РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900132 по описа за 2021 година
Б. ШВ. /B.S./, гражданин на Румъния, с постоянен адрес Румъния, гр. Т., ул. „Martir
Vasile Balmus“ № 18, бл.48А, ет.2, aп.10, с ЕГН /PIN/, с документ за самоличност № 368189,
издаден от СПКЛЕП Тимишоара, е предявила срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2
от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания и стрес вследствие нанесени й телесни
увреждания – открита дифузна фрактура на лява подбедрица – средна трета, фрактура на
десен олекранон, разкъсно-контузна рана в областта на ляво коляно и открита рана на
главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2020 год. около 12.46 часа на
ВП-81, в района на 16 км, Софийска област, по вина на Ibrahim Mohammad Fawzi Mustafa –
водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“, с финландски peг. № IK0413, със
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с финландски
застраховател без кореспондент за територията на Република България, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.10.2020 год. до окончателното й заплащане.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на 23.06.2020 год. около 12.46 часа на ВП-81, в
района на 16 км, Софийска област, настъпило ПТП с участници лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Версо“ с финландски peг. № IK0413, с водач Fawzi Omar Mohammed и лек
1
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с румънски рег. № B16EAS, в който на задна
лява седалка с поставен обезопасителен колан пътувала ищцата Б. Ш. Твърди се, че
произшествието било причинено по вина на водача на л.а. „Тойота“, който нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и се сблъскал с л.а. „Шкода“. За пътния инцидент бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/23.06.2020 год. на РУ – Костинброд и
било образувано досъдебно производство № 27/2020 год. по описа на ОДМВР – София,
което към настоящия момент не е приключено.
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищцата била откарана от екип на Спешна
помощ в „УМБАЛ Ц.Й. – И.“ ЕАД, гр. С., където било установено, че е получил следните
травматични увреждания – открита дифузна фрактура на лява подбедрица – средна трета,
разкъсно-контузна рана в областта на ляво коляно и открита рана на главата с неуточнена
локация. Извършена била оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибиа и фибула, като в болничното заведение по време на активното
лечение от 23.06.2020 год. до 01.07.2020 год. за ищцата се грижили нейните близки, които й
помагали за тоалета и храненето, тъй като пострадалата през цялото време е била на легло,
не можела да се движи и обслужва сама и чувствала много силни болки в крайниците.
След изписването на ищцата от болничното заведение, където бива интензивно
лекувана 10 дни, тя продължила лечението си в домашни условия в дома си в гр. Т.,
Румъния, като транспортирането й от болничното заведение до родния й град било
съпътствано от физически болки и дискомфорт. За период от 6 месеца ищцата не можела да
ходи поради счупването на лявата подбедрица, а и към настоящия момент продължава да
изпитва силни болки в крайниците, които се засилват особено нощем, както и след опити да
извърши елементарни опорно-двигателни движения с помощта на някой от близките си.
Това довело до постоянен дискомфорт и обездвижване, свързано с невъзможност за ищцата
да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си,
причинило й огромен стрес.
Твърди се, че поради нестихващите болки в областта на десен лакът на 12.07.2020
год. ищцата била приета по спешност в Окръжна болница „П.Б.“, Тимишоара, където й е
била поставена диагноза фрактура на десен олекранон. По време на престоя й в болничното
лечение от 12.07.2020 год. до 16.07.2020 год. отново за нея полагали грижи нейните близки.
Твърди се, че инцидентът се отразява негативно и на психиката на ищцата. Поради
силните и нестихващи болки тя страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, предизвикани от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно
произшествие. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на
пострадалата създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, което се отразява
негативно върху психиката и самооценката й, тъй като ищцата е дейна жена, грижеща се
сама за себе си и домакинството си преди настъпването на инцидента. Получените стресови
посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния социален живот на
пострадалата и създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови
2
дейности.
Твърди се, че молба с вх. № 2-1996/24.08.2020 год. по описа на НББАЗ ищцата
направила запитване до бюрото относно наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и кой е представителят на застрахователя за
Република България на виновния за инцидента водач. С писмо изх. № 1-1708/05.10.2020 год.
от НББАЗ й отговорили, че след направено запитване до бюрото във Финландия било
установено, че застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила с финландски peг. № IK0413 няма кореспондент за Република България.
Поради горното с молба вх. № 2-2379/05.10.2020 год., адресирана до НББАЗ, ищцата
заявила претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие на процесния пътен инцидент, но до изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне ответникът не определил и не заплатил обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на лекия
автомобил марка „Тойота”, модел „Версо”, с финландски рег. № IK0413 за настъпилото
произшествие, механизма на реализиране на произшествието и причинната връзка между
тях и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността за реализирането
на процесното произшествие не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила
присъда на наказателния съд, а е налице единствено съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица.
При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от действията и бездействията на ищцата, за която няма данни да е
била с поставен обезопасителен колан в автомобила към момента на ПТП.
Оспорват се и твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищцата, както
и размера на претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е несъответно
на претърпените вреди и завишено, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен
в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на
обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи
лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията пред него.
С отговора ответникът сочи, че не оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска
отговорност” за лек автомобил марка „Тойота”, модел „Версо”, с финландски рег.№ IK0413,
3
валиден към датата на ПТП.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищцата е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба и с молбата на пълномощника на ищцата
от 04.02.2022 год. констативен протокол № 7/23.06.2020 год. за ПТП с пострадали лица на
РУ – К. и протокол от 23.06.2020 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по
досъдебно производство № 27/2020 год. по описа на ОДМВР – София /преобразувано в ДП
№ 180/2020 год. по описа на ОСлО – София/, пр. пр. № 717/2020 год. по описа на Районна
прокуратура – Костинброд, в същите е отразено настъпило ПТП на 23.06.2020 год. около
12.46 часа на ВП-81, в района на 16 км /посока от гр. М. към гр. С./, с участието на МПС 1 –
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с румънски рег. № B16EAS, с водач Anda
Elli Dobrovolschi Revencu, румънски гражданин и пътник ищцата B.S. и МПС 2 – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“ с финландски peг. № IK0413, с водач Ibrahim
Mohammad Fawzi Mustafa. Отразено е, че МПС 1 се движи по ВП-81 в посока от гр.
Монтана към гр. София, като в района на 16 км се сблъсква с насрещнодвижещото се МПС
2, като пострадали при ПТП са всички водачи и пасажери в двата автомобила.
Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до
настоящия момент не е приключило.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол за
оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 23.06.2020 год. около 12.40 часа, при мокро асфалтово покритие, дневна светлина
и нормална видимост, по второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа, в зоната
на километър 16-ти, в посока от гр. М. към гр. С. се е движил лек автомобил „Тойота Версо”
с ДК № IKO413, управляван от I.M.F.M. Платното за движение в този участък е било
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, отделени една от друга
посредством единична непрекъсната линия „М1”, като всяка лента за движение е била с
широчина по 3.40 м.
Когато лекият автомобил „Тойота Версо” се намирал в зоната на ПТП, същият
плавно е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент се е движил лек
автомобил „Шкода Октавия” с ДК № В16ЕАS, управляван от A.E.D.R. и пътник в нея –
ищцата Б. Ш. Между челните леви части на двата автомобила е настъпил удар, при което в
тези части са настъпили съществени деформации и са дехерметизирани предните леви гуми
и на двата автомобила, след което същите почти в мястото на удара са започнали
4
ротационни движения в посока обратна на посоката но движение на часовниковата стрелка
и са се установили на място почти в мястото на удара.
В протокола за оглед е отразено, че мястото на удара между челните леви части на
двата автомобила отстои по широчина на платното за движение от 2 м до 3 м вляво от
десния край на асфалтовото покритие по отношение посоката на движение от гр. С. към гр.
М., т.е. ударът е осъществен изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Шкода”.
Експертизата сочи, че от техническа гледна точка причините за възникване на ПТП
следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил „Тойота Версо” –
I.M.F.M., който при движение по двупосочно пътно платно, съставено от две пътни ленти, е
навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
От заключението, изготвено след запознаване с медицинската документация,
представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
ищцата е получила следните травматични увреждания – открито счупване на костите на
лявата подбедрица и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. В приложената по делото
медицинска документация от болницата в гр. Т. е отразено, че пострадалата в резултат на
ПТП Б. ШВ. е била лекувана оперативно по повод счупване на лакътния израстък
/олекранон/ на дясната лакътна кост.
Видно от обсъдената от КСМАТЕ епикриза към ИЗ № 8650/2020, издадена от
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, в същата е
отразено, че Б.Ш. е постъпила на лечение в клиниката на 23.06.2020 год. след като
пострадала при ПТП като пасажер. Обективно е установено: Наличие на открита фрактура
на лява подбедрица. Разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно с умерено кървене.
Запазени периферни пулсации. При проведените рентнгенографии на гръден кош,
подбедрица и на таза : данни за диафизарна фрактура на лявата подбедрица. След проведени
консултации и изследвания ищцата е подложена на оперативно лечение, при което е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата. Изписана е с
подобрение на 01.07.2020 год. с диагноза по МКБ : Счупване на други части на
подбедрицата – открито. Открита рана на главата с неуточнена локализация /отразена е в
документацията като минало заболяване/.
На лист 25-26 от делото е приложен заверен превод от румънски език на билет за
изписване от болница от 16.07.2020 год., издаден от Окръжна болница „П.Б.“, Т., Р., в която
документация е отразено, че ищцата е постъпила на лечение в Отделението по ортопедия и
травматология на болницата на дата 12.07.2020 год. по повод болка в десен лакът от около 3
седмици като резултат от пътен инцидент. По този повод е подложена на оперативно
лечение, при което е извършена остеосинтеза на фрактурата на олекранона. Изписана е с
подобрение на 16.07.2020 год. с отразена диагноза : Фрактура на олекранона, десен, стара,
оперирана. Състояние след фрактура на тибиален ляв вал. Състояние след фрактура на
фибулата.
Относно счупването на десен лакътен израстък, по повод на което пострадалата е
5
оперирана в болницата в гр. Т., експертизата сочи, че може да се произнесе след запознаване
с рентгенографиите на увреждането. Липсата на рентгенографско изследване на десен лакът
в УМБАЛ „Ц.Й. – И.“ – София сочи, че пострадалата не е съобщила за оплаквания в тази
зона, поради което не е извършена диагностика. В обективното състояние не е отразено
наличие на мекотъканни увреждания в областта на лакътя, което не позволява да се отнесе
това увреждане към процесното пътнотранспортно произшествие.
В отговор на поставени от пълномощниците в о.с.з. на 10.05.2022 год. въпроси
вещото лице в състава на КСМАТЕ д-р Т. допълва, че за да се прецени давността на
увреждането, по повод на което ищцата е оперирана в болницата в гр. Т., следва на в.л. да се
представи рентгенографията, изготвена при лечението, каквато не е представена по делото, а
без разчитането на същата не може да се направи категоричен извод за произхода на
увреждането. Обстоятелството, че тази травма в областта на лакътя не е констатирана при
приема на ищцата в лечебната заведение в България, е възможно и да се дължи на
обстоятелството, че ищцата не е съобщила за такова – тъй като водещата в случая травма е
била в областта на крака.
КСМАТЕ сочи, че счупването на костите на подбедрицата изисква период на
възстановяване в рамките на 7-8 месеца, а на лакътния израстък, ако се приеме, че е във
връзка с процесното ПТП, изисква период на възстановяване от около 2-3 месеца. В момента
на причиняване на уврежданията пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки
и страдания, които са намалели до пълното им изчезване в рамките на посочения
възстановителен период. За в бъдеще пострадалата ще изпитва болки в областта на
фрактурите при физическо натоварване и промяна на времето. В медицинската
документация по делото обаче няма данни за настъпили усложнения при възстановяването
на травмите, които да водят до трайни или постоянни последици за здравето на
пострадалата.
От заключението, допълнено с отговори на в.л. в горното о.с.з., е видно, че както
лявата подбедрица, така и десният горен крайник на ищцата към момента на ПТП не са
защитени от евентуално поставен обезопасителен колан, т.е. травмите в тези области могат
да бъдат причинени и при наличието на поставен колан. При описания механизъм на ПТП е
възможно фрактурата на крака да се получи от удар в конзолата, която отделя двете предни
места в автомобила, а при последващото завъртане в посока обратно на часовниковата
стрелка е възможно ръката да се удари в подлакътника или вратата.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение, валидно към датата на
ПТП, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
финландски застраховател без кореспондент за територията на Република България, за лекия
автомобил марка „Тойота”, модел „Версо”, с финландски рег. № IK0413, участвал в ПТП.
Видно от представената с и.м. молба вх. № 2-2379/05.10.2020 год. по описа на
НББАЗ, ищцата е заявила по реда на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ до бюрото претенция за
6
заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на
процесния пътен инцидент, като не се твърди и установява до изтичане на тримесечния срок
по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне ответникът да е определил и е заплатил
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената
претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение,
се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ, т.е. бюрото изпада в
забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл.409 от
КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената
с и.м. заведена пред НББАЗ претенция по чл.511, ал.1, т.2 от КЗ на Б. ШВ. – № 2-
2379/05.10.2020 год., по която бюрото не се е произнесло до изтичане на изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ – до 05.01.2021 год. Искът е предявен след изтичане
на горния срок – на 06.07.2021 год.
По основателността на иска съдът намира следното :
От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението по назначената
КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на
ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били субективните
7
действия на водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“, с финландски peг.
№ IK0413 – I.M.F.M., който при движение по двупосочно пътно платно, съставено от две
пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като с горното е
нарушил следните правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП –
- чл.44, ал.1 – при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управляваното от него МПС и насрещно движещото се пътно превозно средство и
- чл.58а, т.3 – при движение по скоростен път и без да предприема маневра
изпреварване е навлязъл в платното за насрещно движение.
Установено бе и че част от сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на
ищцата – открита дифузна фрактура на лява подбедрица – средна трета и разкъсно-контузна
рана в областта на ляво коляно, са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач, регламентирани в чл.44, ал.1 и чл.58а, т.3 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания. Откритата дифузна фрактура
на лявата подбедрица, видно от заключението на КСМАТЕ, е причинила на ищцата
значителни по интензитет болки и страдания, които след инцидента са намалели до пълното
им изчезване в рамките на посочения в заключението възстановителен период – 7-8 месеца.
Доколкото обаче ищцата не ангажира гласни доказателства по делото, допуснати й с
определението по чл.374 от ГПК, за останалите сочени в и.м. неблагоприятни проявления от
травмите – получени стресови посттравматични състояния – нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност, довели до нарушения в нормалния й социален живот и създали
трайни препятствия за упражняване на обикновени битови дейности, то същите останаха
недоказани.
Съдът намира за недоказано и твърдението по и.м., че безспорно установеното с
писмени доказателства травматично увреждане на ищцата – фрактура на десен олекранон, е
в причинна връзка с процесното ПТП. Същото е било констатирано за пръв път едва на
12.07.2020 год. при приема на ищцата в болничното заведение в Окръжна болница „П.Б.“,
Т., Румъния, т.е. 19 дена след инцидента, като не е било диагностицирано при
първоначалния прием на ищцата в „УМБАЛ Ц.Й. – И.“ ЕАД, гр. София. Действително,
причината за последното, както се сочи от КСМАТЕ, може да се дължи на несъобщаването
му от пострадалата, но е възможно и да е травма, получена впоследствие – а установяването
на причинната връзка на тази твърдяна травма с ПТП от 23.06.2020 год. следва да стане по
несъмнен начин. Съдът следва да посочи, че неправилно е отбелязал в о.с.з. 10.05.2022 год.,
че соченото от пълномощника на ищцата травматично увреждане – счупване на десен
лакътен израстък – не е предмет на настоящото дело, доколкото не е въведено като
увреждане с исковата молба; съдът обаче е оставил без уважение доказателствените искания
8
на страната за установяване на това увреждане като преклудирани – същите са били
направени едва във второто проведено заседание по делото, като за ищцата не е имало
пречки да ангажира доказателствата както с и.м. и ДИМ, така и до приключване на първото
с.з., в което е бил направен доклад по делото.
Недоказано остана и твърдението по и.м., че откритата рана на главата с неуточнена
локализация, сочена в представената епикриза към ИЗ № 8650/2020, е в причинна връзка с
процесното ПТП – в медицинската документация същата е отразена като минало заболяване.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Тойота“, модел „Версо“, с финландски peг. №
IK0413, който обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, управляван при ПТП от деликвента I.M.F.M., е била сключена с финландски
застраховател без кореспондент за територията на Република България, застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – същото е било обявено по реда на чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с оглед
становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е
доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
28 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания за период, не по-дълъг от 7 – 8 месеца – за
горното заключението по назначената КСМАТЕ е категорично, но същото сочи, че предвид
характера на травмите за в бъдеще ще са налице болки в областта на фрактурата на лявата
подбедрица при физическо натоварване и промяна на времето. Съдът отчита и че ищцата не
установи с гласни доказателства търпените от нея физически болки и страдания да са били с
по-голям интензитет и времетраене от обичайния при такъв вид увреждания.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Б. ШВ. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 25
000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за
разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева.
9
Върху сумата от 25 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
06.01.2021 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска
за заплащане на законна лихва в частта му за периода от 05.10.2020 год. год. до 05.01.2021
год.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направени с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е
пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан – от заключението на КСМАТЕ
се установи, че с оглед механизма на ПТП травмата в областта на лявата подбедрица може
да бъде причинена и при наличието на поставен колан. От друга страна, именно ответникът
следва да установи че пострадалата със своето бездействие е допринесъл съществено за
настъпване на вредоносния резултат – като е пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС,
изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по
т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012
год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 12.08.2021 год. по делото ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното производство
по предявения иск с правно основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ, то с оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 000 лева и
направените разноски в размер на 400 лева от бюджета на съда – заплатено възнаграждение
на в.л. по КСМАТЕ.
Ищцата не е удостоверила направени разноски по делото и такива не следва да й се
присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 3
456 лева – внесен депозит за КСМАТЕ в размер на 300 лева и заплатен адвокатски хонорар
за процесуално представителство в размер на 3 156 лева; искането на пълномощника на
ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските,
съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, е
10
неоснователно – възнаграждението е близко по размер до минималния такъв от 2 630 лева,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при цена на предявения с и.м. иск от 70 000 лева. С оглед на
горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 2 221.71 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Тъй като, видно от представения в с.з. на 10.05.2022 год. договор за правна помощ от
12.08.2021 год., сключен между ищцата и адв. К.М.Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на
1 280 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 25 000 лева, уваженият
размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така
определеното възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Определянето на
горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания /две/ и извършените процесуални
действия /изслушано заключение по една експертиза, без разпити на свидетели/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи да заплати на Б.Ш. /B.S./, гражданин на Румъния,
с постоянен адрес Румъния, гр. Т., ул. „Martir Vasile Balmus“ № 18, бл.48А, ет.2, aп.10, с
ЕГН /PIN/, с документ за самоличност № 368189, издаден от СПКЛЕП Тимишоара, сумата
от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – открита дифузна фрактура на лява подбедрица – средна трета и разкъсно-
контузна рана в областта на ляво коляно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
23.06.2020 год. около 12.46 часа на ВП-81, в района на 16 км, Софийска област, по вина на
I.M.F.M. – водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“, с финландски peг. №
IK0413, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
финландски застраховател без кореспондент за територията на Република България, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2021 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ заплащане на законна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 05.10.2020 год. год. до 05.01.2021
год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Националното бюро на българските
11
автомобилни застрахователи да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1
400 лева /хиляда и четиристотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото
държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Б.Ш. /B.S./, гражданин на Румъния, с постоянен
адрес Румъния, гр. Т., ул. „Martir Vasile Balmus“ № 18, бл.48А, ет.2, aп.10, с ЕГН /PIN/ ., с
документ за самоличност № 368189, издаден от СПКЛЕП Тимишоара, да заплати на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 2 221.71 лева
/две хиляди двеста двадесет и един лв. и седемдесет и една ст./, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи да заплати на адв. К.М.Д. от САК, с ЕГН **********, с личен номер
**********, със служебен адрес гр. С., ул. „Адриана Будевска“ № 17, сумата от 1 280 лева
/хиляда двеста и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12