Мотиви по НОХД
№ 354 по описа на СГС, НО, 9 състав за 2016 г.
Софийската градска прокуратура
(СГП) е повдигнала обвинение против Р.В.Б. за това, че на 20.09.2014 г около 20
часа и 17 минути в гр.С., при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******* по бул. „Сливница“
с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Габрово“ и в района на
кръстовището с ул. „******е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория „В“ в населени места е забранено да превишава 50
км/ч., като управлявал автомобила със скорост 75 км/ч., с което станал причина
за пътнотранспортно произшествие с пресичащият от ляво на дясно пешеходец Е.С.Р.,
ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта му, като смъртта настъпила
в 20,49 ч. в линейка с рег. № ******* на път за МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като
деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят
на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия Б., като твърди, че обвинението
е било доказано в хода на съдебното
следствие от събраните гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля В., приобщените писмени доказателства, както и използваните способи
за доказване, а именно изготвените по делото експертизи. Приема, че протоколът
за оглед на местопроизшествие следва да бъде изключен от събраната по делото
доказателствена съвкупност, с оглед заявеното от поемните лица при техния
разпит. Същевременно пледира приобщената скица на ПТП да бъде кредитирана като достоверно
писмено доказателство, доколкото изготвянето на същата не е било опорочено.
Намира, че изготвените по делото експертизи следва да бъдат кредитирани като
способите за установяване на скоростта, с която подс. Б. се е движел е била установена при използването на различни методи,
които са довели до един и същи извод. При този прочит на доказателствата
представителят на държавното обвинение прави искане за признаване на подсъдимия
за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, като му бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
Защитата
на подсъдимия Б. - адв. М. излага съображения за недоказаност на обвинението.
На първо място се присъединява към становището на СГП, че протоколът за оглед
на местопроизшествие следва да бъде изключен от доказателствения материал по
делото. Счита, обаче че това влече след себе си и извод за изключване от
доказателствената съвкупност на скицата към протокола за оглед на
местопроизшествие, доколкото последната представлява неразделна част от това
писмено доказателствено средство. При посочената липса на доказателства относно
констатациите, направени непосредствено след настъпването на ПТП, приема, че не
може да бъде прието, че изготвените по делото експертни заключения са верни. Намира,
че последните са изготвени при използване на остаряла методология, а
съдържащите се в тях вътрешни противоречия налагат извод за непредотвратимост
на удара и при движение с разрешената за населено място скорост. Прави се
допускане, че починалият пострадал с поведението си сам е станал причина за
настъпването на ПТП, поради което пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият
Б. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които сочи, че на
инкриминираната дата, управлявал МПС, като преминал на инкриминираното
кръстовище на зелен сигнал на светофара, когато внезапно пред него изскочил
починалия пострадал. Опитал се безуспешно да направи спасителна маневра, но
поради мократа настилка, не успял. Движел се със скорост от около 45 км/ч.
Изразява съжаление за случилото се.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.В.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, живущ ***, ЕГН
**********. Същият е правоспособен водач на МПС и е с добри характеристични данни.
На 20.09.2014 г. подс. Р.Б. управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № *******. Около 20,17 ч. се движел в
гр. С. по бул. „Сливница” с посока на движение от ул. „Опълченска” към ул.
„Габрово“. Когато стигнал и навлязъл в района на кръстовището с ул. „Димитър П.”,
подс. Р.Б. се движел с управлявания от
него автомобил със скорост от 75 км/ч.
Времето било дъждовно. Пътното платно била покрита с дребнозърнест асфалт, без
неравности и наклон, без дупки и посипаности, мокро, предназначено за движение
в двете посоки. Районът на кръстовището бил осветен от изкуствено улично
осветление. За всяка посока на движение имало по едно платно, разделени едно от
друго със затревен разделителен остров. Дясното платно на бул. „Сливница“, по
посоката на движение на подсъдимия било разделено с пътна маркировка на четири
ленти за движение, с широчина 3,50 м. всяка. Дясното платно за движение на бул.
„Сливница“ след кръстовището с ул. „Д. П.“ по посоката на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия със състояло от бус лента с широчина 3,50 м.,
отделена с жълта непрекъсната линия, до нея вляво имало пътна лента с широчина
3,50м., както и две ленти по 3,50 м., отделени с хоризонтална пътна маркировка
„еденична прекъсната линия“ M3 от ЗДвП. Вдясно от платното имало тротоар с
широчина 3,00м. Подс. Р.Б. се движел в средната пътна лента за движение
направо.
Кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „******било регулирано
със светофарна уредба, която в този момент работела в нормален (автоматичен)
режим на работа. Подсъдимият Р.Б. навлязъл с управлявания от него автомобил в
кръстовището на зелен сигнал на светофара. В този момент пешеходецът Е.Р.предприел
пресичане на пътното платно на бул. „Сливница”. Същият преминавал платното на
бул. „Сливница“ отдясно наляво спрямо посоката за движение на управлявания от
подс. Р.Б. лек автомобил. Предприетото пресичане на пътното платно от
пешеходеца Е.Р.било извън очертанията на намиращата се на кръстовището
пешеходна пътека. В момента на предприетото от него пресичане светофарът за
движение на пешеходци светел в забранителен за преминаване, червен цвят, въпреки
това Р.предприел пресичане независимо от светещия червен сигнал на светофарната
уредба. Пресичането на пътното платно от пострадалия било възприето от подсъдимия,
когато управляваният от последния автомобил бил вече навлязъл в кръстовището и
бил на отстояние от около 42 метра от починалия пострадал Р.. След като подс. Р.Б.
възприел пресичащия в този момент Е.Р., предприел аварийно спиране, но въпреки
това настъпил удар между управлявания от него автомобил и пешеходеца.
Вследствие на удара, тялото на пешеходеца се качило върху предния капак на управлявания
от Р.Б. автомобил. Последвало отхвърляне на тялото на Р.върху подлежащия терен.
Ударът настъпил по широчина на пътното платно около 05,50 - 6,50 метра вляво от
десния край на пътното платно на бул. „Сливница“, считано в посоката за
движение на автомобила, а по дължината на пътното платно на 35 - 45 м. след
пешеходната пътека, считано в същата посока. След удара подсъдимият Р.Б. веднага
слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл при пострадалия, установил, че
Р.е все още жив. Подс. Р.Б. веднага се обадил на телефон за спешни повиквания
112 и потърсил помощ, като съобщил за настъпилото ПТП и останал на
местопроизшествието. След подадения от подсъдимия сигнал, на
местопроизшествието бил изпратен екип на ЦСМП-С. с линейка с рег. № *******.
Пострадалият Е.Р.бил качен в линейката, за да бъде откаран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
но още по пътя за болничното заведение в 20.49 ч. починал.
От заключението на изготвеното по делото съдебно -
медицинската експертиза на труп № 684/2014г. се установява, че при огледа и аутопсията
върху трупа на Е.С.Р. се установява: черепно - мозъчна травма – разкьсно -
контузна рана в областта на тила на главата вляво, кръвонасядане на меките
черепни покривки в тилната област на главата, фрактурна линия започваща от
тилната кост вляво, преминаваща през лявата клиновидна кост, „турското седло“,
през дясна клиновидна кост и завършваща в областта на тилната кост вдясно,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; гръдна травма - фрактура на ребра
двустранно, контузия на белите дробове, разкъсване на паренхима на долния дял
на левия бял дроб, 500 мл. кръв в гръдната кухина /хемоторакс/ вляво, фрактура
на лява ключица; коремна травма - разкъсване на слезката; фрактура на костите
на лявата подбедрица; охлузвания по гърба вляво, по ляво бедро, по ляво коляно
и по дясна подбедрица, кръвонасядания по горен десен клепач, по десен лакът, по
лява ръка и по двете подбедрици; оток на мозъка и белите дробове. Съгласно
заключението причината за смъртта на Е.С.Р. се дължи на съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. Установените травматични увреждания се
дължат на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да
се получат при ПТП. Между травматичните увреждания и настъпването на смъртта на
Р.има пряка причинноследствена връзка. Вещите лица заключават още, че
непосредствено преди смъртта си Е.С.Р. не е употребил етилов алкохол, алкалоиди,
синтетични и опиеви наркотични вещества, бензодиазепинови барбитурати, салицилати,
β-блокери, фенотиазинови и имипраминови лекарствени средства, както и други
летливи редуциращи вещества /метанол и ацетон/. Съгласно експертното заключение
състоянието на трупните изменения отговарят на настъпила смърт от първо
денонощие.
От заключението на изготвената и приета по делото
комплексна медико - автотехническа експертиза се установява, че причината за
смъртта на пешеходеца Е.С.Р. - 40 г. се явява съчетана черепно - мозъчна и
гръдно - коремна травма. Между травматичните увреждания и настъпването на
смъртта на Р.има пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка. Мястото на
удара се намира на 5,50 - 6,50 м. вляво от десния бордюр на платното за
движение, считано по посока на огледа и на 39-41 м. след линията на ориентира.
Скоростта на автомобила в района преди удара е била 75 км/ч., а в момента на
удара на пешеходеца е от порядъка на 70 км/ч. Опасната зона за спиране на
автомобила при скорост 75 км/ч. е около 80 м., а при 50 км/ч. е от порядъка на
44 м. Водачът на автомобила Б. не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез спиране при скоростта, с която се е движел. При движение с
разрешената в населено място скорост 50 км/ч. водачът на автомобила Б. би имал
техническа възможност да предотврати удара чрез спиране. От техническа гледна
точка за конкретните пътни условия при скоростта, с която се е движел
автомобилът (75 км/ч.), водачът Б. не е бил в състояние да спре в осветената от
късите светлини зона пред автомобила. При движение с разрешената в населено
място скорост (50 км/ч.) водачът би имал техническа възможност да спре в
осветената от късите светлини зона. Съгласно заключението от техническа и
професионална гледна точка причините за удара са: 1) субективните действия на пострадалия пешеходец, който е навлязъл
на платното за движение в тъмната част на денонощието без да вземе мерки за
безопасността си, в момент когато за неговата посока сигналът на сфетофара е
бил забранителен, като е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила и 2) движението на водача на л.а.
„Фолксваген“ в населено място, в тъмната част на денононощието със скорост,
която не му позволява в случай на необходимост да спре.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както
следва: обясненията на
подсъдимия Р.Б., показанията
на свидетелите П.В., дадени на фазата на съдебното следствие, включително и
тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. И.Р., св. Ц.Г.,
св. В.Г., св. Ц.Н., св. Г.М., св. Б.Д., приетите по делото експертизи, както следва: съдебно медицинска експертиза на
труп /л. 55 - 57 от досъдебното производство /, Комплексна медико
автотехническа експертиза /л. 64 - 87 от досъдебното производство/,
автотехническа експертиза /л. 50-51 от ДП/, съдебно-химическа експертиза - л. 44
от ДП, съдебно-химическа експертиза - л. 45 от ДП, писмените доказателства по делото - констативен протокол № К
1003 от 20.09.2014г., докладни записки, скица № К - 1003 на местопроизшествие
от 20.09.2014г. и фотоалбум на местопроизшествието от същата дата, протокол за
оглед на местопроизшествие от 20.09.2014г. (л. 17-18 от д.п.), ведно със
снимков материал; съобщение за смърт; справка от МВР Дирекция „Национална
система 112 – С.“ относно телефонните номера и лицата, подали сигнал около
20,17 часа на 20.09.2014г. за ПТП, настъпило в гр. С., бул. „Сливница“ и ул. „Д.
П.“ на тел. 112, информация от Столична
община и от представляващия „Консорциум Ю Т.А.Г.- Иновативни трафик системи“
относно режима на работа на светофарна уредба на кръстовището на бул. „Сливница“
и ул. „******на датата 20.09.2014г.; справка за съдимост на подс. Р.Б..
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
На първо място, съдът кредитира дадените
от подсъдимия Р.Б. обяснения, в които той твърди, че на инкриминираната датата
и място се е движел с управлявания от него лек автомобил, когато от дясната му страна
внезапно е изскочил пешеходец, за да избегне удара с когото направил опит за
спасителна маневра, въпреки която удар настъпил, незабавно излязъл от
автомобила, отишъл при пострадалия, който все още бил жив и незабавно позвънил
на телефон 112. Преди всичко, тези обяснения не се опровергават от други
събрани по делото доказателства, поради което и независимо, че същите, освен
доказателствено средство, се явяват и средство за защита на подсъдимия по
повдигнатото срещу него обвинение, следва да бъдат кредитирани. Заинтересоваността
на подсъдимия от крайния изход на делото, не може да обоснове извод за изключване
на обясненията му от доказателствения материал, тъй като това би означавало дискредитиране
на тези гласни доказателствени средства като такива изобщо, което от своя
страна е в противоречие с волята на законодателя. Следва да се посочи също
така, че обясненията на подсъдимия намират опора в показанията на практически единствения
свидетел очевидец на инцидента – св. П.В., който съобщава в показанията си за
завъртане на автомобила, управляван от подсъдимия, което съвпада с обясненията
на последния за направен опит чрез маневра да бъде избегнат удара с пострадалия.
Показанията на св. В. кореспондират с обясненията на подс. Б. и в частта
относно това, че след настъпилото ПТП е отишъл да провери състоянието на
пострадалия. Обясненията на подс. Р.Б. относно обаждането на телефона за спешни
повиквания се потвърждават и от справката от МВР, Дирекция „Национална система
112 – С.“ относно телефонните номера и лицата, подали сигнал около 20,17 часа
на 20.09.2014г. за ПТП, настъпило в гр. С., бул. „Сливница“ и ул. „Д. П.“,
която установява, че именно неговото телефонно обаждане във връзка със случая е
постъпило първо.
Практически съдът не кредитира с доверие
обясненията на подс. Р.Б. единствено в частта, в която той посочи, че в района
на инкриминираното кръстовище и настъпването на ПТП се е движел със скорост
по-малка от максимално допустимата за населено място. За да достигне до този
извод, съдът съпостави обясненията на Р.Б. в посочената част с останалия събран
по делото доказателствен материал и най-вече със заключението на изготвената по
делото КМАвТЕ, която на база обективни данни, почиващи на мястото на
деформацията от удара на предното панорамно стъкло на автомобила на подсъдимия
и разстоянието до спирането му е приела скоростта му на движение в района на
ПТП. Същевременно твърденията на Б. за движение с разрешена скорост не се
подкрепиха от нито едно друго събрано по делото доказателство или
доказателствено средство. Самият той не можа да посочи с каква скорост се е
движел, както и по какви обективни критерии съди за това обстоятелство.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като логични, непротиворечиви и изцяло
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите събрани по делото
доказателства.
Следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетеля П.В.. Същият безпротиворечиво и обективно изложи пред съда
обстоятелствата, свързани с платното за движение, състоянието на пътната
настилка, режимът на работа на светофарната уредба, сигналът на светофара, при
който е преминал подс. Б. с управлявания от него лек автомобил, движението на
автомобила в района на кръстовището и непосредствено след него, поведението на
подсъдимия непосредствено след настъпването на удара, включително и
обстоятелството, че именно Б. е сигнализирал пръв за настъпилото ПТП.
За този свидетел липсват данни, от които
да се установи каквато и да било заинтересованост от изхода на делото или на
друго основание показанията му да бъдат подлагани на съмнение. В показанията на
св. П.В. не се констатира тенденциозност при описанието, както на събитията на
инкриминираната дата, така и на обстановката на мястото на настъпване на ПТП, а
така също и на състоянието на Е.Р.непосредствено след наспиването на удара.
Следва да се посочи, че по отношение конкретно на инкриминирания инцидент,
показанията на този свидетел са с най-висока степен на информативност от гледна
точка на предмета на доказване в настоящето наказателно производство, въпреки
че В. посочи, че не е видял настъпването на самия удар.
Следва да се подчертае, че съдът
кредитира и показанията на св. П.В., депозирани на фазата на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК. На първо място, тези показания, закрепени в протокол за
разпит на свидетел от 08.10.2014г. (л. 28-29 от д.п.) са били депозирани хронологично
много по-близо до времето на протичане на инцидента, респ. спомените на св. В.
са били много по-ясни. Същевременно след прочитане на показанията му от съда,
св. В. заяви, че ги подържа, като ясно обясни и по каква причина е имал ясен
спомен за часа на настъпването на ПТП. Обстоятелствата, за които свидетелства В.
се подкрепят и от останалите писмени доказателства и от заключението на
приетите от съда експертизи, както и от обясненията на подс. Р.Б.. Ето защо
съдът прие, че Р.Б. се е движел в средната пътна лента, като пътното платно е
било мокро и без неравности, участъкът е бил осветен от улична лампа, подс. Р.Б.
е преминал на кръстовището на зелен сигнал на работеща на автоматичен режим
светофарна уредба, като при настъпването на удара автомобилът му се е завъртял,
след което е спрял в крайна лява лента. За пълнота следва да се подчертае, че обстоятелството,
че св. В. е посочил (в показанията, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), че подс. Р.Б. не се е движел с висока скорост не внася противоречие
относно възприетата от съда скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил.
Това е така, доколкото се касае за преценка от страна на св. В., която не
почива на обективни критерии, респ. разбирането за невисока скорост е напълно
възможно да съвпада със скоростта, приетата от вещите лица в експертизата, а
именно 75 км/ч., възприета и от съда.
Съдът кредитира с доверие показанията на
св. И.Р. (сестра на починалия Е.Р.), която освен информация за начинът, по
който тя и близките й са узнали за инцидента, сочи единствено факти, свързани с
работата, семейното положение и здравословното състояние на починалия Р..
Поради изложеното и доколкото св. Р. не е очевидец на факти, свързани с
инцидента, съдът прие, че познанията на тази свидетелка без да внасят
противоречие в доказателствения материал, не допринасят съществено за
разкриване не обективната истина.
На следващо място съдът кредитира
показанията на поемните лица участвали по време на извършения оглед на
линейката, с която е бил транспортиран Е.Р.в МБАЛСМ „Пирогов“ и в която той е
починал на път за лечебното заведение – свидетелите Ц.Н. и св. Г.М.. Последните
практически потвърдиха с показанията си съдържанието на предявения им протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.09.2014г. (л. 17-18 от д.п.), който съдът
кредитира като законосъобразно изготвен. Това писмено доказателствено средство
е изготвено в съответствие с изискванията на НПК, като по време на проведения
оглед не са допуснати съществени нарушения на процедурата - огледът е извършен
в присъствието на поемни лица, които са го подписали без нито една забележка
или възражение. Предвид всичко изложено съдът прие, че този протокол за оглед
на местопроизшествие е годно доказателствено средство по смисъла на НПК и
удостоверява отразените в него факти и обстоятелства.
Същевременно, обаче, следва да бъде
изключен от доказателствения материал по делото протоколът за оглед на
местопроизшествие, находящ се на л. 9-11 от д.п., в който е дадено подробно
описание на обстановката, заварена при пристигането на разследващите органи на
мястото на ПТП, включително на пътното платно, автомобилът, управляван от подс.
Р.Б. и останалите, намерени в района обекти, в това число и биологични следи.
При изготвянето на това писмено доказателствено средство не са изпълнени изискванията
на чл. 137, ал. 1 от НПК. На показанията
на свидетелите - поемни лица Ц.Г. и Б.Д. съдът се доверява, предвид липсата на
основания и съмнение тези показания да са недостоверни, нелогични или
несъответни на другите доказателства по делото. От същите съдът установи, че и
двамата не са присъствали на проведеното процесуално-следствено действие –
оглед на местопроизшествие и не са възприели лично действията на разследващия
орган. И двамата свидетели са били вписани като поемни лица в протокола за
оглед на местопроизшествие, но не са присъствали на действието по разследването,
не са слезли от управляваните от тях в района товарни автомобили и не са видели
обстоятелствата, отразени в протокола, не са се запознали с изготвения
протокол, а само са го подписали на указаните им места за подпис. Тези
констатации мотивират извод, че процесуалноследственото действие по огледа на местопроизшествието,
е извършено при груби нарушения на разписаните в НПК правила. Неспазването на
процесуалните правила е опорочило реда за събиране на доказателства, поради
което протоколът за оглед на местопроизшествие
се явява негодно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства.
Така изложеното мотивира съда да изключи от доказателствения материал по
делото, като изготвен в нарушение императивни разпоредби на НПК, протокол за оглед
на местопроизшествие от 20.09.2014 г., находящ се на л. 9-11 от ДП, както и да
приеме, че същият не може годно да удостовери извършването на действията,
отразени в неговото съдържание.
Независимо от това съдът прие, че тези
релевантни към предмета на доказване факти са установени посредством
изготвянето на скицата на местопроизшествието от 20.09.2014г., находяща се на
л. 12 от д.п. Разпоредбата на чл. 137 НПК посочва при извършване на кои
процесуално следствени действия на досъдебното производство задължително
участват поемни лица. Изготвянето на скица на местопроизшествие е писмено
доказателство, а не процесуалноследствено действие и не е необходимо при
изготвянето й да присъстват такива. Същевременно за съда не съществува
основание да приеме, че същата е недобросъвестно изготвена от полицейския
инспектор Сп. Х., който я е подписал. Това е така и доколкото отразените в
скицата констатации кореспондират на събраните по делото гласни доказателствени
средства и най-вече на показанията на св. В. (относно характеристиките на
пътното платно, мястото, където е бил намерен спрял автомобилът, управляван от
подс. Р.Б.).
Съдът кредитира показанията на св. Ц.Г.,
който е посетил местопроизшествието при изпълнение на служебните си задължения,
като е изготвил приложения по делото констативен протокол № К 1003. Въпреки че
свидетелят не изрази пределно ясен спомен за правно релевантните по делото
факти, от показанията му се изясняват действията на компетентните органи по
установяване на фактическата обстановка, включително потвърди съдържанието на
предявения му констативен протокол № К-1003.
Съдът кредитира приетите по делото
експертизи като обективни и компетентно изготвени, както и приетите по делото
писмени доказателства и доказателствени средства (с изключение на протокола за
оглед на местопроизшествие на мястото на настъпване на ПТП) като относими към
предмета на доказване по делото. На първо място, не може да бъде възприет
доводът на защитата за некредитиране на изготвената по делото скица на
местопроизшествие, с обяснението, че същата е била изготвена при извършването
на оглед на местопроизшествие, проведен в нарушение на императивните изисквания
на НПК (практически при отсъствие на поемни лица). Относно обстоятелствата,
отразени в скицата, съдът прие, че може да им се довери, доколкото последната представлява
писмено доказателство, удостоверяващо последните. Скицата е изготвена от
полицейски инспектор – Сп. Х., за който липсват основание да се приеме, че е
недобросъвестен, като за достоверността на отразените в скицата факти се е
подписал.
На следващо място съдът не споделя и
доводът на защитата, че ПТП би настъпило и при движение на управлявания от
подс. Р.Б. лек автомобил с разрешената
за населено място скорост, доколкото от изготвената по делото КМАвТЕ се
установява, че опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието на
автомобила до мястото на удара в момента, в който водачът е възприел пресичащия
пешеходец. Относно предотвратимостта на удара вещите лица са посочили ясно (вж.
л. 11 от експертизата), че при движение с разрешената в населено място скорост
(50 км/ч.) опасната зона е 44 м. и водачът би имал техническа възможност да
спре в осветената от късите светлини зона (изчислена на 55-60м.).
Въпросът относно скоростта на
управлявания от подс. Р.Б. л.а. в района
на произшествието, изчислена на 75 км/ч., съдът намира за изяснен от
заключението на вещите лица, изготвили приетата от съда без възражение на
страните КМАвТЕ, както и от разпита им в хода на съдебното следствие, от който
се установява, че скоростта на водача е била изчислена по различни методи,
включително и при преценка на деформациите по предното панорамно стъкло на
автомобила на подс. Р.Б.. Поради изложеното съдът кредитира с доверие
възприетото от вещите лица относно скоростта, с която се е движил управлявания
от подс. Р.Б. автомобил в района на ПТП, а именно - 75 км/ч. и не по-малко от
70 км/ч. към момента на удара, както и каква е следвало да бъде скоростта на водача, за да го предотврати.
Съдът кредитира изцяло приетите
експертизи, в които не е налице противоречие. От експертните заключения,
включително и от изложеното от вещите лица при проведения разпит пред съда по
безспорен начин се установява причинноследствената връзка между настъпилото ПТП
между автомобила и пешеходеца и пряко последвалите от същото травматични
увреждания, довели до смъртта на Р..
Съдът кредитира като относими към
предмета на доказване по делото приетите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Съдът прие, че при така
установената фактическа обстановка с действията си подсъдимия Р.В.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна - на 20.09.2014 г около
20 часа и 17 минути в гр. С.,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******* по бул. „Сливница“ с посока на
движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Габрово“ и в района на кръстовището с ул.
„******подс. Б. е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В“ в населени места е забранено да превишава 50 км/ч., като
управлявал автомобила със скорост 75 км/ч., с което станал причина за
пътнотранспортно произшествие с пресичащият пешеходец Е.С.Р. и по непредпазливост
причинил смъртта му, настъпила в 20,49 ч. в линейка с рег. № ******* на път за
МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Налице са всички елементи от
състава на вмененото на подсъдимия Б. престъпление. Налице е извършено от
подсъдимия Б. нарушение на правилата за движение по пътищата и по-специално на
разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ в населени места
е забранено да превишава 50 км/ч. Видно от събраните по делото доказателства, в района на
ПТП подсъдимият се е движел със скорост от 75 км/ч., като в случай, че подс. Б.
беше управлявал автомобила с разрешената за населено място скорост ударът с
пресичащия пътното платно Р.би бил предотвратим.
В тази връзка съдът прие, че
подс. Р.Б. не е направил всичко възможно, за да избегне пътнотранспортното
произшествие. Ако беше управлявал автомобила с разрешената максимално допустима
скорост за населено място, както и ако беше възприел навреме пешеходеца, то той
би имал възможност да спре и да пропусне преминаващия (макар и на червен сигнал
на светофарната уредба) пешеходец, независимо от това, дали той е предприел
пресичането на булеварда на регламентирано за това място.
Предвид това и с оглед
конкретните пътни условия и скоростта на движение на лекия автомобил, съдът
приема, че от техническа гледна точка в конкретния случай за водача на лекия
автомобил, ударът е бил предотвратим в случай, че беше съобразил поведението си
с разпоредбите на ЗДвП – т.е. ако подсъдимият беше управлявал автомобила с
разрешената от закона скорост би разполагал с достатъчно време да възприеме
пешеходеца, както и с техническа възможност да реагира по такъв начин, че да
избегне контакта с жертвата по време на управлението на МПС. Съдът намира, че в
разглежданата хипотеза е налице съпричиняване, доколкото пострадалият Р.също е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, като е пресякъл на
забранителния червен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство обаче не
води до липса на виновно поведение от страна на подсъдимия, доколкото, въпреки
нарушението на пешеходеца, той
е имал възможност да го възприеме, включително и извършвайки неправилно
пресичане и да го предпази чрез намаляване на скоростта или спиране. Поради
това, констатираното виновно поведение на пострадалия следва да бъде третирано
като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не води до извод за липса на
виновно поведение у подсъдимия като
водач на МПС.
От удара с автомобила и
последващото падане, Е.Р.е получил увреждания, изразяващи се в: черепно -
мозъчна травма – разкьсно - контузна рана в областта на тила на главата вляво,
кръвонасядане на меките черепни покривки в тилната област на главата, фрактурна
линия започваща от тилната кост вляво, преминаваща през лявата клиновидна кост,
„турското седло“, през дясна клиновидна кост и завършваща в областта на тилната
кост вдясно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; гръдна травма - фрактура на
ребра двустранно, контузия на белите дробове, разкъсване на паренхима на долния
дял на левия бял дроб, 500 мл. кръв в гръдната кухина /хемоторакс/ вляво,
фрактура на лява ключица; коремна травма - разкъсване на слезката; фрактура на
костите на лявата подбедрица; охлузвания по гърба вляво, по ляво бедро, по ляво
коляно и по дясна подбедрица, кръвонасядания по горен десен клепач, по десен
лакът, по лява ръка и по двете подбедрици; оток на мозъка и белите дробове.
Съгласно заключението причината за смъртта на Е.С.Р. се дължи на съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, като настъпването на смъртта е била в
непосредствена причинно следствена връзка с получените при ПТП травматични
увреждания, които се дължат на действието на твърди тъпи предмети.
От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между извършеното нарушение на правилата за движение
по пътищата от подс. Б. и настъпилата смърт на Е.Р..
Налице са и признаците на
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.”А” от НК, доколкото след деянието
подс. Б. е оказал помощ на пострадалия - обадил се е на тел. 112, изчакал е
идването на екипа и е стоял при пострадалия до идването на екипа на Бърза
помощ.
Не се споделят и аргументите на
защитата, че отговорен за ПТП е пострадалият, който е имал задължение да не
навлиза внезапно на пътното платно. Това принципно становище е безспорно вярно
и би било решаващо за настоящия казус, ако подс. Б. е имал съобразено със
закона поведение. Доколкото обаче се установи, че подсъдимият е нарушил
правилата за движение по пътищата, което е станало причина за настъпването на
процесното ПТП, то поведението на пешеходеца следва да бъде отчетено единствено
при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Б.. От
доказателствания материал по делото беше установено, че Е.Р.е предприел
пресичане на булеварда при забранителен сигнал на светофарната уредба и извън
района на намиращата се в близост пешеходна рътека. Тези обстоятелства обаче могат
да обосноват извод единствено за съпричиняване на настъпилото ПТП, но не и за изключване
на отговорността на подсъдимия.
От субективна страна съдът
прие, че подсъдимият Р.Б. е извършил инкриминираното деяние при форма на вината
непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този
извод за проявена небрежност от водача съдът гради въз основа на заключението
на комплексната медико автотехническа експертиза, съгласно която ако водачът на
автомобила /подсъдимият Р.Б./ се е движел със разрешената за населено място
скорост, той би разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
пешеходеца. Тъй като водачът на автомобила би имал възможност да предотврати
удара с Р., ако се беше движел с разрешената за населено място скорост и тогава
ударът би бил предотвратим за водача, то съдът прие, че деянието е извършено от
него виновно, при форма на вината престъпна небрежност.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията
наказателната отговорност на подс. Р.Б. съдът отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подс. Р.Б.; добрите му
характеристични данни; липсата на данни от датата на извършване на
инкриминираното деяние до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд
за други противообществени прояви на подс. Р.Б., за които да е ангажирана
наказателната му отговорност, както и изразеното от него съжаление за случилото
се. Като
сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде тълкувано и
констатираното съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
предприемане на пресичане в нарушение на правилата за движение по пътищата, при
действащ червен сигнал на светофарната уредба. Както бе посочено по-горе, това
не води до липса на виновно поведение от страна на подсъдимия, доколкото същият е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, но следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът преценява причинените множество травматични увреждания на
пострадалия Е.Р., както и значителното превишаване на максимално разрешена
скорост за движение за населено място - с 25 км/ч..
Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прие, че на подс. Р.Б. следва да бъде определено наказание
“лишаване от свобода” при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на 4 месеца, което според настоящия съдебен състав
изцяло отговаря на целите, визирани в чл.36 НК.
Съдът прецени, че липсват
предпоставки за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като по делото не
бяха събрани доказателства за наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът не констатира и наличието на изключителни такива- налице
са смекчаващи отговорността обстоятелства, но само обичайните такива. От друга
страна съдът прие, че замяната на предвиденото в разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК наказание
лишаване от свобода с наказанието пробация по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК се явява неподходящо и не отговаря на тежестта на конкретния случай и
на степента на обществена опасност на конкретния деец. Ето защо настоящият
състав прецени, че и минималното предвидено в закона наказание съотнесено към
извършеното от подсъдимия престъпление не е несъразмерно тежко.
Съдът като прецени, че
подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на инкриминираното
деяние на наказание „лишаване от свобода“, че наложеното наказание по
настоящето дело е “лишаване от свобода” за срок до три години, както и че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване
на наложеното наказание, както и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът прецени, че постигане
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК се налага подс. Р.Б.
да бъде лишен от право да управлява МПС, поради което и на основание чл.343г от НК, вр. чл.37, т.7 от НК му наложи наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и четири месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 2 НПК, съдът прие, че следва
подс. Р.Б. да бъде осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1677 лв.,
както и основание чл. 190, ал. 2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист, в полза на държавата и по сметка на СГС.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия
при СГС: