Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,09.04.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на десети март през двехиляди и двадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3538
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. , чрез пълномощника Б.Н.Р. –
юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против Ц.В.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че на 10.08.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на
„Микро Кредит“ АД срещу Ц.В.М., произтичащи от Договор за заем CrediHome+
№1182-00026226 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1182-00026226
и двата от дата 27.09.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция
за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********.
Сочи, че „Микро
Кредит“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от „Микро Кредит" АД,
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на
вземания, съдържащо Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/1182-00026226 от
15.08.2018г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем. Писмото се е
върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е
непотърсена от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия с
изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00026226 от 12.08.2019г., чрез куриер с обратна разписка на
постоянния адрес на длъжника. Видно от обратна разписка към товарителница
№68503908, ответникът отново не е бил намерен на посочения адрес и писмото се
върнало в цялост.
Към исковата молба
ищецът представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително
писмо с изх.УПЦ-С-МКР/1182-00026226 от 12.08.2019г., което да връчи на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г.
по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009г.
на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД
е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Сочи, че в тази
насока е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело №867/2011г., IV
г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело №788/2013г., ТК.
Твърди, че на
27.09.2017г. между „Микро Кредит" АД и Ц.В.М. е сключен договор за заем
CrediHome+ №1182-00026226 по силата, на който дружеството му е предоставило
заем в размер на 1500,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се
съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът са неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Твърди,
че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил
от кредитора заемната сума като се е задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия сума
в общ размер на 1762,80 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с
договорната лихва по него.
Сочи, че съгласно
разпоредбите на Общите условия в съответствие, с които е сключен договора за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен.
Твърди, че съгласно
Общите условията, при които е подписан договорът, заемополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 262,80
лева на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 146,90 лева като
първата погасителна вноска е платима на 05.11.2017г. Така страните са
договорили общ размер на плащанията по заема 1762,80 лева.
Твърди, че на
основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - искане за
допълнителни услуги, на 27.09.2017г. между „Микро Кредит" АД и Ц.В.М. е
сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1182-00026226,
съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към договора,
което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора, клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 158,40 лв. като му
е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка
в размер на 13,20 лв., при първа погасителна вноска, платима на 05.11.2017г.
Твърди, че на
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в
качеството си на застрахователен посредник, предоставя на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"
АД, ЕИК *********, конкретните условия, по която са посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, заемателят се е задължил да
върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 99,00 лева, платими считано от 05.11.2017г. или обща сума за
застрахователна премия - 1188,00 лева, която покрива следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и
чл.28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за
допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди, че на
длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем - 23,21 лв.
за периода от 06.05.2018г. (датата, на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда; по договор за допълнителни услуги - 28,56 лв. за периода от 06.05.2018г.
(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи ,че размерът на
начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
Посочва, че срокът
на договора е изтекъл на 05.10.2018г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че заемополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 1889,00 лв., с която са погасени, както
следва: 953,00 лв. - главница, 262,80 лв. - договорна лихва, 79,20 лв. -
допълнителни услуги, 594,00 лв. - застрахователна премия.
Твърди, че към
настоящия момент задължението на ответника Ц.В.М. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на 1281,90
лева, от които главница по договор за заем - 547,00 лева, застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги - 594,00 лева, сума за пакет услуги по
договор за допълнителни услуги - 79,20 лева, ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по
договор за заем в размер на 23,21 лева и лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 28,56 лева.
Твърди, че предвид
изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред срещу Ц.В.М. с оглед, на което са входирали
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията им и по образуваното ч.гр.д. №2255/2019г. по описа на VII състав,
PC-Пазарджик, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, последният не се е явил да получи
книжата, което от своя страна обусловя правния им интерес от подаването на
исковата молба.
Моли съда да постанови
съдебен акт по силата, на който да признае за установено по отношение на
ответника Ц.В.М., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 547,00 лв., представляващи
главница по договор за заем; 79,20 лв., представляващи сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2018г. /падеж на
първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 05.10.2018г.
/падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 594,00 лв.,
представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 05.05.2018г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 05.10.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/; 23,21 лв., представляващи лихва за забава по договор за заем за
периода от 06.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; 28,56 лв.,
представляващи лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 06.05.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да им бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание
чл.78 ал.8 ГПК, както и разноските, направени в хода на настоящото производство
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени
искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника – адв.Р.В.. Изразено е становище, че с
издадената заповед за изпълнение ответникът е осъден да заплати суми по два
договора - две отделни правни основания, по които ищецът претендира вземания: По
Договор за заем CrеdiHome
№1182-00026226 от 27.09.2017г. - с главно задължение от 547,00лв. - главница по договора и 23,21 лв.
- акцесорно задължение - лихва за забава по договора за заем; по Договор за допълнителни услуги към договор за
заем CrediHome №1182-00026226 от 27.09.2017г. - с главно задължение от
594.00лв. - главница/застрахователна премия по договора за допълнителни услуги
и 28.56лв. - лихва за забава по този договор. Сочи, че същите договори са и
правните основания за предявения в настоящето производство установителен иск.
Твърди, че тези договори са сключени между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и ответника Ц.М.. Своята активна процесуална
легитимация ищецът „Агенция за събиране на вземания“ основава на сключения
между „Микро Кредит" АД и „АСВ" АД рамков договор за цесия.
Сочи, че видно от
представените по делото доказателства, това прехвърляне не е съобщено надлежно на длъжника по
вземането и с оглед на това следва да се приеме, че за ищеца липсва изцяло надлежна процесуална
легитимация. Поради което счита,
иска изцяло за недопустим и моли съда да го отхвърли и да прекрати
производството по делото.
В случай, че с
оглед на наведените доводи за това, че ако към исковата молба е връчено
уведомлението за цесия, то с връчването на исковата молба се приема, че същото
е връчено надлежно, съдът приеме тезата на ищеца, моли съда да приеме, че е налице липса на активна процесуална
легитимация за частта от вземането, описана като вземане по Договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome №1182-00026226 от 27.09.2017г. - с главно задължение
от 594,00 лв. – главница/застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги и 28,56 лв. - акцссорно вземане - лихва за забава по този договор. Сочи,
че видно от Договора за цесия и
по-точно от Приложение №1 към него от 10.08.2018г., в което се конкретизира кой
е прехвърленият дълг, предмет на цесия е вземането по Договор за заем
CrediHome №1182-00026226 от 27.09.2017г. с първоначален размер от 1500 лв., с
лихва по вземането от 262,80 лв.
Твърди, че логичният извод от горното е, че договорът за цесия е сключен само по първия от договорите на основание, на които е издадена заповедта за изпълнение. Договорът
за цесия не обхваща претендираните суми главници и лихва по Договора за
допълнителни услуги. В този смисъл
„Агенция за събиране на вземания" АД не е титуляр на това вземане и за
същата липсва активна поцесуална легитимация да предявява иск за съществуването му, поради което счита, че исковата
претенция в тази част е недопустима.
Счита, че искът е неоснователен в частта му, с която се претендира вземането по Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1182-00026226 от 27.09.2017г. Счита, че клаузите за
предоставяне на допълнителни услуги, описани в договора, както и предоставянето
на финанасиране за сключване на застраховка с размер на застрахователната
премия, съизмерим с размера на застрахователната сума /размера на кредитния
лимит/, сключена изцяло в полза на кредитора са неравноправни като такива,
сключени във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Не възразява да
бъдат приети представените писмени доказателства.
С оглед на
обстоятелството, че възраженията му са единствено по допустимостта на молбата,
както и по основателността на част от вземането, не с оглед на твърдения за
плащане или погасяване, а с оглед нищожността на клаузи и като се има предвид,
че не прави възражения относно претендираните с молбата размери, счита, че не е
необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната по делото писмена
молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Представя
списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения по съществото на
правния спор.
Особеният
представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Доводи по същество излага в придставените по делото писмени
бележки.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало по пощата Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 03.06.2019г.
срещу ответника Ц.В.М., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2255/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1272 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 05.06.2019 год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 547,00 лв.
– главница, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в
размер на 79,20 лв. за периода от 05.05.2018г. до 05.10.2018г., застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги в размер на 594,00 лв. от 05.05.2018г.
до 05.10.2018г., лихва за забава по договор за заем в размер на 23,21 лв. за
периода от 06.05.2018г. до 03.06.2019г., лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 28,56 лв. за периода от 06.05.2018г. до 03.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
делото в размер на 25,64 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за заем CrediHome+ №1182-00026226
и договор за допълнителни услуги към същия, сключени на 27.09.2017г. между „Микро Кредит” АД и длъжника, като
впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро
Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник, на
който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/, по силата на приложение №1/10.08.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния
едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 27.09.2017г. между трето,
неучастващо по делото търговско дружество - „Микро кредит" АД, гр.София и ответника
Ц.В.М. е сключен Договор за заем CrediHome №1182-00026226/27.09.2017г., по
силата на който дружеството-заемодател е предоставило на ответника-заемополучател
паричен заем в размер на 1500,00 лева. С подписването на договора за заем, ответникът-заемополучател
е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума в размер на 1500,00
лева. С договора за заем ответникът се е задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и Общите условия към него сумата
в общ размер на 1762,80 лева, платими на 12 броя месечни вноски в размер на по 146,90
лева всяка, с дата на първо плащане 05.11.2017г. и с дата на последно плащане –
05.10.2018г.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, с подписването на договора за заем, заемополучателят
удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и че разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Въз основа
на попълнен и подписан от заемополучателя - ответника формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 27.09.2017г. между „Микро Кредит" АД и ответника Ц.В.М.
е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00026226/27.09.2017г., съгласно който „Микро
Кредит" АД предоставя на клиента-заемополучателя пакет от допълнителни
услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
дружеството застраховка, както следва: Пакет „Комфорт“ за срок от 12 месеца, с
месечна вноска от 13,20 лева и с ден на изплащане - 5-то число на месеца, при
първа погасителна вноска, платима на 05.11.2017г. за: 1. Посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и
за сметка на клиента по банковата сметка “Микро Кредит“ АД; 3.Безплатно внасяне
на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни.
На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит" АД в качеството си на застрахователен
посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към Застрахователна
компания „УНИКА Живот" АД, конкретните условия, по която са посочени в
индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя-ответника.
Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, всяка в размер на 99,00 лева, платими на 5-то число от
месеца, считано от 05.11.2017г. Общата сума за застрахователната премия е в
размер на 1188,00 лева и покрива следните застрахователни рискове: смърт
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на
злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП.
Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем,
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите
се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с
попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор
за допълнителни услуги.
Срокът на
договорът за заем е изтекъл на 05.10.2018г. с падежа на последната погасителна
вноска по него. Няма твърдения, а и данни по делото, същият да е обявяван за
предсрочно изискуем.
Видно от книжата по делото е, че на 16.01.2015г. между „Микро
кредит" АД като цедент и дружеството-ищец – правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД като цесионер е подписан Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а след това и анекси към него. На
10.08.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., по силата на които вземанията
на „Микро Кредит" АД срещу ответника Ц.В.М., произтичащи от Договора за
заем CrediHome №1182-00026226/27.09.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви на дружеството-ищец. Процесният договор за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
Цедентът „Микро Кредит" АД е упълномощил цесионера от негово име да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Предвид това до ответника е изпратено
уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на
вземанията, произтичащи от Договора за паричен заем №1182-00026226/27.09.2017г., с изх.№УПЦ-П-МКР/1182-00026226 от 15.08.2018г., чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния /и настоящ/ адрес на длъжника-ответника.
Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена от
получателя. Изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника, с
уведомление за извършената цесия, чрез куриер на адреса на длъжника, отново не
е връчено, тъй като ответникът не е бил намерен на адреса.
Към
исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по делото,
ищецът е приложил заверено копие от Уведомителното писмо за извършената цесия с
искане да се връчи на ответника, ведно с преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и
291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о.
и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т.
о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 от ЗЗД и
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Моли да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
С писмения отговор на исковата
молба, особеният представител на ответника оспорва надлежността на връчването.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Приема,
че въпреки, че уведомлението за извършената цесия не е връчено на ответника с
изпратените писма и че той не е уведомен за прехвърлянето на вземанията от
първоначалния му кредитор /заемодателя/ към новия кредитор – ищеца със същите,
то такова уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба, въз
основа, на която е образувано производството по настоящето дело и по отношение
на него е налице редовност на връчването по смисъла на разпоредбата на чл.47
ал.5 от ГПК, която предхожда назначаването на особен представител по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената
цесия и че същата е породила своето правно действие.
Дори и да приемем, че в случая не е налице надлежно уведомяване за
цесията на длъжника-ответника, то уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази
длъжника от двойно плащане на едно и също задължение. Затова възражението на длъжника
за липсата на уведомяване за извършена цесия е правно релевантно само ако
едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от него лице до момента на уведомлението. В конкретния случай
възражения, а и доказателства за извършено плащане на стария кредитор, след
цесията, не са налице.
В настоящия случай нито в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в исковата
молба, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземания. Напротив ищецът изрично е отразил, че процесният кредит не е обявяван
за предсрочно изискуем и че основава претенциите си на настъпил падеж -
изтичане на срока на договора на датата 05.10.2018г. Заявлението по чл.410 от ГПК е постъпило в съда след падежа, а именно на датата 03.06.2019г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично
доказан и основателен за процесните претендирани вземания за главницата по
договора за заем в размер на 547,00 лева и за лихвата за забава по договора за
заем за периода от 06.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.06.2019г. в размер на 23,21 лева.
Установи се по делото наличието на валидно договорно правоотношение по процесния
договор за заем от 27.09.2017г., по което заемодателят е дал в заем, а ответникът
е получил заемната сума. Заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът
не е изпълнил изцяло задължението си за
връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от 547,00
лева /размерът на претенцията не е оспорен от особения представител на
ответника, а в исковата молба ищецът е признал плащането /връщането/ на
главница в размер на 953,00 лева и на договорната лихва в размер на 262,80 лева/.
Вземането на заемодателя за посочената главницата е надлежно прехвърлено на
ищеца с цитирания по-горе договор за цесия. Няма данни и възражения по делото
ответникът да е изпълнил това си задължение, поради което същият дължи на ищеца
заплащането на претендираната главница по процесния договор за заем.
С оглед неизпълнението на посочената част от задължението за главница,
ответникът дължи на ищеца и лихва за забава в претендирания с исковата молба
размер от 23,21 лева /който също не е оспорен от особения представител на
ответника/ и за периода от 06.05.2018г. до 03.06.2019г.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху
главницата от 547,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.06.2019г. /от която дата се счита предявен и искът по чл.415
ал.1 от ГПК/ и до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на останалите искови претенции, съдът счита, че искът е
неоснователен, по следните съображения:
По отношение на Договора за допълнителни услуги
към заем CrediHome №1182-00026226/27.09.2017г.,
съдът намира следното:
Безспорно е, че този договор за допълнителни услуги е сключен между
кредитора и заемателя въз основа на искане от потребителя-заемател, по силата
на който ответникът се е задължил да заплати цената на пакета допълнителни
услуги – Пакет "Комфорт", включващ описаните по-горе услуги.
Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата от така сключения
договор за допълнителни услуги, задължаваща потребителя да заплати цена за посочените
пет вида допълнителни услуги от Пакет "Комфорт", е недействителна,
поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението
и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен
това по делото няма доказателства, а и изложени от ищеца твърдения, ответникът-потребител
да е ползвал, която и да е от допълнителните услуги от Пакета
"Комфорт", за да дължи заплащането им. Не е посочена и конкретна цена
за всяка една от допълнителните услуги от пакета.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги, съдът намира следното:
В чл.4.3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че
клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро Кредит"
АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира
от същия търговец, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна
премия на дружеството –"Микро Кредит" АД на равни вноски. От
съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да сключи
застраховка защита пакет "Премиум Живот" със ЗК "УНИКА Живот"
АД с посредничеството на "Микро Кредит" АД при уговорена застрахователна
премия от 1188,00 лв., разсрочена на 12 месечни вноски от по 99,00 лв. всяка с
ден на изплащане – 5-то число на месеца. Така постигнатите между страните уговорки
сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем,
по силата на който "Микро Кредит" АД е поело задължението да заплати
на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която
последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора.
При тези данни, съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка
пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на разпоредбата на чл.143
от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя - с цена, близка по
размер до предоставената в заем сума. Същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца/доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в
по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение.
Съгласно чл.4.8 от договора за допълнителни услуги, цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от сключен договор за заем,
т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са
били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази
клауза налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната
страна не изпълни своите задължения.
Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта
му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение
– да извърши дейността или да предостави услугата. Освен това възнграждението
за услугата по Пакет "Комфорт" следва да се включи в ГПР, а в случая
това не е сторено. По този начин се заобикаля императивната норма на чл.19 ал.4
от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет.
Предвид изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното
правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда
права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл.415 ал.1 от ГПК за дължимостта на
претендираните вземания за сумата от 79,20 лева – за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2018г. до 05.10.2018г.,
сумата от 594,00 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2018г.
до 05.10.2018г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 28,56 лв. -
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 06.05.2018г. до
03.06.2019г. (датата на подаване на заявлението в съда).
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в
настоящето исково производство разноски, съразмерно на уважената част от иска,
а именно сумата от 336,22 лв. /при определен от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в
размер на 150 лева/.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
По
иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. , чрез пълномощника Б.Н.Р. – юрисконсулт, със
съдебен адрес ***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Ц.В.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Ц.В.М., с
ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 547,00 лв.,
представляваща главница по Договор за заем CrediHome+ №1182-00026226/27.09.2017г.;
сумата от 23,21 лв., представляваща лихва за забава по Договора за заем за
периода от 06.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед №1272 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.06.2019г. по ч.гр.дело №2255/2019г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 ал.1 от ГПК за следните претендирани вземания: за сумата от 79,20 лв., представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2018г.
/падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 05.10.2018г.
/падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата от 594,00
лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 05.05.2018г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 05.10.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/; сумата от 28,56 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 06.05.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 03.06.2019г., както и законна лихва за забава върху
главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №1272 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.06.2019г. по ч.гр.дело
№2255/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.В.М., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. , с пълномощник Б.Н.Р. – юрисконсулт,
със съдебен адрес ***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 разноски в заповедното производство и в исковото производство,
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 336,22 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: