№ 7734
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110134797 по описа за 2021 година
„,,,“ЕАД е предявила в условията на обективно кумулативно
съединяване против Т. А. К. и М. М. Н. искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. А. К. и М.
М. Н. дължат при условията на солидарна отговорност сума в размер на
3272.14 лева-главница, представляваща стойност на топлинната енергия за
периода от м.05.2015 до м.04.2018, ведно със законната лихва от 27.03.2019
до окончателно изплащане на вземането, 302.89 лева-мораторна лихва за
забава за периода от 14.09.2016 до 20.03.2019, сума за дялово разпределение
в размер на 56.16 лева за периода от м.02.2016 до м.04.2018, ведно със
законната лихва от 27.03.2019 до окончателно изплащане на вземането и
11.18 лева – лихва от 30.03.2016 до 20.03.2019г.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, като е доставял до горепосочения имот през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последните се явяват
неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължа и обезщетение за забавено изпълнение.
1
Ответниците Т. А. К. и М. М. Н. чрез пълномощника си оспорват
претенциите.Твърдят, че процесното жилище не е обитавано.Правят
възражение за погасителна давност.В заповедното производство ответниците
Т. А. К. и М. М. Н. оспорват количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за дарение от 13.11.1997г., обективиран в
нотариален акт №161, том LLLXXXII, дело №35761/97 Т. А. К. и М. М. Н. са
дарили на сина си Д. Т. Николо следния свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака, а именно:апартамент №77, находящ се в
гр.София на 3-ти етаж в жилищна сграда-блок №102, вх.Г, в Жк.“Надежда -1
част“ като са си запазили пожизнено правото на ползуване на апартамента.
По делото е представен договор от 23.10.2002, по силата на който
Етажната собственост, с адрес:гр.София, жк. „Надежда“, блок №102, вх.Г, Д
и Е е възложила на „Сименс и ,,, България“ да извършва услугата топлинно
счетоводство.
По силата на договор от 20.05.2015г.г. „,,,“ЕАД е възложила на „МХ
,,,“ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиенти в сграда етажна собственост или в сграда с повече от един
клиент в гр.София.
По делото са представени индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, констативни протоколи за извършен отчет и свидетелства
за метрологична проверка.
Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление е
определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтираи на 3
броя радиаторив имота, както и от топлинната енергия, отдадена от 1 брой
щранг лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство.Съгласно заключението на СТЕ общото
количество топлинна енергия , отдадена от сградна инсталация е определяна
за СЕС като част от общото количество топлинна енергия за отопление на
СЕС.Делът на процесния имот в това количество е определен според
съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 153 куб. метра към
2
пълния отопляем обем на СЕС.Разходът за БГВ е определян на база реален
отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер
за топла вода, а за периода от м.05.2017 до м.04.2018 на база „служебен
отчет“ поради неосигурен достъп-брой лица -1 лице.Според вещото лице
ФДР е извършило дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия
възлиза на сумата от 3273.14 лева , а лихвата за забава в размер на 302.89
лева.Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение възлиза в
размер на 56.16 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за дарение от 13.11.1997г., обективиран в
нотариален акт №161, том LLLXXXII, дело №35761/97 Т. А. К. и М. М. Н. са
дарили на сина си Д. Т. Н. следния свой собствен недвижим имот, придобит
по време на брака, а именно:апартамент №77, находящ се в гр.София на 3-ти
етаж в жилищна сграда-блок №102, вх.Г, в жк.“Надежда -1 част“ като са си
запазили пожизнено правото на ползуване на апартамента.
С оглед на което Д. Т. Н. се легитимира като собственик на процесния
имот, а ответниците като вещни ползватели.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права –
право на собственост, съответно вещно право на ползване.
Съгласно чл.57, ал.1 от ЗС ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и другите такси.С оглед на
което съдът приема, че при учредено право на ползване потребител се явява
вещният ползвател, а не собственика.
В този смисъл потребители се явяват ответниците като вещни
ползватели.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че са в граждански
3
брак.Това се установява и от представения договор за дарение, в който и
двамата декларират, че прехвърлят имота си, придобит по време на брака. В
нотариалния акт е описано и удостоверение за сключен граждански брак на
дарителите №1389 от 9.12.1962, II-РНС-София.
С оглед на което съдът приема, че ответниците следва да отговарят
при условията на солидарна отговорност.Съгласно чл.36, ал.2 от Семейния
кодекс за задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите
отговарят солидарно.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия се установява въз основа на
заключението на СТЕ.Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за
отопление е определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО,
монтираи на 3 броя радиатори в имота, както и от топлинната енергия,
отдадена от 1 брой щранг лира в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство.Съгласно
заключението на СТЕ общото количество топлинна енергия , отдадена от
сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество
топлинна енергия за отопление на СЕС.Делът на процесния имот в това
количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем
в размер на 153 куб. метра към пълния отопляем обем на СЕС.Разходът за
БГВ е определян на база реален отчет на показанията на 1 брой технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода, а за периода от м.05.2017 до
м.04.2018 на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп-брой лица -1
лице.Според вещото лице ФДР е извършило дяловото разпределение в
съответствие с нормативната уредба.
4
По отношение на дяловото разпределение
Неоснователно е възражението на ответниците за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от
топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.Следи изменението на посочената норма отговорността за
извършването на дяловото разпределение се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дяловото
разпределение на топлинна енергия.
С оглед на изложеното е неоснователно възражението на ответниците
Кредитирайки заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия
възлиза на сумата от 3273.14 лева, а дяловото разпределение в размер на
56.16 лева.
Ищецът претендира сумата от 3272.14 лева за топлинна енергия и 56.16
лева за дялово разпределение.
С оглед на което предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр . с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от
3272.14 лева- топлинна енергия и за сумата от 56.16 лева – дялово
разпределение.
По възражението за давност
Основателността на претенциите за главница обуславя произнасяне на
съда по евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната давност.В
случая заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на
5
27.03.2019, ¸с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 27.03.2016г.Вземането за топлинна енергия за
февруари е станало изискуемо на 31.03.2016, поради което не е погасено по
давност.Вземането за м.01.2016 е станало изискуемо на 28.02.2016, т.е. преди
27.03.2016, поради което е погасено по давност. Предмет на делото са
вземания за периода от м.05.2015 до м.04.2018.С оглед на което погасени по
давност са вземания за топлинна енергия за периода м.05.2015 до м.01.2016 в
размер от 807.70 лева.
Предвид изложеното не са погасени по давност вземанията за топлинна
енергия за периода от м.02.2016 до м.04.2018 възлизащи в размер 2464.44
лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за топлинна енергия /главница/ следва да
бъде уважен за сумата от 2464.44 лева за периода от м.02.2016 до
м.04.2018г.., и да бъде отхвърлен за горницата над 2464.44 лева до пълния
предявен размер от 3272.14 лева за периода от м.05.2015 до м.01.2016.
Дяловото разпределение не е погасено по давност, тъй като е за периода
от м.02.2016 до м.04.2018г.
По отношение на лихвите за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от новите Общия условия от 27.06.2016г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ищецът претендира лихви за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода от 14.09.2016 до 20.03.2019..С погасяване частично на
главното вземане са погасяват съответно и акцесорните вземания. С оглед на
което лихвата за забава възлиза в размер на 228.12 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 228.12
лева – лихви за забава върху топлинната енергия и да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 302.89 лева.
6
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не е определен срок за изпълнение на задължението за дялово
разпределение, поради което задължението става изискуемо след покана. По
делото не са ангажирани доказателства ответниците да са поканени за
изпълнение на задълженията си.Поради това съдът намира, че не се дължат
лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски
в размер на 672.87 лева, от които 100 лева –за юрисконсултско
възнаграждение, 72.87 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за СТЕ и 250
лева –депозит за ССЕ. Съобразно уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в
размер от 507.64 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
122.87 лева, от които 72.87 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
92.69 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „,,,“ЕАД, ЕИК,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,23Б, против Т. А. К., ЕГН********** и
М. М. Н., ЕГН**********, и двамата с адрес:гр.София, жк. „,,т.3, ап.77,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. А. К. и М. М. Н. дължат при условията на солидарна
7
отговорност сума в размер на 2464.44 лева-стойност на топлинната енергия за
периода от м.02.2016 до м.04.2018г.., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 228 лева – лихва за
забава за периода от 14.09.2016 до 20.03.2019 и сума за дялово разпределение
в размер на 56.16 лева за периода от м.02.2016 до м.04.2018, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „,,,“ЕАД, ЕИК,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,23Б, против Т. А. К., ЕГН********** и М. М. Н.,
ЕГН**********, и двамата с адрес:гр.София, жк. „,,т.3, ап.77, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за горницата над 2464.44 лева до пълния предявен размер от 3272.14
лева- стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2015 до м.01.2016,
както и за горницата над 228 лева до пълния предявен размер от 302.89 лева –
лихва за забава за периода от 14.09.2016 до 20.03.2019.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „,,,“ЕАД, ЕИК,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,23Б, против Т. А. К., ЕГН********** и М. М. Н.,
ЕГН**********, и двамата с адрес:гр.София, жк. „,,т.3, ап.77, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
11.18 лева –лихва за забава за периода от 30.03.2016 до 20.03.2019г.
ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН********** и М. М. Н., ЕГН**********, и
двамата с адрес:гр.София, жк. „,,т.3, ап.77, да заплатят на „,,,“ЕАД, ЕИК,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 507.64 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. А. К. Т. А. К., ЕГН********** и М. М. Н.,
ЕГН**********, и двамата с адрес:гр.София, жк. „,,т.3, ап.77,да заплатят на
„,,,“ЕАД, ЕИК,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,23Б, сумата от 92.69
лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страна та на ищеца- „МХ ,,,“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9