. „б“ от НК, е израз на становището на
съда, че за това обстоятелство са налични доказателства, създаващи основателни
съмнения относно съставомерния признак на инкриминираното деяние, съдът е
длъжен да разгледа делото по общия ред (т. 4 от ТР № 1/2009 г.)
Поради констатираните нарушения от процесуално естество, всяко от които
представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановения акт по
съществото на делото, е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, залегнали в
трите жалби и касаещи твърдяната неправилност на присъдата и несправедливостта на
наложените с нея наказания.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че, за да бъдат
преодоляни допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и делото следва да се върне за
ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия
„предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание“.
6
Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 13 от 15.11.2024 г., постановена по НОХД № 259/2024г.
по описа на Окръжен съд Видин.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Видин от
стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7