РЕШЕНИЕ
№ 9758
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110133254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, срещу М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4428,25 лева, представляваща главница за начислена
по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура, за периода от 12.01.2017
г. до 08.12.2020 г., за обект с аб. № 010080****, с адрес в /адрес/, с клиентски № 110013****,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от
30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че бил в договорни отношения при общи условия с ответницата за
доставка на ел. енергия до притежаван от нея недвижим имот с адрес: /адрес/, с аб. №
010080****, с клиентски № 110013****. Поддържа, че на 08.12.2020 г. била извършена
проверка, за която бил съставен констативен протокол по реда на ПИКЕЕ, електромерът бил
демонтиран поради констатирана неизправност и след проверка в БИМ била установена
намеса в тарифната му схема, в резултат на която не била отчетена преминала ел. енергия в
размер на 023273,9 квтч. Посочва, че на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е начислил ел.
енергия на стойност 4428,25 лв. за период от 12.01.2017 г., когато е бил монтиран
електромерът, до 08.12.2020 г., когато е констатирано неправомерното вмешателство. Счита,
че корекционната процедура е проведена при спазване на ПИКЕЕ, а съставените
констативни протоколи се ползват с материална доказателствена сила, поради което следва
да му бъде заплатена начислената електрическа енергия. Твърди, че с писмо от 17.12.2020 г.
е уведомил ответника за извършената корекция и дължимата сума, като му е изпратил
констативния протокол от проверката и фактура № 010642****/17.12.2020 г., но плащане не
последвало, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в
1
размер на 391,16 лв. за периода 30.12.2020 г. – 12.11.2021 г. Поддържа, че е провел заповедно
производство, като била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на
СРС 159 състав, срещу която ответникът възразил, от което извлича правния си интерес за
предявяване на искове за установяване на вземанията си в горепосочените размери.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който
развива доводи за недопустимост на иска с твърдения, че липсвали доказателства за
представителната власт на лицето, подало исковата молба, както и че титулярят на
партидата бил друг. Развива подробни аргументи, че не е в облигационни отношения с
ищеца, че не ползвал имота и че до същия не е доставяна ел. енергия в претендираното
количество и на претендираната стойност, респективно не бил доказан периодът на неточно
измерване. Развива съображения, че счетоводството на ищеца е водено нередовно, поради
което вписванията в счетоводните книги не можели да са доказателство за размера на дълга.
Твърди, че при съставянето на Констативен протокол № 5200541/08.12.2020 г. не са
присъствали органи на МВР. Излага доводи, че вземането за начислената ел. енергия не е
изискуемо, тъй като не е бил уведомен за същото, не е присъствал при съставянето на
констативния протокол, не е канен да плати и не били приспаднати технологични и
нормативно признати разходи. Цитира съдебна практика, според която било недопустимо
доставчик на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал
период. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки и развива
съображения, че лихва за забава не се дължала върху прогнозни суми, а само върху
ликвидно, изискуемо и определено с точен размер месечно задължение. Счита, че
процесният електромер е бил с изтекъл срок на периодична проверка, технически
неизправен, респективно, че не е отчитал с грешка продължителен период от време.
Поддържа, че няма вина за констатираната неизправност, тъй като няма достъп до таблото и
живее и работи постоянно в гр. София. Излага твърдения, че не следва да отговаря за
начислената ел. енергия, тъй като на 28.02.2014 г. е отдала процесния имот под наем на С. А.
С., който започнал да го ползва със съпругата си М. В. С., а на 07.10.2020 г. е продала същия
на С.Ц.С. и И.И.Р. - С.. Моли се за отхвърляне на иска и се претендират разноски.
Ответникът М. С. Б. прави искане за привличане на трети лица помагачи – С. А. С. и
М. В. С., като предявява и обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Определение №
5270/02.02.2024 г., същите са конституирани като трети лица помагачи на страната на
ответника и е приет за съвместно разглеждане обратен иск.
С предявения от М. С. Б. обратен иск срещу третите лица помагачи – С. А. С. и М. В.
С., се иска солидарно осъждане на последните да заплатят сумата от 4428,25 лв. -
незаплатена електрическа енергия по фактура за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г. за
нает недвижим имот с адрес: /адрес/, с аб. № 010080****, с клиентски № 110013****, ведно
със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г.
до 12.11.2021 г., при условие че М. С. Б. бъде осъдена да заплати тези вземания на ищеца по
първоначалния иск „Е.С.“ АД.
В обратната искова молба М. С. Б. твърди, че с договор за наем от 28.02.2014 г. е
отдала процесния имот под наем на С. А. С., който започнал да го ползва със съпругата си
М. В. С., като съобразно уговореното наемателят следвало да заплаща разходите за ел.
енергия. Поддържа се, че договорът бил в сила до 07.10.2020 г., когато имотът бил продаден
на С.Ц.С. и И.И.Р. - С., поради което начислената ел. енергия следвало да бъде заплатена от
наемателя С. А. С., като солидарно с него отговарля и съпругата му М. В. С., на основание
чл. 32, ал. 2 СК, респективно чл. 36, ал. 2 СК. Предвид изложеното счита, че ако бъде
осъдена по първоначалния иск да заплати претендираните суми, то ще има право да иска
възстановяването им от ответниците по обратния иск.
Ответниците по обратния иск С. А. С. и М. В. С. са депозирали писмен отговор в
2
законоустановения срок, с който правят възражение за недопустимост на производството
поради изтекла погасителна давност и поради липса на облигационно отношение между
страните. По съществото на спора поддържат, че не дължат консумираната ел. енергия за
процесния период, тъй като не били подписвали договор за наем, но дори такъв да е бил
сключен, той е прекратен на 01.03.2015 г. поради изтекъл едногодишен срок на действие, а
от 07.10.2020 г. имотът е бил продаден на трети лица. Посочват, че не са ползвали процесния
имот, а от 26.06.2019 г. имат собствен такъв. Развиват съображения, че на основание чл. 30
ПИКЕЕ задължението за поддържане на електромера в изправност е било на ищеца по
първоначалния иск „Е.С.“ АД, поради което неизпълнението на същото не следва да води до
неблагоприятни последици за другиго. Оспорват размера на претендираната сума и начина
на определянето й. Молят за отхвърляне на претенцията и претендират разноски.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 38/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК (депозирано пред РС-В., за което е
образувано гр.д. №17092/2021г.) в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за
изпълнение за сумата 4428,25 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа
енергия по фактура за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г. за обект с аб. № 010080****,
/адрес/, клиентски №110013****, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
30.12.2020 г. до 12.11.2021 г. С възражение от 16.03.2022 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23/07.10.2000г.,
М. Б. е продала на трето лице процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/,
представляващ /адрес/.
По делото е представен Договор за наем на процесния имот от 28.02.2014 г., сключен
между М. Б., като наемодател и С. С., като наемател.
В приложеното към ч.гр.дело № 38/2022 г. на СРС, гр.д. №17092/2021г. на РС-В., са
представени Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия на „Енерго-
Про Мрежи“ АД, от които се установява съдържанието на облигационното отношение
между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол №
5200541/08.12.2020 г., е видно, че на 08.12.2020 г., е извършена проверка от служители на
ищеца на електромера, отчитащ потребената в имота на ответника ел.енергия, като
електромера е демонтиран и е поставен нов. Съгласно Констативен протокол №
576/10.12.2020 г. на БИМ, при софтуерно четене на електромера, е установена намеса в
тарифната схема, като действително потребената енергия се разпределя и върху трета,
невизуализирана тарифа- Т3.
Издадена е фактура № 010642****/17.12.2020 г. от ищеца, за сумата от 4428,25 лева.
От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза на в.л.
Л. С., се установява, че монтираното техническо измервателно устройство в процесния имот
с кл. №310206243489, е технически и метрологично изправно за процесния период, като
натрупаната ел.енергия в невизуализраната тарифа Т3, е преминала през електромера.
Вещото лице дава заключение, че извършената корекционна процедура е аритметично точна
и е изчислена по правилните цени за процесния период.
От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза на в.л.
В. М., се установява, че върху паметта на СТИ е извършено неправомерно софтуерно
въздействие, чрез промяна на тарифната таблица, като част от консумираната ел. енергия е
останала невидима, с цел да не се заплаща. Вещото лице дава заключение, че това не може
да бъде в резултат на техническа повреда, а от човек с познания, който има съответния
3
хардуер, софтуер и информация за конкретния електромер. Посочва, че ищцовото дружество
не разполага със софтуерна програма, която да може да променя показателите на СТИ, а
само такава, която да чете данните в него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Х.Х. и В.
С. К..
Свидетеля Х. посочва, че е семеен приятел със С. и М. С.и. Сега живеели в
собствения си апартамент, който закупили преди около 5-6 години. Преди това живеели при
родителите на М.. Не знае да са живеели под наем и да са сключвали договор.
Свидетеля К. посочва, че работи като Ст. специалист „Енергиен контрол“ при ищеца.
При рутинна проверка установили, че процесния СТИ отчитал показания в скрития
регистър. Свалили електромера, запечатали го и го изпратили в БАН. Съседка им
съдействала и подписала протокола, който съставили. Собственика отсъствал.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е главен иск е по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
обратен иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и чл. 86 ЗЗД.
По главния иск:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт №23/07.10.2020г., се установява, че до
07.10.2020г. ответника е била собственик на процесния недвижим имот, находящ се /адрес/,
представляващ /адрес/. По делото няма ангажирани доказателства кога точно е придобила
имота, но доколкото ответника твърди, че е отдала същия под наем на трето лице, считано
от 28.02.2014 г., за което ангажира и писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се
установява, че през процесния период от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., същата е била
собственик на имота.
Съобразно чл. 16, т. 7 от Общите условия (ОУ) на ищеца, потребителят се задължава
да уведоми в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 11, ал. 1
ОУ, както и за промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя
електрическа енергия. Съгласно трайната съдебна практика, в т. ч. Решение №
205/28.02.2019 г., по гр. дело № 439/2018 г. на ВКС, което настоящият съдебен състав
споделя, при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била
доставяна електрическа енергия, не дължи цената на доставената енергия за периода, който
следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, длъжник на цената е
новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на §
1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. От изложеното следва, че независимо на чие име се води
партидата в електроснабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по
чл. 16 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия и
мрежови услуги за периода, следващ датата, на която е станало прехвърлянето на
собствеността. В случая заявление за промяна на партидата изобщо не е подадено, а от
ангажираните доказателства се установява, че ответницата е била собственик на процесния
имот за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., поради което е ирелевантно на кое лице се
води партидата и на чие име е издадена фактурата, като съображенията на ответника в тази
насока неоснователни.
С Правилата за измерване на количеството ел. енергия (ПИККЕ), приети с Решение
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., е приет редът и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
В чл. 47 ПИКЕЕ е уредено, че когато при проверка се установи грешка над
4
допустимата съгласно наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и наредбата по чл. 7,
ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към тези
правила, съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно раздел IX
ПИКЕЕ.
В чл. 49 ПИКЕЕ е посочено, че при извършване на проверка операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. Констативният протокол в настоящия случай е подписан именно от представител
на дружеството ответник и един свидетел.
В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът
за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В
тези случаи в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
Тази разпоредба е била спазена от ищеца, видно от събрания по делото доказателствен
материал – известие за доставяне (л. 24 от делото).
В чл. 55 ПИКЕЕ е уредено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49.
Настоящият случай е именно такъв. В тази връзка съдът дава вяра на заключенията
на вещите лица, тъй като същите е обективни, пълни и отговарят изцяло на поставените
въпроси. Установи се, че процесния електромер е преминал първоначална метрологична
проверка, като метрологичната му годност изтича през 2022 г. Към датата на проверката
СТИ е било в метрологична годност. Показанието от 23273,9 кв. ч., прочетено в
невизуиализираната тарифа, не е визуализирано на измервателния уред. Това количество ел.
енергия е преминало през измервателната система на СТИ, доставена е енергия до обекта и
тя е била потребена. Наличие на показания в скритите регистри води до извод, че е налице
неправомерно активиране на неактивна тарифа, използвайки неправомерно програмата за
тарифиране на електромера, който при монтажа му е настроен да отчита консумираното
количество ел. енергия само по две тарифи. Вещото лице М. дава заключение, че това не
може да бъде в резултат на техническа повреда, а от човек с познания, който има съответния
хардуер, софтуер и информация за конкретния електромер, като посочва и че ищцовото
дружество не разполага със софтуерна програма, която да може да променя тези показатели
на СТИ.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установи, че ищеца правилно е
извършил корекция на дължимите от ответника суми, но не се доказа претенцията на ищеца
в пълен размер. Както беше посочено по-горе, ответника е продал имота на 07.10.2020 г.,
поради което отговорността му е до 06.10.2020 г. Ищеца е представил фактура №
010642****/17.12.2020 г. (стр.17), за сумата от 4428,25 лева, видно от която за периода
01.07.2020-08.12.2020г. (161 дни), е начислена сумата от 448,02 лв. без ДДС (537,62 лв. с
ДДС). Или дължимата за периода 01.07.2020г. до 06.10.2020г. (98 дни), сума е в размер на
272,70 лв. без ДДС или 327,24 лв. с ДДС. Или дължимата от ответника сума за периода от
12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., е в размер на 4101,01 лв. (4428,25-327,24=4101,01). За
разликата над тази сума и за периода 07.10.2020-08.12.2020 г. иска следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Редът за уведомяване на клиентите за корекцията на тяхната сметка се съдържа в чл.
56, ал. 1 ПИКЕЕ, съгласно който в случаите на преизчисляване на количества електрическа
енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя
на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и
5
за "задължения към обществото". За да изпадне ответникът в забава за плащане на сумата по
корекцията, ищецът следва да докаже, че е спазил така посочения ред за уведомяване, като
му е връчил препис от фактурата и справката за преизчислените количества. Това не се
установява по делото, доколкото между представените с исковата молба писмени
доказателства липсват такива, които да удостоверяват такова връчване на ответника.
Предявеният иск за сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По обратен иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищеца трябваше да докаже
наличието на облигационно правоотношение с третите лица по договор за наем, че
последните са ползвали имота през исковия период, както размера на претенцията си. Съдът
счита, че по делото не се установи, че е било налице валидно облигационно правоотношение
по договор за наем на процесния имот, за процесния период. По делото е представен
договор за наем, който не е подписан между страните и е оспорен от третите лица. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани. Предвид това предявеният иск е недоказан, а
от тук и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 901,21 лв., от които 164,04 лв. за
заплатени държавни такси, сумата от 370,44 за депозит за вещи лица, 25 лв. депозит за
свидетел, сумата от 316,73 за заплатен адвокатски хонорар и 25 лв. за юрк. възнаграждение
по ч.гр.д.№ 38/2022 г.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 268,47 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноски за
призоваване на св. Б., както и за самолетни билети не следва да бъдат присъждани,
доколкото това лице не е допуснато до разпит, като свидетел.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК, не следва да бъдат присъждани разноски на третите
лица.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, че дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 4101,01 лева (четири хиляди сто и един лева и 01 стотинки),
представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа
енергия по фактура № 010642****/17.12.2020 г., за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г.,
за обект с аб. № 010080****, с адрес в /адрес/, с клиентски № 110013****, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, за които суми е издадена Заповед №3550/02.02.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 4428,25 лв. и за периода 07.10.2020 г. до 08.12.2020 г. и иска за сумата от 391,16 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу
третите лица-помагачи С. А. С., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН **********, двамата с
6
адрес /адрес/, обратен иск за заплащане на сумата от сумата от 4101,01 лева,
представляваща незаплатена електрическа енергия, за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020
г., за нает недвижим имот с адрес: /адрес/, с аб. № 010080****, с клиентски № 110013****,
ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Е.С.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 901,21 лева
(деветстотин и един лева и 21 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
да заплати на М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 268,47 лева (двеста
шестдесет и осем лева и 47 стотинки), представляваща направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третите лица-помагачи за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третите лица-помагачи С. А. С. и М. В. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 38/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7