Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. Кюстендил, 04.11.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III- ти състав , в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември , две
хиляди и двадесета година , в състав :
Председател: Мая Миленкова
при секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 666 по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.И.Х., с ЕГН – ********** ***, обжалва наказателно постановление №1910а-891/18.05.2020
г., издадено от ВПД Началник РУ
Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл.46, ал.1 във
вр. с чл. 45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/
му е наложено административно наказание „ глоба” в размер
на 300 лева. Иска се отменяне на
постановлението. Навеждат се доводи за недоказаност на
обвинението от обективна и субективна страна..
Наказващият
орган оспорва жалбата не изпраща представител
и не изразява становище по
жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят И.Х. е баща на
непълнолетния Н. И.. На 13.04.2020 г. около 03:30 служители на РУ Кюстендил установили на
ул.“Гладстон“ две непълнолетни лица - Н.
И. и К. Й. без да са придружени от пълнолетно лице. Децата били придружени до
РУ Кюстендил, където били предадени на инспектор ДПС – св - Л. Т.. Последната провела телефонен разговор с
майката на Н.И., която заявила, че ще дойде да прибере сина си от управлението.
Тъй като минало известно време и майката на детето не дошла , св. Т. отново поискала
от детето да се свърже с майка си. Този
път телефона вдигнал св. И.И. –баща на непълнолетния. Той заявил на инспектор ДПС Т., че са в гр.
Варна и няма да дойдат до полицията. В
проведения предварителен разговор с непълнолетния Н. И., същият заявил на св. Т.,
че родителите му са си у дома , но няма да дойдат да го вземат. На адреса на родителите бил изпратен дежурен
автопатрул, но никой не е отворил входната врата на апартамента. Самото дете предложило да се обадят на баба
му, която да дойде да го вземе. Св. Т. провела
телефонен разговор със св. Ж.Х., баба на Н., която изразила готовност да дойде и да прибере
детето. Малко по-късно, обаче чрез
телефона на детето, неговият баща обяснил на св. Т., че не желае да бъде
предадено детето на бабата , тъй като тя имала здравословни проблеми .
Поради невъзможност детето да бъде предадено
на родител или друг негов близък спрямо
него била осъществена полицейска закрила за срок до 48 часа.
На 13.04.2020 г., в рамките на
работния ден, отново били проведени
няколко разговора с бащата на Н. И. – И.Х..
Около 19:00 ч., т.е. почти 16 часа след задържането на детето и уведомяване
на близките му в сградата на РУ
Кюстендил пристигнал И.Х., който отказал
да даде писмени обяснения за причините,
поради които Н. е установен без пълнолетен придружител извън дома си след 22:00
часа, както и отказал да подпише приемно-предавателния протокол за предаване на
детето и за приключване на полицейската
закрила. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетели. Същата вечер на И.Х. била предявена и
призовка за явяването му в РУ Кюстендил на 15.04.2020 г. за съставяне и
връчване на АУАН. Той отказал да получи и
подпише и нея.
Приемайки, че Х. е уведомен за датата на съставяне на АУАН,
както и за нарушението за което ще му
бъде съставен АУАН и въпреки неявяването му на посочената дата св. Д.С. *** , в
присъствието на свидетели съставил АУАН № 1910а-575, в който описал установеното по- горе и дал правна квалификация нса описаното
нарушение – чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Въз основа на този АУАН , на 18.05.2020 г. ВПД
Началник РУ при ОДМВР Кюстендил издал
атакуваното пред съда наказателно постановление, в което детайлно, точно
и ясно е описано нарушението на Х.. Дадена е същата правна квалификация на
нарушението – чл. 8 ,ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето.
В хода на съдебното следствие са разпитани
като свидетели – полицейските4
служители, които поддържат изцяло
описаното в АУАН и НП, като показанията им са пълни, точни , последователни
и съдът ги кредитира изцяло. По искане на жалбоподателя, до разпит е
допусната св. Ж.Х., майка на жалбоподателя и баба на непълнолетния Н. И.. Според тази свидетелка Н. и неговото братче са били поверени на
нейните грижи, той като родителите им били извън града. Св. Ж. твърди, че въпросната вечер Н. е напуснал дома й без да
я уведоми. Показанията на тази
свидетелка, обаче съдът не кредитира
намирайки ги за повлияни от желанието й
да оневини жалбоподателя. Съдът подложи
на съмнение тези показания, тъй като
противоречат на останалия съвкупен доказателствен материал, а и на
житейската логика. Очевидно е , че св. Х. е имала желание да прибере Н. от
полицията, което става ясно от заявеното
от самата нея пред св. Т.. Последвалият
разговор между св. Т. и жалбоподателя ,
по инициатива на последния, сочи на това, че
самият той е забранил на майка си
да взима Н. от РУ.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка и от показанията на всички свидетели,
така както са обсъдени по-горе.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно ЗЗД, като самите актове са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Разглеждайки спора по същество, съдът намира следното : Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че с поведениието си И.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в нормата на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. С цитираната разпоредба се защитават обществените отношения, гарантиращи правилното развитие и възпитание на подрастващите. Нормата защитава непълнолетни лица, ненавършили 14 години, по отношение на които присъствието на родител е задължително след 20,00 ч., както и навършилите 14 години, но ненавършилите 18 години непълнолетни, какъвто е и установеният в 03:30 ч. на ул.“Гладстон“ Н. И.. Нарушението е съставомерно и предвид времето, през което е констатирано нарушението, а именно 03:30 ч. Посочената разпоредба въвежда задължителното изискване за придружаването на непълнолетни от техни родители или други пълнолетни лица след 22,00 ч. Нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят е знаел, че като родител на навършилият 14 г., но ненавършил 18 г. непълнолетен син е била длъжен да го придружава или да осигури пълнолетен дееспособен придружител на обществени места след 22,00 ч. и не е изпълнил това свое законово задължение .
Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето. Цитираната разпоредба постановява, че " Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. ". Размерът на наложената "глоба" е в установения минимум от 300 лева, поради което не се констатира незаконосъобразност на това основание, както и размерът на наказанието не може да бъде редуциран под въведения от закона минимум, предвид правилото, предвидено в чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Независимо от липсата на данни за други наказания на лицето за нарушения по Закона за закрила на детето, процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид. Този извод съдът направи и предвид характера на обществените отношения, предмет на регулиране с разпоредбите на Закона за закрила на детето и целите му, които са насочени към защита правата и интересите на малолетните и непълнолетните деца.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяне или изменяне, поради което същото следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1910а-891 от 18.05.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл.46, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено на И.И.Х., с ЕГН – ********** *** административно наказание „ глоба” в размер на 300 .
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: