РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1811
гр. Пловдив, 09 август 2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1487
по описа за 2017 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Н.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на С. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-93/27.02.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са
зачели положения от него осигурителен стаж за периодите от 07.07.1982 г. до 26.09.1982 г. на длъжност „оксиженист“
при осигурител СП „М.п.П.“, от 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г. на длъжност
„монтьор отопление“ при осигурител СП „К.“ Хасково, от 01.01.1986 г. до
31.03.1986 г. на длъжност „оксиженист“ при осигурител СП „К.“ Хасково, както и
от 01.06.1987 г. до 31.01.1990 г. на длъжност „монтьор отоплителни инсталации“
при осигурител СП „К.“ Хасково като трета категория. Твърденията са, че този стаж следва да бъде
зачетен като втора категория съгласно т. 20, т. 26 и т. 66и от Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране - отм. /ПКТП/. В този смисъл се иска
отмяна на Решение № 2153-15-81/12.05.2017
г. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив и на потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените
по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител,
е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни
съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5.
Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-5284/10.11.2016 г., с което С. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към заявлението
са приложени документи за осигурителен стаж за времето от 08.06.1974
г. до 09.11.2016 г. включително.
5.1.
Констатирано е, че в представената трудова книжка № 2102/08.06.1974 г. за
положения осигурителен стаж в СП „Международен панаир“, с вид дейност
„търговия", на длъжност електроженист от 07.07.1982 г. до 26.09.1982 г. с
продължителност 2 м и 19 дни осигурителят не е направил предложение за зачитане
на стажа от втора категория труд, каквото е изискването на т. 70 от ПКТП /отм./,
не са представени и други документи, от които да се почерпи информация в
предприятието има ли обособен технологичен процес, който да изисква извършване
на операции по заваряване или рязане на метали или извършване на заваръчни
работи. При тази фактическа обстановка и като е прието, че заваряването,
рязането на метали и извършваните заваръчни работи, не са част от технологичния
процес на предприятието, осигурителният стаж, положен в СП „Международен
панаир“ Пловдив от С. за периода 07.07.1982 г. до 26.09.1982 г. е зачетен от трета
категория труд (02 месеца и 19 дни).
5.2. Констатирано е също така, че със заявлението за пенсия е представен образец
УП 3 № 17/31.07.2015 г., издаден от РКС - гр. Хасково за положен осигурителен
стаж в СП “К.” Хасково на длъжност “монтьор отопление” от 14.03.1985 г. до
31.12.1985 г., на длъжност “оксиженист” от 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г. и на
длъжност “монтьор отоплителна инсталация” от 01.06.1987 г. до 01.02.1990 г.
Общата продължителност на стажа е 3 г. 8 м. и 17 дни, като няма предложение за
зачитането му от втора категория труд. Няма данни попада ли в обхвата на т. 20,
т. 26 и т. 66 “и” от ПКТП /отм./.
Установено е, че СП “К.”
гр. Хасково е с предмет на дейност “производство на стоки за широко потребление
и услуги на населението” и е образувано към ОКС гр. Хасково, считано от
01.10.1981 г., като е закрито като поделение на същия от 31.12.1990 г.
Осигурителният стаж на С. е вписан и в трудовата книжка, без да е посочен вид
на дейността, няма предложение за зачитане на стажа от втора категория труд,
каквото е изискването на т. 70 от ПКТП /отм./.
При тази фактическа
обстановка и като е прието, че СП „К.“ е с предмет на дейност производство на
стоки за широко потребление и услуги на населението, осигурителният стаж,
положен от С. за периода 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г., от 01.01.1986 г. до
31.03.1986 г. и от 01.06.1987 г. до 31.01.1990 г. е зачетен от трета категория
труд (03 години, 08 месеца и 17 дни).
6.
При това положение на С. е зачетен общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО
от трета категория 39 г. 05 м. и 06 дни, от които 00 г. 03 м. и 01 ден, положен при
условията на първа категория труд, 10 г. 11 м. и 05 дни, положен при условията
на втора категория труд и 25 г. 04 м. и 06 дни от трета категория. Към датата
на заявлението – 10.11.2016 г. лицето има навършена
възраст 58 години, 07 месеца и 25 дни.
Прието е, че не са
изпълнени условията на чл.69б, ал. 2 от КСО за наличие на осигурителен стаж от
втора категория - 15 г. /признат на С. 11 г. 02 м. 06 дни/ и сбор от възрастта и
стажа не по-малко от 100 точки /установени 98 точки/.
Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при
РУ „СО” гр. Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което на жалбоподателя
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал. 2 от КСО.
Този
резултат е обжалван от С. пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. е потвърдил оспореното разпореждане,
възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.
7. В
хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Л.И.С. – същият
заявява, че Н.С.
му е първи братовчед, но желае да свидетелства. През периода 1985-1989 г. са
работили заедно в СП “К.” - Хасково като монтьори на парни котли и инсталации. Работили
са на едно място в една бригада и са вършили една и съща работа. Някои от
обектите, на които са работили са били Руската гимназия в Хасково, училището по
дървообработване в Хасково, спортното училище в Хасково, полицията в Хасково,
Дома за изоставени деца „Асен Златаров“ - Хасково, хотел „Родопи“ в Хасково и
др., както и в град Пловдив - във Втора градска болница, ВМИ, завод Чайка и др.
На тези обекти са извършвали ремонт на отоплителните инсталации, като първо са демонтирали
и след това изцяло са подменяли парната инсталация. Цялата инсталация се е сменяла,
като са подменяли радиаторите и тръбите. От котела до радиаторите всичко са го
правили те. Котлите на парните инсталации предимно ги ремонтирали, не са ги
подменяли. Отварял се котелът, който вътре е бил нареден с тръби, изрязвали са
се всички тези тръби, демонтирали са се и на тяхно място са поставяни нови.
Общата външна част на котела си е стояла, те изцяло подменяли вътрешната част
на котела и оттам нататък тръгвали да го свързват до радиатора, като всичко се
е правело на ръка. Работили са с оксижени, защото всяка работа е специфична.
Тръбата трябвало да се прегъва, да се препасне, за да се свърже другата тръба и
радиатора, да има естетически вид. Тези тръби, за да се нагънат, се нагрявали с
оксижен и затова всичко се е извършвало ръчно. Работили са само с оксижен и от
време на време с електрожен.
8. В
хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, оспорено от процесуалния представител на ответника. Вещото лице е
констатирало, че в изброените професии, в т.ч. и тези на „оксиженист",
„заварчик", „монтьор отопление", „монтьор отоплителни инсталации“,
съобразно текста на т. 20, т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./ се визира видът труд,
като се отчита естеството на извършваните трудови дейности и свързаните с това
условия и тежест на труда. От техническа гледна точка в конкретния случай,
според вещото лице, не са налице обективни измерими технически критерии, които
да обосноват различна степен на натовареност и вредност при упражняване на
професионалните задължения на длъжностите „оксиженист“, „заварчик“, „монтьор
отопление“ и „монтьор отоплителни инсталации“.
Според
експерта, не са налице данни, въз основа на които да се обосноват промени в
характера на полагания труд в зависимост от мястото на неговото полагане.
Посочва също така, че при производствените дейности на отделните осигурители,
за които рязането и заваряване на метали е неразделна част от технологичния
процес, работното място на заварчика и оксижениста е обособено /локализирано/.
Последното се налага поради естеството на работа и специфичните характеристики
на заваръчните операции, осъществяването на които са свързани със следните
фактори на въздействие: ярка непоносима и вредна за невъоръжено око светлина от
източник - газов пламък или електрическа /волтова/ дъга; вредни газови и
топлинни емисии с източник обработвания /подложен на заваряване, рязане или
формоване/ метален обект и електродите, използвани при работата с електрожен;
шум и миризма; запрашеност; риск от пожар и взрив. Всички изброени
характеристики на работната среда, не допускат възможност за непосредствен
контакт /съвместяване/ на работното място на длъжност „оксиженист“ и „заварчик“
с работните места на друг вид производствени дейности.
Според
експерта, формулировката „обособени цехове и звена“, дадена в разпоредбата на
т. 20 от ПКТП /отм./ от технологична гледна точка е определение за обособено
работно място в технологичния процес, което поради специфичните си
характеристики, е характерна работна среда за всички заварчици, при което броят
на същите не е определящ критерий. С оглед техническата характеристика на
дейността газопламъчно и/или електродъгово рязане и заваряване на метали,
включващи ръчно изпълнение на технологични операции заваряване и рязане при
използване на съответния вид апарат /оксижен, електрожен/ от техническа гледна
точка полаганият труд е с еднаква степен на вредност и тежест за всички заварчици
/електроженисти, оксиженисти/ независимо от мястото на неговото полагане.
По
идентичен начин, категорията на положения труд, съгласно т. 67 от ПКТП /отм./ е
съобразена според вида и характера на труда на работниците и служителите,
причисляван към съответната категория, независимо от отрасъла на производство,
в който е осъществен. Всеки обект, на който са извършвани дейности по монтаж и
демонтаж на отоплителни инсталации, е строителен обект, при работата на който
длъжностите „оксиженист“, „монтьор-отоплител“ и „монтьор отоплителни
инсталации“ е инженерно-технически работник до началник строителен обект. Вредните
въздействия при дейности по рязане и заваряване са идентични, независимо от
отрасъла, в който се извършват. Извършваната дейност практически по нищо не се
различава в зависимост от това дали се извършва в отрасъл „Строителство"
или в предприятия, различни от него. Трудовата дейност на работник в такива
предприятия е идентична по характер на технологичните операции и
производствения резултат.
Конкретно
за стажа, положен от 07.07.1982 г. до 26.09.1982 г. - 02 месеца и 19 дни при
осигурител „М.п.П.“ от С. като „оксиженист“ и „заварчик“, вещото лице посочва,
че всички дейности и операции по монтаж, демонтаж и изграждане на необходимите
площи и съоръжения в „Международен панаир“ Пловдив представляват технологичен
процес, неразделна част от който са всички предвидени технически дейности и
операции, в т.ч. и дейността на „заварчика“ без професионалното участие на
който процесът не би могъл да се осъществи в предвидената цялост и краен
резултат. Поддържането на сградния фонд, отоплителните инсталации,
изграждането, монтирането, демонтирането и премахването на изложбени и други
метални конструкции, представлява част от технологичния процес.
Според
експерта, може да се направи извод, че за времето от 07.07.1982 г. до
26.09.1982 г. - 02 месеца и 19 дни при осигурител „М.п.П.“, трудът на Н.Б.С.
като „оксиженист“ и „заварчик“ е с еднаква вредност и тежест с труда на
оксижениста и заварчика по т. 20, т. 26 и т. 66И от ПКТП /отм./, като вредните
въздействия са резултат от факторите: вредни газови и топлинни емисии;
светлинно излъчване; шум; миризма; запрашеност; вибрации.
За
стажа, положен от 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г. - 09 месеца и 17 дни при
осигурител СП „К.“, гр. Хасково на длъжност „монтьор отоплител“, експертът е
констатирал, че всички дейности и операции по изграждане, монтаж, демонтаж и
ремонт на сградния фонд и отоплителните инсталации на обектите, на които
жалбоподателят е работил по време на работата си, представляват технологичен
процес, неразделна част от който са всички предвидени технически дейности и
операции, в т.ч. и дейността на „монтьор отоплител“, „заварчик“ и „монтьор
отоплителни инсталации“, без професионалното участие на който процесът не би
могъл да се осъществи в предвидената цялост и краен резултат.
При
работата си в СП „К.“, гр. Хасково като „монтьор отоплител“, „оксиженист“ и „монтьор
отоплителни инсталации“, дейностите по горепосочените длъжности представляват
част от строително-монтажните и ремонтни работи на строителните обекти. Изграждането,
монтирането, демонтирането и ремонтът на сградния фонд и отоплителните
инсталации представляват част от технологичния процес и според експерта, може
да се направи извод, че за времето от 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г. - 09
месеца и 17 дни стаж при осигурител СП „К.“, гр. Хасково, трудът на Н.Б.С. на
длъжност „монтьор отоплител“ е с еднаква вредност и тежест с този на монтьора и
инженерно-техническите работници до началник на строителен обект по т. 26 и т.
66И от ПКТП /отм./. Вредните въздействия са резултат от факторите: вредни
газови и топлинни емисии; светлинно излъчване; шум; миризма; запрашеност;
вибрации.
За
стажа, положен в периода от 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г. - 03 месеца стаж при
осигурител СП „К.“, гр. Хасково, на длъжност„ оксиженист“, вещото лице посочва,
че изграждането, монтирането, демонтирането и ремонта на сградния фонд и
отоплителните инсталации представляват част от технологичния процес, както и че
може да се направи извод, че за времето от 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г. - 03
месеца стаж при осигурител СП „К.“, гр. Хасково, трудът на Н.Б.С. на длъжност
„оксиженист“ е с еднаква вредност и тежест на труда с този на оксижениста и
заварчика по т. 26 и т. 66И от ПКТП /отм./. Вредните въздействия са резултат от
фактори: вредни газови и топлинни емисии; светлинно излъчване; шум; миризма;
запрашеност; вибрации.
За
времето от 01.06.1987 г. до 31.01.1990 г. - 02 години и 08 месеца стаж при
осигурител СП „К.“, гр.Хасково, на длъжност „монтьор отоплителни инсталации“,
според вещото лице, изграждането, монтирането, демонтирането и ремонта на сградния
фонд и отоплителните инсталации, представляват част от технологичния процес и
може да се направи извод, че за времето от 01.06.1987 г. до 31.01.1990 г. - 02
години и 08 месеца стаж при осигурител СП „К.“, гр. Хасково, трудът на Н.Б.С.
на длъжност „монтьор отоплителни инсталации“ е с еднаква вредност и тежест с
труда на оксижениста и заварчика по т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./. Вредните
въздействия са резултат от факторите: вредни газови и топлинни емисии;
светлинно излъчване; шум; миризма; запрашеност; вибрации.
Допълнително
в съдебно заседание, вещото лице посочва, че е проверил всички документи,
приложени по делото, не е проверявал други документи, ползвал е гласните
доказателства, дадени от свидетеля за характера и технологията на работата по
ремонта на топлоелектрическите системи и котли в СП “К.” Хасково. Основният
въпрос, на който е отговарял, е дали вредността на труда е също толкова вредна
и тежка в конкретния случай, колкото тежестта на същата професия като вредност
и труд, която е имал предвид законодателят по ПКТП и конкретните членове, които
третират тежестта на професията. От тук разсъжденията на вещото лице са били,
че след като законодателят е предвидил включването на тази професия за
конкретната категория труд и на база убедеността му и на експертния му опит, че
тя не се различава по тежест и вредност, експертът е стигнал до заключението,
че вредните последствия са точно тези, които са предвидени за труда.
Конкретните вредности не е проверявал, защото те са обект на отразяване в
наредбата, а в случая е проверил само степента на тежест и самата осъществявана
дейност.
9. Към доказателствения материал по делото са приобщени
заверени копия на Военна книжка № 139534/30.10.1976 г., Трудова книжка №
2102/08.06.1974 г., Трудова книжка № 2102-А/24.12.1991 г., Квалификационна
книжка на заварчика № 98256, Свидетелство за правоспособност на заварчика №
172/09.04.1984 г., Удостоверение за разред № 27/23.04.1986 г., Удостоверение за
разред № 11/01.03.1987 г., издадени на жалбоподателя, както и трудова книжка №
782 на свидетеля Л.И.С., УП 3-№1315, издадено на 12.10.2007 г. на Н.Б.С., писмо
изх. № 22/22.11.2017 г., от Районен кооперативен съюз гр. Хасково, в което се
сочи, че изисканите документи (длъжностна характеристика, лично трудово досие, технологична карта,
удостоверение, списък на строително-монтажните обекти и др. документи, от които
да е видно полагал ли е С. през посочените периоди труд на съответните
длъжности) не могат да бъдат
представени, тъй като същите не се съхраняват при тях, единственото ведомостите
за заплати на СП „К.“ са налични. Приложено е и писмо вх. № 20614/28.11.2017 г.
от „М.п.П.“ АД, от което се установява, че в дружеството не се съхраняват
изисканите документи, а от разплащателните ведомости е установено, че лицето Н.С.
е назначено като „ел. заварчик“ в техническа работилница „временно наети“ за
времето от 07.07.1982 г. до 26.09.1982 г.
ІV. За правото:
10.
Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
11. По
делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице
ли са предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно
като каква категория следва да бъде зачетен, положеният от същия труд на длъжностите
„оксиженист” за периода 07.07.1982 г. – 26.09.1982 г. при осигурител „М.п.П.“
АД, „монтьор отопление“ за периода 14.03.1985 г. – 31.12.1985 г., „оксиженист“
за периода 01.01.1986 г. – 31.03.1986 г. и „монтьор отопл. инсталации“ за
периода 01.06.1987 г. – 31.01.1990 г. при осигурител СП „К.“ – Хасково (общо 04
г. 00 м. 06 дни), за който С. претендира втора категория труд по т. 20, т. 26 и
т. 66и от ПКТП /отм./.
12. На първо място следва да бъде съобразено, че с
разпоредбите на т. 20, т. 26 и т. 66 от раздел втори, съответно четвърти на
ПКТП /отм./, действащи до 31.12.1999 г. е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите в посочените в текстовете отрасли и дейности, сред
които са и „Електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и
звена“ /т. 20/, „Строително-монтажни работници, работещи непосредствено на
обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство,
реконструкция, модернизация и ремонт), монтаж на машини и електро-технологични
съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и
съоръжения“ /т. 26/ и
„Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително“ /т.
66и/.
Според чл. 16, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, от 1 януари 2000 г.
трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т.
66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от
1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39
от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както
следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория; 2. по т.
66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Предвидените в разпоредбата
изисквания за пенсиониране за мъжете са 25 години трудов стаж в съответния
дейност и отрасъл, и възраст 57 години.
13. В нарушение на принципа за служебно начало, уреден
в нормата на чл. 9 от АПК, административният орган не е събрал всички
доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това
от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване
на въпроса - предмет на производството. Релевантните в случая факти и
обстоятелства не са изследвани в пълнота, съответно данните, съдържащи се в УП
3 № 17/31.07.2015 г. и в трудова книжка № 2102/08.06.1974 г. са възприети
напълно безкритично от страна на органите на НОИ. В хода на процесното
административно производството не е изследван характерът на извършваната от
жалбоподателя трудова дейност, отговаряща на заеманата от него длъжност, с
оглед преценка на категорията на този труд – ІІ или ІІІ. Липсата на подробни
мотиви за това кои функции или характеристики на процесните длъжности се счита,
че са пречка трудовият стаж да не бъде зачетен по т. 20, т. 26 или т. 66и от
ПКТП /отм./, обосновават нарушения и на административнопроизводствените правила
при издаването на атакуваните пенсионни актове.
13.1. За да откаже да зачете положения от С. труд при
осигурителя „Международен панаир“ Пловдив на длъжност „оксиженист“ като втора
категория за периода 07.07.1982 г. – 26.09.1982 г., административният орган е
приел единствено, че „…заваряването,
рязането на метали и извършваните заваръчни работи, не са част от технологичния
процес на предприятието.“
В тази връзка, съдът
намира, че следва да бъдат съобразени указанията, дадени от НОИ с писмо №
26-1126-1/11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електро- и газозаварчиците,
положен до 01.01.2000 г., които са в насока, че този труд /на електро- и газозаварчиците/, положен в обособени цехове
и звена, е от втора категория по т. 20 от ПКТП /отм./, като под „обособени
цехове и звена“ следва да се разбират работните места в технологичния процес на
всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/. Записът,
според тези указания, се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно
приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали – черни и
цветни.
Следва да бъде съобразена
също така и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП /отм./, съгласно която: „Трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда.“.
Както вече се посочи, в
хода на административното производството не е изследван характерът на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност, именно в тази връзка по делото е
прието заключение по допуснатата СТЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни
факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия
административноправен спор. Вещото лице е дало заключение, че положеният от С.
труд, посочен от осигурителя „М.п.П.“ АД като „оксиженист“ в трудовата книжка и
като „ел. заварчик“ в писмото от 28.11.2017 г. /л. 137/ е с
еднаква вредност и тежест с труда на оксижениста и заварчика по т. 20 от ПКТП
/отм./. Посочено е и че вредните въздействия са резултат от вредни газове и
топлинни емисии, светлинно излъчване, шум, миризма, запрашеност, вибрации. Всичко
това е изследвано в контекста на наличните по делото документи – трудова
книжка, цитираното по-горе писмо, както и основният предмет на дейност на СП
„Международен панаир“ гр. Пловдив – организиране на изложения с предоставяне на
открити и закрити площи, обезпечени с необходимата инфраструктура,
енергоизточници, битови условия, бизнес среда и функционалност. Като за тази
цел вещото лице е посочило, че е необходимо извършването на дейности по монтаж
и демонтаж на метални конструкции, павилиони, захранващи системи
/електричество, В и К, сгъстен въздух/, вентилационни и отоплителни системи,
метални платформи, ограждащи и охранителни съоръжения, при реализирането на
които се използват рязане и заваряване с електрожен. Тези обстоятелства, наред
с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор на поставените въпроси,
кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, според настоящия състав на съда, е основание заключението да
бъде съобразено при постановяване на съдебното решение.
Следва да бъде посочено също
така и че в дадения отговор сам осигурителят „М.п.П.“ АД посочва, че: „…лицето Н.Б.С. е назначено като „ел.
заварчик“ в техническа работилница „временно наети“ за времето от 07.07.1982 г.
до 26.09.1982 г….“. Или иначе казано, налице е обособено звено – техническа
работилница, където съгласно приетата технология, се извършва заваряване или
рязане на метали – черни и цветни. При тези данни, съдът счита, че в настоящия
случай намира приложение разпоредбата на т. 67, във връзка с т. 20 от ПКТП /отм./,
поради което положеният от С. труд през периода от 07.07.1982 г. до 26.09.1982
г. следва да се причисли към втора категория.
Без значение е фактът, че
работодателят не е изпълнил задължението си по
чл. 70 от ПКТП /отм./, а именно срещу описания трудов стаж да посочи
съответната точка и буква от ПКТП /отм./, по която предлага да се зачете трудът.
Това не може да бъде основание да не бъде признат трудът на оспорващия като
такъв от втора категория, след като отговаря на изискванията на ПКТП /отм./,
така, както бе посочено по-горе.
13.2. Изложеното до тук касае и положения от
жалбоподателя стаж при осигурителя СП „К.“ – Хасково на длъжност „оксиженист“
за периода 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г.
За да откаже да зачете
този стаж като втора категория, административният орган е приел, че „…няма данни да попада в обхвата на т. 20 …
от ПКТП отм.“. В хода на административното производството обаче не е
изследван характерът на извършваната от жалбоподателя трудова дейност и при
този осигурител. В тази връзка по делото е прието заключение по допуснатата
СТЕ, в което вещото лице е дало заключение, че положеният от С. труд като
„оксиженист“ при осигурителя СП „К.“ - Хасково е с
еднаква вредност и тежест с труда на оксижениста и заварчика по т. 20 от ПКТП
/отм./. Посочено е и че вредните въздействия са резултат от вредни газове и
топлинни емисии, светлинно излъчване, шум, миризма, запрашеност, вибрации. Всичко
това е изследвано в контекста на показанията на разпитания по делото свидетел и
естеството на извършваните трудови дейности в изпълнение на професионалните
задължения на длъжността „оксиженист“ по принцип, с оглед липсата на налична
такава за конкретно заеманата от жалбоподателя длъжност и то не по негова вина
– такава в отговора на „Районен кооперативен съюз“ гр. Хасково /л. 135/ се сочи, че не се съхранява. Впрочем, не се
съхраняват и каквито и да било други документи – лично трудово досие,
технологична карта, удостоверение, списък на строително-монтажни обекти и др.
под., от които да бъде извлечена необходимата за целта информация.
При тези данни, съдът
намира, че и в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на т.
67, във връзка с т. 20 от ПКТП /отм./, поради което положеният от С. труд през
периода от 01.06.1987 г. до 31.03.1986 г. при осигурителя СП „К.“ – Хасково, следва
да се причисли към втора категория.
13.3. На С. не е признат като втора категория и трудът,
положен през периода 14.03.1985 г. – 31.12.1985 г. на длъжност „монтьор
отопление“ и през периода 01.06.1987 г. – 31.01.1990 г. на длъжност „монтьор
отопл. инсталации“ при осигурителя СП „К.“ – Хасково. За да стори това
административният орган е приел, че: „…няма
данни да попада в обхвата на т. 26 и т. 66И от ПКТП отм.“. В хода на
административното производството отново не е изследван характерът на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност.
Предвид липсата на писмени
доказателства относно условията и тежестта на труда, който е полаган от С. през
процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във
връзка с категоризирането на труда през този период, е допуснато събиране на
гласни доказателства. От показанията на изслушания по делото свидетел се
установява, че през спорния период С. е извършвал дейности по монтаж и демонтаж
на отоплителни инсталации на различни строителни обекти, в т.ч. е работил с
оксижен и електрожен, като работата е извършвана предимно ръчно.
В тази връзка /липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на
положения от жалбоподателя труд/ по делото е прието и заключение
по допуснатата СТЕ, в което вещото лице е дало заключение, че положеният от С.
труд като „монтьор отопление“ и „монтьор отопл. инсталации“ при осигурителя СП
„К.“ - Хасково е с еднаква вредност и тежест с труда на монтьора и
инженерно-техническите работници до началник на строителен обект по т. 26 и т. 66И
от ПКТП /отм./. Посочено е и че вредните въздействия са резултат от вредни
газове и топлинни емисии, светлинно излъчване, шум, миризма, запрашеност,
вибрации. Всичко това е изследвано в контекста на показанията на разпитания по
делото свидетел и естеството на извършваните трудови дейности по подмяна на
отоплителната инсталация, които включват цялостно обновяване на тръбната мрежа
и отоплителните радиатори, и с оглед липсата на каквито и да било документи, от
които да бъде извлечена необходимата за целта информация.
Следва да бъде посочено
също така, че използваното в т. 26 от ПКТП /отм./, обединително /общо/ понятие „строително-монтажна
дейност“ означава не само дейност, чието изпълнение се състои в извършване на
чисто строителни работи - изкопи, кофражи, полагане на бетон, зидария,
мазачество и т.н., но и дейност по монтаж/демонтаж на машини и съоръжения, за
да може конкретният обект да служи по предназначението си. На следващо място,
също така е общоизвестно, че по време на процесния период, тази дейност -
тогава наричана и „капитално строителство“, освен в отрасъл „Строителство“ е
извършвана в почти всички отрасли на стопанството - независимо от определения
им конкретен предмет, чрез специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми
и организации, както се сочи в самата разпоредба, включени организационно и
управленски в структурата на съответния отрасъл. Че работодателят на
жалбоподателя е бил именно такава организация, спор между страните не се
формира. Същественото е също така и обстоятелството, че строително-монтажни
работници са и монтьорите (монтажниците) които извършват монтаж на машини и електро-технологични
съоръжения и оборудване, съгласно т. 26 на ПКТП /отм./. Едва ли сериозно може
да се твърди, че отоплителните инсталации не са технологично съоръжение и/или
оборудване, което се монтира във вече изградената посредством изпълнените
строителни работи сграда, когато предназначението й изисква това и че обективно
е възможно монтажната дейност да не се изпълнява непосредствено на обекта.
Впрочем, в този смисъл и в
заключението си вещото лице посочва, че всеки обект, на който са извършвани
дейности по монтаж и демонтаж на отоплителни инсталации, е строителен обект,
при работата на който длъжностите „оксиженист“, „монтьор-отоплител“ и „монтьор
отоплителни инсталации“ е инженерно-технически работник до началник строителен
обект. Вредните въздействия при дейности по рязане и заваряване са идентични,
независимо от отрасъла, в който се извършват. Извършваната дейност практически
по нищо не се различава в зависимост от това дали се извършва в отрасъл
„Строителство“ или в предприятия, различни от него. Трудовата дейност на
работник в такива предприятия е идентична по характер на технологичните
операции и производствения резултат.
При тези данни, съдът
намира, че и в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на т.
67, във връзка с т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./, поради което положеният от С.
труд през периода от 14.03.1985 г. – 31.12.1985 г. на длъжност „монтьор
отопление“ и през периода 01.06.1987 г. – 31.01.1990 г. на длъжност „монтьор
отопл. инсталации“ при осигурителя СП „К.“ – Хасково, следва да се причисли към
втора категория.
14. Изложените
до тук съображения, обосновават крайния извод, че категорията труд за спорните
периоди следва да бъде зачетена така, както се претендира от жалбоподателя.
Това има за последица незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №2140-15-93/27.02.2017
г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-15-5284/10.11.2016 г. по описа на ТП на НОИ гр.
Пловдив, подадено от Н.Б.С., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
15. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лв.,
представляващи заплатения депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-81/12.05.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-93/27.02.2017 г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на Н.Б.С. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5284/10.11.2016 г. по описа на ТП
на НОИ гр. Пловдив, подадено от Н.Б.С., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив да заплати на Н.Б.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 650 лв., представляваща сторените от последния
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: