Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 289
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7135/2019 г. по
описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-007898 от 10.09.2019 г. на Д.Г.В.-
Началник Група към ОД на МВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.Б.Г., ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл.116 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление /НП/
като неправилно и незаконосъобразно, оспорват се констатациите в АУАН, навеждат
се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване
правото на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Г., редовно призован не се явява,
представлява се от адв.А., който излага аргументи за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 13.08.2019 г. жалбоподателят И.Г. управлявал лек автомобил „Пежо 306“ с
рег. № **. Около 17:35 часа същият се придвижвал по ул. „Крайна“ в гр.Пловдив,
като срещу № 11 на платното за движение настъпил
удар между лекия автомобил и намиращото се там дете – Ж.И.Д., ЕГН **********,
което пресичало. Зa случая бил подаден сигнал като
пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив в състав св.А.С.
и колегата му А.С.. Спрямо Г. бил съставен АУАН, в който било посочено че с
поведението си той е осъществил нарушение по чл.116 от ЗДвП. В съставения АУАН
като свидетел бил вписан единствено А.С.. Бил съставен и протокол за ПТП с
пострадали лица, в което като обстоятелства, че при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца не е предприел
необходимото да намали скоростта им да спре и блъска дете на 3 г. като допуска
ПТП с имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното НП, в което освен описаното в АУАН се сочело, че водачът на
ППС не е бил предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата,
хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун,
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. ПТП.
Била наложена санкция глоба в размер на 200 на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по
делото писмени доказателства – НП, АУАН, протокол за ПТП с пострадали лица, справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания
на актосъставителя А.С., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
При така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че липсват
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи извод дали
жалбоподателят е осъществил някакво нарушение на правилата за движение по
пътищата или не. Установено е безспорно единствено, че е настъпило ПТП, при
което управлявания от жалбоподателят лек автомобил е ударил пресичащо дете в
гр.Пловдив на сочения адрес. Не са установени обаче никакви очевидци на инцидента, макар св.С. да сочи,
че на мястото е имало множество хора. Същевременно се установява от показанията
на актосъставителя, че на сочената улица движението е нерегулирано. Неясно
остава по делото и кога на пътното платно се е появило удареното дете. Това
обстоятелство не може да бъде установено по никакъв начин с оглед липсата на
установени очевидци на инцидента, които да са били вписани като свидетели в
съставения АУАН, а е безспорно че актосъставителя и свидетеля по акта не са
очевидци на случилото се. С оглед на това и не може да се установи нарушени ли
са от санкционирания водач някакви правила за движение по пътищата, ако са
нарушени какви точно и дали тези нарушения са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
От друга страна при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Това е така, тъй като даденото
описание на фактите е неясно и непълно, нито в АУАН, нито в НП се сочи с какви
действия водачът на автомобила е нарушил изискванията на приетата за нарушена
норма на чл.116 от ЗДвП. Самата правна норма е бланкетна и съдържа общо
задължение за водачите на ППС да са внимателни и предпазливи към уязвими
участници в движението и са изброени някои категории лица, към които следва да
бъде проявявано засилено внимание. Нито в АУАН, нито в НП обаче се сочи въз
основа на какво е прието, че жалбоподателят е нарушил тези си задължения, а се
сочи единствено че той е блъснал детето Ж.И.Д., което е пресичало. Безспорно
това е настъпилия резултат от поведението на двамата участници в инцидента, но
това кратко описание и липсата на установени очевидци на инцидента не дават
възможност за категоричен извод, че И.Г. е бил непредпазлив или невнимателен
към пешеходците. Това от своя страна съществено е ограничило правото на защита
на санкционираното лице. От друга страна следва да се отчита и различното
описание на причините за инцидента дадено в съставения протокол за ПТП с
пострадали лица. Там се сочи, че участник 1 /посочен в протокола като водача на
лекия автомобил/ при приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца не е предприел необходимото да намали скоростта им да спре
и блъска дете на 3 г. като допуска ПТП с имуществени и неимуществени вреди.
Това описание води на извод по-скоро за допуснато нарушение на чл.117 от ЗДвП, което
нарушение обаче липсва в съставения АУАН. Макар именно със съставянето на АУАН
да се поставя началото на административно-наказателното производство, то в
конкретния случай посочването на различни приети от актосъставителя факти в двата
съставени по случая документа също нарушава правото на защита на
жалбоподателят. Това е така, тъй като за него не може да стане безспорно ясно
какво се твърди да е осъществил като нарушение, тъй като в съставения АУАН се
описва такова по чл.116 от ЗДвП, а същевременно се сочи че за случая е съставен
и протокол за ПТП, в който пък се сочат за приети факти, които водят на извод
за допуснато нарушение по чл.117 от ЗДвП.
Изрично следва да се отбележи, че е нарушено и правото на защита с
приложението на санкционната норма. Това е така, тъй като е прието, че с
поведението си жалбоподателят е допуснал ПТП при нарушаване правилата на
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, т.е. нарушил е правилата за разминаване.
Никъде обаче в АУАН или в НП не се сочат фактите, въз основа на които
наказващия орган е приел, че с поведението си Г. е нарушил именно такива
правила за движение по пътищата, а това също е ограничило правото му на защита.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и с оглед своевременно направено искане за
това, следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателят разноски в размер
на 400 лева за адвокатски хонорар като бъде осъдено юридическото лице явяващо
се второстепенен разпоредител с бюджетни средства, към което се числи
въззиваемата страна, а именно ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-007898 от 10.09.2019 г. на Д.Г.В.- Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на И.Б.Г., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1,
т.5 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.116
от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя И.Б.Г. сумата от 400 лева,
съставляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.