Р Е Ш Е Н И Е №669/1.11.2018г.
гр. Ямбол, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1908/
Производството е образувано по подадената искова
молба от „Мобилтел” ЕАД-гр.София, срещу Д.Г.М. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като срещу издадената заповед
последният е възразил в законоустановения срок. Заявителят е поискал издаването
на заповед поради това, че между страните е сключен договор от 10.03.2015 г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга № ***, по който ищецът е
предоставил мобилни и фиксирани услуги на ответника за мобилен номер по избран тарифен план ***и по
избран пакет за ползвани услуги- за домашен телефон за срок от 2 години. Длъжникът не е заплатил стойността на предоставените услуги
по издадените фактури: №*** г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период
от 16.02.2015 г.до
15.03.2015 г., за сумата от 30.98 лв., фактура *** г., с падеж на плащане
06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г., за
сумата от 30.49 лв., фактура №*** г., с падеж на плащане
04.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г., за
сумата от 0.06 лв., фактура № *** г., с падеж на плащане 04.08.2015 г., за отчетен период
от 16.06.2015 г. до 15.07.2015 г., за сумата
от 0.3 лв. или общата дължима сума е 61.83 лв. Поради това мобилният оператор е прекратил едностранно
договора за далекосъобщителни
услуги на
основание Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги, и му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване съгласно индивидуалния договор между страните. Издал е на абоната фактура
№ *** г., с падеж на плащане
15.07.2015 г., за отчетен период от 16.06.2015 г.до 15.07.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 93.48 лв. и фактура
№ *** г., с падеж на плащане
28.08.2015 г., за отчетен период от 16.07.2015 г. до 15.08.2015 г., в която също е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 573.16 лв. Поради
това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумите, за които
е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС. Претендират се и
разноските по делото.
В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В срока за отговор ответникът не е
подал такъв. Не се явява в с.з.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор от 10.03.2015 г., сключен между страните, същите са се
договорили за предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи съгласно този договор
и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на
съответната услуга и/или мрежа. Представени са и Приложение № 1 -Условия за
ползване на тарифни планове „***”, съдържащо конкретните параметри на
договора-месечна такса, цени и др., според което договорът е сключен за срок от
24 месеца по тарифен план „***”; Допълнение към Приложение № 1 относно
предоставяне на фиксирани услуги-домашен телефон. В Приложение № 1 е посочена
месечната абонаментна такса по договорения тарифен план от 29,90 лв., като се
съдържа и клауза (чл. 6.3 „Отговорност”), че при нарушение на задълженията на
абоната, довело до прекратяване на договора по негова вина, дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Аналогична клауза
се съдържа и в чл. 8.3.1 на Допълнение към Приложение № 1 –относно фиксираните
услуги.
Ищецът е представил и Общите
условия, цитирани в договора, с последно изменение от 28.07.2015 г., които
уреждат правото му да прекрати едностранно договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока
за това (чл.54).
Представени са посочените в исковата
молба фактури с приложенията „А” към тях, съдържащи информация за използване на
пакети, брой и продължителност на разговорите, месечни такси, отстъпки и други.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за фактурираните суми по процесния договор, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. За издадената заповед ответникът е
уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.
79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца
произтича от сключен между страните договор за предоставяне на услуги. Същият е
валиден и поражда правни последици. Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените
фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, избраните
телефонни номера, размера на задължението. Не са представени доказателства за
плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено.
Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените услуги е
основателен и следва да се уважи.
Искът за неустойка се основава на
клаузи в индивидуалния договор, каквито са налице. При недоказване на извършено
плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника. Що се отнася до
представените по делото ОУ, уреждащи правото на оператора да прекрати
едностранно договора при неизпълнение- „незаплащане на дължими суми след
изтичане на срока за плащане,” те не са във вида им, в който са съществували
към момента на сключване на договора, доколкото в тях е отразено, че са
изменени на 28.07.2015 г.. Т.е. не може да се установи, че това са ОУ, с които
ответникът е бил запознат при сключване на договора. Тъй като са приети
след приемането на чл. 147а от ЗЗП (Нов
- ДВ, бр. 61 от
Същевременно съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според
това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави
за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по
приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при
прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на
ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени
по договора
наемни или лизингови вноски до края на
срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият
случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да
може да ползва
услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) при съпоставяне на размера на очакваните
при сключване на договора вреди
от предсрочното прекратяване (критерий за преценка според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.) и размера на конкретно договорената
неустойка (таксите за оставащия период) е налице несъответствие,
с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това договорена е
компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално
изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би
могъл да кумулира тази претенция с искане за
обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка-която се дължи само при
неизпълнение и обезщетява вредите от
неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79
ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на
ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно
изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение). Поради това искът за неустойка следва да се
отхвърли.
При прекратяване на производството
по делото в частта относно мораторната лихва поради
отказ на ищеца от този иск съдът е пропуснал да обезсили заповедта за
изпълнение в тази й част, за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Следва да се постанови такова
обезсилване.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е частично основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Г.М., ЕГН: ********** ***, дължи на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК*** гр.София, р-н
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, понастоящем „А1 България” ЕАД, по Договор № *** от 10.03.2015 г. сумата общо
от 61.83 лв., законната лихва
върху сумата от датата на подаване
на заявлението в съда - 11.01.2018 г. до окончателното изплащане,
за които е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът за неустойка в размер на 666.64 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС в частта за за заплащане на мораторна лихва в размер на 14,90 лв..
ОСЪЖДА Д.Г.М. да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК***- гр.София
направените по делото разноски в размер на 21,64 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 17,40 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: