№ 3258
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110213871 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-4332-017871 от 12.10.2020г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП на Ю. С. А. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150
(сто и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Ю. С. А. чрез адвокат М..
В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се за нарушено право на защита на жалбоподателя. Твърди се, че е реализирано
само едно нарушение, за което А. следвало да бъде санкциониран по чл.179, ал.2 от ЗДвП,
тъй като процесното поведение на водача на МПС-то е водело до настъпване на ПТП
поради неспазване на правилата на чл.20 от ЗДвП. Иска се СРС да отмени Наказателното
постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения.
В молба с вх. № 16198 от 20.01.2023г. адв. М. посочва, че поддържа жалбата.
Преповтарят се изцяло доводите от жалбата и се допълва, че по отношение на пункт 2 от
Наказателното постановление административно – наказващият орган е посочил твърде
1
общо и неконкретизирано, че нарушението се изразява в това, че водачът на МПС напуска
мястото на ПТП, без да уведоми компетентните служби на МВР. Твърди се, че е следвало да
бъдат посочени настъпилите вредни последици от ПТП-то, както и неизпълнените
задължения на водача съобразно причинените последици. От АУАН и НП не ставало ясно
дали е имало причинени имуществени щети или други, нито били посочени отделните
хипотези, визирани в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и коя от тях е имал предвид административно
– наказващият орган. Поради това се претендира за нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Иска се цялостна отмяна на Наказателното постановление, както и
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.
Пред СРС жалбоподателят А. и адв. М. не се явяват лично и не вземат становище пред
съда по съществото на спора.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР също не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да взема становище по казуса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 19.09.2020г. около 08:50 ч. свидетелката В.М. си разхождала кучето по ул.
„Кюстендил“ в гр. София. Около 09:00 часа на същата дата Ю. С. А. управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по ул. „Кюстендил“, с посока на движение
изход. В същото време на ул. „Кюстендил“ срещу № 28 бил паркиран лек автомобил „***“ с
рег. № ****. Свидетелката М. видяла как лек автомобил „****“ с рег. № **** удря лек
автомобил „***“ с рег. № **** в задната му част. От удара лек автомобил „***“ бил
изхвърлен на средата на ул. „Кюстендил“, а на лек автомобил „****“ паднала предната
табела с регистрационния номер. Водачът на МПС-то с рег. № **** напуснал мястото
веднага, но св. М. снимала регистрационния номер на лек автомобил „****“ и подала сигнал
в полицията. След това и преди органите на реда на посетят местопроизшествието водачът
на МПС-то с рег. № **** се върнал и си взел регистрационната табела от пътя.
Мястото на инцидента било посетено от свидетелите У. и В. – служители на ОПП –
СДВР. Те снели сведения от св. М. и установили, че щетите по лек автомобил „***“ с рег. №
**** са в областта на задната броня, стопове, лайсна и пр. Свидетелят Румен У. съставил
Протокол за ПТП № 1751199 от 19.09.2020г., а св. В.В. – Докладна записка. Тези документи
били предадени на св. Ц. Ц. – младши автоконтрольор от ОПП – СДВР. Пред него в
декларация по чл.188 от ЗДвП Ю. А. признал, че на 19.09.2020г. около 09:00 часа именно
той е управлявал лек автомобил с рег. № ****, поради което свидетелят Ц. Ц. (в
присъствието на Е.П. и С.Д. – свидетели на съставянето на Акта) съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 770907 от 25.09.2020г.
срещу Ю. С. А. за това, че на 19.09.2020г. около 09:00 часа в гр. София, по ул. „Кюстендил“,
с посока на движение изход, А. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** /собственост
на „***“ ЕООД/ и срещу № 28 поради недостатъчен контрол върху МПС-то реализира ПТП
с паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ****, след което напуска местопроизшествието
като не уведомява компетентните органи на МВР. В Акта е посочено, че А. е нарушил чл.20,
2
ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Актът е връчен на Ю. С. А. срещу подпис на
дата 25.09.2020г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него,
срещу Ю. С. А. е издадено процесното Наказателно постановление № 20-4332-017871 от
12.10.2020г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал
А. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на
150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
Това Наказателно постановление е връчено на А. на 08.10.2022г. и е обжалвано с
жалба, подадена чрез адв. М. в ОДМВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“ на 12.10.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите У., М., В. и Ц.; АУАН с
бланков № 770907/25.09.2020г.; Протокол за ПТП № 1751199; справка картон на водача;
Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г.; Заповеди на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., както
и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.
Показанията на свидетелите У. и М. следва да се кредитират от съда, тъй като са
относими, информативни и намират опора не само помежду си, но и в Протокола за ПТП, и
в АУАН. Освен това разказът на тези свидетели се характеризира като последователен,
непротиворечив, непредубеден и достоверен.
Показанията на свидетеля В. са неинформативни относно конкретното деяние, тъй
като този свидетел няма съхранен спомен за него. Поради това съдът не постави в основата
на фактическите и правните си изводи показанията на този свидетел.
По отношение на думите на свидетеля Ц. съдът счита, че те са информативни
единствено относно заеманата от свидетеля длъжност към месец септември 2020г. и
доколкото намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства (Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г.) – съдът им се доверява в тази част.
Същевременно показанията на св. Ц. относно процесните нарушения се явяват
неинформативни първо защото свидетелят не е посещавал мястото и второ защото твърди,
че няма спомен за конкретния случай. Поради това относно реализирането на ПТП и
напускането на водача съдът не гради фактическите и правните си изводи на показанията на
св. Ц.. Доколкото св. Ц. твърди, че е съставил АУАН по Докладна записка и Протокол,
изготвени от негови колеги, както и след попълнена декларация от водача, и в тази част
показанията на този свидетел намират опора в останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът им се доверява.
Приложеният на лист 7 от делото Протокол за ПТП № 1751199 е обективно и
достоверно писмено доказателство, което намира опора и в кредитираните по-горе
свидетелски показания на У. и М.. Поради това СРС дава изцяло вяра на това доказателство.
Констатациите от АУАН намират потвърждение в Протокола за ПТП и показанията на
3
свидетелите У. и М.. Поради това следва да се кредитира и Актът.
Настоящият съдебен състав дава вяра на справката картон на водача, тъй като е писмен
документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за
удостоверените в него обстоятелства. От справката картон на водача се установяват
предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.
Съдът кредитира и наличните по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи
и на Директора на СДВР, както и Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., тъй като
това са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС приема, че Гергана Борисова е
заемал длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност“ на 03
сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР, а св. Ц. Ц. е заемал длъжността
„младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и точка 2.10.
от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че
Гергана В.а Борисова като Началник група „Административно – наказателна дейност“ в
ОПП – СДВР е била оправомощена да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното
НП. От Заповед № 513з-242 от 12.01.2016г. и точка 1.2. от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Ц. Ц. е имал правото да
съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Всичко това означава, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление са съставени и издадени от оправомощени лица.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото писмени сведения от В.М. (на лист 18 от делото) и декларациите от
Ю. А. (на лист 8 и лист 19 от делото), тъй като по своето естество те съдържат свидетелски
показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и
като такива те не представляват гласно доказателство. Същевременно тези документи не са
и писмено доказателство, тъй като съдържат свидетелско показания. Поради това СРС ги
остави извън доказателствената съвкупност.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и приложената на лист 9 от делото
Докладна записка, тъй като тя също съдържа свидетелски показания, които са дадени не
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, поради което и този документ не е нито
гласно, нито писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и
други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи
на анализ Докладната записка, приложена на лист 9 от делото.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и писмото, приложено на лист 6 от
делото, тъй като то е съпроводително писмо и не изяснява конкретни обстоятелства от
обективната действителност.
4
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от направения по-горе анализ на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи, както и Акта за встъпване в длъжност следва, че конкретните АУАН и НП са
издадени от оправомощени лица.
В случая се твърди, че и двете нарушения са извършени на 19.09.2020г. Доколкото
АУАН е съставен на 25.09.2020г., съдът приема, че са спазени и 3-месечният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, и 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датите на съставяне на
Акта /25.09.2020г./ и датата на издаване на Наказателното постановление /12.10.2020г./ е
изтекъл срок по-малък от 1 месец. Поради това съдът приема, че в случая са спазени и
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от двама свидетели. Доколкото е
посочено в Акта, че Е.П. и С.Д. са свидетели „при съставяне на акта“, настоящият съдебен
състав счита, че Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на Акта той е бил съставен пред нарушителя и му е връчен
екземпляр от него срещу подпис на 25.09.2020г. Поради това СРС приема, че са спазени и
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Доколкото в НП
фигурира подпис и дата на връчване на Наказателното постановление, съдът приема, че е
спазен и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки изложеното до тук СРС – 10 състав счита, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено на формално основание – поради допуснати в хода
на административно – наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН Актът и
Наказателното постановление следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено. Съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН – Актът и Наказателното постановление следва да отразяват и законните
разпоредби, които са нарушени. Същевременно следва да е налице съответствие в Акта, в
НП и помежду им по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението, тъй
като само така би се обезпечило правото на жалбоподателя да може да разбере за какви
нарушения е наказан и да може да организира ефективно защитата си.
В настоящия случай посочените по-горе изисквания не са изпълнени :
I. В Акта и в Наказателното постановление е посочено с думи, че А. е извършил
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като е реализирал ПТП с паркиран автомобил
„поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС“.
5
1. Понятието „недостатъчен контрол“ е прекалено общо. За да е описано нарушението
по разбираем за страните начин, срещу който те да могат да организират защитата си, следва
в Акта и в Наказателното постановление да е посочено какво конкретно водачът на лек
автомобил „****“ е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар с лек
автомобил „***“. Такива факти в АУАН и в НП няма. Вместо да е описано нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП е цитирана терминология от закона, но това не означава, че деянието е
фактически конкретизирано. Допуснато е нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Актът и Наказателното постановление са останали с непопълнена фактология.
2. Дори и да се приеме, че касателно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да се разбере
административното обвинение, при разглеждането на спора по същество отново би се
стигнало до отмяна на тази част от НП поради недоказаност на това административно
обвинение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява единствено
реализираният удар между превозните средства, описани в АУАН и НП. По делото няма
нито едно писмено или гласно доказателство, което да установява причината за този удар –
дали ПТП е настъпило в следствие на несъобразена скорост със състоянието на пътя, в
следствие на повреда на част от автомобила, в следствие на заспиване на водача зад волана
и пр. Причините може да се най-различни. Част от тях /като хипотетични възможности/ са
предположени и от св. М. в съдебно заседание на 24.01.2023г. За да е налице нарушение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП следва да се докаже, че водачът на лек автомобил „****“ не е
контролирал непрекъснато автомобила си. По делото, обаче, няма никакви доказателства за
поведението на водача на това МПС в момента на и непосредствено преди удара. Поради
това административно – наказателното обвинение се явява недоказано от обективна страна.
В случай, че причина за настъпилото ПТП е мокра пътна настилка или липса на видимост
или маркировка на пътното платно, то деянието следва да се квалифицира по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, но срещу подобни факти и обвинение А. не се е защитавал, поради което няма как за
първи път с настоящия съдебен акт да ги научи, респ. за тях да бъде признат за виновен.
Отделен е въпросът, че не е изяснено при какви обстоятелства е настъпило ПТП-то. Само
защото тези обстоятелства не са били изяснени от административно – наказващия орган не
може да се приеме, че щом не е ясно какво е станало, значи е нарушен общият текст на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Гореизложеното означава, че пункт 1 от НП (частта, с която на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на Ю. А. е наложена „глоба“ в размер на 20 лева)
следва да се отмени – и поради допуснати съществени процесуални нарушения, и поради
недоказаност на обвинението от обективна страна.
II. С обжалваното Наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – за
това, че е напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР.
1. Нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказания за водач, който наруши
задълженията си като участник в ПТП. Видно е, че санкционната норма е бланкетна, поради
6
което в НП следва да е посочена и разпоредбата, съдържаща съответното задължение за
участника в ПТП, което не е било изпълнено. В тази връзка в обжалваното НП /подобно на
АУАН, послужил като основание за издаване на процесното НП/ е посочена като нарушена
нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Според тази норма водач на МПС, което е
участник в ПТП, е длъжен, когато от произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП-то, да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, както и да изпълни дадените указания. В случая в Акта и в Наказателното
постановление не е посочено дали е имало имуществени щети от ПТП-то, както и дали е
имало съгласие между участниците в ПТП-то относно обстоятелства, свързани с
произшествието. Това е важно, тъй като само при тези условия е от значение вписаното в
АУАН и НП напускане на местопроизшествието без уведомяване на органите на реда. В
случай, че няма щети от ПТП и липсват разногласия между участниците в него относно
настъпилото произшествие, напускането на местопроизшествието без да бъдат уведомени
органите на МВР не е съставомерно по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Поради това в Акта
и в Наказателното постановление е следвало да намерят място факти, които са от значение
за фактическия състав на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Като не е сторено
това (доколкото в Акта и в НП не е посочено дали от ПТП-то има настъпили щети, респ. по
кой автомобил, както и дали има разногласия между участниците в ПТП относно
обстоятелства около произшествието) СРС приема, че липсва описание на условно
обособеното второ нарушение. Това означава, че не са изпълнени изискванията на чл.42, т.4
от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това е така, тъй като от въведените в Акта и в
Наказателното постановление данни /касателно условно обособеното второ нарушение/ не
става ясно имало ли е настъпили в следствие на ПТП имуществени вреди /какви, по кое
МПС/, както и имало ли е несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата,
свързани с него. Такива данни в Акта и Наказателното постановление липсват. Това
неминуемо води до ограничаване правото на защита на наказаното лице да организира
ефективно защитата си срещу неконкретизирано административно обвинение.
2. Визираните по-горе съществени процесуални нарушения водят до отмяна на
Наказателното постановление на формално основание - без да е необходимо обсъждането на
спора по същество. За пълнота на изложението, обаче, СРС – 10 състав прие, че следва да
посочи, че ако нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП беше описано пълно и точно
в АУАН и в НП, събраните по делото доказателства биха били достатъчни за прилагането
на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП спрямо жалбоподателя, тъй като от Протокола за ПТП и
показанията на свидетелите У. и М. се установяват щетите по МПС-та, както и липсата на
съгласие между участниците в ПТП относно него, но доколкото в случая обсъжданата тук
точка 2 от атакуваното Наказателно постановление страда от съществени процесуални
нарушения при описанието на деянието, съдът не може да се абстрахира от така
констатираните непълноти на Акта и НП и да потвърди точка 2 от НП, тъй като би въвел
данни, срещу които А. до момента не се е защитавал, тъй като не са му били надлежно
7
предявени с АУАН и НП, а именно за настъпилите от удара имуществени вреди по лек
автомобил „***“ и лек автомобил „****, както и за това, че е било налице несъгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него (доколкото водачът или
собственикът на паркирания автомобил не е присъствал на местопроизшествието в момента
на удара).
Гореизложените съображения показват, че само заради допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до невъзможност да се разбере административното
обвинение и пункт 2 от обжалваното Наказателно постановление (в частта, с която на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП на Ю.
С. А. е наложена „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 5
месеца) следва да се отмени.
Водим от изложеното до тук съдът прие, че следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай с
молба с вх. № 16198/20.01.2023г. адв. М. е поискала от съда да присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото в негова полза. Към молбата е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от дата 12.10.2022г. С този договор се доказва, че
жалбоподателят е платил на адв. М. 300 лева в брой за адвокатско възнаграждение. Според
чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакцията, която е била в сила към датата на плащането – 12.10.2022г.)
при глоба до 1000 лева (както в случая – една глоба в размер на 20 лева, втора глоба в
размер на 150 лева или общо 170 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. М. е именно
300 лева, т.е. съвпада с размера на минимално определеното адвокатско възнаграждение
според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в сила към датата на направеното плащане на
адвокатското възнаграждение - 12.10.2022г.). Поради това Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР следва да бъде осъден да заплати на Ю. С. А. за направени от него по делото разноски
за адвокат сумата от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-017871 от 12.10.2020г., издадено от
Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на Ю. С. А. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.
„В“ от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
8
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция” при СДВР да заплати на Ю. С. А. с ЕГН
********** сумата от 300,00 лв. (триста лева) за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9