О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__433
гр. Варна, __06 .08.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №357
по описа за 2020 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.122 от ГПК.
Образувано
е по спор за подсъдност, повдигнат с определение №299/10.07.2020г.
по т.д.№21/2020г. на ОС – Добрич, образувано след
препращане по подсъдност от друг родово компетентен съд.
Пред РС – Тервел са предявени искове от «ДЕНЕВ ЛЕС» ЕООД срещу «АГРОИМПУЛС
2000» ООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000лв., представляваща
невърната гаранция по договор за извършване на дейности в ДГТ от обект ТП «ДЛС
Тервел» от 29.01.2019г., както и сумата от 20 548,80лв., представляваща
сбор от неплатени възнаграждения по издадени фактури, на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2019г. страните по делото са
сключили Договор №36А/2019г. за извършване на дейности в ДГТ по обект ТП «ДЛС
Тервел», позиция 1 за сеч, извоз до временен склад и рампиране, на стойност за
първата година на договора от 47 728лв. без ДДС. Заплащането на възнаграждението е на база реално добитите количества по
договорената цена за един пространствен кубически метър за съответния сорт
дървесина, определена по реда на договора. Същото е следвало да бъде извършено в
рамките на 60 дни след изготвяне на приемо-предавателните протоколи и издаване
на фактури, по посочената банкова сметка. ***, че страните са договорили и
заплащане на гаранция за изпълнение за текущата година в размер на
20 000лв. без ДДС. Освобождаването на гаранцията е следвало да бъде
извършено в рамките на 5 работни дни след съставяне на констативните протоколи
за освидетелстване на всички сечища в обекта и при липса на нарушения.
Излага се още, че за времето на действие на договора, за извършената сеч и
добив на дървесина ищецът, като изпълнител, е издал подробно описаните фактури,
придружени с 12 бр. Протоколи за освидетелстване на сечище, издадени от ИА по
горите РДГ - Варна. Сочи се, че независимо от проведените разговори и изтеклите
срокове, ответникът не е заплатил дължимите по договора възнаграждения по
издадените фактури, на обща стойност 20 548,80лв. с ДДС. Към настоящия
момент не е освободена и внесената парична гаранция в размер на 20 000лв.,
което обосновава интереса от предявените искове.
Сезираният районен съд е преценил по тези твърдения, че производството не
му е подсъдно, като е прекратил същото и го е изпратил по компетентност на ОС –
Добрич.
От своя страна, като е изложил мотиви, че предмет на делото са осем
обективно съединени самостоятелни иска и релевантен за определяне на родовата
подсъдност е цената на всеки един от тях, а не механичния им сбор, ОС – Добрич
е отказал да зачете отвода на сезирания съд и да разгледа препратената му
молба. В определението е посочено, че цената на всеки иск, с който е сезиран
съдът е под 25 000лв., поради което и съгласно чл.104, т.4 от ГПК родовата
подсъдност е на Районен съд.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 ГПК, производството е допустимо.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, когато се претендират плащания по няколко
фактури, цената на иска се определя в зависимост от това дали плащанията са
осъществени във връзка с един правопораждащ факт или всяко от тях има различно
основание.
В конкретния случай, предявените
искове са основани на твърдения за наличие на един договор за извършване на дейности в ДГТ по обект ТП «ДЛС Тервел», позиция 1 за сеч,
извоз до временен склад и рампиране, във връзка с изпълнение на който са
издадени процесните фактури. В същите стойността на извършените дейности е
определена на база посочената в договора цена, а разликата е в ежемесечното
количество добита дървесина.
При така изложените твърдения, съдът намира, че претенцията за заплащане
стойността на издадените фактури представлява един иск, тъй като вземанията по
тях имат общ произход /сключеният между страните договор/ и представляват
цената във връзка с неговото изпълнение.
Претенцията за заплащане на главницата, представляваща дължимо по договора
възнаграждение не би могла да включва в себе си и вземането за връщане на
гаранцията по договора, което се претендира на самостоятелно правно основание,
независимо, че произтича от същото правоотношение.
Поради това и цената
на всяка искова претенция следва да бъде съобразена поотделно, а не сумарно.
Цената на предявените искове следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.1
от ГПК, като съобразно посоченото в молбата размерът на всяка претенция е под
25 000лв. /така и решение по т.дело №626/2017г. на
ВКС, 2-ро т.о./.
По изложените
съображения, съдебният състав счита, че производството следва да продължи пред
първоначално сезирания съд. Делото следва да се изпрати на Районен съд Тервел по
компетентност.
Водим от горното и на
основание чл.122 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа предявените от «ДЕНЕВ
ЛЕС» ЕООД, ЕИК * срещу «АГРОИМПУЛС 2000» ООД, ЕИК * искове за заплащане
стойността на дължимото възнаграждение и връщане на заплатената гаранция по
Договор №36А/2019г. за извършване на дейности в ДГТ по обект ТП «ДЛС Тервел»,
позиция 1 за сеч, извоз до временен склад и рампиране, е Районен съд – Тервел.
Връща делото на РС – Тервел за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Окръжен съд Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: