Определение по дело №137/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 145/04.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 95/2010 г. по описа на РС – Момчилград, същият съд е признал подс. Ф. Х. П., роден на **.**..**** г. Г. К., б.г., със с. о., работещ като ш., ж., н., ЕГН *, за виновен в това, че на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., О. К., в съучастие като извършител с Х. М. П. от същото село, е причинил лека телесна повреда на М. Б. А. с ЕГН *, изразяваща се в разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2 вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева. Със същата присъда подс. Ф. П. е осъден да заплати на М. Б. А. с ЕГН * сумата от 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 20.08.2008 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан, както и да заплати на М. А. сумата от 1120 лева – деловодни разноски, а също и сумата от 50 лева по сметка на РС – Момчилград – държавната такса върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Делото първоначално е разгледано от РС – К., чиято присъда е отменена с решение на ОС – К.. С отменителното решение окръжният съд е върнал делото на първата съдебна инстанция за ново разглеждане. Поради невъзможност за формиране на съдебен състав от страна на РС – К., ВКС, на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от НПК, е изпратил делото на РС – Момчилград, който се е произнесъл с атакуваната в настоящото въззивно производство присъда.

В законоустановения срок срещу присъдата на РС - Момчилград е подадена въззивна жалба от подс. Ф. П.. В жалбата е изложено становище, че по делото не са събрани убедителни доказателства, от които да се установява по категоричен начин вината му, както и че районният съд не е взел предвид показанията на посочените от подс. П. свидетели. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъде постановена нова, оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си А. Г. Т. от АК – К.. Заявява, че не се признава за виновен и иска от съда да бъде уважена въззивната жалба. Моли да бъде признат за невиновен.

Защитникът на подс. П. изразява становище, че първоинстанционната присъда не почива на събраните по делото доказателства. Твърди, че кредитираните от районния съд показания на свидетелите Х.М., Д.М. и М. А. са непоследователни, объркани и противоречиви и от мотивите на съда не става ясно на какво основание същите са кредитирани. Сочи конкретни възражения във връзка с визираните гласни доказателствени средства, включително и като се позовава на показанията на други, разпитани по делото свидетели. Обръща внимание и върху това, че първата съдебна инстанция е отказала извършването на оглед на местопроизшествието. Счита, че е налице основаване на присъдата върху допускане и предположения. Акцентира и върху това, че съдебно-медицинското удостоверение за здравословното състояние на частния тъжител е издадено няколко дни след възникналия инцидент, като счита, че няма гаранция, че в този срок не е настъпило друго събитие, предизвикало настъпването на процесните телесни увреждания. Прави извод, че няма категорични доказателства както за авторството на инкриминираното деяние, така и за неговия механизъм. Иска от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, да бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В заседанието пред втората съдебна инстанция частният тъжител М. А. се явява лично и с повереника си А. Д. Ч. от АК – К.. Повереникът на тъжителя оспорва жалбата. Сочи противоречия в твърденията на подсъдимия. Счита, че не са налице твърдяните от защитника на подсъдимия противоречия в показанията на свидетелите Х.М., Д.М. и М. А.. Намира още, че от приложения медицински документ безспорно се установява наличието на инкриминираното събитие. Иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда и да присъди в полза на частния тъжител разноските пред двете инстанции.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е допустима, доколкото е подадена от лице, което има право да обжалва постановената присъда, в законоустановения срок, при внасяне на дължимата държавна такса и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

Подс. Ф. Х. П. е неосъждан, с добри характеристични данни, женен с две малолетни деца, работи като шофьор.

Вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., О. К., възникнало сбиване между подс. Ф. П., бащата на подсъдимия – св. Х. П., брÓтът на подсъдимия – св. С. П., първия братовчед на подсъдимия – св. Ф. М. и другия брат на Ф. П. Т. П. – от една страна - и, от друга страна, тъжителят М. А., баща му – Б. А. - и майка му – Х. А.. Семействата П. и А. от много години били в лоши отношения. Конкретният повод за този физически сблъсък бил това, че малко по-рано на същата дата възникнал скандал и последващо спречкване между частния тъжител М. А. и св. Х. П., породени от влизането на животни на семейство А. в двора, стопанисван от семейство П.. При сбиването тъжителят понесъл различни удари, сред които и такива в главата от подс. Ф. Х. П.. В резултат на този физически сблъсък на частния тъжител А. били причинени инкриминираните увреждания, а именно - разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание. Били причинени болка и страдание. След побоя, тъжителят бил откаран с автомобил на ФСМП до Г. К. за оказване на спешна медицинска помощ. На 21.08.2008 г. в 00:35 часа, М. А. постъпил по спешност за болнично лечение в МБАЛ „Ж.”, Г. К.. Тъжителят бил изписан от болницата на 22.08.2008 г., в 09:30 часа, с подобрение, при задоволително общо състояние, с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим за една седмица и обезболяване и указания за необходимост от два контролни прегледа до 30 дни след изписването.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. А.М., от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от изложеното в съдебно заседание от вещото лице по назначената СМЕ, от копията от съдебно-медицински удостоверения (СМУ) относно здравословното състояние на тъжителя, на св. Х. А. и на св. Б. А., от приложените по ДП № 98/2008 г. по описа на РУ на МВР – К. писмо от 28.11.2008 г. на управителя на МБАЛ „Ж..”, ЕООД, Г. К., ведно с приложените към него документи, отразяващи историята на заболяването на М. Б. А. с ЕГН *, заверено копие от книга за регистрация на повикванията и транспорта от ФСМП, Г. К., започната на 10/11.08.2008 г., СМУ от 21.08.2008 г. относно здравословното състояние на подс. П. и св. Х. П., от справката за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия, както и - отчасти – от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Б. А., Х. А. и Х. П..

При обсъждане на гласните доказателствени средства по делото следва да се има предвид, че всички те изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица, включително св. М.предвид това, че същият е познат от дълго време на брата на подсъдимия - св. С. П..

Въззивният съд намира за логични показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А.,Х. А. и Б. А. относно това, че тъжителят, съответно - неговите родители, са били бити от група лица, включително подсъдимия, вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч.. Тези показания се подкрепят от отразеното в книгата за регистрация на повикванията и транспорта от ФСМП, Г. К., от отразеното в документите относно заболяването на частния тъжител А., предоставени от управителя на МБАЛ „Живот+”, ЕООД, Г. К., от съдържанието на СМУ относно тъжителя, от заключението по назначената СМЕ и от заявеното от вещото лице по същата експертиза в съдебно заседание. Видно от документите от ФСМП, М. А. е транспортиран по спешност с автомобил на филиала до Г. К., като сигналът за инцидента и необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ както за тъжителя, така и за майка му, е подаден в 22:10 часа на 20.08.2008 г. Видно от документацията относно заболяването на тъжителя, последният е постъпил по спешност в МБАЛ „Живот+”, ЕООД, Г. К. в 00:35 часа на 21.08.2008 г. с увредено общо състояние, контактен, адекватен, афебрилен, без огнища на неврологична симптоматика, с оплаквания от болки, главозамайване и гадене. В бележките на дежурния лекар при приемане на пациента е отбелязано и това, че тъжителят А. е с “хематом около лявата орбита множество кръвонасядания по гърба, с кръвонасядания по дясна подбедрица, с оток”. Видно от направлението за хоспитализация М. А. е с насочваща дианоза “мозъчно сътресение без вътрешна травма”. В анамнезата, в графа “настоящи оплаквания”, е отбелязано, че пациентът “постъпва по спешност след нанесен му побой от познати лица. Получил удари с кол по гърба, дясна подбедрица и главата. По данни на близките му е бил за кратÛо време в безсъзнание”. В издадената от болничното заведение епикриза като окончателна диагноза на лекуваното лице е отбелязано “мозъчно сътресение без вътрешна травма”. В издаденото относно неговото състояние СМУ от 27.08.2008 г. (от съдебен лекар д-р Маринов) е отбелязано, че при освидетелстването от страна на освидетелствания са предоставени данни, че е бит с кол от познати му лица на 20.08.2008 г. Като обективно състояние в удостоверението са посочени множество охлузвания по кожата на главата, лицето, гърба и крайниците и кръвонасядания, включително кръвонасядане по клепачите на лявото око, разположено на обща площ 5/6 см. при затворена очна цепка, а също и разклащане в значителна степен на първи долен ляв зъб, счупване на втори долен ляв зъб и липса на по-голямата част от коронката му, множество охлузвания по кожата на гърба с размери до 10/3 см., кръвонасядане по предната повърхност на лявата мишница с размери 9/2,5 см. В заключението на това СМУ е посочено още и това, че е причинено и сътресение на мозъка (“без пълна загуба на съзнание”), както и че “описаните увреждания са причинени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният”. В същия смисъл е и заключението на назначената СМЕ. Вещото лице по експертизата – д-р Маринов, при разпита си в съдебно заседание, заявява, че установените при прегледа на 27.08.2008 г. телесни увреждания отговарят да са получени между 5 и 8 дни преди същия преглед. Показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А. относно факта на побоя намират опора и в издадените също на 27.08.2008 г. СМУ относно Х. А. и Б. А., в които също са отбелязани констатации относно кръвонасядания и охлузвания касателно Б. А., съответно – кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка касателно Х. А.. Обстоятелствата, че подсъдимият не отрича наличието на физически сблъсък с негово и на баща му участие и с участието на пострадалия и родителите му, вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., че е търсена и оказвана спешна медицинска помощ за тъжителя и майка му още вечерта на 20.08.2008 г., че повикването е от с. Г. Ч., че още през същата нощ М. А. е постъпил по спешност за болнично лечение с горепосчените оплаквания (включително с предоставени при постъпването данни от пациента, че е бит от познати му лица), обективни констатации на медицинските специалисти към момента на приемането му в болницата и съдържанието на издадените по-късно СМУ са в подкрепа на това, че както на частния тъжител А., така и на родителите му, е бил нанесен побой вечерта на 20.08.2008 г., в споменатото село и от подс. Ф. П., Х. П., С. П., Т. П. и Ф. М., че на пострадалия при този побой са били нанесени удари в главата и че същият е получил мозъчно сътресение вследствие на побоя. По-късното издаване на СМУ относно М. А. (същият е изписан от болницата на 21.08.2008 г.) и неговите родители не поставя под съмнение горните изводи относно фактите и, по-конкретно, не води до съмнение за това, че частният тъжител е увреден при други обстоятелства, по-късно. При явяването си пред съдебния лекар тъжителят е предоставил данни за нанесен му на 20.08.2008 г. побой от познати му лица. Констатациите, отразени в издаденото относно тъжителя СМУ, съответстват на установеното от медицинските специалисти при оказването на спешна помощ на М. А. и постъпването му по спешност в болничното заведение. Съвсем естествено е това, че при предприетите през нощта на 20 срещу 21.08.2008 г. спешни действия не е установено наличието на охлузването на кожата на пациента в областта непосредствено зад дясната ушна мида с размери 1/0,5 см. Що се отнася до инкриминираното в настоящото производство дентално увреждане, като се има предвид и това, че през нощта на 20 срещу 21.08.2008 г. тъжителят А. е потърсил спешна медицинска помощ, в хода на оказване на която (още повече предвид причиненото сътресение на мозъка), е съвсем естествено към този момент да не бъде търсено дентално лечение на пострадалия, съответно – да не бъдат констатирани увреждания по зъбите на пациента. Във връзка с последното, съвсем логично се явява причиняването на процесното, констатирано от съдебния лекар увреждане по зъбния статус на освидетелствания М. А. именно от инкриминирания побой и предвид факта на нанасяне на удари в областта на главата му, което, като факт, освен от показанията на свидетелите Х.М., М. А. и Б. А., се подкрепя и от установения от медицинските специалисти още при постъпване на тъжителя за болнично лечение „хематом около лявата орбита”. Налага се още веднъж да бъде напомнено и посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че установените при прегледа, предхождащ издаването на удостоверението, увреждания са причинени между 5 и 8 дни по-рано, т. е. – между съответния инцидент и явяването за освидетелстване при всички случаи е изтекъл неколкодневен период преди пострадалия да се подложи на съдебно-медицинско освидетелстване. Наличието на нанесен побой на М. А., включително удари по главата, като се има предвид и направения по-горе анализ на доказателствения материал, включително във връзка с посоченото от тъжителя при явяването пред съдебния лекар, води до несъмнения извод, че установеното на 27.08.2008 г. и предмет на процесното обвинение разклащане на зъб на частния тъжител е причинено именно в резултат на инкриминираното поведение на подсъдимия. Налага се още да се обърне внимание и върху обстоятелството, че не би било логично при търсене на спешна медицинска помощ и постъпване за болнично лечение по спешност, М. А. и неговите близки да подвеждат съзнателно медицинските специалисти относно загубата на съзнание на пациента, като в това отношение съдебният лекар, в издаденото СМУ, е отбелязал, че е причинено сътресение на мозъка, без “пълна” загуба на съзнание, т. е. – налице е едно, подобно на изпадането в безсъзнание състояние, поради което е нормално това състояние да бъде “квалифицирано” от близките на пострадалия като безсъзнание (включително при разпита им пред съда).Нанасянето на побой на пострадалия и неговите родители и то от група лица като факт се подкрепя от установените от съдебния лекар кръвонасядания, охлузвания и рана на главата и сътресение на мозъка (относно св. Х. А.). Очевидно е, още повече като се има предвид и факта на търсене на спешна медицинска помощ и за Х. А., че в сбиването явен превес са имали биещите се срещу тъжителя и неговите родители, което пък напълно подкрепя твърденията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А. за това, че нападателите са били няколко, като е напълно логично това, предвид състоялото се малко по-рано спречкване между частния тъжител и бащата на подс. П., а и предвид дълготрайните влошени отношения между двете семейства, Ф. П. и Х. П. да потърсят подкрепа от близки свои родственици при предстоящата физическа саморазправа с М. А., прераснала в такава и с неговите родственици.

Признаването на подсъдимия за виновен не почива на предположения, независимо от това, че вещото лице не е в състояние да датира с точност констатираните в издаденото относно тъжителя СМУ телесни увреждания. За да признае подсъдимият за виновен, районният съд е направил цялостен анализ на доказателствените материали. Съпоставяйки цялата съвкупност от доказателства по делото и след направения по-горе анализ, настоящият съдебен състав намира, че наличната и обсъдена медицинска документация подкрепя напълно тези доказателствени средства по делото, които сочат на нанесен побой върху пострадалия с участие на подсъдимия. Удостовереното във визираната медицинска документация, включително в книгата за регистрация на повикванията и транспорта от ФСМП, Г. К. и изложеното в показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А.,Х. А.и Б. А. води до единствения възможен извод, че инкриминираните телесни увреждания са причинени от подс. П. и чрез инкриминираното деяние, а не в резултат на друго събитие.

В показанията на свидетелите Х.М., Д.М. и М. А. дейстивително са налице противоречия относно това къде точно са се намирали те при възникването и развитието на физическия сблъсък, при който е пострадал тъжителят и откъде точно са наблюдавали побоя. Тези противоречия обаче са напълно естествени както предвид изминалото време, така и предвид емоционалното състояние на уплаха, в което тези свидетели са се намирали по време на процесното сбиване. Предвид горното не може да се приеме, че наличието на такива противоречия означава, че изброените тук свидетели не са възприели нанасянето на побой от страна на подсъдимия - включително с участието на други лица – спрямо тъжителя А.. Между другото, не би имало каквато и да било логика в това визираните свидетели да поддържат дадÕна лъжлива версия в полза на частния тъжител и същевременно да липсва синхрон в показанията им досежно горните въпроси. Следва да се посочи още, че въпросите, относно които се наблюдават съответните противоречия, С. по себе си са ирелевантни за главния въпрос по делото, а именно – нанесен ли е побой на пострадалия от група лица, сред които подсъдимия, на инкриминираната дата и на инкриминираното място и в резултат на това причинени ли са пряко на тъжителя процесните увреждания.

Що се отнася до показанията на св. Х. А., то е необходимо да се посочи, че същите са неясни, а, освен това, са и непоследователни. Предвид това обсъжданите тук показания следва да бъдат кредитирани единствено досежно това, че подсъдимият, баща му, неговите братя и братовчед са проявили физическо насилие спрямо самата Х. А., съпругът й и частния тъжител вечерта на 20.08.2008 г., при което са им нанесли удари и че в дома на семейство А. в това време са присъствали свидетелите - техни родственици, доколкото в това отношение намират опора в съвкупността от доказателствени материали по делото.

Като се има предвид и направения до тук анализ, следва изводът, че обясненията на подсъдимия, както и показанията на неговия баща – св. Х. П. - за възникването и развитието на процесния физически сблъсък, не следва да бъдат кредитирани с изключение единствено относно това, че тъжителят и неговите родители също са причинили телесни увреждания на противниците си в сбиването, което се подкрепя от издадените относно Ф. П. и Х. П. СМУ от 21.08.2008 г. Обсъжданите тук гласни доказателствени средства представляват едностранчива защитна спрямо подс. П. версия. Визираните обяснения и показания, освен че противоречат на показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А., не са и логични предвид изложеното по-горе във връзка с показанията на същите свидетели и съпоставянето им с други доказателствени материали по делото. Не би било логично частният тъжител и майка му да потърсят спешна медицинска помощ, да бъдат констатирани такива увреждания от медицинските специалисти при оказване на медицинска помощ и тъжителят да постъпи по спешност за болнично лечение още същата нощ при положение, че конфликтът е бил такъв, какъвто го описват Ф. П. и Х. П.. Също така липсва логика и в това тъжителят да участва активно в спречкване с подсъдимия, нападайки последния (както се твърди от страна на подс. П.), ако е получил нараняванията си, констатирани от медицинските специалисти същата вечер и във връзка с които се е наложило не само оказване на спешна медицинска помощ, но и постъпване по спешност в болнично заведение, при предходния конфликт с бащата на Ф. П., възникнал и развил се малко по-рано. Съгласно С.те показания на св. Х. П., двамата с тъжителя са се борили, при което са паднали върху оградата, където имало бетон и камъни, М. А. помолил Х. П. да го пусне и си отишъл, т. е. – очевидно е, че констатираните при съответните медицински прегледи множество увреждания по различни части на тялото на тъжителя А. не произтичат от това спречкване. В подкрепа на този извод е и посоченото от св. Д.М. за това, че когато М. А. се е върнал след конфликта си със св. Х. П. е заявил, че се „посдърпал”. Не би имало никаква логика и в това св. Х. А. да потърси спешна медицинска помощ още същата вечер, ако и спрямо нея не е нанесен побой било от С.я подсъдим, било от други лица, част от групата, в която е бил и Ф. П.. Прочие, това, че е имало сериозен физически сблъсък, при който частният тъжител и неговите родители са се сблъскали със значително превъзхождащ ги противник, се подкрепя и от издадените по отношение на М. А., Х. А. и Б. А. СМУ. Изложеното тук подкрепя по-конкретно извода, че в побоя над М., Х. и Б. А. са участвали и други лица освен подсъдимия и неговия баща. В тази връзка, логични се явяват и показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А. за това, че подсъдимият и другите лица, участвали в боя на негова страна, са били активната страна в конфликта. Това е така както предвид наличието на мотив за агресията (включително и извън трайно влошените взаимоотношения между семействата) – предходното спречкване между М. А. и Х. П., така и предвид очевидното превъзходство по сила и брой на лицата, нанесли побоя на пострадалия и неговите родители.

В тази връзка, касателно участието на Т. П. (брат на подсъдимия) в побоя, от приложената по делото справка за негови задгранични пътувÓния, в която е отбелязано напускане на страната на 30.03.2008 г. без данни за завръщане към 12.11.2008 г., не може да бъде направен извод, че същият е отсъствал от страната на 20.08.2008 г., предвид ноторното обстоятелство, че след 01.01.2007 г. (приемането на Република България в ЕС) данните за задграничните пътувания на българските граждани са непълни.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите С. П. и Ф. М. относно това, че същите не са взели участие в инкриминирания побой и че въобще не са били в с. Г. Ч. по това време. Както беше изложено по-горе, гласните доказателствени средства по делото, които сочат на участие на значително превъзхождащ тъжителя и неговите родители противник в сбиването, са логични и намират опора в медицинската документация, част от доказателствения материал по делото. Освен това:

От показанията на св. Милкотев, който по никакъв начин не се явява заинтересован в полза на тъжителя, не се установява, че С. П. е бил на друго място, а не в с. Г. Ч. към момента на процесното сбиване. А.М. сочи, че на 20.08.2008 г. е закарал св. С. П. до неговия блок (съгласно показанията на С.я св. С. П., същият живее в Г. К.) „може би към 19:00-19:30-20:00 часа”, което противоречи на показанията на св. С. Х. П. относно това, че последният е бил при познатия си М.до около 10-11 часа вечерта на въпросната дата. Съответно, по никакъв начин от това не следва, че не е възможно С. П. да стигне до с. Г. Ч., О. К. и да участва в побоя, който се е състоял същата вечер и във връзка с който е потърсена спешна медицинска помощ с регистрирано обаждане в 22:10 часа на 20.08.2008 г.

Касателно св. Ф. М., от приложената справка от „С. – П” ООД, Г. С., не се установява, че този свидетел е бил на работа в Г. С. на 20.08.2008 г. Визираната справка установява, че свидетелят е работил на строителен обект в споменатия град през месец август, като е отработил 21 работни дни за месеца, без обаче да се посочват конкретни работни дни.

Показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А. и Б. А. за това, че от страна на семейство А., на 20.08.2008 г., преди инкриминирания инцидент, е подаден сигнал до органите на МВР във връзка със спречкването между тъжителя и бащата на подсъдимия, не следва да бъдат кредитирани, доколкото не намират опора в приложената по делото справка от РУ на МВР – К., в която е посочено, че в дневниците на ОДЧ при РУП – МВР – К. не е регистриран получен сигнал на 20.08.2008 г. за времето от 18:00 часа до 20:30 часа от тъжител М. Б. А. от с. Г. Ч., О. К.. Това обаче, предвид направения по-горе анализ на доказателствената съвкупност по делото, съвсем не означава, че на пострадалия не е нанесен инкриминираният побой, нито пък следва да бъде основание съдът да не кредитира показанията на изброените тук свидетели досежно главното обстоятелство по делото, а именно – нанесения побой.

Гласните доказателствени средства относно спречкването между тъжителя и св. Х. П., предхождащо инкриминирания побой, са противоречиви. Отделните показания и обяснения в тази насока се явяват и едностранчиви касателно възникването и развитието на този конфликт, поради което и не следва да бъдат кредитирани в цялост, а именно – относно това кой от двамата – Х. П. или М. А. - е бил инициатор на конфликта и относно развитието и изхода на този конфликт. От наличните гласни доказателствени средства, анализирани в тяхната цялост, следва да бъде направен единствено изводът за това, че спречкване е имало, при което е имало упражнено физическо насилие и от двете страни, като последното се потвърждава и от показанията на С.я Х. П., който сочи, че се е борил с М. А. и дори последният го е помолил да го пусне. В тази връзка следва да бъде отбелязано и това, че показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А. и Б. А. относно това в какво състояние е бил тъжителят след спречкването с Х. П. са противоречиви. Св. Д.М. сочи, че М. А. се върнал в къщата „посдърпан малко” и когато бил запитан какво се е случило „набързичко” казал, че се е „посдърпал”. Св. М. А. пък сочи, че когато брат й М. А. се върнал, казал, че Х. му е „посегнал да го удари”. Св. Х.М. в това отношение заявява, че тъжителят се върнал запъхтян, казал, че бащата на подсъдимия се е „нахвърлил” върху него. От друга страна св. Б. А. твърди, че бил намерил сина си М. А. ударен и захвърлен в тръните. Настоящият съдебен състав намира, че от обсъдените тук показания единствено тези на св. Д.М. следва да бъдат кредитирани досежно това какво е казал пострадалият след спречкването си с бащата на подсъдимия. Д.М., която е първа братовчедка на тъжителя, по никакъв начин не може да бъде счетена за заинтересована в полза на подсъдимия, тъкмо обратното. Поради това и липсва каквато и да било логика тези й показания да бъдат недостоверни. Показанията на свидетелите Б. А., Х.М. и М. А. в това отношение са едностранчиви, доколкото пряко или косвено сочат единствено св. Х. П. като инициатор на конфликта, поради което и не следва да бъдат кредитирани. Изложената версия от св. Б. А. относно това, че е намерил сина си набит и захвърлен в тръните пък изобщо не кореспондира както с показанията на св. Д.М., така и с тези на Х.М. и на М. А..

Прочие, с оглед яснота на изложението, се налага изрично да бъде посочено, че твърдяният от тъжителя побой и причинените от него резултати са доказани в настоящото наказателно производство по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подс. Ф. Х. П., на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., О. К., в съучастие като извършител с Х. М. П., е причинил лека телесна повреда на частния тъжител М. Б. А., изразяваща се в разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и на деянията на другите лица, подкрепящи го в сбиването (включително св. Х. П.), предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.

Необходимо да се има предвид още и следното:

Относно причиняването на счупване на коронката и корена на зъб, констатирано от съдебния лекар на 27.08.2008 г., довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК) е налице прекратяване на наказателното производство с постановление на прокурора, потвърдено при съдебното обжалване, поради което и причиняването на това увреждане не следва да бъде коментирано от настоящия съдебен състав независимо от констатациите вследствие на направения по-горе анализ на доказателствената съвкупност.

Предвид прекратяването на производството по отношение на тъжбата в частта относно обвинението срещу Х. П. и относно обвинението от родителите на М. А., не следва да бъде коментиран и въпросът за отговорността на бащата на подсъдимия и въпросът за отговорността на св. Х. П., а и на другите лица, нанесли побоя, независимо от горните констатации във връзка с фактите, предвид липсата на надлежно сезиране.

По делото, както беше посочено вече, безспорно е установено участието на подсъдимия, на неговия баща, както и на други лица, в нанасяне на побой спрямо пострадалия. След като една група от лица, между които подсъдимият и св. Х. П., координирано нанасят побой над частния тъжител, без каквото и да било правно значение е това дали конкретните инкриминирани телесни увреждания са причинени от конкретни удари на подс. П..

Не е налице визираното от защитата на подсъдимия процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, изразило се в неизвършване на оглед на местопроизшествието. За да остави без уважение съответното доказателствено искане, районният съд е отчел обстоятелството, че е изминало дълго време от процесната дата 20.08.2008 г., предвид което и няма как самото местопроизшествие да е запазено. Въззивната инстанция споделя този извод. Следва да се посочи още, че обсъжданото доказателствено искане в първоинстанционното производство е мотивирано практически единствено с наличието на противоречиви гласни доказателствени средства относно това къде са се развили дадени събития, включително откъде е наблюдаван побоят от някои от свидетелите, които се явяват ирелевантни за делото. По делото, освен това, не са налице каквито и да било доказателства за това, че свидетелите Х.М., Д.М. и М. А. не са могли изобщо да наблюдават процесното сбиване. Налични са в тази връзка извънпроцесуални, лични възприятия на председателя на съдебния състав на РС – К., който съд първоначално е разгледал делото, относно възможността за наблюдение през някои от прозорците на втория етаж от къщата на семейство А. в с. Г. Ч.. Това дали свидетелите са наблюдавали от един или от друг прозорец е без значение за делото, като противоречията в тази насока, а дори и евентуалните неточности на свидетелите относно това през кой точно прозорец са гледали, поради изложените по-горе причини, не означават, че тези свидетели не са наблюдавали побоя, наличието на който се установява по категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото.

Първоинстанционният съд внимателно и цялостно е обсъдил събраните доказателствени материали, като мотивирано е изложил съображенията си защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други, включително относно показанията на свидетелите, чието допускане е било поискано от защитата. В нито една част от присъдата констатациите на съда не почиват на каквито и да било предположения. Изводът на районния съд да не кредитира дадени гласни доказателствени средства е направен в мотивите към обжалваната присъда въз основа на съпоставянето на тези доказателствени средства с други доказателствени материали като, например, наличната медицинска документация. Практически, липсва конкретност във възраженията на защитника на подсъдимия в това отношение. Прочие, първата съдебна инстанция е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 303, ал. 3 от НПК. Различията между някои от изводите, направени от първата и от настоящата инстанция при обсъждане на доказателствените материали по делото, не означават, че районният съд не е достигнал до правилно заключение относно релевантните факти, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия, нито пък, че съществува каквато и да било непълнота в мотивите към присъдата.

Макар от страна на жалбоподателя и на неговия З. да не се прави довод в тази насока, е необходимо да се има предвид и следното:

По делото, в качеството на свидетели, са разпитвани родителите на тъжителя, които също са подали тъжба както срещу подс. Ф. П., така и срещу неговия баща Х. П. и по отношение на които производството е било прекратено още при първото разглеждане на делото от РС – К., преди даване ход на същото. Разпитването на Б. А. и Х. А. като свидетели не представлява процесуално нарушение, въпреки че от буквалния прочит на чл. 118, ал. 1 от НПК следва друго. Действително, законът е предвидил забрана да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, като са предвидени и изключения от това правило, включително за обвиняемия, спрямо когото производството е било прекратено или е завършило с влязла в сила присъда, за частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник. Действително, законодателят не е предвидил изрично изключение в тази насока за частния тъжител, спрямо когото производството е било прекратено, подобно на изключението относно обвиняемия (подсъдимия). Забраната за участие като свидетел на частния тъжител, за разлика от също така заинтересованите от изхода на делото и ангажирани с определена процесуална позиция частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник (които обаче е съвсем нормално да имат изключително важни за производството възприятия), както изяснява и правната теория, е продиктувана от това, че в противен случай производството би останало – в даден момент - без субект на обвинението. Очевидно е обаче, че такъв проблем не би възникнал в случаите като процесния, а именно – когато спрямо някои от първоначалните тъжители производството е прекратено и то преди още да е даден ход на делото. Ето защо ОС – К., в този си състав, намира, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК досежно частните тъжители, спрямо които производството е било прекратено, следва да бъде тълкувана рестриктивно, като се държи сметка за целта на същата разпоредба. Поради изложеното тук не е налице каквото и да било процесуално нарушение във връзка с това, че родителите на тъжителя са разпитани като свидетели по делото.

РС - Момчилград законосъобразно е приложил реда по чл. 78а от НК, доколкото в случая са налице основанията по ал. 1 от същия член и не са налице пречките по неговата ал. 7.

Що се отнася до определените на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Налице са смекчаващи обстоятелства по отношение на подс. П. – липса на минала съдимост и добри характеристични данни. От друга страна, това, че побоят над пострадалия е нанесен при условията на съизвършителство завишава обществената опасност на деянието и следва това обстоятелство да бъде отчетено като отегчаващо. Също като отегчаващо следва да бъде отчетена тежестта на причинените увреждания и наличието на насочени към такава уязвима анатомична част като главата удари. Отделно, размерът на глобата следва да бъде съобразен с изискванията на чл. 47, ал. 1 от НК. В конкретния случай следва да се имат предвид обстоятелствата, че подсъдимият работи като шофьор, т. е. – има доходи) и има семейни задължения, включително към двете си малолетни деца. Видно от горното, наложеното на подсъдимия административно наказание „Глоба” по никакъв начин не се явява несправедливо спрямо него. В случая приложима съобразно разпоредбата на чл. 2 от НК е редакцията на чл. 78а от НК към момента на извършване на деянието, съгласно която на освободеното по този ред от наказателна отговорност лице се налага административно наказание „Глоба” в размер от 500 лева до 5000 лева. Видно е, че районният съд, в конкретния случай, е определил наказание към минимума. Като бъде съобразено изложеното относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и относно семейните задължения, доходите и имущественото състояние на Ф. П., следва изводът, че така определеният размер на глобата е занижен, като въззивният съд, предвид липсата на съответна жалба, не може да влоши положението на подсъдимия. Налице е баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което размерът на наказанието е следвало да бъде определен към средния. Последното означава, че наложеното наказание не се явява несправедливо спрямо подс. Ф. П..

Като се има предвид изложеното относно виновността на подсъдимия, правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е намерила за основателен предявения гражданския иск. Присъденото обезщетение отговаря на изискването за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка, необходимо е да се посочи и това, че гражданският ищец М. А. е бил подложен и то по спешност на болнично лечение, това, че са му причинени болки и страдания, както и това, от друга страна, че е бил изписан от болницата още сутринта на следващия ден с подобрение, при задоволително общо състояние, макар и с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим за една седмица и обезболяване и указания за необходимост от два контролни прегледа до 30 дни след изписването. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетението от 1000 лева е съобразен с изложените тук обстоятелства.

Предвид изхода на делото, законосъобразно, с оглед разпоредбите на чл. 189, ал. 3 от НПК и на чл. 2 от ТДТССГПК, се явява произнасянето на първата инстанция и по разноските, както и осъждането на подсъдимия във връзка с дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

При извършената цялостна проверка, настоящата инстанция не установи наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд.

Всичко изложено по-горе води до извода, че обжалваната присъда, на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, следва да бъде потвърдена. Като бъде съобразен изходът от въззивното производство, предвид съответното искане, направено от повереника на частния тъжител и граждански ищец М. А. и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, следва в полза на последния да бъдат присъдени и разноските, които той е направил във въззивното производство, а именно – 200 лева, произтичащи от адвокатско възнаграждение.

Ето защо въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 145/04.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 95/2010 г. по описа на РС – Момчилград.

ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Х. П., със снета по делото самоличност, да заплати на М. Б. А. от с. Г. Ч., О. К., ЕГН *, сумата от 200 лева – разноски по въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: