Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2018г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното
от съдия Д.Станева адм.дело № 911/2018г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на К.П.М. и Т.П.М.,***
против писмо рег.№ МД-Т18001125ВН/20.02.2018г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци“. С влязло в сила определение на съда производството по делото е
прекратено по отношение на жалбоподателя К.П.М.. С определение на съда №
1739/01.06.2018г. е оставена без разглеждане и жалбата на Т.П.М. и делото е прекратено. С определение №
11601/02.10.2018г. на ВАС по адм.дело № 10628/2018г. определението на
Административен съд Варна е отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. В определението на ВАС е посочено, че на
обжалване пред съда подлежи първоначалният акт, а именно отказа да бъде
обработена подадената делкарация. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за
неправилен и незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли съда да отмени обжалвания отказ и задължи Кмета на Община Варна да
продължи процедурата по обработване на декларацията с откриване на партида за
имота. В съдебно заседание и по съществото, жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.
Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
От
доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е подала Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № Ж530500679/08.01.2018г.,
с която е декларирано придобиването на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“И. П.“ № 28 по давност. В
декларацията е посочено, че имота се владее от 25.10.2005г. Декларацията е
входирана, но е отказана нейната обработка, поради това, че посочения в нея
имот е собственост на АИППМПДМ д-р К..Инспекторът по приходите обработвал
декларацията преценил, че приложените към декларацията доказателства не са
основание да се обработи декларацията и да се извърши облагане с данъци и такси
по ЗМДТ, защото с тях не се доказва правото на собственост на декларатора. След
проверка в базата данни на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ е установено,
че процесния имот е придобит чрез покупка на публичен търг от друго лице, което
още на 14.03.2017г. е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ в качеството си на
собственик.
Производството
по чл. 14 от ЗМДТ е безспорно производство. Съгласно разпоредбата
данъчно-задължено лице за подаване на данъчна декларация за облагане с годишен
данък върху недвижимите имоти е собственикът или носителят на ограничено вещно
право, който е задължен да уведоми общината по местонахождението на имота в
2-седмичен срок от придобиването му. Това е необходима предпоставка за
определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти и определяне на такса
битови отпадъци, а задължен за заплащането им е собственикът или ползвателят на
имота.
В хода
на производството приходната администрация следва да установи, въз основа на
приложените доказателства за собственост от декларатора и служебна проверка на
данните в информационната система, че това обстоятелство е налице, а именно, че
деклараторът е собственик на имота.
В
случая обаче при проверката е установено, че посочения в декларацията имот е
деклариран от друго лице - Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина д-р П. К., която се легитимира като
собственик – придобиване чрез публичен търг и постановление за възлагане. Това
е видно от представената по делото справка по лице от Служба вписвания – Варна
за периода от 01.01.1992г. до 19.02.2018г. Това обстоятелство е пречка за
обработване на декларацията от органа по приходите и за определяне на данъчни
задължения за декларатора като собственик на имота. Поради което приходната
администрация правилно е постановила отказ по подадената от жалбоподателката декларация. Подадената декларация е била приета, но
административното производство е приключило с отказ същата да бъде обработена и
да се определят задължения за декларатора, тъй като той не е собственик на
имота, а трето лице.
Твърдението, че имота е придобит по давност не е подкрепено с
доказателства. В Закона за собствеността е уредена придобавната давност като
способ за придобиване на вещни права, но чл.84 от ЗС препраща към чл.120 от ЗЗД, съгласно който давността не се прилага служебно. Съгласно чл.77 от ЗС правото
на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Следователно вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление в предвиден от закона документ – нотариален акт,
договор, съдебно решение и др. В конкретния случай нито към декларацията, нито
в хода на делото бяха представени доказателства за това, че имота е придобит по
давност от жалбоподателката, като например нотариален акт по обстоятелсктвена
проверка. Представена е само
Молба-декларация, адресирана до нотариус Л. Г., но същата нито е подписана от
молителите, нито е била входирана в кантората на посочения нотариус т.е.
производство по нея изобщо не е било проведено. Дори да се приеме, че е налице
спор за собственост между жалбоподателката и
АИППМПДМ д-р К., същият не може да бъде решен в производството по чл.14
от ЗМДТ, а по общия исков ред.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалвания отказ да бъде обработена подадената от
жалбоподателката декларация по чл.14 от ЗМДТ за правилен и законосъобразен, поради
което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора искането на ответната
страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно.
Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8
от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде
присъден в този размер.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.М.,
ЕГН ********** *** против отказ за бъде обработена подадена от нея декларация
по чл.14 от ЗМДТ с Вх. № Ж530500679/08.01.2018г.
ОСЪЖДА Т.П.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: