Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на Закона и доказателствата Съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА С. С. Д. - [дата на раждане] в [населено място] ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2014 г., около 21.50 ч. в Благоевград пред бл.44 в кв. Еленово без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП е държал високо рисково наркотично вещество /марихуана/ с нето тегло 1,79 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2 %, на стойност 7,16 лв. като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр. 1 от НК. На основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК съдът го ОСЪЖДА като му налага наказание “глоба” в размер на 800.00 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда С. Д., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Б. сторените по делото разноски в размер на 82.00 (осемдесет и два) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. чл. 112, ал. 1, вр. ал. 2 от НПК се отнемат в полза на държавата веществено доказателство - наркотично вещество марихуана, с нето тегло 1,79 гр. предадено на съхранение на Ц., което следва да се унищожи по надлежния ред. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, от днес пред Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.............. 2............. МОТИВИ: Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против С. С. Д. - [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], ул. Д., 14, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, женен, безработен, с ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че на 23.10.2014 г., около 21.50 ч. в [населено място] пред бл.44 в кв. Еленово без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП е държал високо рисково наркотично вещество /марихуана/ с нето тегло 1,79 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2 %, на стойност 7,16 лв. - престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението по отношение на подс. Д.. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден за извършено престъпление, като му се определи наказание при условията на чл. 54 от НК около минимума от 1 година „лишаване от свобода“ и глоба отново в минимален размер около 2000 лева. На осн. чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК съдът е приел, че са налице основания наказателното производство да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия. На осн. чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК на подсъдимия е определен служебен защитник за да бъде гарантирано правото му на защита. Същият в съдебно заседание излага становище съдът да приложи разпоредбата на чл. 354а ал. 5 от НК, тъй като се касае за маловажен случай. Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт, въз основа на които съдът изведе правна квалификация на деянието по чл. 345а, ал. 5, вр. ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от НК. Този извод се формира на база събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства. Ето защо, предвид ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, съдът приема за установено следното: Подсъдимият С. С. Д. е [дата на раждане] в Б., живущ в Б., ул. Д., 14, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, женен, безработен, с ЕГН [ЕГН]. На 23.10.2014 г., около 17.30 – 18.00 ч. св. Г. С. се обадил на подсъдимия С. Д. и двамата се разбрали да се срещнат. Около 18.30 ч. – 19.00 ч. св. С. отишъл до дома на обвиняемия, с ползвания от него автомобил, марка и модел „А. Р.“, с рег. [рег.номер на МПС] , след което двамата тръгнали към центъра на [населено място]. Същия ден, вечерта св. М. И., известен в обществото с прякора „Пирата“, бил в дома си, находящ се в Б., ул. Прилеп, 69 заедно със св. М. И., известен още с прякора „Дебелия“. Около 19.30 ч. – 20.00 ч. св. Г. С. и св. М. И. провели телефонен разговор, при който се уговорили С. и подсъдимия Д. да отидат в дома на св. И.. Св. С. и подс. Д. се съгласили и след около 15 минути отишли в дома на И.. Докато били в жилището на св. И. подсъдимият извадил от джоб на своите дрехи сгъната хартийка, съдържаща марихуана. Направил цигара, която изпушил заедно със св. М. И.. Тъй като в себе си нямал повече марихуана подс. С. Д. казал на останалите, че имал още наркотик, който бил скрил в беседка, находяща се в [жк], в близост до 11 СОУ Б. и предложил да отидат да го вземат. Тримата се съгласили и тръгнали с автомобила на св. Г. С. към ж. к. Еленово. Автомобила се управлявал от св. С., като на предна дясна седалка бил подс. Д., а на задните седалки свидетелите И. и И.. Около 21.40 ч. св. С. спрял автомобила пред [жилищен адрес] в ж.к. Еленово. Подсъдимият С. Д. слязъл и отишъл до намиращата се в близост беседка, от където взел, скритото под една плочка, найлоново пликче, съдържащо марихуана. След като поставил процесното найлоново пакетче в чорапа на десния си крак се върнал отново при автомобила. Междувременно, за времето от 20.30 ч. на 23.10.2014 г. до 08.30 ч. на 24.10.2014 г. свидетелите Ц. Г. и Е. М. – служители на 02 РУП [населено място] изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и безопасност на движението в районна на 02 РУП Б.. На 23.10.2014 г., около 21.40 ч. двамата извършвали обход по ул. Полковник Д., когато видели движещия се към [жк], лек автомобил, марка и модел „А. Р.“, с рег. [рег.номер на МПС] . Разпознавайки водача на автомобила – св. Г. С., като лице, което е задържано за притежаване на наркотични вещества те последвали автомобила, като се движили на разстояние, за да не бъдат забелязани. Когато автомобила управляван от св. С. завил към [жилищен адрес] намиращ се в [жк], свидетелите Г. и М. спрели служебния автомобил и тръгнали пеш към тях. Приближавайки бл.45 полицейските служители видели как подс. С. Д. се връща и влиза в автомобила, сядайки на предна дясна седалка. В момента в който обвиняемият влязъл в автомобила свидетелите Г. и М. се затичали , като сви Г. се насочил към предна лява врата, а сд. М. – към предна дясна на автомобила, където седял и обвиняемия. Отваряйки врата на водача св. Г. видял подс. Д. и го разпознал като криминално проявен. От своя страна, виждайки св. Г., подс. Д. отворил врата и слязъл от автомобила, като изблъскал св. М., въпреки отправеното му разпореждане да не слиза и да постави ръцете си на таблото. Виждайки това св. Г. веднага отишъл при своя колега и хванал с две ръце подс. Д.. С протокол за доброволно предаване от 23.10.2014 г. подс. С. Д. е предал на служител от 02 РУП Б. 1 бр. найлоново пликче, съдържащо суха, зелена, тревиста маса, която при извършения полеви наркотест „Драг Детекшън кит“ реагирала положително на марихуана /канабис/. От заключението на назначената и изготвена физико – химична експертиза е видно, че, предадената с протокол за доброволно предаване от подс. Д., обозначена като обект № 2, суха, зелена растителна маса е коноп /марихуана/, с нето тегло 1,79 г. и с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2 % Стойността на наркотичното вещество, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е в размер на 7,16 лв. Конопът /марихуаната/ е високорисково наркотично вещество и е под контрол съгласно Единната конвенция на О. за упойващите средства и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - Приложение № І към чл. 3, ал.2 на ЗКНВП – “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. По делото са разпитани свидетелите Ц. Г. , Е. М., които с категоричност потвърждават пред съда, че при извършената проверка на лек автомобил, марка А. Р., с рег. [рег.номер на МПС] установяват подсъдимия С. Д., който по същото време се е намирал вътре и е седял на задната седалка. При извършен обиск на подсъдимия в полицейското управление същия е държал високо рисково наркотично вещество (марихуана) с нето тегло 1,79 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2% на стойност 7,16 лева, намерен в чорапа му. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, същите са непротиворечиви и подкрепят изцяло установената от съда фактическа обстановка. Свидетелите Г. С. и М. И. са придружавали подс. Д. на инкриминираната дата. В показанията пред съда потвърждават изцяло, че на процесната дата и час са пътували в лек автомобил А. Р. заедно с подсъдимия Д.. По същото време е извършена полицейска проверка, при която е установено, че подсъдимият Д. държи процесното количество наркотично вещество. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С. и И. същите кореспондират с цялостния доказателствен материал, който е кредитиран от съда, също така и с иззетите по делото веществени доказателства. Видно от назначената в досъдебното производство физикохимична експертиза е, че растителният материал по морфологични белези и химичен състав представлява коноп (марихуана). Заключението на физикохимична експертиза подкрепя в цялост както установените от съда факта, така и обвинителната теза, отговаря ясно на поставените въпроси. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият С. С. Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. 3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за това, че на 23.10.2014 г., около 21.50 ч. в г Б. пред бл.44 в кв. Еленово без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП е държал високо рисково наркотично вещество /марихуана/ с нето тегло 1,79 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2 %, на стойност 7,16 лв., като случаят е маловажен. Съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996 г.), марихуаната е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на О. от 1988 г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993 г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл. 5, ал. 4 от КРБ), хероинът е поставен и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и издаденият Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от приложение № 1. Това наркотично вещество е включено в ±писъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина”. Изследваното вещество съгласно т.12 от ДР на ЗКНВП е препарат, съдържащ наркотично вещество от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗКНВП за препаратите се прилагат същите мерки за контрол, както наркотичните вещества. Съдът счита, че не са налице предпоставки за преквалифициране деянието като такова по чл.9, ал.2 от НК. От друга страна не бива да бъде подценяван факта, че подсъдимият Д. е осъждан, налични са и данни за множество криминални регистрации и водени досъдебни производства срещу него. Съдът приема, че не е налице общественонеопасно деяние или деяние с явно незначителна такава абсолютно задължителна за престъпно деяние характеристика. Престъпленията по отношение съхранение, държане и използване на наркотични вещества засягат не само обществените отношения по опазване на здравето на гражданите, така както са формулирани в раздел III на глава 11 /единадесета/, но обхващат по-широк кръг обществените отношения, именно поради която причина са част от „общоопасните престъпления” в НК. От обективна страна, На 23.10.2014 г., около 21.50 ч. в Б. пред бл.44 в кв. Еленово без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП е държал високо рисково наркотично вещество /марихуана/ с нето тегло 1,79 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 21,2 %, на стойност 7,16 лв. Съгласно Постановление №23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, което е поставено под контрол съгласно списък 1 на Единната конвенция за упойващите средства на О. от 1961 г., ратифицирана от Република България и ЗКВНП - приложение № 2 към чл. 3, ал.2 в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“. Установена е стойността на наркотичното вещество, предмет на престъплението, която е 7,16 лева, както и обстоятелството, че подсъдимият няма надлежно разрешително за държането на това наркотично вещество. По смисъла на чл.93, т. 9 от НК случаите при липса или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. При тази хипотеза в практиката се приема, че стойността на имуществото, предмет на посегателството не е единствен критерии при преценката дали случаят е маловажен или не. Значение има способа и начина, по който е извършено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и други подобни, като следва да се прецени в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението, така и фактическите данни относно личността на автора на престъпното посегателство. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Д. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. При това умисълът на дееца е обхващал всички релевантни обстоятелства, касаещи извършването на действия по държане по отношение на високорисково наркотично вещество, без надлежно издадено разрешение за това. Причини за извършване на престъплението, съдът намира в желанието на подсъдимия да задоволи свои лични нужди, макар и по престъпен начин, както и незачитането на обществените отношения, целящи охраняването на здравето на гражданите на Република България. С оглед всичко гореизложеното съдът е оправдал С. Д. по повдигнатото обвинение по чл. 354а ал. 3 пр. 1 т. 1 пр. 1 от НК По наказанието: За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр. 1 т. 1, пр. 1 НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “глоба” в размер до хиляда лева. При определяне вида и размера на наказанието в конкретния случай съдът отчете, като смекчаващо вината обстоятелства - малкото количество на наркотичното вещество. От друга страна първостепенният съд обсъди като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на Д., които засягат друго защитено от закона основно право на гражданите – правото на собственост. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът е на становище, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, на подсъдимият Д. следва да бъде наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лв. /осемстотин лева/. Разпоредбата на чл.354а, ал.5, вр. ал. 3, пр.2, т.1, пр.1 от НК предписва наказание „Глоба” до 1000 лв. /хиляда лева/, т.е имуществено наказание без минимум. Решаващият съд е на становище, че наказание, съответстващо на средния размер на предвидената в закона глоба би бил не само справедлив, но би бил събираем с цел постигане специалната и генерална превенция, заложени в чл.36 от НК. Първостепенният съд съобрази, че не би могъл да слезе под законоустановения минимум, заложен в чл.47, ал.1 от НК – от 100 лв. Липсват доказателства, които да могат да бъдат класифицирани като многобройни и/или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на това и след анализ на смекчаващите и отекчаващи вината обстоятелства съдът прецени като справедлив размер от 800 лв. /осемстотин лева/ на наказанието, което следва да понесе подсъдимия Д.. По веществените доказателства и разноските: На основание чл.354а, ал. 6 от НК следва да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението - наркотично вещество марихуана, с нето тегло 1,79 грама предадено на съхранение в Ц., като след влизане на присъдата в сила същото да бъде унищожено на осн. чл. 112, ал. 2 от НПК. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С. Д. да заплати по сметка на РС разноските по делото в размер на 82 лв. /осемдесет и два лева/ за назначената в досъдебното производство физико-химична експертиза. На основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК районният съд осъди подсъдимия С. Д. да заплати по сметка на БлРС държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от гореизложените съображения СЪДЪТ постанови съдебния си акт. РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................................ |