№ 165
гр. Плевен, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105820 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Г. П. Г. с ЕГН **********
от гр.*** против „***“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит, с
който получил заем в размер на 3000 лева. След подписване на договора,
ищецът установил, че срещу получените 3000 лева трябвало да върне 9000
лева, тъй като сключеният договор противоречи на ЗПК. Твърди, че преди
сключване на договора не му е предоставена информация за основните
параметри на договора – за ГПР, за лихвени и нелихвени разходи. Сочи, че
тази информация следвало да му бъде предоставена в Стандартен европейски
формуляр, за да се ориентира за параметрите на договора. Твърди, че преди
сключване на договора кредитодателят следвало да извърши проверка на
кредитоспособността му съгласно чл.16 ЗПК. Не са му дадени разяснения в
качеството му на потребител. Твърди, че законът въвежда задължителни
изисквания към съдържанието на договора, които са въведени с императивни
разпоредби. Твърди, че за това е предвидена санкция – недействителност на
договора при липса на изрично посочени изисквания, и тогава по кредита не
се дължа лихви и разноски, а само главница. Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12, чл.12 ал.1
т.7- т.9 и чл.20 ал.2 Договорът за кредит е недействителен. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да обяви договора за кредит за
нищожен.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва исковата молба. Навежда доводи, че договорът е действителен.
твърди, че дори отделни клаузи да не отговарят на изискванията на закона, то
1
това не води до недействителност на целия договор, а има за последица
недължимост на сумата. Твърди, че дължимите по поисканите услуги *** и
*** не се включват в обхвата на общите разходи по кредита, тъй като тези
допълнителни услуги не са задължителни условия за сключване на договора
за кредит. Твърди, че ищецът като кредитополучател се е възползвал от
приоритетно разглеждане на молбата за кредит и дължи заплащане на тази
услуга. Сочи, че клаузите не противоречат на добрите нрави.
В съдебно заседание, ищецът представляван от назначения си особен
представител моли съда да обяви за нищожни клаузите за допълнителни
услуги „***“ и „***“. Твърди, че от договора не е ясно какви услуги са
предоставени на кредитополучателя срещу уговорените такси. Сочи, че
кредитополучателят дължи сумата за главница и за договорна лихва, но не и
сумата от 3510 лева, разсрочена на месечни вноски в размер на по 97,50 лева,
начислена като възнаграждение за допълнителни услуги „***“ и „***“.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
По делото е представен договор, от който се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата от 3000 лева
за срок от 36 месеца. С договора ищецът в качеството си на кредитополучател
поел задължение да върне заетата сума на 36 месечни вноски всяка в размер
на по 145,12 лева. С договора страните уговорили размер на ГПР 49,07 % и
ГЛП в размер на 41,00 %, като общо дължимата сума по договора е в размер
на 5224,30 лева. В договора е отразено, че при кандидатстване за
потребителския кредит кредитополучателят изрично е поискал да закупи
допълнителна услуга „***“ с цена 1200 лева и допълнителна услуга „***“ с
цена 2310 лева, които са описани в Общите условия.
Предвид така представените доказателства, съдът приема за безспорно
от фактическа страна, че страните са били в облигационни отношения, като
по силата на договора за заем, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 3000 лева срещу задължението на
кредитополучателят да я върне в уговорения срок. Страните са уговорили
размера на месечната вноска, както и падежите за връщане на дължимите
вноски. С договора страните са уговорили, че кредитодателят ще ползва
услугите „***“ и „***“, като съдържанието на тези услуги е посочено в
Общите условия, приложени заедно с договора за кредит. Страните по този
договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва
да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Договорът е сключен
в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма, като съдържа всички
необходими реквизити. Нормата на чл.11 ал.1 ЗПК посочва какво следва да
съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
2
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение за услуги „***“, подробно описани в т.15
от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане, а
„***“ – за промяна в изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж.
В случай, че в договор за кредит, на кредитополучателят са
предоставени допълнителни услуги, то заплащането им, следва да бъде
включено в ГПР, тъй като това представлява възнаграждение по самия
договор за кредит – чл.19 ал.1 ЗПК. В настоящия договор това не е сторено и
по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на
годишния процент на разходите, като в конкретната хипотеза в този процент
трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за
кредитора. Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не е
дадена възможност на кредитополучателя да избегне плащането на
възнаграждение за услуги „***“ и „***“, доколкото същите са неразделна
част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.
С оглед начина, по който е уговорено заплащането на тези услуги, те
представляват сигурна печалба на кредитора. В случая следва да се
приложи чл.21 ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия
между таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и
управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите.
Допълнителната услуга „***“, която гарантира приоритетно
разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит и гарантираното
разглеждане на искането в рамките на 15 минути и отпускането на кредита в
рамките на два часа от началото на първия следващ работен ден не е действие
по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му
във времеви аспект. Не спада и към допълнителните услуги, защото такива са
тези услуги, които нямат пряко отношение към основните престации, които
при договора за кредит са предоставяне на парична сума и връщане на
същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж
3
(от кредитополучателя). Такива допълнителни услуги са издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са
свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните,
нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е
обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит.
Относно втората допълнителна услуга „***“, съдът приема, че
представлява услуга предвидена за действия по управление на кредита. Видно
от Общите условия, тази услуга дава възможност на кредитополучателя да
променя погасителната си вноска едностранно при изпълнение на
съответните специфични изисквания и предвижда съгласно чл.15.2 от
Общите условия подписването на Анекс. Обстоятелството, че се подписва
анекс, води до извод, че не представлява едностранно изменение на вноската,
тъй като приемането на това условие зависи от волята и на кредитодателя и
не е безусловно. Ако беше безусловно, то нямаше да се налага да се подписва
анекс. Отлагането на погасителна вноска, както и промяната на датата на
падеж също представляват действия по управление на кредита, а не
допълнителни услуги, каквито твърди че са кредитодателят.
Освен, че са нищожни като противоречащи на ЗПК, съдът счита, че
клаузите, които обвързват страните с предоставените услуги „***“ и „***“ са
нищожни поради тяхната неравноправност. В чл.143 ал.2 ЗЗП
неравноправните клаузи не са изчерпателно дадени, а само примерно (Р.
№*** от 09.01.2019г. ВКС, т.д.№****/2018г., II т.о., ТК). Посочените клаузи
се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“
Предвидените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй
като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Видно е, че в приложения СЕФ също е отразена
тази такса и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да
сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати
така посочената такса.
Противоречието между уговорените услуги „***“ и „***“ и добрите
нрави е налице още при сключването на договора и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът изобщо не е породил
правно действие. Тези клаузи целят неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и
представляват и скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита (за „***“) и
за управление на кредита (“***“) и с тях се цели реално заобикаляне на
4
закона. Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен и клаузите
за уговорените между страните допълнителни услуги „***“ и „***“ следва да
бъдат прогласени за нищожни.
По предявените два иска, се дължи държавна такса съобразно цената на
предоставените услуги – 1200 лева по допълнителан услуга „***“ и 2310 лева
по допълнителна услуга „***“. Държавната такса , която се дължи е
съответно в размер на 50 лева и 92,40 лева. С оглед обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, то
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса по сметка на
РС Плевен в размер на142,40 лева общо.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата в Раздел V и Раздел VI на
Договор за потребителски кредит *** № ***********/ **.**.****г., сключен
между Г. П. Г. с ЕГН ********** и *** ЕООД ЕИК *********, предвиждаща
закупуване на допълнителна услуга „***“ срещу възнаграждение в размер на
1200 лева, поради противоречие със чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 т.19 ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата в Раздел V и Раздел VI на
Договор за потребителски кредит *** № ***********/ **.**.****г., сключен
между Г. П. Г. с ЕГН ********** и *** ЕООД ЕИК *********, предвиждаща
закупуване на допълнителна услуга „***“ срещу възнаграждение в размер на
2310 лева, поради противоречие със чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 т.19 ЗЗП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** по сметка на Районен съд Плевен държавна такса в размер на
142,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5