РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 10.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 08.09.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1512 по описа на 2021г.
за да се произнесе взе предвид следното:
„Агенция за събиране на вземания“
ЕАД,
ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „д-р
Д.Д.“ № 25, офис-сграда Л., ***, със законен представител Д.Б.Б.– изпълнителен
директор е предявила искове против А.А.Д.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с които иска да се
признае за установено,че ответницата дължи на ищеца следните суми: 500.00 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***, сключен на 08.02.2017 г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш “ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на Приложение № 1 от дата
25.03.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сумата от 43,34лв. – договорна лихва за
периода от 15.02.2017 г. до 05.07.2017
г., сумата от 61.25 лв. -
обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 12.03.2020 г., законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 13.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. –
държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение-разноски по исковото и разноските по заповедното производство.
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 , и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.
Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415,
ал.1 ГПК.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК ответника е оспорил исковите претенции като погасени по
давност,респективно излага съображения, че клаузите на договора касаещи
договорната лихва и ГПР са нищожни излага и други
- 2 -
съображения
за неоснователност подробно изложени в отговора.
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства, приема следното:
По делото е представен Договор за паричен
заем № ***, сключен на *** между „Сити кеш“ ООД
и длъжника, с който дружеството е предоставило на ответницата сумата от
500 лв. като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш “ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на Приложение № 1 от дата
25.03.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г.,като вземането по
конкретния договор изрично е вписано в приложението за сключване на цесия по
чл.99, ал.3 ГПК неразделна част от договора за цесия.
Възраженията на
ответника в настоящия процес са единствено по отношение на факта,че не е
уведомен за извършената цесия и на тази база не дължи процесните суми.
Ищеца е направил опити да уведоми ответника
за извършената цесия, но видно от обратната разписка приложена по делото
пратката по ответника е върната като непотърсена .С исковата молба е
представено копие от уведомление за извършена цесия с изх.№*** изходящо от „Сити кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“, което е връчено на ответницата чрез исковата молба и
съгласно решение *** по т.д. *** на 1-во т.о. и решение *** по т.д*** на 2-ро
т.о. на ВКС на РБ ако към исковата молба цесионера е представил уведомление на
цедента до длъжника за извършена цесия и същото уведомление достигне до
длъжника с връчване на препис от исковата молба същото съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3 ,предл.1 ЗЗД прехвърлянето на
вземането поражда задължение за длъжника на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда.
Респективно длъжника може да възразява
успешно,че не е уведомен за извършената цесия само ако едновременно с това
твърди,че е изпълнил на стария кредитор и представи доказателства в тази насока
в този смисъл са решение №*** по т.д.№***. на ВКС, определение №***. по гр.д.№***
на ВКС.
- 3 -
Ответницата е направила и възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111, б.”в” ЗЗД, като се позовава,че са налице периодични плащания както по отношение на
главницата, така и по отношение на претендираните лихви.
В случая по отношение на претендираната
главница не е налице периодично плащане, това ,че вземането подлежи на
разсрочено помесечно връщане, не го прави по своята същност периодично плащане,при
което е приложима общата 5 годишна давност по чл.110 ЗЗД.Видно от погасителния
план последната погасителна вноска е с падеж 05.07.2017г. съответно заявлението
по чл.410 ГПК е депозирано в СРС на 13.03.2020 г., т.е. по отношение на
претендираната главница не е изтекъл давностния срок, съответно три годишния
давностен срок е приложим по отношение на претендираните лихви както в случая
по давност са погасени са лихвите с падежи 15 и 22.02.2017г. и частично за
м.03.2017г. както по отношение на възнаградителната ,ката и по отношение на
лихвата за забава.Но по отношение на дължимостта на лихвите съдът ще изложи и
допълнителни съображения.
Ответницата не оспорва, че й предоставена реално главницата от 500 лв.,
която не е върнала на кредитора, при което исковата претенция по отношение на
претендираната главница е основателна и доказана и следва да бъде уважена .
Съгласно чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,
ал.1,т.10 от ЗПК, който е приложим и в настоящия случай договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишния
процент на общите разходи и общата дължима сума от потребителя.Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита, настоящи или бъдещи изразени като годишен процент от общите разходи на
предоставения кредит.В процесния кредит е посочен ГПР 49.063 %, но не е
установен механизма ,по който е изчислен този процент и конктретно какви други
разходи освен възнаградителните лихви са включени в него.Предвидените суми в
чл.8 в общ размер от 246.33 лв.е скрит добавък към възнаградителната лихва и
като такава е следвало да бъде включена в ГПР,по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за заплащане на неустойка
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения.Реално се нарушават добрите нрави,
-
4 –
Заобикаля се закона като се калкулира
допълнителна печалба към договорната лихва.При тези съображения и посочения
годишен лихвен процент 40.08% прекомерен,при което съдът приема, че тези клаузи
са нищожни и исковите претенции по отношение на претендираните лихви следва да
бъдат отхвърлени.
При изчисляване на дължимите разноски съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответницата
за прекомерност на претендираното юристконсулстко възнаграждения в исковата
производство 350 лв. като с оглед правната и фактическа сложност на делото и
еднотипното производство дела съдът намира,че същото следва да бъде намалено на
150 лв. и на тази база да се изчисляват разноските.
Следва да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца деловодни разноски за заповедното и исковото производство в размер на
289.45 лв.съразмерно уважената част от исковите претенции.
С оглед указана от страна на пълномощника на
ответницата безплатна правна помощ и представителство в настоящото производство
на материално затруднено лице по чл.38, ал.1,т.2 от ЗА следва да бъде осъден
ищеца да заплати на адв.Д. В. М. с ЕГН:********** с адрес *** възнаграждение за
процесуално представителство съразмерно отхвърлената част от исковите претенции
в размер на 51.89 лв.
При горните мотиви,съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***, с адрес:
гр. С., бул. „д-р Д.Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис № 4, със законен
представител Д.Б.Б.– изпълнителен директор сумата: 500.00 лв. – главница,
дължима по Договор за паричен заем № ***, сключен на 08.02.2017
г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Сити кеш “
ООД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №
1 от дата 25.03.2019 г.
- 5 -
към
Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението на 13.03.2020г.
до окончателното изплащане на
задължението.В ОСТАНАЛАТА част по отношение на сумата от 43,34лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 05.07.2017 г., сумата от 61.25 лв. - обезщетение за забава за
периода от 15.02.2017 г. до 12.03.2020 г.,ОТХВЪРЛЯ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.А.Д. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „д-р
Д.Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис № 4, със законен представител Д.Б.Б.–
изпълнителен директор деловодни разноски
за заповедното и исковото производство в размер на 289.45 лв.съразмерно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „д-р
Д.Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис № 4, със законен представител Д.Б.Б.–
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д.
В. М. с ЕГН:********** с адрес *** възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно отхвърлената част от исковите претенции в размер на
51.89 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………