Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260163
гр. Р., 22.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 21 септември през две
хиляди и двадесета година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 129 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Х.И.Р. иска от съда, на основание чл.432,ал.1 КЗ, да осъди З.да
му заплати сумата от 30 000лв,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие на 13.04.2016г в гр.Р., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
Твърди,че на 13.04.2016 около 17.20часа
управлявал велосипед в гр.Р., придвижвайки се в средата на средната от общо три
ленти за движение на еднопосочната ул.“П.“ в посока на движение към Д.п.. След
като преминал през кръстовището с ул.“Т.“, възнамерявал да спре пред магазин,
намиращ се от лявата страна на платното за движение по ул.“П.“. За целта било
необходимо да се преустрои в лявата лента за движение по улицата.След като
предварително се уверил, че не се придвижват други превозни средства в близост
до него, вдигнал лявата си ръка, за да сигнализира преминаването на желаната от
него маневра и започнал да отклонява велосипеда си наляво. Малко преди да
достигне прекъснатата линия, разделяща средната и лявата ленти за движение, в
района на ул.“П.“ № **,задната част от велосипеда му обаче, била ударена от
движещият се зад него, също в средната лента, лек автомобил „ Форд фокус“ с рег
№ ****, управляван от И.С.Т.. Вследствие на удара, бил подхвърлен върху предния
капак на автомобила, след което паднал на земята, получавайки телесни
увреждания в различни части на тялото си. ПТП-то е настъпило по време на
действие на сключената с дружеството-ответник застрахователна полица, с която
за периода от 10.03.2016 до 09.03.2017г е била застрахована гражданската
отговорност във връзка с притежанието и използването на лек автомобил „Форд
фокус“ с рег № ****. Твърди, че на 01.10.2019 предявил писмена претенция
към застрахователя за изплащате та застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. Към момента на подаване на исковата
молба/20.02.2020/, след като е изтекъл 3 –месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ,
застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение. Счита, че са налице предпоставките за изплащане
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, тъй като е налице
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лекият
автомобил „Форд фокус“. ПТП-то е причинено от виновните противоправни действия
на водача на този лек автомобил, изразяващи се в управление на автомобила с
превишена и несъобразена с характера и интензивността на движението скорост.
Счита, че водачът на лекият автомобил е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.2 и
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, както и чл.23, ал.1 от същия
закон, както и на чл.5, ал.2,т.1 от закона.
При ПТП-то е получил счупване на лакетната кост на лявата ръка и
счупване на лъчевата кост на дясната ръка. Тези фрактури са довели до трайно
затруднение на движението на двете ръце.Наред с това е получил и охлузвания и
кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош, седалището, двете колена,
дясната подбедрица, лявата глезенна става и по пръстите на краката. За лечение
на тези увреждания е постъпил в спешното отделение на МБАЛ“Р.“АД / сега
УМБАЛ“Канев“АД/ където са му поставени гипсови шини.Те са били свалени около
месец след това, но са били необходими още около три месеца за постепенното му
раздвижване на травмираните крайници. През целият период от около четири месеца
е страдал от силни болки и е бил с ограничени движения в областта на нанесените
травми, а също така е изпитвал значителни затруднения в ежедневната си битова
дейност в резултат на невъзможността да използва двете си ръце, което му е
налагало да разчита на чужда помощ. Към настоящият момент все още не се е
възстановил от нанесените при ПТП-то увреждания.Все още изпитва болки при
натоварване в областта на нанесените фрактури, които се засилват при промяна в
климатичните условия. Освен това е принуден да избягва всякакви по-сериозни
натоварвания на ръцете. Не е ясно кога ще приключи възстановяването му. Освен
това ПТП-то му се е отразило негативно и в психологически план. В резултат на
дългото обездвижаване и продължителното възстановяване, той се е затворил в
себе си, ограничил е социалните си контакти и е станал по-изнервен. Иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за претърпените вследствие на описаното ПТП неимуществени вреди в размер на
30 000лв,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно плащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът З.със седалище и адрес на
управление-гр.С. в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който
счита предявеният иск за допустим и подлежащ на разглеждане от Окръжен съд-Р..
Счита същият за неоснователен и по основание и размер. Оспорва да е причинен
деликт от водача на автомобила,застрахован в дружеството. В исковата молба не
се твърди и не се сочат доказателства за съставяне на констативен протокол за
ПТП, както и за каквито и да е данни за досъдебно производство. Липсва и схема
на ПТП, каквито би следвало да бъдат издадени по реда на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. С оглед представените от ищеца
извънсъдебни претенции и документите към тях, а и в настоящото дело е видно, че
застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на делото и не му е
дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Застрахователят е уведомил пострадалия, че следва да представи влязъл в сила
акт, доказващ отговорността на водача, управлявал застрахованото МПС, както и
че „Бул инс“АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Няма налични документи и
доказателства, от които да е видно наличието на деяние, неговата
противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди, за
да се ангажира отговорността на застрахователя. Застрахователят се е
възползвал от разпоредбата на чл.496,
ал.4 КЗ. В случая има данни, че застрахователят е изискал документи по реда на
чл.106 КЗ, които не са му предоставени и са от съществени значение за
установяване на основанието и размера на претенцията. Оспорват и наличието на валидна застраховка,
доколкото автомобилът с рег № ****е застрахован със собственик С.С.Т., а ищецът
сочи, че водач при настъпване на ПТП-то
е бил И.С.Т.. Не оспорва, че ищецът е
пострадал на 13.04.2016 по време на управление на велосипед в гр.Р., ул.“Т.“.
Оспорва обаче останалите, изложени в исковата молба действия и факти, описващи
механизма на настъпване на ПТП.Липсват обективни доказателства и удостоверителни
документи, от които може да се установи механизма на настъпване на
произшествието, както и доказателства , от които може да се ангажира вината и
отговорността на водач на лек автомобил, който е сключил застраховка
„гражданска отговорност“ в дружеството. Не
оспорва, че ищецът е откаран в УМБАЛ „Канев“-Р. където е прегледан и му е
назначено лечение.Оспорва вида на уврежданията, както и пряката
причинно-следствена връзка между тези увреждания и претърпяното ПТП. Оспорва
изцяло всички останали, изложени в исковата молба твърдения по отношение на
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, както и липсата на пълно
възстановяване и наличие на психически дискомфорт.Липсват каквито и да е
твърдения относно начина за лечение, средата, в която ищецът се е лекувал,
какви са конкретните му страдания и от какво са причинени. Освен това твърди, че не всички от
претендираните имуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от твърдяното
непозволено увреждане. Счита, че съдебно медицинското удостоверение не е годно
доказателство, което да удостовери вида на уврежданията,процеса на лечение и
вида и болките и страданията. Липсват първични медицински документи, от които
да е видно какво е действителното състояние на ищеца след ПТП-то. Липсват данни
какво лечение е предписано и дали ищецът го е спазвал. Оспорва твърдението, че
уврежданията на кости и нерви не са излекувани. Алтернативно, ако това е било
така, счита, че уврежданията на ищеца са в резултат на пропуски в процеса на
лечение и нарушение на добрите медицински практики. Твърди, че ПТП-то е
настъпило изцяло по вина на ищеца- като водач на велосипед, допуснато при грубо
нарушаване на правилата за движение на велосипедисти, регламентирани в чл.79 и
сл от ЗДвП и чрез собственото си противоправно и виновно поведение е причинил
ПТП. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, както за настъпване на вредите, така също и за тяхното
лечение. Ищецът е допринесъл за настъпване на вредите с нарушение на
задължението по ЗДвП като е пътувал без сигнализиращи дрехи, пътувал е в пътно
платно, което не е предназначено за велосипедисти, нарушил е правилата за
движение и е предприел маневри без да има право на тях и без да сигнализира за
тях по надлежния ред. Нарушил задължението си по чл.79 ЗДвП и по чл.80 от същия
закон. Прави възражение за съпричиняване и поради нарушените правила за лечение
от негова страна, а именно нарушение на задълженията като пациент,
регламентирани в чл.94 ЗЗдравето, поради което вероятно е получил непълно,
неадекватно и несвоевременно лечение. Счита, че съпричиняването на ищеца е в
размер на 95%. Като довод за неоснователност на претенцията
твърди, че ищецът е предявил иск срещу водача на автомобила, по който е било
образувано гр.д.№ 1219/19 по описа на РРС като по делото застрахователят е бил
конституиран като трето лице помагач.
Претендираното обезщетение е било в размер на 16 000лв като искът е
оттеглен преди първото по делото заседание. В настоящото производство се
претендира обезщетение в двоен размер-30 000лв.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
13.04.2016г около 17.30часа докато управлявал велосипед Х.И.Р. претърпял
пътно-транспортно произшествие. Според съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали № 431/76
пътно-транспортното произшествие е настъпило на “ул.”П.” в 17.25 срещу № **” между велосипед, уплавляван от Х.И.Р. и лек автомобил с рег № **** марка
“Форд фокус”, собственост на С.С.Т., управляван от И.С.Т.. Според
протокола Х. Р. е пострадал и същият е получил “фрактури на двете ръце,
контузия на главата и охлузна рана на главата в дясно.” В протокола е отразено, че обстоятелствата и причинита за ПТП-то се
изясняват. Съставен е протокол за оглед на пътно-транспортонот
произшествие от същата дата от М.Г.-ст.разследващ полицай при ОД на МВР-Р.. Мястото на произшествието е посочено от
съставилият констативният протокол за ПТП поради липсата на видими следи и
белези от настъпилото ПТП.
Според приетата по делото автотехническа експертиза двете превозни
средства са се движели по посока към Д.п.. Пътното-транспортно произшествие е станало в светлата част на
денонощието при суха пътна настилка, ясно време и видимост нормална за
конкретните пътни условия. Платното за движение на
ул.”П.” в района на произшествието е еднопосочно, право, равно, с три ленти за
движение по посока към Д.п., покрито е с гладък асфалт, без повреди и
неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпилото
произшествие. Според вещото лице, от отразеното в
огледа на местопроизшествието за намерени обективни находки и настъпилите
увреждания на лекият автомобил и велосипеда, непосредствено преди произшествието
двете превозни средства са се движили в средната лента на платното за движение.
Отново въз основа на горните данни, вещото лице стига до
извода, че мястото на началото на удара между двете превозни средства е било по
дължина на ул.”П.” на около 4.5м. преди
ориентир 2, посочен в мащабна скица на ПТП, неразделна част от заключението,а
по ширина на платното за движение на ул.”П.” : в левия
край на средната лента, близо до бялата разделителна линия между средната и
лявата лента. Вещото лице е изготвил механизма на
произшествието, въз основа на огледа на местопроизшествието и данните, изложени
от пострадалия- Х.Р. относно местоположението му по време на произшествието и
маневрите, които е предприел с велосипеда си. Според този механизъм лек
автомобил “Форд фокус” с рег № ****,управляван от И.Т.се
е движил в средната лента на ул.”П.” , по посока Д.п.
със скорост около 50км/ч / по делото липсват обективни данни за точната
скорост/. По същото време велосипед, управляван от Х.Р., се е
движил в същата посока пред посочения лек автомобил в средната лента. Р.
е започнал да завива наляво/ това е по данни на самият
Х.Р./ когато лекият автомобил е бил на 15.7м. от
мястото на удара. Това разстояние вещото лице е изчислило отново въз основа на
твърденията на велосипедиста, че се е движил около средата на средната лента,от
което вещото лице е стигнало до извода, че лекият автомобил е лир на 15.7м от
мястото на удара към момента, в който велосипедът е започнал да завива наляво. Двете превозни средства са продължили да се движат по описаните
траектории. Възникнал е удар между предната част на
автомобила и задната част на велосипеда. Под действие
на инерционната сила тялото на велосипедиста е достигнало до предния капак на
автомобила, след което е паднало на земята. Велосипедът
е отхвърлен напред и вляво спрямо посоката на движение на автомобила. В резултат на произшествието Р. е получил травматични увреждания.
Според вещото
лице, ако лекият автомобил е бил на около 15.7м. от мястото на удара към
момента, в който велосипедът е започнал да завива наляво, водачът е имал
възможност са спре автомобила преди мястото на сблъсъка, ако е управлявал със
скорост до 27.7км/ч. / Ако лекият автомобил се е движил със скорост около
50км/ч, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати произшествието мрез намаляване
на скоростта или спиране, ако за намало на опасността за движението от
технически характер се приема моментът, в който велосипедистът е започнал да
завива наляво. Това заключение на вещото лице е направено в
счулай, че велосипедът се е движил около средата на средната лента на ул.”П.”.
Веднага след катастрофата са се обадили на съпругата на Р., която се обадила на дъщеря им-св.К.Р., която веднага
отишла на мястото на катастрофата. Когато отишла там линейката
вече била на място и се подготвяла на откара Р. в болницата. От майка си свидетелката разбрала, че баща й се бил запътил към
ловния магазин на ул.”П.”, за да купи захранка,
защото мислел да ходи за риба. Отишъл с колелото и там го
блъснала кола. След инцидента двете му ръце били
гипсирани от пръстите, дори и палеца, до предмишниците. Имал и охлузвания по краката, най-много коленете, имал
голямо кръвонасядане в основата на гръбначния стълб. Оплаквал се много, че го боли палец
на единия крак и дори нокътя му паднал. Отделно имал
главоболие и бил отпаднал. След повече от месец
свалили гипса му. Заради болките, които изпитва,
личната му лекарка му предписала обезболяващи, както и му казала какви
упражнения да прави след като му свалят гипса. Той ги
правел поне в период от два месеца след свалянето на гипса. Докато ръцете му били гипсирани, се нуждаел от постоянна чужда помощ,
тъй като не можел да прави абсолютно нищо сам. Съпругата
му му помагала за всичко в ежедневнието-при хранене, обличане, дори и при
ходене до тоалетна. И след сваляне на гипса се нуждаел
от чужда помощ, дори и понастоящем съпругата му му помага в ежедневието.
След катастрофата Р. се залежал като причината за това била
както гипса, така и шока и травмите. От това много напълнял.
След този инцидент начинът му на живот се променил коренно.
Близките му го определят като съвсем различен човек. Преди често излизал и карал колело, а се това не му е възможно,
защото не може да се възстанови напълно. Освен това
изпитвал страх и в него имало някаква скованост и не е така подвижен, както е
бил преди това. Оплаквал се и понастоящем, че при
студено време ръцете го болят, както и ако ги натовари с нещо по-тежко. И понастоящем се оплаквал,
че не може да изпъва изцяло ръката, която е била счупена в лакътната кост.
Около седмица или
десет дни след инцидента не говорел от стрес, бил с състояние като депресия и
бил много подтиснат. Оплаквал се, че не може да спи след инцидента,
първо защото с двете гипсирани ръце му било неудобно,а
освен това изпитвал болка като се натисне ръката. Този период
на безсъние продължил и след като му махнали гипса за период от отколо два
месеца и пиел успокоителни. Оплаквал се как може това да се случи точно
на него;Дразнел се, че дори и за елементарни неща трябва
да търси помощ от съпругата си, защото той преди катастрофата бил самостоятелен
и независим. След
инцидента изобщо не е ходил за риба, а преди това това било негово хоби.
Според назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа
на наличната медицинска документация в това число и актуален преглед на ищеца
от 29.07.2020г., при катастрофата на 13.04.2016г Х.Р. е получил следните
увреждания : счупване на лява лакетна кост, счупване на дясна лъчева кост,
охлузвания и кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на гръдния кош,
кръвонасядания на седалищната област двустранно, охлузвания на двете колена,
кръвонасядане и охлузване на дяста подбедрица, охлузвания на дясна глезенна
става, кръвонасядания на първи пръсти на двата крака. Вещото
лице е установило, че има и постравматична атроза на двете гривнени стави.
При такъ тип увреждания болките са най-силни непосредствено
след получаването им, след което постепенно намаляват и отшумяваг в рамките на
няколко денонощия. Хо отношение на счупванията болките
намаляват след имобилизация на крайниците.Болки със значителен интензиет се
усещат и в процеса на раздвижване на крайниците след отстраняване на
имобилизациите. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер е обичайно да се усещат в областта на счупванията, при
промяна на атмосферните условия или при физически натоварвания. Тези болки могат да се усещат години или цял живот. Вещото лице е установило от представените ренгенови изображения, че
счупванията са довели до изразени деформации на костите, които са обичайни при
зарастването на този вид счупвания. Към настоящият
момент не са възстановени в пълен обем движенията в двете гривнени стави.
Вещото лице е установило, че Р. има и ограничения в обема на
движения на дясна лакътна става и двете тазобедрени стави, които ограничения,
според него, не могат да се свържат пряко с инцидента и уврежданията от него.
Според вещото лице не се очаква подобрение в състоянието му
по отношение на уврежданията, свързани със счупване на кости на двете
предмишници- намален обем движения в гривнените стави и болки при натоварване и
промяна в атмосферните условия.
Лек автомобил “Форд
фокус” с рег № ****е застрахован в “Б.по застраховка “Гражданска отговорност”
от С.С.Т. за
периода от 10.03.2016 до 09.03.2017г.
На 01.10.2019г Х.И.Р. ***”АД писмена
претенция-вх.№ ОК-619658 за заплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” в
качеството му на пострадал при ПТП на 13.04.2016г в резултат на виновното
поведение на И.С.Т., оправлявал застрахования в дружеството лек автомобил “Форд
фокус” с рег № ****. В писмената претенция се иска изплащане на застрахователя
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв
С писмо изх.№ НЩ-7518/03.10.2019г
застрахователят уведомява Р. във връзка с неговата претенция, че липсват
доказателства за настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно
произшествие и претърпени вреди от трети лица, а именно- влязъл в сила ак;
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, поради което искат същите да
бъдат представени на застрахователя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя
чрез пряк иск от увреденото лице, включва следните елементи, които следва да се
установят в процеса от страна на пострадалото лице:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а именно, че като
увредено лице е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото
трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При
настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е
застраховано
лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
От събраните по делото доказателства е установено, че
на 13.04.2016г около 17.24ч. в гр.Р. на ул.”П.” е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил “Форд фокус” с рег № ****, управляван от И.Т.и
велосипед, управляван от Х.Р.. Двете превозни средства
са се движили в посока Д.п.. Установено
е, че вследствие на катастрофата Р. е получил множество травматични увреждания.
Установено е, че управляващият лекият
автомобил и собственикът на същия са различни лица.Установено е, че
собственикът на лекият автомобил С.С.Т. е сключил застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното дружество “Б.за периода от 10.03.2016 до
09.03.2017г,т.е към момента на пътното-транспортно произшествие лекият
автомобил е бил застрахован с този вид застраховка. Съгласно нормата на чл. 477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Според ал.2 на
същата разпоредба по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство. Съгласно
чл.493, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка
“Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива и отговорността за вредите причинени от виновния водач и в случаите когато не е изрично
или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно средство.
От цитираните разпоредби е ясно, че застрахователят отговоря за вредите,
причинени на трети лица, от лек автомобил, за който има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, управляван както от собственика на
застрахования автомобил, така и от ползвател или държател на този автомобил. В този смисъл възражението на застрахователя е неоснователно.
По делото са представени и писмени
доказателства, установяващи, че пострадалият е
отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят не се е произнесъл по тазипретенция. От доказателствата е видно,че
застрахователят се е възползвал от правото си по чл.496, ал.4 КЗ да изиска
определени документи, изясняващи пътното-транспортно произшествие. Няма данни и твърдения от пострадалия да е представил такива.
Това обаче, според съда, не сочи, че за застрахователя не е
започнал да тече срока за произнасяне по претенцията, което възражение
застрахователят е направил едва в писмената защита, но не и писменият си отговор.
С
оглед на това съдът приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното
право на застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Както беше посочено по-горе в съдебното
решение, пострадалият има право на застрахователно обезщетение в случаите
когато се установи по несъмнен начин, че застрахованият/ или ползвателя или държателя на застрахованото моторно превозно
средство/ виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования / или ползвателя или държателя на лекият автомобил/. В
тежест на ищеца е да установи тези факти. Съдът в доклада си е
разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца кои факти и
обстоятелства са в негова тежест на доказване, в това число съдът, на основание
чл.146,ал.2 ГПК, е указал на ищеца, че не е сочил доказателства за установяване
на горните факти. Независимо от горното, ищецът не е
установил в процеса точният механизъм на пътното-транспортно произшествие,
респективно противоправното поведение на водача на лекия автомобил и пряката
причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца увреждания и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Доказателства за тези обстоятелства не се съдържат в представените
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали № 431/76 от 13.04.2016, нито
в протокола за оглед местопроизшествието. Съдът не възприема за установен по несъмнен начин и
механизма на пътното-транспортно произшествие, според заключението по
назначената автотехническа експертиза, тъй като както и самото вещо лице е
отразило в заключението си, данните за самото местопроизшествие са единствено и
само от заявеното от пострадалия ищец. По делото не са събрани, такива не са
искани от ищеца, гласни доказателства, които да установяват как се е случило
самото пътно-транспортно произшествие, за да се направи извода за поведението
на участниците в него, респективно да се направят изводи за виновното или
невиновно поведение на участниците в него. При тези доказателства по делото,
съдът намира, че ищецът не е доказал фактите за чието установяване носи
доказателствена тежест и от които съдът би могъл да направи извода, че водачът
на лекия автомобил има виновно противоправно поведение, вследствие на което за
ищеца са настъпили твърдените в исковата молба увреждания.
Безспорно е, че ищецът от пътното-транспортно
произшествие е получил множество тежки увреждания, но това не е достатъчно, за
да се ангажира отговорността на застрахователя. Няма никакви доказателства, от които да се направи
извода, че водачът на лекия автомобил е имал противоправно поведение,
изразяващо се в нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата и от
това виновно противоправно поведение в пряка причинна връзка са настъпили
уврежданията на ищеца. Експертизата, макар и подробна,
след като гради заключенията си само върху твърденията на пострадалия, но не и
на някакви други обективни факти и доказателства, не може да бъде доказателство
за посочените по-горе факти. В този смисъл съдът намира, че предявеният
иск за заплащане от страна на застрахователя на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 13.04.2016г
вследствие на виновното поведение на водача на л.а “Форд фокус”, е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В тежест на ищеца са
направените от ответника разноски, който съобразно представеният списък за
разноски в последното съдебно заседание и представеният договор за правна
помощ, платежно нареждане от 29.05.2020г и списък към него/л.60-62 от делото/
са в рамер на 1400лв адвокатско възнаграждение. Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски в съдебното производство,
но това не го освобождава от отговорността за разноски, които другата страна е
направила, съобразно правилата на чл.78 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.И.Р. ***“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.С.
район “Л.”, бул.”Д.Б.” № **, иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, за сумата от
30 000лв, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътно-транспортно произшествие на 13.04.2016г в гр.Р. с лек автомобил “Форд фокус”
с рег № ****, управляван от Искрен Тодоров, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Х.И.Р., ЕГН ********** *** да плати на З., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.С. район “Л.”,
бул.”Д.Б.” № ** сумата от 1400лв, представляващи разноски за
адвокат, направени в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :