Р Е Ш Е Н И
Е №64
гр. Враца, 26.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
в.гр. дело № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21700/04.12.2019 г.,
подадена от длъжника „Фармвил“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Илиянци“ № 48, представлявано от „Аруна Адвайзъри“
ООД, ЕИК: *********, представлявано от В.М.С., против Разпореждане от
08.11.2019 г. на ДСИ Г.Л.по изпълнително дело № 20191420400878 по описа на СИС
при Районен съд – Враца, с което е оставено без уважение искането на длъжника с
молба вх. № 19750/06.11.2019 г. за насочване на искане за заплащане на дължими
държавни такси и разноски, определени в размер на 792,00 лв., към взискателя по
делото П.И.П., ЕГН: **********.
В жалбата се излагат съображения, че атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като чл. 81 ГПК е неприложим спрямо
изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед.
Навеждат се доводи, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество
и съобразно неговия изход. Посочва се, че държавният съдебен изпълнител
неправилно тълкува чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, без да вземе предвид разпоредбата
на чл. 83, ал. 3 ГПК, като действително такси и разноски не се внасят от ищците
в производства, произтичащи от трудови правоотношения, но в тези случаи
разноските се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда. Иска се от съда
да отмени обжалваното разпореждане и да постанови, че длъжникът не дължи
заплащането на разноските в размер на 792,00 лв. по изпълнително дело № 20191420400878,
а същите да бъдат заплатени от бюджета на съда. Прави се възражение за
прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната
страна пред съда. Претендират се и разноски, направени по депозиране на
настоящата жалба.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна П.И.П.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Н.А., като в указания тридневен срок не е подадено писмено възражение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК държавният
съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които
поддържа, че подадената от длъжника жалба
е неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
обезпечителна заповед, по силата на която е допуснато обезпечение на предявен
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на трудова злополука, чрез налагане на запор върху банкови сметки, разкрити на
името на длъжника. Поддържа, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК при
издаване на протокола за образуване на изпълнителното производство е приел, че
авансовото заплащане на дължимите държавни такси по образуването му и
предприемането на разпоредените обезпечителни мерки не е дължимо от взискателя,
а същите са за сметка на длъжника в съответствие с разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди доводите, изложени в
жалбата, и доказателствата в изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20191420400878
по описа на СИС при Районен съд – Враца, е образувано по молба на П.И.П., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Н.А.,
против „Фармвил“ ЕАД, ЕИК: *********, въз основа на Обезпечителна заповед от
09.09.2019 г., издадена по гр.д. № 47835/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, с която е допуснато обезпечение на предявения от П.И.П., ЕГН: **********,
срещу „Фармвил“ ЕАД, ЕИК: *********, иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на
15.08.2018 г., за сумата от 10 000,00 лв., чрез налагане на запор върху
банковите сметки на дружеството в 26 банки, чрез преминаване от сметка в сметка
в посочената в заповедта последователност, до достигане на сумата от
10 000,00 лв. общо по всички сметки.
С Протокол от
17.10.2019 г. държавен съдебен изпълнител в СИС при Районен съд – Враца е
разпоредил образуването на изпълнителното дело и е приел деловодни разноски в
производството в общ размер на 792,00 лв., както следва: 24,00 лв. – за
образуване на изпълнително производство; 468,00 лв. – за налагане на 26 бр.
запори и 300,00 лв. – договорен и платен адвокатски хонорар, като е приел, че
на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят не дължи заплащане на държавни
такси, а същите са за сметка на ответника.
По делото са изпратени
запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД на 17.10.2019 г., до „Първа
инвестиционна банка“ АД на 24.10.2019 г., до „Българска банка за развитие“ на
07.11.2019 г. и до „Уникредит Булбанк“ АД на 18.11.2019 г.
До „Фармвил“ ЕАД, ЕИК:
********* е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, с което
дружеството е уведомено за дължимите такси и разноски в изпълнителното
производство, като съобщението е получено от представител на същото на
04.11.2019 г.
На 06.11.2019 г. е
депозирана молба от „Фармвил“ ЕАД, ЕИК: *********, в която се твърди, че
дружеството не дължи заплащането на деловодните разноски по изпълнителното дело
в размер на 792,00 лв., тъй като делото е с обезпечителен характер, чл. 81 ГПК
е неприложим спрямо обезпечителното производство, а отговорността за разноски
при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. С молбата се иска от
държавния съдебен изпълнител да насочи искането за заплащане на разноски към
взискателя по изпълнително дело № 20191420400878.
С обжалваното Разпореждане от 08.11.2019 г. на ДСИ Г.Л.при
СИС Районен съд – Враца е оставено без уважение искането на длъжника за
насочване на искане за заплащане на дължими държавни такси и разноски,
определени в размер на 792,00 лв., към взискателя по делото П.И.П., като е
посочено, че с оглед характера на обезпеченото вземане, произтичащо от трудово
правоотношение и настъпила в резултат на това трудова злополука, и съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, освобождаваща взискателя от
заплащането на дължими държавни такси и разноски, същите се определят в тежест
на ответната страна, а именно „Фармвил“ ЕАД. Копие от разпореждането е
изпратено до дружеството-жалбоподател и получено от представител на същото на
27.11.2019 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу акт от изчерпателно изброените в чл.
435, ал. 2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника
в изпълнителното производство - разпореждане,
с което държавният съдебен изпълнител се е произнесъл по разноските по
изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което същата е процесуално
допустима. Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т. д. № 3/2015 г., ОСГТК на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, в които:
делото
се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските, направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени. Според ал. 2 на чл. 79 ГПК когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. С обжалваното разпореждане е оставено без уважение
искането на длъжника за насочване на искане за заплащане на дължими държавни
такси и разноски, определени в размер на 792,00 лв., към взискателя по делото. Така посочените
такси и разноски не са били внесени предварително от взискателя, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, приложима и в изпълнителното, и в обезпечителното производство, взискателят е освободен от заплащането им, тъй като изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в негова
полза като работник, по иск, произтичащ от трудово правоотношение. Според чл. 400, ал. 1 ГПК налагането на запор се
извършва от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на
обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва съобщение вместо
призовка за доброволно изпълнение. Систематичното място на разпоредбата е в
част четвърта „Обезпечително производство“, но има препращане към разпоредби от част пета „Изпълнително производство“, образува се изпълнително дело, а за разноските по
изпълнението са приложими разпоредбите на чл. 79 ГПК. В настоящия случай взискателят е освободен от задължението за авансово внасяне на такси, но
отговорността на длъжника остава съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 2 ГПК, поради което и при спазване на цитираните разпоредби, държавният съдебен изпълнител правилно ги е определил за
събиране направо от длъжника.
Следва да се отбележи,
че действително съгласно т. 5 на Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход. Настоящият
съдебен състав приема обаче, че разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в
този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 876 от
02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
С оглед
изложените съображения обжалваното разпореждане
следва
да бъде потвърдено изцяло. При този изход
на производството претендираните от жалбоподателя разноски в представения
списък по чл. 80 ГПК не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.11.2019 г. на ДСИ Г.Л.по
изпълнително дело № 20191420400878 по описа на СИС при Районен съд – Враца, с
което е оставено без уважение искането на длъжника „Фармвил“ ЕАД, ЕИК: *********,
с молба вх. № 19750/06.11.2019 г. за насочване на искане за заплащане на
дължими държавни такси и разноски, определени в размер на 792,00 лв., към
взискателя по делото П.И.П., ЕГН: **********.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.