Решение по дело №167/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260118
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

 09.07.2021г.

 

                Град     

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и втори юни

 

 

      Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Мария Ацалова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

167

  по описа за    

2021

    година.

 

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯВА  Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0017126 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1 от КЗ на Е.Ч.К., с ЕГН ********** с адрес ***,  е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 250.00 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Е.Ч.К., с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300 /триста / лева за направени по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                                                                    

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Образувано е по жалба подадена на 04.02.2021г. от Е.Ч.К., с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. А.М. ***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0017126 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1 от КЗ на Е.Ч.К., с ЕГН ********** с адрес ***,  е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 250.00 лв.

Жалбоподателят Е.Ч.К. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване.

Сходно е и становището на адв. А.М., който се явява в съдебната зала като повереник на нарушителя. Той от своя страна счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Е.Ч.К., за това, че на 09.05.2020г. в 10.51 часа , по път І-8, км.243, в района на бензиностанция „Юкон” в посока с.Чешнегирово, управлявайки като собственик МПС лек автомобил “Ауди А3”, с ДК№ РВ 1536 ТР, не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. Установеното нарушение е било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 546. Като собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят бил установен и на същият била наложена глоба в размер на 250.00лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Р.В.Ж., писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, запис на СД носител, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и справка от областно пътно управление Пловдив..

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с  всички направени възражения за основателна.

Безспорно по делото се установи това, че свидетелят Р.В.Ж. работи като полицейски служител в сектор ПП при ОДМВР Пловдив, на длъжност автоконтрольор. Безспорно по делото се установи и това, че на 09.05.2020г. св. Ж. е бил на работа дневна смяна и около 10.50 часа се намирал на главен път І-8 в зоната на км.243, в района на бензиностанция „Юкон” намираща се преди с.Чешнегирово, обл. Пловдивска. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 546, което при включен режим е контролирало скоростта на движещите се в посока от запад на изток МПС-та. Преди започване на работа, св.Ж. заснел и монтираното в автомобила АТСС TFR1-М № 546 /приложение към адм. наказ. преписка/. От приложения снимков материал се установява в 10.51 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 12334 с движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 1536 ТР, който преминал със скорост от 88 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на св. Ж. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 546, били отразени в съставения от него, с дата от 09.05.2020г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 09.05.2020г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 10.51 часа видеоклип № 123334, съдържа запис на движещ се лек автомобил “Ауди А3”, с ДК№ РВ 1536 ТР собственост на Е.Ч.К.. При анализа, освен превишението на скоростта от 25 км.ч., след приспадане на толеранса от 3 км.ч, се установило, че в системата няма данни за същия автомобил да е платена задължителната застраховка гражданска отговорност. Това станало и причина да се издаде обжалвания електронен фиш серия К № 0017126. 

Внимателния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства води, не водят до извода до който е достигнал АНО относно липсата на задължителната полица. Представените от страна на жалбоподателя и събрани от съда доказателства в пълна степен опровергават това, че към момента на проверката водачът не е изпълнил задълженията си по КЗ. Действително,като водач и собственик на МПС, жалбоподателя К. има определени задължения по КЗ, като едно от тях е това посочено в нормата на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. Съгласно този текст то „ Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. “ От намиращото се на лист 7 от НАХД № 1171/2021г. по описа на РС Пловдив / приложено в кориците на настоящето дело/, както и постъпилата и изискана от съда справка от ЗД „БУЛ ИНС” АД /лист 32 от съд.дело/ се установява, че за управлявания от жалбоподателя К. лек автомобил “Ауди А3”, с ДК№ РВ 1536 ТР все пак е била сключена изискуемата от КЗ полица за граждански отговорност. Това е станало на 09.05.2020г. в 09.52 часа, чрез застрахователен посредник „ ЕС ДИ АЙ ГРУП” ООД посредством издадена полица № BG/02/120001242685. Видно, е че след като  жалбоподателя К. е изпълнил своето задължение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ то няма и как на 09.05.2020г. в 10.51 часа да е извършил вмененото му  нарушение и съответно да понесе последствията за това.

Тези обстоятелства са опорочили и цялото административнонаказателно производство, като са довели до издаване на незаконосъобразен фиш, като същия следва да бъде отменен . 

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя  се явява основателно  и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /лист 35 от съд.дело/. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 300 лева.

 

 

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.

                                                                                                                                       

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: