РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1874/26.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при секретар В.Петкова и с участието
на прокурор Д.Молев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1764/2022г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
ОД МВР – Пловдив, представлявана от
директора с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение №
951/11.05.2022г., постановено по АНД № 7499 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив, с което е отменен електронен фиш серия К № 3207337 за наложена на И.З.К.,
гр.Шумен, глоба от 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189
ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П и ОД МВР - Пловдив е осъдена да заплати на
адв.С.С. съдебни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно с искане за отмяна. По отношение съображението за недоказано
обстоятелството на преминало последваща проверка техническо средство, съответно
– недоказано, че към дата на нарушението, използваното АТСС е технически
изправно и годно, с касационната жалба е представено заверено копие на протокол
за последваща проверка № 8-32-19 от 25.10.2019г. Същият удостоверява, че
техническото средство съответства на одобрения тип, от което следва, че е годно
да бъде използвано за установяване на нарушения. Относно мотивът на ПРС за
издаване на електронния фиш в противоречие с чл.39 ал.4 ЗАНН, е заявено, че
нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН не предвижда забрана за наказващия орган да
реализира отговорността на дееца посредством издаване на електронен фиш, когато
наказанието е глоба в размер на и под 50лв. Аргумент за издаване на електронен
фиш за нарушения, по които глобата е в размер на и по-малка от 50лв. се
извежда и от разпоредбата на чл.189
ал.13 ЗДв.П /отм./. Цитирана е практика на ПРС и на АС – Пловдив в насока – не
съществува законова пречка да се издават електронни фишове за глоба в размер на
50лв.
Ответникът И.З.К. оспорва жалбата в
писмено становище на пълномощника адв.С.С.. Счита решението на ПРС за
законосъобразно и съобразено с цитирани решения на АС – Пловдив. Претендирани
са разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от
Закона за адвокатурата, в размер на 600лв. – по 300лв. за всяка съдебна
инстанция.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Молев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К № 3207337 от 29.11.2019г. – на 29.11.2019г. в 11:54ч., в гр.Пловдив,
бул.Санкт Петербург, срещу № 1 в посока бул. Освобождение, при въведено
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е установено нарушение с
АТСС TFR1-M 648,
извършено с МПС Опел Астра, вид лек автомобил, рег.№ ***, собственик И.К.. При
разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч, е установена стойност на скорост 69
км/ч, като превишената стойност на скорост е 19 км/ч. Наложена е глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189 ал.4 вр. с
чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П.
Преписката съдържа : снимков материал
към електронния фиш от 29.11.2019г., 11.54ч., с данни за : измерена скорост 72
км/ч, ограничение 50 км/ч, посока – приближаване, координати, TFR1-M 648;
справка за собственик на МПС – жалбоподателя; протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05. 2015г. при заснемане с АТСС TFR1-M 648, съдържащ информация за дата на
ползване на АТСС, вид и номер на АТСС, общо ограничение на скоростта – 50 км/ч,
режим на измерване, посока на задействане, номер на служебен автомобил – ***, начало
на работа 10.30ч. и край на работа 16.30ч., номер на първо статично изображение
– 17310 и номер на последно статично изображение 17 329, в обхвата на
които е клип № 17316, с който е заснет автомобила; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване от 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г.; снимка,
онагледяваща разположение на устройство за контрол на скоростта в служебния
автомобил.
ПРС е пояснил разликата между
стационарни и мобилни АТСС във вр. с
конкретния случай, при който АТСС е мобилно – прикрепено към ППС, което е на
участък от пътя и статично. В този случай
контролен орган не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Правилно е прието, че за законосъобразност на
използване на техническото средство следва да са налице условията, въведени с
Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г. – след изменението й през 2018г., като АТСС
не е самостоятелно разположено на участък от пътя, при което не се изисква
снимка на средството за измерване. Съдържанието на протокола по чл.10 от
цитираната наредба е преценено обективно – налице са изискуемите реквизити.
Извън посоченото, РС – Пловдив е констатирал отсъствие на доказателства за извършване
на проверка на АТСС, която обхваща дата на установяване на нарушението, което е
поставило под съмнение валидността и точността на установеното нарушение в
параметрите на размера на превишението на скоростта. Посоченото е преценено за
съществено нарушение, представляващо основание за отмяна на електронния фиш.
Отделно от това, основателно РС – Пловдив е приел, че е налице нарушение на
правилото на чл.39 ал.4 ЗАНН.
2. Приложените доказателства са
коментирани с правилни изводи, при установена връзка между оспорения електронен
фиш, приложения снимков материал и протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05. 2015г. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че
данните в съставения протокол съответстват на тези в ел.фиш, поради което
същият представлява доказателство за това, че нарушението е установено и
измерено с АТСС, посочено в ел.фиш и с отразената информация от измерването. Установяването
на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на
който е придадена доказателствена сила по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П.
По отношение реквизити и изисквания за
форма на ел.фиш е приложимо Т.Р.№ 1 от 2014г. С Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата, дефинирани в §6 т. 65 ДР ЗДв.П /нова - ДВ, бр. 19 от 2015г. : а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от
цитираната наредба - Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. По
отношение отсъствието на информация за последваща проверка на АТСС касаторът
представи и е приет протокол за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M 648
с данни за съответствие на одобрения тип, от дата 25.10.2019г. Протоколът по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е с прецизно съдържание и
представлява официален свидетелстващ документ, доказателствената сила на който
не е разколебана, което е относимо и за снимковия материал /чл.189 ал.15
ЗДв.П/.
Ведно с посоченото, правилна е
преценката на ПРС за издаване на електронният фиш в нарушение на чл.39 ал.4 ЗАНН,
като необжалваемият минимум по ал.2 е в размер от 10 до 50лв. В конкретния случай
несъобразяването с нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му. В тази насока са
решенията по касационни административни дела на АС – Пловдив - № 1789/2020г., № 1418 / 2021г., 2561/2020г., 3246/2021г. – особеното мнение –
„…електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН,
според който “За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш”. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно
на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. При това положение, макар и
минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно “маловажен
случай”, като по правилата на цитираните по – горе законови разпоредби в тези
случаи редът за санкциониране е този с фиш /но не електронен такъв/, а при
отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП. Този
извод следва недвусмислено и от новелата на особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния
процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39,
ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. Т.е. ЗАНН
има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в
него, както е в случая. Следва да отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на
ЗДв.П, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се
въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП. Или всъщност основното изменение е в самия ЗДв.П, а съгласувано с него са
изменени и други закони, вкл. и ЗАНН. След това изменение, въпреки последвали
други изменения в ЗДв.П, в резултат на сложилата се съдебна практика,
цитираните норми в ЗАНН не са били променяни. Освен това новелата на чл.189
ал.4 ЗДвП (с оглед съдържанието и) няма как да се яви и като специална по
отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.“/.
В
случая е наложена глоба в размер на 50лв. и доколкото нарушението е било установено
безспорно при извършването му, е налице възможност нарушителят да се възползва
от маловажността на едно такова деяние, поради което и ал.4 на чл.39 повелява,
че електронен фиш не се издава, когато глобата е в размерите по ал.2. Противното
означава, че вмененото нарушение напр. в хипотеза по чл.182 ЗДв.В относно превишение от 10 км в
час винаги ще се санкционира, независимо от обстоятелствата, при които е
извършено нарушението или личността на наказваното лице. Според правилото на чл.189 ал.4 ЗДв.П, то се прилага само, ако за нарушението не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. Тоест, когато такива наказания са
предвидени, а това безспорно са такива за по-тежки нарушения, тогава не се
издава електронен фиш, а се следва съставяне на АУАН, респ. издаване на НП,
което означава, че за нарушителя ще е налице възможността да се ползва от института
на „маловажен случай“. Нормата на чл.189з ЗДв.П /ДВ бр. 109 от 2020г./ в
сила от 23.12.2021г. не е била действащо право към датата на нарушението -
29.11.2019г. и доколкото е по - неблагоприятна за нарушителя, на основание чл.
3 ал. 2 ЗАНН следва да намери приложение по-благоприятната за жалбоподателя уредба,
действала до 23.12.2021г.
При неоснователност на жалбата се
присъждат разноски за ответника за касационната инстанция в размер на 300лв. -
адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения /чл. 18 ал. 2 вр. с чл.7 ал.2 т.1/, на
основание чл. 38 ал. 1
от Закона за адвокатурата /ЗА/. Пред АС – Пловдив е представен списък
с разноски, основан на чл.38 ал.1 т.3 ЗА. В тази вр. се съобрази, че правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от обхвата на чл.38 ал.1
ЗА е установено със закон. За упражняване на това право е достатъчно да се представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че се сключва на основание чл.38 ал.1 - т.3 ЗА в случая, при
безплатна адвокатска помощ. ПРС е присъдил разноски, поради което претенцията
за тази съдебна инстанция е удовлетворена.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение №
951/11.05.2022г., постановено по АНД № 7499 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на адв.
Станислав Васков С., личен № **********, ЕГН **********,*** Борис III Обединител № 54, ет.4, ап.25, 300лв.
– адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :