Р Е
Ш Е Н
И Е
№
462
Добрич, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание
на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, ІII състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 91/ 2022
год.
Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Т.И. ***, подадена чрез адв.
М. Г., срещу Решение № 63/ 17.01.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич., с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ********** от
03.12.2021 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич, с което му
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 69б от КСО.
Жалбоподателят счита, че Решението е незаконосъобразно,
тъй като неправилно не му е признат осигурителен стаж за периода 19.06.2018 г.
- 07.06.2020 г. за положения труд в „***“ ЕАД (в несъстоятелност), съответно,
че този труд не е зачетен за първа категория.
Оспорва изложеното в Разпореждането, че е бил в престой
през периода 19.06.2018 г. - 07.06.2020 г., като сочи, че независимо, че една
голяма част от работниците в дружеството са били на разположение на
работодателя си, без да е обявен престой, през част от този период той е
изпълнявал трудовите си задължения като миньор, както и ново възложените такива
във връзка с отводняването на галериите на мината. Набляга, че престой в
дружеството-работодател не е обявяван и работата в мината е продължила да се
осъществява макар и в намален обем, като обръща внимание, че само в случай, че
е имало престой поради виновно поведение от страна на работника, стажът може да
не бъде зачетен.
Възразява, че от Разпореждането не става ясно и защо
поради така наречения престой не е зачетен стажът в ОДБХ Добрич, съответно, че
не е зачетен стажът и за времето от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г., след като
няма законова забрана за полагане на труд при двама работодатели. Възразява и
срещу незачитането на стажа в „***“ ЕООД. Иска да бъде отменено Решението и
потвърденото с него Разпореждане и да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. С вх. № 4212/ 24.11.2023 г. представя чрез
процесуалния си представител, юрисконсулт Ц., Писмена защита, в която развива
съображения за неоснователност на жалбата, като сочи, че спорен в случая е
стажът през периода от 01.08.2018 г. до 15.06.2020 г., който не е зачетен в
цялост по чл. 104, ал. 3 от КСО, поради което общо зачетеният осигурителен стаж
по чл. 104, ал. 3 от КСО е 8 години 6 месеца и 9 дена и е недостатъчен за
придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, вкл. и при
условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО. Позовава се на Констативен протокол № КВ-5-24-
01012284/ 06.10.2021 г., издаден от гл. инспектор по осигуряването при ТП на
НОИ – Добрич, след извършена проверка по разходите на ДОО в „***“ ЕАД по
отношение на г-н И. за спорните периоди, според който работникът е отбелязан
във ведомостите за заплати в „престой“, не е вписан в графа за „отработени дни“.
С оглед на това счита, че не следва да се кредитират дадените от свидетелите
показания, които сочат, че жалбоподателят е работил по отводняване, а не е бил
в „престой“ през периода след 2018 г., когато е ограничена дейността на мината
и е имало само такава по отводняването ѝ. Изразява становище, че не са
налице предпоставките на чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като сочи, че
през спорния период жалбоподателят, освен че се е водел в „престой“ в „***“ ЕАД,
е бил ангажиран по нетрудово правоотношение с ОДБХ от 01.08.2018 г. до
31.12.2018 г., както и по трудово правоотношение, по втори трудов договор, с „***“
ЕООД през периода от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г. Обръща внимание на представените
по делото писма от ОДБХ и „***“ ЕООД, че той е престирал труда си при тези
двама работодатели само втора смяна или нощна, но не и първа смяна, от което
извежда, че за да се е явявал на работното си място в „***“ ЕАД, със
съответното работно време от 7 часа, то е следвало да бъде през деня за първа
смяна, но в представената по делото тетрадка - дневник за присъствие в мината,
която е само за първа смяна, работникът не фигурира изобщо. Изтъква, че в
тетрадката липсват данни за работилите втора смяна и не приема твърденията на С.И.,
че е работил втора смяна, тъй като би бил в невъзможност за това предвид
другите две правоотношения, отчитайки и факта, че дейността на трите фирми е на
различни населени места, като е необходимо време да се придвижи от едното
работно място - в с. Църква до другото - граничен пункт Кардам (свинекомплекс
на „***“ ЕООД) и след това - у дома в гр. Добрич. Анализира зачетения стаж при
другите двама работодатели, датата на прекратяване на дейността на „***“ ЕАД
(н) и счита, че правилно административният орган е приел, че не са налице
предпоставките за отпускане на пенсия на лицето.
Административен съд – Добрич, III състав, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
С.Т.И. е подал Заявление с вх. № 2113-24-443/ 16.06.2020 г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
69б от Кодекса за социално осигуряване КСО) за първа категория труд.
По това заявление Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич
се е произнесъл с Разпореждане № **********/ 03.12.2021 г. (л. 76), с което е
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на
жалбоподателя на няколко правни основания, както следва:
-
на основание чл. 69б, ал. 1, тъй като няма 10
години от първа категория, а има 08 г. 06 м. 09 дни и няма навършена възраст 53
год. 06 месеца към датата на заявлението 16.06.2020 г.
- на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма сбор
от осигурителния стаж от първа и втора категория 15 години, а има 13 години 01
мес. 09 дни и няма навършена възраст 58 год. 06 мес. към датата на заявлението
16.06.2020 г.
- на основание чл. 69б, ал. 3 от КСО, тъй като няма 10
години осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а има 08 г. 06 м. 09
дни и няма изискуемата възраст 52 год. и 10 мес. към датата на заявлението
16.06.2020г., а е на 52 г. 04 м. 14 дни.
- на основание чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като няма 10
години осигурителен стаж по условията на чл. 104 , ал. 3 от КСО, а има 08 г. 06
м. 09 дни.
От Разпореждането е видно, че с него е съобразено Решение
№ 29/ 11.03.2020 г. на Окръжен съд - Добрич, вписано в Търговския регистър на
13.03.2020 г., с което осигурителят „***“ ЕАД е обявен в несъстоятелност.
Счетено е, че лицето е в престой по чл. 267, ал. 1 от КТ за целия период от
19.06.2018 г. до 07.06.2020 г. На основание чл. 126, ал. 1, във връзка с чл.
267, ал. 1 от КТ е отказано да се зачете за осигурителен стаж като престой времето
от 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., тъй като лицето е работило по нетрудово
правоотношение с ОДБХ и има зачетен осигурителен стаж от действителното извън трудово
правоотношение - 5 месеца, както и времето от 25.03.2019 г. - 12.03.2020 г.,
тъй като лицето действително е работило по трудово правоотношение с „***“, ЕИК ***
и има зачетен осигурителен стаж от 05 м. 24 дни по РОЛ за работно време 4 часа
при законоустановено работно време за страната от 8 часа. Посочено е в
Разпореждането, че престой, съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ, не е налице в
случаите, когато дейността на предприятието е прекратена и не се очаква нейното
възстановяване, като е извършено позоваване на цитираното вече Решение № 29/ 11.03.2020
г. на ДОС, с което дейността на дружеството „***“ ЕАД е прекратена, поради
което е отказано зачитането за осигурителен стаж за престой времето след
13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл. и е указано, че за това време е зачетен
осигурителен стаж по РОЛ по действително положен стаж по трудово правоотношение
с „***“, ЕИК ***.
Срещу Разпореждането за отказ е подадена жалба по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 80) с твърдението,
че жалбоподателят не е бил в престой през периода 19.06.2018 г. - 07.06.2020 г.,
както и че престой в дружеството-работодател не е бил обявяван и работата в
мината е продължила да се осъществява макар и в намален обем. Добавя, че дори
да е имало престой в предприятието, то тъй като този престой не е бил по вина
на работника, на него следва да му бъде зачетен осигурителният стаж за този
период. Жалбоподателят излага становище, че незаконосъобразно не е зачетен стажът
му за времето от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г., като изтъква, че няма забрана
за полагане на труд при втори работодател.
С Решение № 63/ 17.01.2022 г. (л. 83) Директорът на ТП на
НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата по съображения, че правилно пенсионният орган отказал
отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Административният орган е посочил,
че длъжностното лице е констатирало, че са налице неизправности по отношение на
представените документи от жалбоподателя, поради което с писмо изх. № Ц2113-24-443-8/
18.06.2020 г., адресирано до него, е изискало представянето им, на основание
чл. 1, ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изискано било
представянето на удостоверение УП-3 от „***“ ЕАД за периода от 20.09.2010 г. до
08.06.2020 г. и удостоверение УП-2 и потвърдително писмо по месеци за периода
от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г. По повод изисканите доказателства в ТП на НОИ
– Добрич е постъпило уведомление с вх. № Ц2113-24-420-6/ 29.06.2020 г. от
временния синдик на дружеството, от което станало ясно, че бившият
представляващ дружеството – управителят на същото, не е предал търговската документация,
включително ведомостите за заплати, поради което синдикът е в невъзможност да
издаде изисканите удостоверения за осигурителен стаж. На основание чл. 54, ал.
1, т. 5 от АПК, предвид уведомлението на синдика, Ръководителят на „ПО“ при ТП
на НОИ – Добрич е спрял производството по отпускане на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст работника. След като ведомостите са били предадени
на синдика, е била извършена проверка по разходите на ДОО по отношение на същия
за спорните периоди, която е приключила с издаването на Констативен протокол № КВ-5-24-01012284/
06.10.2021 г. от гл. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Добрич.
Възобновено е било производството с процесното Разпореждане, с което е и
отказано отпускането на пенсия за ОСВ. Административният орган е приел, че
правилно е зачетен следният осигурителен стаж на С.И., а именно:
- от 26.08.1987 г. до 18.09.1987 г. – 0 г. 0 м. 22 д. -
трета кат. труд.; от 21.09.1987 г. до 27.12.1989 г. – 2 г. 3 м. 7 д. - трета
кат. труд; от 01.02.1990 г. до 05.07.1993 г. – З г. 5 м. 4 д. - трета кат. труд;
от 05.07.1993 г. до 07.08.1993 г. – 0 г. 1 м. 2 д. - трета кат. труд; от
01.09.1993 г. до 01.06.1995 г. – 1 г. 9 м. 0 д. - втора кат.труд; от 01.06.1995
г. до 02.04.1996 г. – 0 г. 10 м. 1 д. - трета кат. труд; от 01.03.1997 г. до
21.06.1999 г. – 2 г. 3 м. 20 д. - втора кат. труд; от 01.06.1999 г. до
01.01.2000 г. – 0 г. 6 м. 10 д. - втора кат. труд; от 01.01.2000 г. до
01.06.2000 г. – 0 г. 5 м. 0 д. - трета кат. труд; от 12.06.2000 г. до
02.01.2001 г. – 0 г. 6 м. 20 д. - трета кат. труд; от 02.01.2001 г. до
31.01.2005 г. – 4 г. 0 м. 29 д. - трета кат. труд; от 01.02.2005 г. до
28.02.2005 г. – 0 г. 1 м. 0 д. - трета кат. труд; от 01.03.2005 г. до
16.10.2006 г. – 1 г. 7 м. 16 д. - трета кат. труд; от 16.10.2007 г. до
07.05.2008 г. – 0 г. 6 м. 22 д. - трета кат. труд; от 26.05.2008 г. до
08.12.2008 г. – 0 г. 6 м. 12 д. - трета кат. труд; от 08.12.2008 г. до
03.08.2009 г. – 0 г. 7 м. 25 д. - трета кат. труд; от 03.08.2009 г. до
17.09.2010 г. – 1 г. 1 м. 14 д. - трета кат. труд; от 20.09.2010 г. до
31.05,2017 г. – 1 г. 1 м. 14 д. - трета кат. труд; от 20.09.2010 г. до
01.08.2018 г., като миньор – 7 г. 10 м. 11 д. - по чл. 104, ал. 3 от КСО; от
20.09.2010 г. до 31.05.2017 г., като миньор, извънреден труд - по чл.104, ал. 3
от КСО – 0 г. 5 м. 15 д.; от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г. - по безтрудово
правоотношение с ОДБХ – 0 г. 5 м. 0 д. - трета кат. труд; от 01.01.2019 г.
до 25.03.2019 г. - в престой в „***“ ЕАД (н) – 0 г. 2 м. 13 д.; от
25.03.2019 г. до 12.03.2020 г. - в „***“ ЕООД за 4 ч. - трета кат. труд – 0 г. 5
м. 24 д.; от 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. - в „***“ ЕООД за 4 ч. - трета кат.
труд – 0 г. 1 м. 16 д. или общо стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО от 8 г. 6 м. 9 д.;
от втора категория труд – 4 г. 7 м. 0д.; от трета категория труд – 17 г. 4 м. 6
д., общо превърнат към трета категория труд — 48 г. 7 м. 26 д.
Ответникът е приел възраженията за неоснователни, като е
посочил, че по вторите трудови и извън
трудови правоотношения му е зачетен съответен осигурителен стаж от трета
категория. Счел е възражението за периода от 19.06.2018 г. до 07.06.2020 г.
също за неоснователно, като е отбелязал, че за този период има зачетен стаж на
лицето в „***“ ЕАД (н), а именно, че от 19.06.2018 г. до 01.08.2018 г. е зачетен
осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО на жалбоподателя за времето, през
което е бил в „престой“ по чл. 267, ал. 1 от КТ - 01.01.2019 г. до 25.03.2019
г. - в престой в „***“ ЕАД (н) – 0 г. 2 м. 13 д. Изложил е, че според него не
са били налице елементите на престоя по чл. 267, ал. 1 от КТ за останалия
претендиран период от време, тъй като работникът не се е явявал на работа, тъй
като през това време е бил е бил ангажиран по безтрудовото правоотношение с ОДБХ
и е бил във физическа невъзможност и по двете правоотношения да изпълнява
законовите си задължения. Аналогични доводи е изложил и за периода от
25.03.2019 г. до 12.03.2020 г., през който жалбоподателят е бил в трудово
правоотношение по втори трудов договор с „***“ ЕООД. Допълнително се е позовал
на прекратяването на дейността на „***“ ЕАД (н) с цитираното вече Решение на
ДОС. При тези доводи е отхвърлил жалбата по административен ред.
Решението на Директора на ТП на НОИ - Добрич е съобщено
на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 21.01.2021 г. (л. 87).
В административната преписка се съдържат Допълнителни
споразумения към трудов договор № 73/ 20.09.2010 г., сключени на 30.05.2012 г.
и през 2017 г., съгласно които работникът приема да изпълнява в рудник подземен
длъжността минен работник трета степен, първа категория труд (л. 24 - 25).
Със Заповед от 08.06.2020 г. е прекратен трудовияят
договор на С.Т.И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
08.06.2020 г. (л. 28).
С писмо от 10.08.2020 г. от ТП на НОИ – Добрич е изискано
работникът да представи фишове за заплати за периода 01.11.2019 г. до
08.06.2020 г. (л. 30). С Декларация от 14.08.2020 г. (л. 31) С.И. е заявил, че
фишове не може да представи, но е подал заявление в тази връзка до ФГВРС и след
като получи обезщетение, ще представи нужните документи (л. 31).
С Определение № **********/ 19.08.2020 г.
административното производство по подаденото заявление за отпускане на пенсия
за ОСВ е спряно поради липса на предадена документация от „***“ ЕАД (л. 33).
По делото е приложен Списък от ответника на лица от „***“
ЕАД с установени данни за престой, самоотлъчка и неплатен отпуск до обявяване в
несъстоятелност, в който в точка първа фигурира жалбоподателят с престой за
времето от 01.10.2018 г. до 12.03.2020 г. В Забележка е записано, че след
обявяването в несъстоятелност на 13.03.2020 г. и във връзка с обявеното
извънредно положение с обща заповед на синдика всички лица са в платен отпуск
от 10 работни дни, а от 27.03.2020 г. до датата на прекратяване на трудовите
правоотношения – в неплатен отпуск (л. 39).
На 06.10.2021 г. е съставен Констативен протокол (КП) №
КВ-5-24-01012284, в който са обективирани резултатите от извършената проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на С.Т.И.. Посочено е в
КП, че с Решение № 29 от 11.03.2020 г. на ДОС, вписано в ТР на 13.03.2002 г.,
осигурителят „***“ ЕАД е обявен в
несъстоятелност. Отразено е, че трудовото досие на жалбоподателя не е
представено, поради което са взети данни от ИС на НОИ, от които е установено,
че за него са подадени уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за
сключен на 20.09.2010 г. трудов договор на длъжност „миньор“, прекратен на
08.06.2020 г., като тази длъжност фигурира и във ведомостите за заплати за
периода от 20.09.2010 г. до 07.06.2020 г. с код за вид осигурен 02 – работещи
при условията на първа категория труд. Проверяващите са приели, че подадените
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за лицето съответстват на данните от ведомостите
за заплати и могат да се ползват при определяне правото и размера на пенсията с
изключение извънреден труд за 2011 г. по ведомост от 126 часа; и за месец май
2013 г. Посочено е, че г-н И. е в платен престой за м. юни 2018 г. от 9 дни; за
периода от 01.07.2018 г. – м.02.2020 г. вкл., както и 8 дни от м.март 2020 г.
От синдика е приложена процедура по масово уволнение с прекратяване на
трудовите правоотношения от 08.06.20 г., вкл. на жалбоподателя. Инспекторът по
осигуряването е отбелязал, че във връзка с казуса на конкретното предприятие и
работниците в престой е отправено запитване за указания от МТСП, но такива към
момента на издаване на КП не са получени.
На 28.10.2021 г. от МТСП е изпратен отговор по
запитването на ТП на НОИ – Добрич (л. 45), в което са анализирани приложимите
норми и е дадено становище за правомощията на синдика, както и че след
прекратяване дейността на дружеството от 13.03.2020 г. във всички случаи не е
налице хипотеза на престой по смисъла на чл. 267, ал. 1 от КТ.
В хода на съдебното производство е представен Граждански
договор № 01/ 01.08.2018 г. между Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) – Добрич (л. 108 - 109) и жалбоподателя с предмет да дежури на КПП
Кардам за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г. от 20.00 часа до 08.00
часа, като изземва суровини и храни от животински произход – свинско месо,
суровини и храни, съдържащи в състава си свинско месо, от държави, в които има
установени огнища на болестта Африканска чума по свинете, като за целта попълва
Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход
(Образец БАБХ № 60). Според този договор жалбоподателят следва за заплащане на
възнаграждението да представя присъствен лист, като е задължен на месец да има
най – малко 10 (десет) дежурства. Видно от приетия като доказателство
график за дежурствата (л. 221 – 226), жалбоподателят е давал по десет дежурства
на месец.
От „***“ ЕООД е представен Трудов договор № 585/
22.03.2019 г. (л. 112), сключен между дружеството и С.Т.И., като втори трудов
договор, с продължителност 4 (четири) часа на ден, за времето от 18.00 до 22.00
часа, за място на работа – ***, като ветеринарен фелдшер, с дата на постъпване
– 25.03.2019 г.
Във връзка с искане от процесуалния представител на
жалбоподателя е постъпила молба с вх. № 1713/ 28.04.2022 г. (л. 116), изпратена
от синдика на „***“ ЕАД (н), в която е отразено, че не може да представи
справка – списък на работниците, които са извършвали изпомпването на водата в
мината през периода м. ноември 2018 г. до м. април 2020 г., тъй като нито той,
нито предходният синдик, са получавали такава информация от изп. директор.
Синдикът сочи, че през м. март 2020 г. ел. ток в мината е бил прекъснат, поради
което не е имало работници в галериите, които да изпомпват вода. Представя
списък с табелните номера на миньорите (л. 183 – 185), като сочи, че този на
жалбоподателя е № 1645 – на длъжност подземен миньор, вкл. представя и
сканирани страници от дневника за работниците, които слизат под земята, за
периода 14.05.2018 г. – 30.08.2018 г.; 31.08.2018 г. – 16.04.2019 г.;
24.04.2019 г. – 30.210. 2019 г. и присъствен дневник за периода 06.2018 г. –
01.2019 г. , както и данни от предния синдик за подема за следните периоди: 07.06.2018
г. – 18.06.2018 г.; 02.04.2019 г. – 01.05.2019 г. и 02.10.2019 г. – 01.11.2019
г. Добавя, че за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г. е предал в ТП на НОИ –
Добрич всички ведомости за заплати, които са му били предоставени от изп.
директор.
Процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Г.,
представя Удостоверение от 20.02.2019 г., издадено за жалбоподателя от „***“
ЕАД, че за периода 02.2018 г. – 01.2019 г. му е начислено трудово
възнаграждение с отбелязване на месеците, за които е начислено, но не е
изплатено (л. 241).
Изпратено е в хода на съдебното производство второ искане
за представяне по делото на втора тетрадка, водена за слизанията в подема, за
наличието на която се твърди от жалбоподателя, но в отговор от 31.10.2022 г.
синдикът отговаря, че не му е известно дали е съществувала такава (л. 250).
Като доказателство по делото е приета Справка от ЕРП
Север за периодите на прекъсвания и възстановяване на електрозахранването на
обект мина „Оброчище“, с. Църква за времето от месец юли 2018 г. – месец юни
2020 г. (л. 276).
По делегация от СРС бе разпитана като свидетел Т.Н.Д. (л.
317), мениджър в „***“ ЕАД въз основа на договор за управление и контрол през
процесния спорен период. Тя обяснява, че от 01.07.2018 г. бил обявен престой
поради намален обем на работата, намалено производство и липса на поръчки.
Имало много голямо количество манган, за което не можели да намерят
платежоспособен клиент, който предварително да плати стоката. Голяма част от
работниците отказали да напуснат, за да си направят десет години категориен
труд за ранно пенсиониране, като С.И. бил един от тях. Не можели да ги освободят
насила, защото поради забавените заплати работодателят бил в нарушение.
Единственият вариант бил те да си подадат молба за напускане, но те не го
сторили. Мината работела, но с намален обем и то с най-нужните длъжности като
помпиерите. Имало екип шлосери, екип, който поддържал шахтата, оператори „подем“
и др., някъде около 30-50 човека ходели редовно на работа като абсолютно
необходим персонал. Отводняването на водата било денонощно, включително събота
и неделя. Мината била
наводнена, след като „***“ ЕАД фалирало и правомощията на директора били
прекратени. Работниците, които били свързани с отводняването, били крепачи,
които обгрижвали шахтата, оператори „подем“, които качвали и спускали
работниците в рудника, както и самите помпиери, които зареждали устройствата, с
които изчерпвали водата. Когато фалирал рудникът, изобщо не се изчерпвала
водата и в момента рудникът бил една гробница. Самата лампистерка, която била на смяна, водела дневниците, тя (Миглена Н.
Нейчева) контролирала цялата тази дейност, изготвяла и съставяла присъствените
форми. Заявява, че не си спомняла да е издавана заповед за престой. Относно
статута на жалбоподателя сочи, че бил назначен на 20.09.2010 г. като подземен
минен работник на безсрочен трудов договор с шестмесечен изпитателен срок. От
01.06.2012 г. бил преназначен на подземен миньор и оттогава до датата на
прекратяване е работил като такъв. Не знаела кога му е прекратен договорът,
защото е сканирала трудовата книжка, но по нея нямало приключване, което
означавало, че тя не я е приключила. Потвърждава, че С.И. бил воден на платен
престой до 13.03.2020 г. Сочи, че в дневника на подема се съдържала
информацията бил ли е на работното си място или не е бил жалбоподателят.
Обяснява, че Дневникът на подема представлявал голяма книга, по-голяма от A3
размер, с черни корици и в момента, в който се изчерпела, се правела нова. Заявява,
че имала сканирани четири хартиени дневници, четири отделни големи тетрадки,
които се водели от лампистерките и г-жа Миглена Нейчева. Заявява готовност да
представи четири дневници на подема, които имала сканирани на флаш-памет.
С вх. № 3782/ 27.10.2023 г. (л. 332) св. Т.Д. представя
на файл сканиран Дневник за подема за периода 15.03.2018 г. – 16.04.2019 г.,
като сочи, че това е дневникът за действителните слизания в подземния рудник.
Същевременно сочи, че са налице четири дневника. Синдикът също представя копия
на тетрадка за присъствие на работниците. Тези доказателства не са обсъдени от
административния орган.
С оглед на съдържащата се в материалите по делото
противоречива информация, включително и с оглед издадените от работодателя
писмени доказателства, по делото са допуснати до разпит двама свидетели при
условията на чл. 104, ал. 7 от КСО.
От разпита на първия свидетел Цветомира П., работила като
„подемчик“/„оператор подем“ през процесния период, се установява, че
жалбоподателят е работил в мината през 2018 – 2020 г., като се занимавал с
точенето на водите и закрепване, слизал под земята да закрепва, да оглежда в
какво състояние са галериите, да прави отводняване. Уточнява, че са работили на
три смени, като сочи, че при спирането на тока, са били викани хора, за да се
сменят и точат водата долу. Допълва, че отначало са се водили тетрадки, но
после са спрели. Твърди, че през 2018 – 2020 г. на „хвърчащи“ тетрадки се е
записвало кой е слизал в мината. Сочи, че явяването в мината през 2018 – 2020
г. е било на повикване, като се знаело, че ще има ток и работниците са се
явявали за работа, понякога се е случвало и през нощта да ги викат.
Св. Илиев, също на работа в мината през процесния период,
твърди, че С.И. е от работниците, останали на работа през 2018 – 2020 г., като
според думите му са продължили да работят до месец февруари 2020 г. вкл.,
когато е било спряно захранването на мината с ток. Разказва, че са им дали
заповеди за освобождаване от 08.06.2020 г. Сочи, че г-н И. работел като миньор,
който укрепвал с рамки, а свидетелят като помпиер. Потвърждава, че са работили
на 7 часа и през 2018 г. са работили като пет дена работят, а пет дена почиват.
Сочи имена на началници смяна и според него те са записвали в тетрадки кой е
слизал.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното решение, подписано от *** „за директор“,
съгласно Заповед № 1016-40-23/ 11.01.2018 г. на Управителя на НОИ (л. 259),
предвид отсъствието на Директора на ТП на НОИ – Добрич (Заповед № 104/
10.01.2022 г., л. 265) е постановено от компетентен административен орган по
чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
С разпоредбите на чл. 69б от КСО и чл. 168 от КСО е
дадена законова възможност на лицата, които са работили при условията на първа
и втора категория труд, да се пенсионират преди навършване на определената в
чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в тези разпоредби
изисквания, които в различни варианти се свеждат до това лицата да имат
определен осигурителен стаж при условията на първа или втора категория и в
частност определен осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3
от КСО, определен сбор от осигурителен стаж и възраст и да са навършили
определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо
едновременното им наличие за придобиване на правото на ранно пенсиониране по
чл. 69б от КСО или правото на професионална пенсия по чл. 168 от КСО.
В случая трудовото досие на работника не е налице, за
което той няма вина.
Работникът е освободен със заповед от 08.06.2020 г.
Като доказателство по делото е прието Удостоверение от
20.02.2019 г., издадено от работодателя и осигурител „***“ ЕАД на жалбоподателя
(л. 241), съгласно което на същия за положен труд са начислени възнаграждения
за периода от февруари 2018 г. до януари 2019 г. вкл., като част от тях не са
изплатени. Удостоверението не е оспорено от ответника.
Видно от оспореното Решение, периодът от 01.01.2019 г. до
25.03.2019 г. е зачетен за престой на жалбоподателя в „***“ ЕАД – 0 г. 2 м. 13
дена. Същевременно в Разпореждането от 03.12.2021 г. Ръководителят „ПО“ е
посочил, че при проверката е установено, че лицето е в престой по чл. 267, ал.
1 от КТ за целия период от 19.06.2018 г. до 07.06.2020 г. вкл., но е прието, че
той не се е явявал на работа, поради което не му е зачетен целият период за
престой. Този извод обаче не се основава на конкретни доказателства, поради което
е необоснован.
Така, не му е зачетен за стаж от първа категория периодът
от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г., като е прието, че не следва да бъде зачетен,
тъй като през този период работникът е имал граждански договор с ОДБХ – Добрич,
както и не му е зачетен периодът от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г. за стаж от
първа категория в „***“ ЕАД, тъй като г-н И. имал втори трудов договор с „***“
ЕООД. Мотивът, че той не би могъл физически да се придвижва от едното
предприятие до другото, за да изпълнява задълженията си, не е правен и е
необоснован. Наличието на граждански договор, респ. на втори трудов договор не
изключва правото да бъде зачетен стажът по основния трудов договор, който пък в
случая е сключен като безсрочен и е прекратен едва на 08.06.2020 г.
Административният орган е извършвал проверка за
установяване правото на пенсия за ОСВ по чл. 69б КСО във връзка с чл. 104, ал.
3 от КСО, но в хода на съдебното производство се оказа, че тази проверка не е
била достатъчно задълбочена и съответна на изискванията на чл. 35 от АПК.
Представените от св. Д. доказателства сочат, че съществуват и други
доказателства, въз основа на които да се установи присъствието на работниците в
мината през процесния период, които не са били събрани, анализирани, за да
бъдат изведени коректни заключения за положен труд.
Освен това стана ясно, че заповед за „престой“ не е
издавана. В този смисъл необосновани са и изводите в частта на престоя.
Доказателства в тази посока не са представени, няма налични заповеди или други
актове, издадени от работодателя, от които да се установи наличието на периоди
на престой. Направените изводи за начина на отчитане на работното време на г-н И.
в КП, не като непълно, а като намалено в периодите на самоотлъчка и на престой
е в противоречие с разпоредбите на чл. 138 и чл. 138а от КТ, които по
императивен път определят само два начина на установяване на намалено работно
време - по съгласие на страните (т.е. с вписването му трудов договор или в
допълнително споразумение към трудов договор) или едностранно от работодателя
при наличието на предпоставките за това и при спазването на предвидената
процедура (при намаляване обема на работа, за период до три месеца в една
календарна година, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните
организации и на представителите на работниците и служителите избрани от общите
им събрания). Предвид състоянието на предприятието и липсата на договори за
продукцията е имало намален обем работа, но останалата част от процедурата не е
била изпълнена. Същевременно работниците са се отзовавали, независимо, че не са
получавали заплащане, и са престирали своя труд за осигурителя. Това че липсва
надлежно отразяване на всички дни за всеки един от работниците не може да се
тълкува във вреда на последните.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпитаните
двама свидетели са еднопосочни същевременно, че работникът е упражнявал труд
през спорния период. Съдът ги кредитира, като дадени от лица, незаинтересовани
от изхода на спора, а и съответни на издадените на работника документи от
предприятието. В същата насока са и показанията на св. Д., която заявява, че С.И.
е останал на работа и тя има сканирана трудовата му книжка, която не била
приключена, т.е. бил освободен по – късно. Представените от синдика тетрадка за
присъствие и от св. Д. Дневник на слизанията съдържат данни за присъствието и слизанията
на миньорите в мината, но съдът не следва да анализира всеки един ден от тези
документи и да се позовава на тях, макар и при преглед да е открил табелния
номер на жалбоподателя, тъй като доказателствата, въз основа на които следва да
се произнесе административният орган, следва да са събрани в хода на
административното производство, за да може протече надлежната процедура и да не
бъде лишаван работникът от участие в нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като
издадени при неизяснена фактическа обстановка, а част от изводите (относно
незачитане на стаж по основния договор поради наличие на втори такъв) са в
противоречие с материалния закон.
Действително административният орган е изяснил служебно
част от спорните данни, което обаче не е достатъчно за направените заключения правото
на пенсия за ОСВ по чл. 104, ал. 3 от КСО на жалбоподателя. Видно е, че
множество писмени доказателства и данни относно това право съществуват, но не
са събрани в административната преписка, съответно не са обсъдени и взети
предвид от Началника на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените
актове са постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
обстановка. В случая пенсионният орган не е изпълнил основните си задължения да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, да обсъди обясненията
и възраженията на жалбоподателя, както и да събере и оцени всички необходими и
допустими доказателства за разкриване на обективната истина. Той е бил длъжен
да провери всяко едно от тях с оглед на всички факти и обстоятелства по случая,
като посочи в мотивите към решението си на кое от тях дава вяра и на кое не и
въз основа на какви правни аргументи и съображения. Вместо да преодолее
несъответствията в доказателствата, като използва всички възможни и допустими
доказателствени средства, пенсионният орган е изключил една част от тях, без да
ги прецени съвместно с останалите доказателства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО дава възможност с
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ да се отмени
разпореждането и да се върне преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Именно това е следвало да стори директорът на ТП
на НОИ - Добрич, който вместо да разкрие множеството нередности и неясноти
относно вида и мястото на полагания труд през спорния период, е задълбочил
грешките на пенсионния орган, излагайки формални мотиви в тяхна подкрепа, без
да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и да разгледа
възраженията и доказателствата в жалбата по административен ред.
С оглед на изложеното оспореното Решение и потвърденото с
него Разпореждане се явяват неправилни и незаконосъобразни като постановени при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон и следва да бъдат отменени. След
отмяната на актовете и понеже естеството им не позволява решаване на спора по
същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ -
Добрич за ново произнасяне по Заявлението на С.Т.И. за отпускане на пенсия за
ОСВ. При новото разглеждане административният орган следва да извърши преценка
за наличието на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 и ал. 4 от КСО, като съобрази
наличието на допълнителни писмени доказателства у лицето Т.Д. и у синдика,
отразяванията в писмените документи на дружеството за начислени трудови
възнаграждения на лицето, издадените за същото писмени доказателства от
дружеството, прекратяването на трудовия му договор с нарочна заповед от
08.06.2020 г., неоспорена от ответника, и събраните гласни доказателства, които
в единство установяват наличието на осигурителен стаж за заявителя по смисъла
на чл. 104, ал. 3 от КСО и обосновават правото му на пенсия за ОСВ по смисъла
на чл. 69б, ал. 4, във връзка с ал. 1 от КСО.
Независимо от изхода от спора съдът не се произнася по
такива поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2,
във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63/ 17.01.2022 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ - Добрич., както и потвърденото с него Разпореждане № **********
от 03.12.2021 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич, с което на С.Т.И. *** е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО..
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по Заявление с вх. №
2113-24-443/ 16.06.2020 г. на С.Т.И. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от Кодекса за социално
осигуряване за първа категория труд при съобразяване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд –
Добрич пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: