Определение по дело №904/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166 АПК, вр. чл. 217, ал. 2 ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.Я.С.,***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № РД-01-144/24.02.2023 г. на кмета на община Царево. В така подадената жалба е направено искане за спиране на предварителното й изпълнение допуснато по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ.

В жалбата са изложени доводи по същество на спора, като се твърди, че издадената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. При издаването й не са взети предвид обстоятелствата, че жалбоподателят е съсобственик на ПИ с идентификатор 48619.3.452 по КК на гр. Царево, който е съседен на процесния имот 48619.3.3. посочен в заповедта на кмета. Частта от имота, в която се намират процесните преместваеми обекти е владяна и ползвана от жалбоподателя и праводателите му в продължение на повече от 25 години като са извършени редица подобрения, поради което същият е придобил право на собственост върху тази част на имота по силата на т.нар. „придобивна давност“. В тази връзка пред Районен съд – Царево е предявен съответен иск, с който да се признае С.С. за собственик на посочената част от недвижимия имот. В тази връзка жалбоподателят счита, че въпросът за собствеността, на частта от недвижимия имот, върху която са построени временните постройки е от изключителна важност и се явява преюдициален по отношение на спора.

Заповедта е връчена на 09.05.2023 г. (видно от приложеното известие за доставяне) лично на жалбоподателя, а жалбата до съда е от дата 22.05.2023 г. При тези данни, жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Предвид на това разглеждането на искането за спиране на изпълнението на заповедта също е допустимо.

По фактите, относими към искането за спиране на изпълнението, съдът приема следното:

Със Заповед № РД-01-144/24.02.2023 г. на кмета на община Царево е разпоредено следното:

т. 1. Да бъдат премахнати преместваеми обекти: „8 бр. временни постройки, представляващи дървена конструкция над каравани и дървени площадки пред караваните“ попадащи в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево

т. 2. Премахването да се извърши от посочените като собственици на обектите в констативен акт. № 10/07.07.2022 г., а именно: Й.Х.Т., В.Г.Т.и С.Я.С.

т. 3. Определен е срок за доброволно изпълнение - до 1 (един) месец от влизане в сила на заповедта.

т. 4. При неспазване срока за доброволно изпълнение по т. 3 на настоящата заповед, да се извърши принудително премахване на незаконно поставените преместваеми обекти по възлагане на кмета на община Царево, за сметка на собствениците на обекти, посочени в к.а. № 10/07.07.2022 г.

т. 5. На основание чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ, дружествата доставчици на вода и ел. енергия да прекратят доставките до определените за премахване обекти.

В заключителната част на оспорената заповед, контролът по изпълнението й е възложен на зам. кмета по строителство и главния архитект на община Царево и е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й чрез кмета на община Царево пред Административен съд - Бургас, без обжалването й да спира изпълнението съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ.

При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав на Административен съд – Бургас приема следното от правна страна:

Разгледано по същество искането за спиране е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 ЗУТ, каквато е процесната, като съдът може да спре изпълнението на този вид административни актове, предвид ал. 2 на същата разпоредба. Следователно, предварителното изпълнение, в конкретния случай, не е допуснато от административния орган, а е по силата на закона (ЗУТ), от което следва, че се презумира наличието на една, повече, или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК. Заповедите подлежат на предварително изпълнение, без да е необходимо да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповеди по чл. 57а, ал. 1, ал. 3, ал. 5- ал. 7 ЗУТ по силата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 166, ал. 4 АПК при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправими вреда, която следва да бъде доказана. Лицето, което иска спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, следва да докаже, че то ще доведе до засягане на значим негов интерес, противопоставим по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, респ. да докаже реалната опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди. В този смисъл Определение № 1476 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2014 г. Необходимо е освен това да са налице нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували към момента на издаване на заповедта, за да се допусне спиране на изпълнението.

Подадената от С.С. жалба съдържа особено искане за спиране без надлежна обосновка от фактическа и правна страна, която да е относима към предмета на производството по чл. 166, ал. 2 – 4 АПК. С жалбата не са представени документи в тази връзка, нито се сочат доказателства, които да бъдат събрани от съда относно условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. В подадената жалба не се твърди, че от разпореденото премахване на обектите за него ще настъпят непоправими правни последици, както и че ще бъдат нарушени негови законни права и интереси. За да е основателно искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, вредите следва да са реално доказани, а не презюмирани. Доказателства за настъпване на вреди не се съдържат в административната преписка, която е цялостно представена по реда на чл. 152, ал. 2 АПК. Резюмирайки, следва да се посочи, че конкретни вреди, обуславящи претендираното спиране, не са релевирани, и не са доказани по делото съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, нито има законова презумпция по чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за тяхното съществуване, изключваща доказването им. Те не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на оспорената заповед, дори ако се има предвид не ефективно увреждане, а вероятност от неговото настъпване. Съответно не е аргументирана, нито е потвърдена изискуемата се от чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК значителност или трудната поправимост на тези вреди като задължителен квалифициращ ги признак. Така от С. надлежно нито е предявено, нито е доказано по делото основание за спиране от законово предвидените. Неговите неудобства във връзка с премахването на обектите по степен на важност не са съпоставими с основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл. 217, ал. 2 вр. ал. 1, т. 11 ЗУТ обществен интерес.

Доводите изложени в подадената жалба касаят спора по същество за законосъобразността й и затова не подлежат на обсъждане в производството по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Доколкото могат да възникнат имуществени вреди, в случай на основателност на жалбата, тези, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на заповедта, подлежат на обезщетяване в друго съдебно производство.

Поради изложеното съдът намира, че искателя не доказа наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането за спиране следва да се отхвърли.

Водим от горното, Административен съд - Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Я.С.,***, за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнението на Заповед № РД-01-144/24.02.2023 г. на кмета на община Царево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните с връчени преписи.

	Съдия: