№ 7189
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110162113 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.22 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Л. И. Е.,ЕГН
*********,с адрес *********,против *********,със седалище и адрес на
управление ********* *********,с искане да бъде прогласен за
недействителен договор за кредит № *********/19.01.2022 г. и за осъждане
на ответника да възстанови сумата от 3313,56 лева,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за заем
на 19.01.2022 г.,но същият се явява недействителен,тъй като противоречи на
императивни правни норми и на добрите нрави. Ищецът излага твърдения,че
договорът противоречи на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК,поради което е
недействителен като се излагат твърдения,че не е ясно по какъв начин е
формиран ГПР. При условията на евентуалност,ако не бъде възприето,че
договорът за заем е недействителен,ищецът твърди,че са недействителни
клаузите на чл.1,т.3 и чл.5 от договора за кредит. Ищецът поддържа,че е
заплатил по договора парична сума в общ размер от 6313,56 лева и
претендира връщането на сумата от 3313,56 лева,за която счита,че е заплатена
без основание.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника със
становище за неоснователност на исковете – твърди се,че ищецът е заплатил
сума в общ размер от 6065,85 лева. Поддържа се,че договорът е
действителен,защото ясно са посочени погасителните вноски,както и е
посочено по какъв начин се изчислява ГПР. Оспорени са исковете за
прогласяване недействителност на договорните клаузи.
1
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е договор за паричен заем Standart 14 № ********* от
19.01.2022 г., съгласно който *********, като кредитор, и Л. И. Е., като
клиент са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
правоотношение, според което кредиторът се задължава да предостави сумата
от 3000 лева за срок от 44 седмици при месечна вноска от 236,98 лева и
дължима сума по кредита 5213, 56 лева. Според чл. 1, ал. 2 заемополучателят
е заявил искане за предоставяне на допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи като възнаграждението за тази услуга е 1649.78
лева и вноските по допълнителната услуга са включени в погасителните
вноски,платими по договора за заем.
По делото е представена справка относно погасителен план по процесния
договор, в която е посочено, че кредитът е погасен предсрочно на 19.08.2022
г., като са платени всички суми по погасителния план с изключение на
вноските за договорна лихва и неустойка за периода след предсрочното
погасяване на кредита /за периода 31.08.2022 г. – 23.11.2022 г./, като е
посочено, че са платени разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 160 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор по чл.
22 ЗПК е обусловено от провеждането на доказване съществуването на такива
пороци, при които договорът не би могъл да породи правни последици.
Недействителността се характеризира с наличието на порок на волеизявление
на някоя от страните по договорното правоотношение,който е толково
съществен,че препятства валидното възникване на договорното
правоотношение.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са обвързани от договор за заем,
който е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1
ЗЗП (ищецът Е. е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т.
2 ЗЗП. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана от ищеца за дейности,свързани с работата
или занятието му, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем са използвани за лични нужди на ищеца Е., а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б от Закона за защита на потребителите, а съдът следи служебно дали са
2
налице неравноправни клаузи.
В настоящия случай ищецът Е. твърди, че договорът е недействителен
като се позовава на допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
10, 11 и 12 от ЗПК. Съдът счита, че е основателно твърдението на ищеца, че
годишният процент разходи е бланкетно посочен, без да се установява какво
точно включва. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора за заем – чл.3,ал.1,т.8 от договора е
посочено,че годишният процент на разходите възлиза на 49,36 %,но не е
конкретизирано по какъв начин се достига до посочения процент
разходи.Посочването единствено на процента разходи като цифрова стойност
без конкретизация как точно е формиран е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, от което следва, че целият договор е недействителен и съгласно чл. 23
ЗПК заемополучателят дължи само чистата стойност на кредита. Следва да
бъде отбелязано,че не е достатъчно посочването на годишния процент на
разходите,а е необходимо да бъде изяснено по какъв начин се изчислява
същият,тъй като формалното посочване на годишния процент на разходите не
отговаря на изискването потребителят – кредитополучател да бъде
информиран относно общия размер на задължението и начина,по който това
задължение е формирано. В съдебната практика е възприето,че на
непосочването на годишния процент на разходите се приравнява
хипотезата,когато единствено е посочен размер на годишния процент на
разходите,без да е посочен алгоритъм на изчисляването му. Изложените
съображения мотивираха съда да счете,че искът за прогласяване
недействителност на договора е основателен и подлежи на уважаване.
Неоснователно е възражението, че непредставянето на погасителния план
води до нищожност на този договор. В случая договорът съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, т.е. не е налице нарушаване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. От приложената от ответника
справка е видно, че е бил изготвен погасителен план. С оглед това,че по
настоящия договор за заем е посочен фиксиран размер на лихвения процент,а
не е уговорена променлива лихва,не е необходимо посочването на
последователността на погасяване на отделните по вид задължения.
Предвид това,че съдът възприема като основателен искът за
недействителност на договора,сключен между страните,не е настъпила
процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност искове за прогласяване недействителност на отделни договорни
клаузи.
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
3
обусловено от наличието на проведено доказване, че има направено плащане,
което обаче е без основание. При разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК ищцовата страна е длъжна да докаже факта на
плащане на паричната сума, а ответната страна да проведе доказване, че има
основание да получи паричната сума. Когато договорът бъде възприет за
недействителен,плащането на парични суми по този договор се явява
реализирано без основание,тъй като недействителният договор не би могъл да
породи валидно права и задължения за страните по договорното
правоотношение. Софийският районен съд счита, че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод, че размерът на
надплатената сума от кредитополучателя за договорна лихва, неустойка,
такса за експресно разглеждане, начислени суми за разходи за събиране на
вземането е общо 3 065.85 лева / договорна лихва за периода 02.02.2022 г. –
31.08.2022 г., в размер на 498,93 лева, неустойка за периода 02.02.2022 г. –
31.08.2022 г. в размер на 757,14 лева, такса експресно разглеждане в размер
на 1 649,78 лева, както и 160 лева разходи за събиране на вземането/,в която
насока съдът отчете представените от ответника доказателства към писмения
отговор. С оглед обстоятелството,че ответникът признава, че е получил обща
сума в размер на 6 065.85 лв., съдът приема, че реално платената от ищеца
сума е именно в размер на 6 065.85 лв. Както беше посочено,при предявяване
на иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,ищецът е длъжен да докаже факта на
плащане на паричната сума. Ищецът Е. твърди,че е заплатил парична сума в
размер от 6313,56 лева,но не ангажира доказателства в подкрепа на своите
твърдения,предвид което при наличието на признание от страна на
дружеството заемодател – ответникът по делото,че е получил сумата от
6065,85 лева,съдът приема за доказано,че общият размер на заплатени
задължения възлиза на тази парична сума. Следователно от значение за
преценка дали предявената искова претенция подлежи на уважаване е дали
ответникът е доказал наличието на правно основание да получи паричната
сума. Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства
не може да бъде направен извод, че ответната страна е имала право да получи
плащане на сочената парична сума. За да достигне до този извод, съдът
отчете, че е доказано, че между страните е сключен недействителен договор
по смисъла на ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК заемополучателят дължи само
чистата стойност на кредита. Предвид това, че кредитната институция не е
доказала наличието на основание да получи паричната сума, респективно
същата се явява заплатена без основание от ищеца. При това положение и
съобразявайки представените доказателства, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване за сумата от
3 065,85 лева.,представляваща разликата между заплатената парична сума от
6065,85 лева и заемната сума от 3000 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, а за разликата над 3065,85 лева до пълния предявен размер от 3 313.56
лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
4
При този изход на делото и при съобразяване претендиране присъждането
на разноски и на адвокатско възнаграждение и от двете страни в
производството съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
такива в размер от 373,52 лева внесена държавна такса,както и 1164 лева
заплатено адвокатско възнаграждение като съдът приема,че формулираното
от ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца е основателно в частта над 1200 лева до
1530 лева при съобразяване вида и сложността на всеки от исковете,както и
предвид това,че по делото е проведено само едно съдебно заседание. Съдът
намира,че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски,защото не е доказано да е сторил такива,а липсват и представени
доказателства за размера на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение,поради което и възнаграждение за адвокат не може да бъде
присъдено.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК
договор за паричен заем Standart 14 № *********, сключен на 19.01.2022 г.,
между *********,със седалище и адрес на управление ********* ********* и
Л. И. Е.,ЕГН *********,с адрес *********.
ОСЪЖДА *********,със седалище и адрес на управление *********
********* да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на Л. И.
Е.,ЕГН *********,с адрес ********* сумата от 3 065,85 лева (три хиляди
шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – на 16.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над
3065,85 лева до пълния предявен размер от 3 313,56 лева.
ОСЪЖДА *********,със седалище и адрес на управление *********
********* да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Л. И. Е.,ЕГН *********,с адрес ********* сумата от 1537,52 лева (хиляда
петстотин тридесет и седем лева петдесет и две стотинки) съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5