№ 258
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000139 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Напоителни системи"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1186,
бул. „Цар Борис III“№ 136 против Решение № 261333 от 23.09.2021 г. по
търговско дело № 1299/2020 г. по описа на Софийски градски съд , TO. V1-12
с-в,с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на „Лопушна
Енерджи" ООД на основание чл. 61, ад. 2 от ЗЗД сумата от 2 095 757,90 лв.
представляваща стойност на обогатяване от предприетите от ищеца действия
без натоварване, осъществени и в негов интерес, както и мораторна лихва за
забава за периода от 15.07.2017 г. до 15.07.2020 г. в размер на 638 624 лв.,
ведно със законната лихва от 16.07.2020 г„ както и 109 375,27 лв.
разноски.Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Подържа се,че настоящото производство е образувано в
резултат на постановено решение № 1034/01.06.2017 г. по т.д. № 8219/2015 г.
по описа на СГС, TO,VI-20 състав,с което съдът е у важил предявен частичен
иск до размер на 100 000 лева от „Лопушна Енерджи" ООД срещу
„Напоителни ситеми” ЕАД, за извършен основен ремонт на канал Р-1. в
1
землищата на с. Меляне и с. Еловица, Област Монтана — иск с правно
основание чл.61. ат.2 от ЗЗД, като е отхвърлил предявеният частичен иск за
забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Първоинстанционното решение е
потвърдено от Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 13 състав с
решение № 100/10.01.2018 г. по в.т.д. № 4498/2018 г. Срещу това решение е
подадена касационна жалба, която не е допусната до касационно обжалване.
Така, като резултат, страните се обвързани от влязлото в сила решение по т.д.
№ 8219/2015 г. на СГС, TO, V1-20 с-в.В резултат от влязлото в сила решение,
ищецът - „Лопушна Енерджи“ ООД е предявил срещу „Напоителни системи"
ЕАД искът, по повод на който е висящо настоящото производство.
В жалбата са развити следниите доводии за незаконосъобразност на
решението:В мотивите на обжалваното решение съдът направил извод,че
Тълкувателно решение №3/22.04.2016 г. по гр.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, влязлото в сила решение по т.д. № 8219/2015 г. по уважените частични
искове за спорните парични вземания се ползва със сила на присъдено нещо
спрямо ответника „Напоителни системи" ЕАД, относно правопораждащите
факти на спорните субективни материални права и съдържанието на
правоотношението, от които те произтичат.Съдът приел, че е налице сила на
присъдено нещо по отношение на правопораждащите факти: ищецът - гсстор
е предприел действия, свързани с управлението на делата на ответника -
извършил е основен ремонт на собственото на ответника съоръжение —
деривационен напоителен канал „Р-1" преминаващ през землищата на с.
Еловица и с. Меляне,област Монтана, работата е предприета и добре
управлявана; извършена е от ищеца без възлагане; осъществена е и в собствен
интерес на гестора; налице е било обогатяване на доминуса до уважения
размер на частичния иск. Подържа се в жалбата,че за да бъде уважен иск,
предявен за водене на чужда работа без пълномощие - с правно основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД трябва да са налице законовите предпоставки за това: (1)
Кой е стопанинът на вещта; (2) извършена ли е работата и ако е извършена - с
какво качество; (3) уместно ли е било предприето извършването й (4) какво е
отношението на стопанинът на вещта към извършената работа - налице ли е
противопоставяне или напротив - работата е потвърдена от стопанина на
вещта; (5) какъв е размерът на дължимото от стопанина плащане - до размера
на извършеното или до размер на увеличената стойност на вещта.Според
жалбоподателя неправилни са доводите на първостепенния съд, доколко
2
работата е била предприета уместно. От всички събрани по делото
доказателства се налага извода, че работата по извършването на ремонта на
въпросния участък от канала е била предприета единствено и само в интерес
на ищеца, за да обслужи собствената му електроцентрала, находяща се на
трасето на канала. Спорен е извода на съда, че работата е предприета в
интерес на представлявания,поради това, че за извършената работа е
предвиден специален ред за нейното извършване, който задължително е
обусловен от провеждане на обществена поръчка.Във връзка със стойността
на извършените ремонтни работи се подържа,че от заключениието на вещото
лице не става ясно по какъв оценителски метод е извело заключенията си.В
жалбата подробно са изложени съображения относно неправиилността на
заключението на вещото лиице.Вещото лице С. при изпълнението на
поставената задача не е определил пазарната стойност на канала преди
ремонта.Подържа се,че не е достоверно за целите на оценката, в пазарната
стойност на канала да са включени само изкопите в земни и скални почви и
бетонната и каменната облицовка. Дори ако се приеме, че вещото лице е
работил на базата на „разходния подход" при оценяване на пазарната
стойност, то той отново не е отчел задължителни фактори при този метод на
оценяване като транспортни разходи, монтажни разходи, разходи за
въвеждане в експлоатация, подобрения, реконструкция /ремонт/ и др.; не е
отчел балансовата стойност на канала и разликата й с пазарната, не е включил
никакви други дейности, каквито обаче е включил при определянето на
стойността след ремонта. При оценяването на пазарната стойност на канала
вещото лице С. не е използвал нито един от методите за оценка на пазарната
стойност: разходния, пазарния и доходния подходи, метода на пазарния
аналог.Подържа се,че при определяне на пазарната оценка на стойността е
следвало да се вземат предвид и перспективите и потенциала на актива,
приходите, които се реализират също. Пазарната стойност на един актив се
определя не чрез разходите за изкоп и облицовка , а на всички разходи, като
при такова оценяване следва да отговори на въпроса „Колко ще струва да се
създаде към момента актив, аналогичен на оценявания”.Подържа се,че
извършеното действие ремонт на канал „Р-1“ по съществото си представлява
строителство. Ако от правна страна се приеме, че извършената работа
представлява подобрение, а не са спазени изискванията за подписване на
необходимата документация по време на строителството, то следва да се даде
3
отговор на въпроса: извършеното съставлява ли подобрение и с оглед
конкретните факти дали извършилият подобренията е добросъвестен
подобрител или е недобросъвестен. Подържа се,че извършеното представлява
незаконен строеж, поради липсата на участието на „Възложителя" в процеса
на Строителството. Като такъв, следва изрично да се отчете стойността на
извършеното като незаконен строеж, а с оглед всички установени по делото
факти - извършителят на подобренията е недобросъвестен подобрител и като
такъв има право на стойността на материалите, които е вложил.
Относно обстоятелството дали е уместна предприетата работа се
подържа,че нито по предходното, нито в настоящото производство било
доказано от ищеца, че е имало пряка опасност налагаща ремонта на целия
канал,поради което не е вярно, че предприетите от ищеца фактически и
правни действия имат характер на необходими такива.
Подържа се в жалбата,че от представените по делото доказателства не се
установява „Напоителни системи” ЕАД да е упълномощавало „Лопушна
енерджи” ООД за възлагане и избор от тяхна страна на проектант /авторски
надзор/, строителен надзор и строител.Подържа се,че за извършване на
основен ремонт и реконструкция, съгласно разпоредбите на Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ и чл. 139 от ЗУТ е необходимо и задължително
Възложителят /собственика/ да възложи с договор изготвяне на технически
/работен/ проект от правоспособни лица. както и с писмен договор да назначи
авторски надзор по време на строителството /чл. 162 от ЗУТ/.В жалбата
подробно са описани сключениите договори във връзка с ремонта.Подържа
се,че всички действия по възлагане, включително сключените договори,
изготвяне на строителната документация, съставянето на актове протоколи по
време на строителството, са незаконосъобразни, защото не са съставени с
участието на лицето, посочено като „Възложител“ в тях. По отношение на
присъденото обезщетениие за забава се подържа,че доколкото в случая се
касае за предприемане на работата в собствен на гестора интерес, то
претенцията за лихва е неоснователна, тъй като би следвало да се отговоря
само до размера на обогатяването.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се направените по делото разноски.
4
От страна на ответника по жалбата „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ” ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: град София 1000, район
„Средец“, ул. „Георги Сава Раковски“ № 96, ет. 1 е постъпил отговор,с който
се оспорва подадената въззиивна жалба.Ответника се позовава на влязлото в
сила между страните решение № 1034 от 01.06.2017 година по т.д. №
8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20 състав, посочено по-горе и
се подържа,че съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по
гр. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, същото се ползва със сила на пресъдено
нещо спрямо „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД относно правооораждащите
факти на спорните субективни материални права и съдържанието на
правоотношението, от които те произтичат.С оглед тълкувателното решение
се подържа,че е на лице сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти,а именно,че ищецът-гестор е предприел действия, свързани с
управление на делата на ответника и е извършил е основен ремонт върху
собственото на ответника съоръжение - деривационен напоителен канал «Р-
1», преминаваш през землищата на с. Еловица и с. Меляне,област Монтана;
работата е уместно предприета и добре управлявана; извършена е от ищеца
без възлагане; осъществена е и в собствен интерес на гестора; налице е било
обогатяване на ответника до уважения размер на частичния иск.Според
ответника оплакванията и възраженията на жалбоподателя, имащи за предмет
въпросите относно уместността на предприетата работа и в чий интерес
същата е извършена, както и всички други факти, различни от размера на
обогатяването на ответника, следва да бъдат оставени без обсъждане като
недопустими, тъй като чрез тях се оспорват и се преразглеждат с цел да се
подменят или изменят вече установени и преклудирани със силата на
пресъдено нещо релевантни за делото юридически факти, конто са общото
основание за възникване на спорните вземания, предмет на т.д. № 8219/2015
г. на СГС, TO, VI-20 състав и на настоящото дело. Именно поради
констатираната от съда преклузия тези факти изобщо не са били предмет на
ново изследване и установяване в мотивите на решението. Подържа се,че с
представеното по делото споразумение за прихващане от 12.06.2019 г.,
подписано от страните , всички присъдени на ищеца суми по т. дело №
8219/2015 г. на СГС са погасени доброволно от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“'
ЕАД, ответникът допълнително е признал за установени своите задължения
5
към „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ“ ООД, произтичащи и очертани от правните и
фактически основания по т. дело № 8219/2015 г. на СТС.Подържа се,че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно по съображенията
развити в отговора,поради което се иска съдът да потвърди решението като
присъди и направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
„ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ" ООД, ЕИК ********* против „Напоителни
системи“ ЕАД. ЕИК 831 160078. Подържа се в исковата молба,че с влязло в
сила решение № 1034/01.06.2017 г. по т.д. № 8219/2015 г. на СГС ответникът
е осъден да му заплати на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 100 000 лева,
представляваща част от дължимата стойност на обогатяването, настъпило в
патримониума на ответника в резултат от предприети от ищеца без
натоварване, но и в свой интерес, действия по авариен и основен ремонт на
деривационен напоителен канал Р-1, преминаващ през землището на с.
Меляне и с. Еловица, извършени в периода 2013 г. - 2015 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2015 г. до погасяването на главницата, на осн. чл. 86
ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща част от дължимата лихва за забава
за периода 08.12.2015г. - 13.12.2015 г. и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
8450 лева - разноски по делото.Всички присъдени суми били погасени от
ответника чрез подписано между страните споразумение за прихващане от
12.06.2019 г.Със споразумението страните признали за установени
задълженията на ответника към ищеца, произтичащи и очертани като обем от
правните и фактически основания, предявени по т. дело № 8219/2015 г. на
СГС, и прихванали присъдените с влязлото в сила решение по делото части
от тези задължения с вземане на ответниика към ищеца, произтичащо от
Споразумение за заместване в дълг от 12.06.2019 г. Поддържа, че
влязлото в сила решение на СГС по уважените частични искове за парични
6
вземания се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника относно
правопораждащите факти на спорните субективни материални права и
съдържанието на правоотношението, от които те произтичат, при разглеждане
на предявените в настоящото производсво искове за защита на вземанията за
разликата до пълния размер на паричните вземания, произтичащи от същите
права.Подържа се, че в резултат на предприети от ищеца действия в периода
2013-2015 г. бил извършен цялостен основен ремонт върху собственото на
ответника съоръжение - деривационен напоителен канал „Р-1“, преминаващ
през землищата на с. Еловица и с. Меляне, област Монтана, чрез който се
осъществявало и захранване с вода на собствената на ищеца
водноелектрическата централа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 14773.555.4.Във връзка с извършване на работата ищеца
сключил множество договори с трети лица, бил изготвен инвестиционен
проект, били извършени описаните строително ремонтни работи, осъществен
бил строителен надзор и за използването на съоръжението било издадено
Разрешение за ползване от 13.10.2015 г. Поддържа, че доколкото работата
била извършена от ищеца в полза на ответника, който бил собственик на
ремонтираната вещ и въз основа на тези дейности било налице обогатяване на
ответника.Подържа се,че извършената от ищеца работа била добре
управлявана и че воденето и управлението на чуждата работа било
осъществено чрез добросъвестно, качествено и с грижата на добър стопанин.
Поддържа, че извършването на работата било необходимо с оглед
предназначението на вещта и с оглед състоянието, в което тя се намирала
преди ремонта. Преди започване на ремонтните дейности вследствие
дългогодишната експлоатация на изградения през 1960 г. канал «Р-1» същият
бил силно амортизиран, с много обрушвания по стените, с изцяло пропаднали
участъци, затлачен от растителност и с данни за наводнения в резултат от
скъсвания на каналната стена.Съоръжението не могло да се ползва според
обичайното си предназначение да провежда вода независимо от целта на
ползването й и представлявало опасност за други имоти и лица.Дори каналът
да не се използвал по предназначение в нито една от частите си,
притежанието му задължавало собственика да го поддържа в състояние,
несъздаващо опасност за съседните имоти, и когато ремонтът, който следвало
да бъде извършен от собственика на вещта, се извършел от другиго, то
собственикът се обогатил чрез спестяване на средства за извършването му.
7
Поддържа, че ответникът знаел за извършване на работата и не се
противопоставил. Сочи, че работата била предприета и в интерес на ищеца,
доколкото увеличаването на пропускателната способност на канала се
явявало предпоставка за пълноценната експлоатация на притежаваната от
ищеца електроцентрала.Подържа се,че ответникът отговаря до размера на
обогатяването си - увеличената стойност на имота, получена като разлика
между пазарната му стойност преди и след предприемане на работата. В
исковата молба подробно са индивидуалиизирани направените разходи от
ищеца. Поддържа, че разликата между пазарната стойност на канала преди
ремонта и след извършения основен ремонт е 2 277 757 лева и това бил
пълният размер на увеличението на стойността на процесния канал, с което
ответникът се обогатил. Подържа се, че част от увеличението (в размер на 100
000 лева) било предмет на т.д. № 8219/2015 г. на СГС, VI-20 с-в и било
присъдено на ищеца с влязлото в сила решение.Подържа се, че предмет на
настоящия иск е останалата част от стойността на обогатяването на ответника
над присъдената, която част твърди да е в размер на 2 177 757 лева. Според
ищеца същият има право на обезщетение за забава след покана, а в случая
нотариална покана била получена от ответника на 25.11.2015 г., както и че
ответникът бил в забава, считано от 08.12.2015 г. като за периода от
15.07.2017 г. до 15.07.2020 г. ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на 663 610,95 лева - законната лихва върху неплатената
главница.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което
ответника бъде осъден да заплати сумата от 2 177 757 лева - главница,
представляваща дължимата и неплатена част от стойността на обогатяването
(чийто пълен размер бил 2 277 757 лева), настъпило в патримониума на
ответника в резултат от предприети от ищеца без натоварване, но и в свой
интерес, действия по авариен и основен ремонт на деривационен напоителен
канал Р-1, преминаващ през землището на с. Меляне и с. Еловица, извършени
в периода 2013 г. - 2015 г., както и сумата в размер на 663 610,95 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, дължима за периода от 15.07.2017 г. до 15.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното й
изплащане.
В представения по делото отговор ответникът оспорва предявените
искове по основание и по размер. От страна на ответника се подържа,че
8
работата не била уместно предприета и управлявана от ищеца.На 06.12.2013г.
ответникът и ищеца сключили договор № Д-53-116 за доставка на вода за
енергодобив, в който изрично се договорили, че водоползвателят поема
задължение изцяло и за своя сметка да извършва почистване и поддържане на
съоръжението в състояние годно за експлоатация по предназначение, както и
извършването на всички текущи и аварийни ремонти (чл. 13, т. 7 от договора)
и при установяване на необходимост от основен ремонт на съоръженията,
водоползвателят следвало незабавно да сигнализира ответника (чл. 13, т. 10
от договора).Основният ремонт на канала представлявал трета категория
строеж съгласно чл. 137 ЗУТ, за което било задължително спазване
разпоредбите на този закон при осъществяване на инвестиционният процес
при започване, изграждане, завършване и предаване на обекта, за което се
съставяли необходимите актове и протоколи по време на строителство
съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. към ЗУТ.Ответникът не е
упълномощавал ищеца за възлагане и избор от негова страна на проектант ,
строителен надзор и строител. Твърди, че като възложител не е сключвал
договори за проектиране /авторски надзор/, строителен надзор и строителство
за извършване ремонта на канала. Посочва, че договорът за ремонт от
21.10.2013 г. на процесния обект, в който ищецът възлагал изготвяне на
проект предхождал датата на действащия договор № Д-53-116/06.12.2013 г.
(между ищеца и ответника), че проектът бил разработен без Техническо
задание изготвено и съгласувано от ответника, както и че техническото
задание за проектиране било подписано от други фирми.Поддържа, че
процедурата по възлагане на проектиране не била реализирана по реда на
ЗОП във вр. с чл. 139 ЗУТ, тъй като проекта не се възлагал от ответника като
собственик и липсвал документ, с който ответникът да е възложил
изпълнението на проект на тези дружества.Поддържа, че в сключените
договори за ОСИП и строителен надзор от 04.03.2014 г. ответника не бил
посочен като възложител, а възлагането на ОСИП и строителен надзор
станало между ищеца и ЕТ „С.-С. И.”, както и че това било в противоречие с
чл. 161 и чл. 166 от ЗУТ, но въпреки това било издадено разрешение за
строеж № 03/16.04.2014 г. на община Г. Дамяново, в което като възложител
бил записан „Напоителни системи ” ЕАД - клон „Мизия”, а ищцовото
дружество не било вписано в това разрешение за строеж като Възложител.В
отговора са изразени съображения за незаконосъобразности в сключеният
9
договор за авторски надзор от 05.02.2014г. за процесния обект и сключеният
договор за строителство от 07.04.2014г.Подържа се в отговора,че
извършените работи подобрили функционалното състояние на процесния
канал, но това било в интерес на собственика на ВЕЦ „Лопушна”, тъй като по
канал Р-1 не се подавала вода за напояване и поради тази причина ответника
не предвиждал и осигурявал финансови средства за основен ремонт и
реконструкция. Поддържа, че извършената работа по време на
строителството не била контролирана в изискуемия си обем и не бил
осъществяван контрол от ответника.От страна на ответника се подържа,че
същия като възложител разписвал протокол обр. 2а, констативен акт обр. 15
и протокол обр. 16, докато във всички протоколи за извършени работи
подлежащи на разплащане и договорите за авторски надзор, строителен
надзор и строителство за възложител се разписвало ищцовото дружество,
което противоречало на разпоредбите на ЗУТ.
С отговора се моли съда да отхвърли предявените искови претенции като
присъди направените разноски.
За да постанови обжалваното решение съдът приел за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила съдебно решение № 1034 от 01.06.2017 година по т.д. №
8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20 състав, били уважени
предявени от настоящия ищец срещу ответника частични искове, по които
ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 61, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите сумата от 100 000 лева, представляваща
част от дължимата стойност на обогатяването, настъпило в патримониума на
ответника в резултат от предприети от ищеца без натоварване, но и в свой
интерес, действия по авариен и основен ремонт на собствения на ответника
деривационен напоителен канал Р-1, преминаващ през землището на е.
Меляне и с. Еловица, извършени в периода 2013 г. - 2015 г„ ведно със
законната лихва от 14.12.2015 г. до погасяването на главницата, на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща част от дължимата лихва за
забава за периода 08.12.2015 г. - 13.12.2015 г.Уважения частичен иск за
сумата 100 000лв. представляваща част от дължимата стойност на
обогатяването в размер на 2 728 594,80лв.,а уважения частичен иск за сумата
10
от 1000 лева, представляваща част от дължимата лихва за забава за периода
08.12.2015 г. - 13.12.2015 г. в размера на 303 705,11лв.Предмет на
производството по делото са предявените на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД претенции
за парични вземания, произтичащи от същото правоотношение между същите
страни, за разликата до пълния размер на вземанията над частичния размер,
до който същите са установени и присъдени с посоченото решение на
СГС.Съдът в обжалваното решение приложил Тълкувателно решение №
3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС като е приел,че
влязлото в сила решение № 1034 от 01.06.2017 година по т.д. № 8219/2015 г.
на Софийски градски съд, TO, VI-20 състав по уважените частични искове за
спорните парични вземания се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо
ответника относно правопораждащите факти на спорните субективни
материални права и съдържанието на правоотношението, от които те
произтичат.Съобразно правилото на чл. 60 ЗЗД, който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен
е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако работата
е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от
деня на изразходването им.Ако работата е била предприета и в собствен
интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването
му(чл.60, ал.1 и 2 ЗЗД).Предвид влязлото в сила решение съдът е приел,че е
налице сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти: ищецът-
гестор е предприел действия, свързани с управление на делата на ответника –
извършил е основен ремонт върху собственото на ответника съоръжение -
деривационен напоителен канал «Р-1», преминаващ през землищата на с.
Еловица и с. Меляне, област Монтана; работата е уместно предприета и добре
управлявана; извършена е от ищеца без възлагане; осъществена е и в
собствен интерес на гестора; налице е било обогатяване на доминуса до
уважения размер на частичния иск. Предмет на делото е отговорността на
заинтересования в размера на обогатяването му, над установения с решението
размер, до пълния предявен такъв.Съгласно чл.61,ал.2 от ЗЗД размерът на
обогяването се изразява в увеличената стойност на съоражението, получена
като разлика между пазарната му стойност преди и след предприемане на
11
работата.По делото е назначена съдебно-техническа експертиза от
заключението,на която е установено следното:Канала „Р-1” е построен през
1960 г. като за изграждането му няма запазени данни за геодезическо
заснемане, нито за геоложки доклад в зоната на канала или информация за
количествена сметка или количествено-стойностна сметка. Вещото лице е
посочило,че при изпълнение на задачата не е имал достъп до информация за
нивото на подпочвени води, видовете подпочвени слоеве, както и техните
физико-механични и якостно-деформационни показатели в зоната на
процесния канал при извършения ремонт 2014-15г., за да се установи какви са
били почвените условия при първоначалното прокопаване на процесния канал
и с извършване на съпоставка с цени от по-ново време да се даде някаква
приблизителна цена за процесното съоръжение. Не била налице и
необходимата допълнителна информация - стойност на изготвения проект,
одобряване на инвестиционния проект, съпътсващи разходи по геолого-
проучвателна и геодезическа работа, строителен надзор, държавни такси,
непредвидени разходи и др.Вещото лице не е открил статистически данни за
ценообразуването през 60-те години на миналия век в областта на
строителното производство и по- специално - единични цени на труд,
материали, механизация, допълнителни разходи за необходимите СМР
свързани с процесния канал.През годините експлоатация канала се
амортизирал, но само от снимковия материал не е възможно да се
остойности, т.е. определи точно неговата цена.С оглед посочените
затруднения във връзка с отдалечеността във връмето и липсата на
информация вещото лице е направило извод, че не е възможно да се оцени и
овехтяването на съоръжението (от снимковия материал е видно, че канала не
е поддържан), или определи точно неговата цена преди ремонта. Поради тези
обстоятелства вещото лице е приело, че тъй като основният ремонт на
процесното съоръжение е предприет за повишаване пропускателната
способност на канала, т.е. той да транспортира по-голямо количество вода за
единица време, оценката преди ремонта следва да се определи на 34% от
общата стойност без ДДС (2553571,00 лв.) на извършените СМР за основния
ремонт на канал Р—1, или стойността на канала преди ремонта е 893 749,85
лв.В допълнителнителното заключение , във връзка с използваните
документи - извършените количества СМР и КСС, вещото лице е определило
цената на 415 813,10 лв., която съдът възприел,поради следното:Предмет на
12
оценка е земно съоръжение, която няма пазарни аналози, изградено през 1960
г., при липса на всякакви данни за извършените СМР и техните
стойност.Преди ремонта съоръжението е съставявало земен изкоп с
определени размери, напречни профили и облицовка. При липса на други
данни, съдът е приел,че оценката е равна на стойността на извършените
изкопни и облицовачни работи до постигане на напречните профили по
дължината на трасето, в състоянието преди започване на ремонта. За тази цел
вещото лице използвало геодезическото заснемане/тахиметрична снимка/
съставена преди извършването на ремонта, от където е определило общото
количество на изкопаната маса. При използване на съществуващия профил е
изчислило материал подлежащ на отнемане, за достигане на констатираната
при заснемането форма и отчитане наземното качество – земни и скални
почви, като и облицовъчните дейности. Този метод е най-близък до
разходния, при отчитане на комплексната спецификата на съоръжението и
липсата на всякаква друга релевантна информация.Съдът е приел за
неоснователно възражението на ответника, че в стойността на канала не
били включени транспортни разходи, монтажни разходи, разходи за
въвеждане в експлоатация, подобрения, реконструкция /ремонт/, не е
отчетена балансовата стойност на канала и разликата и с пазарната.Съдът е
приел,че транспортните разходи за извозване на изкопаната инертна маса не
са технологически несъмнени при прокопаването на канала. Тази маса
задължително следва да се изкопае, налагащо включването на разходи с такъв
характер, но би могло да е складирана около изкопа и следователно е
предмет на доказване. Това следва да се отнесе и към разходи за въвеждане в
експлоатация, подобрения, балансова стойност, които са факти подлежащи
на установяван.Съдът е приел,че пазарната стойност на съоръжението преди
ремонта е в размер на установената от екперта сума - 415813,10 лв, като не е
кредитирал първоначалната експертиза в оценителна й част. Вещото лице е
определило пазарната стойност на обекта след ремонта на 2 611 571 лв., въз
основа на извършените СМР.Съдът е приел,че по принцип пазарната стойност
на една вещ след нейния ремонт не е равна на стойността на извършения
ремонт, а на стойността, на който тя може пазарно да се реализира в този й
вид. Обаче при липса пазарни аналози и отчитане на спецификата на
съоръжението, за такава следва да се приеме стойностното изражение на
пазарните разходи за постигане на резултата.Съгласно експертизата те са в
13
размер на 2 611 571.00 лв., съставялаваща стойностите на реалните пазарни
цени на отразените от експерта пера – труд, техника и материали. Съгласно
обясненията на вещото лице, разликата от стойността в първата експертиза се
състои в това, че вещото първоначално лице не е отчело характера на почвите
– техния скален състав, довели до необходимост от завишаване. С оглед на
това според съда възраженията на ответника за произволност на цените и
изчисления направени въз основа на най-ниските цени е
неоснователно.Предвид наличната сила на присъдено нещо от предходното
решение съдът не е обсъждал възраженията на ответника основани на
елементие от фактическия състав.С оглед на заключението на вещото лице
съдът е приел,че при установената стойност съоръжението след ремонта -
2 611 571.00 лв. и стойността му преди това 415 813,10 лв., размерът на
увеличението е 2 195 757,90 лв. От тях с предходното решение на СГС по
предявения частичен иск са присъдени 100 000 лв., поради което съдът е
приел,че за остатъкът 2 095 757,90 лв. искът е основателен до тази сума,
като за остатъка до пълния предявен размер на иска от 2 177 757 лв. е
отхвърлил същия.
По отношение на претенцията за забава съдът е приел,че предвид
характера на вземането, за изпадане в забава е необходима покана-същата е
получена на 25.11.2015 г., като на длъжника е даден 10 дн. срок за
изпълнение,който е изтекъл на 05.12..2015 г. (събота неприсъствен ден) и
следоватено е налице забава от 08.12.2015 г. Размерът на лихвата, съгласно
заключението на съдебно счетоводната експертиза за исковия период
15.07.2017 г. – 15.07.2020 г. е в размер на 638 624 лв., до който размер съдът е
уважил предявения иск.В останалата си част до пълния размер от
663 610,95лв. искът е отхвърлен.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е
обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Подържа
се в жалбата,че за да бъде уважен иск, предявен за водене на чужда работа без
пълномощие - с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД трябва да са налице
законовите предпоставки за това: (1) Кой е стопанинът на вещта; (2)
извършена ли е работата и ако е извършена - с какво качество; (3) уместно ли
14
е било предприето извършването й (4) какво е отношението на стопанинът на
вещта към извършената работа - налице ли е противопоставяне или напротив
- работата е потвърдена от стопанина на вещта; (5) какъв е размерът на
дължимото от стопанина плащане - до размера на извършеното или до размер
на увеличената стойност на вещта.Според жалбоподателя неправилни са
доводите на първостепенния съд, доколко работата е била предприета
уместно. От всички събрани по делото доказателства се налага извода, че
работата по извършването на ремонта на въпросния участък от канала е била
предприета единствено и само в интерес на ищеца, за да обслужи собствената
му електроцентрала, находяща се на трасето на канала. Спорен е извода на
съда, че работата е предприета в интерес на представлявания,поради това, че
за извършената работа е предвиден специален ред за нейното извършване,
който задължително е обусловен от провеждане на обществена поръчка.
Съдът счита с оглед влязлото в сила съдебно решение № 1034 от
01.06.2017 година по т.д. № 8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20
състав,че възраженията на жалбоподателя посочени по-горе са преклудирани
и не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Съгласно мотивите по т.2 от тълкувателното
решение когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част
от размера на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата
молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява
основанието на иска, включително при предявяването му като частичен.
Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем,
въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е
единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането,
така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се
поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.
При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните
15
доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално
осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за
възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на
съответното материално правоотношение.При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След
като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация.След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на
16
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Предвид на посочените по-горе мотиви на т.2 от тълкувателното
решение съдът счита,че законосъобразно СГС в обжалваното решение не е
разгледал направените възражения от страна на ответника по иска-настоящ
жалбоподател във връзка с липсата на основанията на чл.61, ал.2 от ЗЗД за
уважаването на иска.Тези възражения са преклудирани от силата на
присъдено нещо на влязлото в сила между страните решение № 1034 от
01.06.2017 година по т.д. № 8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20
състав.Поради наличието на влязлото в сила решение настоящия състав на
съда също не следва да обсъжда развитите в жалбата доводи за
незаконосъобразност по отношение на основателността на иска.
С оглед на горното предмет на разглеждане в настоящето производство
следва да бъде само законосъобразността на постановеното решение в частта
му относно размера на уважената искова претенция.
Съгласно чл.61,ал.1 от ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им, а съгласно ал.2 ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Размерът на
обогяването по чл. 61, ал. 2 ЗЗД се изразява в увеличената стойност на
съоражението, получена като разлика между пазарната му стойност преди и
след предприемане на работата.От цитираната разпоредба може да се направи
извод,че от значение за решаване на делото е установяването на двете
стойности преди и след извършването на ремонта.
Съдът счита,че при определяне на размера на уважената част от иска
СГС правилно се е базирал на заключенията на вещите лица.За решаването
на настоящия спор следва да се съпоставят стойностите на каналното
съоръжение преди и след извършването на ремонта.В случая усложнението и
за съда и за страните е породено от самото естество на оценяваната вещ-
канално съоръжение,за стойността,на което не може да бъде използван
метода на пазарните аналози.Допълнително усложнение се поражда и от
отдалечеността във времето на изграждането на канала,както и от липсата на
17
информация за стойността му назад във времето.В представеното на
09.02.21г. заключение по делото вещото лице А. С. е посочило,че канала е
построен през 1960г.Вещото лице направило искане до страните по делото да
му предоставят информация за количествено-стойностна сметка или
количествена сметка във връзка с изграждането на канала,което не било
сторено.Вещото лице е посочило в заключението си,че не е успяло да открие
и статистически данни за ценообразуването през 60-те години на миналия век
на необходимите строително-монтажни работи свързани с процесния
канал.През годините каналът се амортизирал,но вещото лице установява,че
само от приложения снимков материал не може да се определи това
овехтяване,респективно неговата цена.Поради тези причини вещото лице
изрично е посочило,че не може да се определи пазарната стойност на канала
преди извършването на ремонта като се използват данни от преди това.В
заключението си вещото лице е определило стойността на канала преди
ремонта като е използвало метода на съпоставка на състоянието на
съоръжението преди и след ремонта на база предоставените му от страните
технически книжа и е остойностило строително-монтажните работи и
вложени материали за привеждане на съоръжението във вида му след
ремонта. Преди извършването на ремонта от страна на ответника по жалбата
каналът е сьставявал земен изкоп с определени размери, напречни профили и
облицовка. С оглед липсата на други данни за стойността на съоръжението от
преди ремонта правилно е прието, че оценката му е равна на стойността на
извършените изкопни и облицовани работи до постигане на параметрите на
съоръжението по цялата му дължината, в състоянието преди започване на
ремонта. За да определи обема на извършените при ремонта изкопни работи
вещото лице е използвало геодезическото заснемане извършено преди
извършването на ремонта, от където е определило общото количество на
изкопана маса,която следва да бъде отнета за да се постигне вида и обема на
съоръжението след ремонта.В заключението си вещото лице е съобразило
вида на почвите,които са отнети и извършените облицовъчни дейности по
протежението на канала за достигането до състоянието му към момента на
изготвяне на заключението.
Съдът счита,че използвания от вещото лице метод на извършване на
оценката е най-реалистичен и справедлив,поради това,че се доближава до
оценяването на дейностите,които биха били извършени в случай,че каналът
18
се изграждаше първоначално. Вещото лице е определило пазарната стойност
на обекта след ремонта на 2 611 571 лв., въз основа на извършените СМР и
вложените материали,а стойността на същия преди ремонта в размер на
415 813,10лв.За да определи стойността на канала преди извършването на
ремонта вещото лице,на база представените по делото документи, е
остойностило извършените изкопни и облицовъчни дейности за
първоначалното му изграждане.Съдът счита,че е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че при извършването на оценката на канала
не са били включени транспортни разходи, монтажни разходи, разходи за
въвеждане в експлоатация, подобрения и реконструкция на канала.Следва да
се има предвид,че за тези разходи по делото няма ангажирани каквито и да
било доказателства,поради което не са налице основания да бъдат включени
в стойността на съоръжението от преди ремонта.
Подържа се в жалбата,че при оценяването на пазарната стойност на
канала вещото лице С. не е използвал нито един от методите за оценка на
пазарната стойност: разходния, пазарния и доходния подходи, метода на
пазарния аналог.Подържа се,че при определяне на пазарната оценка на
стойността е следвало да се вземат предвид и перспективите и потенциала на
актива, приходите, които се реализират от канала.Съдът счита,че това
становище на жалбоподателя е неоснователно.Както беше посочено по-горе ,с
оглед липсата на каквато и да било информация и доказателства по делото
във връзка със стойности на канала от преди ремонта,то липсва основание за
прилагане на друг метод на оценка на канала.
В жалбата се подържа,че при извършването на ремонта са допуснати
нарушения от страна на ответника по жалбата във връзка с нормативните
изисквания при извършване на подобен род строителни дейности.Съдът
счита,че дори и да са на лице част от претендираните от страна на
жалбоподателя нарушения,същите не могат да наложат извод за липсата на
обогатяване,което следва да бъде обезщетено. Извод за това съдът прави от
обстоятелството,че видно от доказателствата по делото, жалбоподателят не
само е знаел за извършвания ремонт,но е и съдействал за същия.
Това съдействие се изразява в:
-разрешение за строеж №03/16.04.14г. от Община Георги Дамяново за
извършване на основен ремонт и санитарна сеч на канала издадено на
19
„Напоителни системи“ЕАД-клон Мизия /стр.23/
-протокол за откриване на строителна площадка от 09.06.14г. с възложител
„Напоителни системи“ЕАД-клон Мизия /стр.25
-разрешение за ползване на строежа от 13.10.15г. издадено на възложителя
„Напоителни системи“ЕАД-клон Мизия /стр.45/
-протокол за установяване на годност за ползване на строеж,без дата
/стр.214 и сл./ издаден на възложителя „Напоителни системи“ЕАД-клон
Мизия
-констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
22.04.15г. /стр.293 и сл./ съставен с участието на възложителя „Напоителни
системи“ЕАД
Без наличието на посочените документи,които са издадени по искане или
с участието на жалбоподателя , ремонта на съоръжението не е могло да бъде
извършен.С оглед на това съдът счита,че претендираните от жалбоподателя
нарушения на нормативните изисквания при извършване на строителните и
надзорните дейности са несъотносими с оглед предмета на настоящия спор.
С оглед на горното законосъобразно СГС при постановяване на
решението е присъдил разликата в стойността на съоръжението от преди и
след ремонта като е приспаднал сумата от 100 000лв. присъдена с решението
по предходното дело.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава
Установи се по делото, от представената натариална покана връчена на
дружеството жалбоподател на 25.11.15г. че същото е поканено от ответника
да му заплати увеличената стойност на веща в десетдневен срок от
получаване на поканата .Установи се ,че претендираната сума не е заплатена
в срок,поради което с изтичането на срока на 05.12.15г. дружеството-
жалбоподател е изпаднало в забава и на основание чл.86,ал.1 от ГПК дължи
обезщетение за забава за процесния период от 15.07.17г. до 15.07.20г. в
размера изчислен от вещото лице, който е и присъден от съда.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
20
потвърдено.
На основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.По делото е представен договор за правна помощ
/стр.48/,два броя фактури и банкови извлечения за договорено и преведено
възнаграждение в общ размер на 58 773,60лв.От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено искане по чл.78,ал.5 от ГПК за
намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение.С оглед размера на
уважения иск съдът счита,че искането е основателно и следва да бъде
уважено като размера на адвокатското възнаграждение,който следва да бъде
присъден е 46 789лв.В останалата си част до пълния размер от 58 773,60лв.
искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261333 от 23.09.2021 г. по търговско дело №
1299/2020 г. по описа на Софийски градски съд , TO. V1-12 с-в.
Осъжда „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1186, бул. „Цар Борис III“№ 136 да заплати
на „ЛОПУШНА ЕНЕРДЖИ” ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: град София 1000, район „Средец“, ул. „Георги Сава Раковски“ №
96, ет. 1 направените по делото разноски за адвокатското възнаграждение в
размер на 46 789лв. като отхвърля направеното искане в останалата му част
до 58 773,60лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22