Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 134
18.05.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, второ въззивно и гражданско отделение, пети състав
На единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1414 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №136 от 27.06.2019г. по гр.д.№983 по описа за 2018г. на РС-Айтос ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“
№5, е осъдено да заплати на Г.А.П. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Екзарх
Йосиф“ № 8, ет.1, чрез адв.Златина Билянова,
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП осъществено на 29.04.2018
г. между управлявания от ищеца л.а. „Лада ВАЗ 2105“ с рег.№А 8475 ВМ и
управлявания от М.П.М. л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№А 6645 КХ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до
претендирания размер на главницата от 3000 лв., както и за
периода от 29.04.2018г. до 19.06.2018г. в частта за
законната лихва. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца
разноски в размер на 580 лева съразмерно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер
на 83,33 лв.
съразмерно на отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адв.Събева в
качеството на пълномощник на „Булстрад
Виена Иншуранс Груп“ АД.
С нея решението е обжалвано в частта, с която иска за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен в размер на 2000 лв. Сочи се, че същото е
неправилно в обжалваната част, тъй като присъденото обезщетение е твърде
завишено с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Не били
отчетени в тяхната съвкупност всички критерии при извършване на преценката за
остойностяване на понятието „справедливост“- брой, вид и тежест на причинените
телесни увреждания. Причинената на ищеца телесна повреда била лека;
възстановяването протекло с обичайната продължителност от 25-30 дена и
понастоящем била налице пълно възстановяване на ищеца без негативни прогнози в
бъдеще, болничния му престой бил кратък и не се наложило провеждането на
интервенции, а макар обездвижен с шийна яка ищецът не бил затруднен в
ежедневните си дейности. Същевременно съдът многократно в мотивите си посочил,
че заявените оплаквания за припадъци и колабирания не са в причинно-следствена
връзка с настъпилите травми от ПТП. Развити са съображения. Изложени са и
доводи за липса на обсъждане в решението на социално-икономическите условия към
момента на увреждането. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а
присъденото обезщетение от 2000 лв. да бъде намалено. Претендират се разноски.
В законния срок въззиваемата страна- Г.А.П., представляван от адв.Билянова,
е представил отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна.
Въззиваемият намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а
изводите на съда за съобразени със събраните по делото доказателства. Сочи, че
при постановяване на решението не са допуснати нарушения от АРС, а присъденото
обезщетение е справедливо. Моли жалбата да се отхвърли, а решението да бъде
потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да
го обжалва в оспорената част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор, Бургаският
окръжен съд взе предвид следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Г.А.П. ***
против ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД гр.София. Ищецът твърди, че на 29.04.2018г.
в 9.50 ч., се движел със собствения си автомобил по главен път от Айтос за
Провадия. В района на Горското стопанство бил ударен МПС марка „Рено Меган“,
модел „Сценик“, управлявано от М.П.М.. Ищецът изпаднал в стрес, защото другият
автомобил изскочил на пътя с бясна скорост от улица без предимство. И ударил
колата на ищеца в областна на предния ляв калник. В следствие на стреса то
удара или от това, че ищецът бил с поставен колан, последният почувствал силна
болка в шийната област и лявото рамо и лявата ръка. При документалното оформяне
на щетите от ПТП ищецът уведомил представителите на пътна полиция за болките в
шийната област, рамото и ръката, както и че е стресиран, трепери и не е в
състояние да пише. Успокоили го, че болките са от колана и че бързо ще му
премине. След като се прибрал в дома си ищецът не успял са се успокои. Главата
го заболяла силно, повърнал двукратно. Понеже не му отминало, съпругата му
повикала линейка, като било констатирано, че кръвното му е 200/100. Поставена
му била инжекция. На сутринта ищецът посетил личния си лекар, направили му
рентгенова снимка и бил изпратен в шокова зала на Неврохирургията в УМБАЛ
Бургас. На 30.04.2018г. започнали за му правят прегледи- кръвна картина,
измерване на кръвно налягане, скенер. Изписан бил на 3.05.2018г. На 4.05.2018г.
бил освидетелстван от съдебен лекар. В резултат на процесното ПТП на ищеца били
нанесени травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. В
следствие на удара и нанесените травми бил хоспитализиран, извършени били
множество изследвания, проведено било лечение с продължителност четири дни. След
лечението ищецът се нуждаел от дълъг период на възстановяване, около месец. Все
още изпитвал силно главоболие и световъртеж. Нарушени били съня и житейското му
спокойствие, било невъзможно да води предишния си спокоен и нормален живот.
Продължавал да чувства страх и безпокойство. Затова намира, че претърпените от
него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетение от ответника, като
застраховател, при който било застраховано процесното МПС по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, обуславяща отговорността му за вреди. Въпреки направеното
искане за доброволно плащане на обезщетение, ответникът заплатил само
обезщетение за имуществените вреди. Претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП- 29.04.2018г., както и деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, а претенцията
за обезщетение за забавено плащане е по чл.497, ал.1 КЗ.
Ответното дружество- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД своевременно е представило
отговор, с който е оспорило исковете изцяло по основание и размер. Признава
наличието застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП,
както и настъпилото застрахователно събитие вследствие процесното ПТП, както и
твърденията за вече заплатено обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди за възстановяване на собствения му автомобил. На първо място е оспорено
наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените от ищеца вреди. Оспорени са, с оглед приложения двустранен
протокол, а не протокол за ПТП и твърденията на ищеца, че местопроизшествието
било посетено от органите на МВР. Намира, че липсват доказателства ПТП да е
настъпило по вина на водача на застрахования в ответното дружество автомобил.
Твърди се, наличие на съпричиняване от страна на ищеца, който не поставил
обезопасителен колан. Оспорени са също характера, интензитета и
продължителността на описаните в исковата молба страдания, като въззивникът намира
размерът на претенцията за изключително завишен и неотговарящ на действително
претърпените вреди. Размерът не кореспондирал с установената трайна съдебна
практика за справедлив размер на обезщетението, като според него репарирането
на моралните вреди има по-скоро символичен характер., тъй като представлявало
форма на възмездие на едни принципно невъзстановими вреди. Сочи, че в случая
следва да бъде предвид краткия възстановителен период- до един месец. Оспорва
претенцията на обезщетение за забавено плащане в частта за началния момент, от
който се дължи обезщетението, като изтъква, че съгласно КЗ застрахователят
отговаря за вредите от собствената си забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират се разноски.
За да уважи предявения главен иск частично, първоинстанционният съд е приел
за безспорно доказано, че водачът на застрахования в ответното дружество
автомобил е извършил противоправното деяние, с което е причинил на ищеца
увреждания на здравето, съпътствани с болки и страдания, които следва да се
определят като неимуществени вреди по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Събраните
доказателства установявали авторството и противоправността на деянието, както и
вината на вода на л.а. „Рено Меган Сценик“. Приел е, че твърдените
неимуществени вреди били доказани частично, макар да не било установено
съпричиняване от страна на ищеца. Приел е, че уврежданията, причинени на ищеца
са травма на нервните коренчета на гръбначния стълб в шийната част и лявата
ръка, нямало данни за настъпили допълнителни усложнения, поради което и
възстановяването протекло с обичайната продължителност от около 25-30 дни.
Действително ищецът бил подложен на болнично лечение, но за кратък период от 4
дни след ПТП, но този лечебен период не бил свързан с оперативно лечение и
интервенции. Счел е още, че самото събитие на ПТП като извънредно събитие извън
обичайния начин на живот на ищеца също
причинило стрес и негативни изживявания
като безпокойство и уплаха, при съобразяване напредналата възраст на ищеца, при
което стресовите натоварвания извън обичайните се възприемали много
по-интензивно от пострадалото лице. Но, приел за недоказана
причинно-следствената връзка между заявените оплаквания- колабиране и
припадъци, с процесното ПТП, както и зачестилите посещения на лекар и
оплаквания за високо кръвно налягане, което го възпрепятствало да продължи да
работи. Затова е приел, че справедливия размер на обезщетението следва да бъде
2000 лв. и е уважил иска до тази сума. Акцесорната претенция за обезщетение за
забава е уважена съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КТ с изтичането
на 15-дневния срок, с оглед приложените доказателства за заявяването на
застрахователното събитие от ищеца и датата на прилагане на необходимите
документи от страна на ищеца.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията
си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че в обжалваната част /само по
отношение на уважения размер/ решението не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. Същото е постановено от законен състав на съда, в
законоустановената форма и съдържа реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК, по
допустими искове.
По същество обжалваното решение е правилно.
Районният
съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства- писмени и гласни, изложил е мотиви защо е възприел като достоверни свидетелските показания,
както и данните в двустранния протокол, както и защо кредитира заключението на авто-техническата
и съдебно-медицинската експертиза. Страните не са изложили оплаквания за
неправилно установени релевантни факти по делото, поради което въззивната
инстанция приема, че фактическата обстановка е изяснена всестранно и пълно, в съответствие с обективно осъществилото се
ПТП и настъпилите в резултат от него неимуществени вреди за ищеца. Въззивната
инстанция споделя
както фактическите, така и правните изводи
на районния съд, поради което не е необходимо отново да обсъжда подробно
събраните по делото доказателства и да формулира въз основа на тях идентични
фактически изводи, а на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. Въпреки това,
съобразно трайната съдебна практика на ВКС въззивният съд следва да направи
собствени фактически и правни изводи по процесния спор.
Пред въззивната инстанция не са спорни следните обстоятелства:
На 29.04.2018г. в 9.50 ч., в гр.Айтос на кръстовището между ул.“Хаджи
Димитър“ и “Николай Лъсков“, при управление на МПС марка „Рено Меган Сценик“ с
рег.№ А 6645 КХ водачът му М.П.М. нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП- чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП, като при преминаване през
кръстовището не съобразил скоростта на движение на автомобила с интензивността
на движението на пътя и след като пропуснал движещ се с предимство по ул.“Хаджи
Димитър“ в посока от север към юг микробус, незабавно навлязъл в кръстовището,
при което ударил с предния десен калник на своя автомобил предният ляв калник
на л.а. „ВАЗ 2501“, управляван от ищеца, който се движел по пътя с предимство
/ул.“Хаджи Димитър“/, но в посока от юг към север и също бил навлязъл в
кръстовището. Водачите уведомили контролните органи на КАТ – пътна полиция,
които посетили произшествието и установили, че водачите на двата автомобила не
били употребили наркотици, че двата автомобила били в движение и че щетите по
автомобилите са минимални. Съставен бил двустранен протокол за ПТП, подписан от
страните, в който били описани щетите по МПС, в който е отразено и признанието
на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ за произшествието. Вследствие рязкото
огъване на шията при процесното ПТП, на ищеца била причинена лека телесна
повреда /временно разстройство на здравето, неопасно за живота/, изразяваща се
в травма на нервните коренчета на гръбначния стълб в шийната област с
парестезия по С6 и лява ръка. Вечерта след произшествието се наложило да бъде
прегледан от екип на Спешна медицинска
помощ, с оплаквания от главоболие и повръщане, като било установено повишено
високо налягане- 200/100 и му била поставена инжекция Хлофадон. Поради продължаващите
оплаквания от болки във врата, лявото рамо и лявата ръка, ищецът посетил личния
си лекар и му било издадено направление за невролог. Приет бил за болнично
лечение в Неврохирургично отделение на УМБАЛ- Бургас за периода от 30.04.2018г.
до 3.05.2018г. Изписан бил в добро общо състояние, с предписано медикаментозно
лечение. Поставена му била шийна яка, която носил около месец. Според експерта
по приетата без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, оздравителният
период продължил около 25-30 дни. От останалите доказателства- разпита на
личния лекар на ищеца, както и този на неговия колега /ищецът работел като
ветеринарен лекар/, се установява, че оплакванията му продължили повече от
месец. Тези свидетели сочат за други, силни по интензитет негативни последици
от ПТП- силен стрес, високо кръвно, прилошавания, колабирания, които са
продължили и след цитирания по-горе оздравителен период. Приложени са и
множество писмени доказателства за влошено общо здравословно състояние на ищеца
от август месец на 2018г. и допълнителни хоспитализации. Според заключението на
експерта Парасков, следващите увреждания на здравето на ищеца не се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Не се спори, че към датата на ПТП водачът на автомобила, причинил
процесното ПТП е имал сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, поради което на
основание чл.432, ал.1 КЗ дружеството носи имуществена отговорност за
обезщетяване на причинените вследствие процесното ПТП, представляващо
застрахователно събитие, неимуществени вреди
на ищеца, които са установени чрез събраните писмени, гласни доказателства и
СМЕ.
Оплакванията в жалбата касаят само размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и по-конкретно обстоятелствата, които следва да бъдат
преценени от съда при определянето му по реда на чл.52 ЗЗД.
С
Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на
съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата,
които могат да бъдат релевантни, като е подчернато задължението на
съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Прието е, че съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в
мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават
присъдения размер. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
Съгласно трайната съдебна практика /обективирана например в решение №10 от 8.02.2018г. по гр.д.№1600/17г. на ВКС, III г.о./ удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира за неоснователно оплакването на въззивника, че репарирането на
неимуществените вреди има по-скоро символичен характер. Всъщност, това е приетият
в закона способ за възмездяване на пострадалия за причинените му болки и
страдания вследствие на настъпилото застрахователно събитие, като размерът
следва да бъде определен индивидуално във всеки от случаите с оглед конкретните
обстоятелства по делото и събраните доказателства.
Неоснователно е и оплакването, че районният съд не е отчел броя, вида и
тежестта на причинените телесни увреждания. Напротив, съдът е обсъдил обстойно
кои от твърденията на ищеца е счел за основателни и доказани и е присъдил
по-нисък размер на обезщетението именно съобразявайки, че все пак шийната
травма представлява лека телесна повреда, болничното лечението продължило в
рамките на 4-5 дни, а оздравителния процес не е надвишил /според експерта/
25-30 дни. Но, наред с това съдът е отчел и останалите оплаквания- причинения
на ищеца силен стрес и уплаха към
момента на настъпването на ПТП и непосредствено след него, съпроводен с
влошаване на обективното му здравословно състояние същата вечер, наложило
намеса на екип на бърза помощ. Обосновано и съобразно задължителната практика
на ВКС, цитирана по-горе, съдът е отчел не само посочените от въззивника
обстоятелства, но и допълнителния фактор в случая, който е напредналата възраст
на ищеца- близо 77г. към момента на ПТП, като правилно е преценил, че това
обяснява сочения от ищеца висок интензитет на физическите и психически
страдания, които е преживял.
Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил икономическите
условия в страната при определяне на процесното обезщетение. Първо, това
оплакване не е обосновано. Въззивникът не сочи какви конкретни икономически
обстоятелства следва да бъдат съобразени, както и връзката им с определеното
обезщетение, поради което съдът не би могъл да ги предполага. Присъденото
обезщетение е под четирикратния размер на минималната работна заплата за страната
към момента на увреждането /510 лв. месечно/, а същевременно ноторно известно
е, че към релевантния момент се отчита стабилност в икономическите условия в
страната, поради което съдът намира, че определеното от районния съд застрахователно
обезщетение не е непосилно за изплащане от въззиваемата страна.
С оглед на гореизложените съображения Бургаският окръжен съд намира, че сумата
от 2000 лв. е адекватна на претърпените от ищеца физически и психически болки и
страдания, и съставлява справедлив размер на обезщетението за претърпените от
въззиваемия неимуществени вреди вследствие процесното ПТП. Основателна е и
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху тази сума, с начален момент посочения в решението /което не е обжалвано
в тази му част/.
Тъй
като изводите на двете инстанции
съвпадат, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззивника не са дължат разноски. Искането от
страна на въззиваемия не е подкрепено с доказателства същия действително да е
сторил такива. Затова исканията на страните за разноски са неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Понеже настоящото дело е търговско според трайната практика на ВКС, а
цената на иска не надвишава 20000 лв., то настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от 27.06.2019г.,
постановено по гр.д.№ 983 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Айтос В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на деловодни
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.