Присъда по дело №662/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 662/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимата Л. Л. Г. от гр. С., е за престъпление по чл.308
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 28.12.2018 г., в гр. П., обл. П., чрез
посредственото извършителство на ВЛ. ХР. ВЛ. от с. К., обл. П., в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- П., при регистрация за зачисляване в региона на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „А.“, модел „***“, е peг. № ****, пред Н. ИВ.
Б., в качеството й на служител на РОПССОВ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- П., съзнателно се е ползвала от неистински официален документ- нотариална
заверка № 271**1/1**.12.2018 г. на помощник- нотариус Р.Ф. от нотариалната кантора
на нотариус Ц.Г. е peг. № 5**4 на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд- С., положена върху договор за покупко-продажба на МПС от 1**.12.2018 г., като
от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание лично и с назначения й служебен
защитник, като не се признава за виновна. Лично и чрез защитника си пледира да бъде
оправдана, като защитникът излага аргументи за обективна и субективна
несъставомерност на извършеното от подсъдимата деяние.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване
от свобода с приложение на института на условното осъждане при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващите ината на подсъдимата обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, прие за установено следното:
В продължение на около шест години св. П.И. притежавал лек автомобил марка
„А.“, модел „***“, с peг. № ****, с номер на рамата WAUZZZ8DZVA0466**2. В
началото на 2017 г. той автомобила на св. Е.Д. на изплащане без сделката да бъде
нотариално изповядана. За няколко месеца св. Д. изплатил зялата сума за автомобила,
но междувременно се уговорил със св. К.М. да му продаде колата. За целта св. И.
упълномощил св. Д. да прехвърли собствеността на автомобила от негово име на св.
М.. Така на 20.04.2017 г. в гр. Враца, пред нотариус, гореописаният лек автомобил бил
закупен от св. М., който обаче не го регистрирал в КАТ, а го оставил за ремонт в с. Р..
Впоследствие св. М. заменил автомобила за друг- „Фолксваген Транспортер“, който му
бил предоставен от жена станала му известна с името „И.“ по прякор „Б.“, от с. М..
Тази сделка също не била изповядана пред нотариус и дори не били съставени никакви
документи, а единствено били разменени СРМПС на двете МПС.
В края на месец януари 2018 г. подс. Л.Г. се намирала в район Слатина в гр. С.,
където видяла паркиран лекия автомобил „А. ***“, с peг. № ****, на който имало
поставена бележка, че се продава. Понеже харесала автомобила, подсъдимата се
обадила на обявения телефонен номер и разговаряла е непозната за нея жена, която й
обяснила, че е заплатила автомобила без да й бъде прехвърлена собствеността, като
знаела името на собственика от СРМПС. Подс. Г. разбрала, че може и тя само да плати
автомобила и да започне да го ползва и се съгласила с това. Платила уговорената сума
и получила автомобила с двете СРМПС, талон за преминат технически преглед и
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
1

Известно време Г. ползвала автомобила, след което решила да го продаде. Това й
намерени станало известно на св. Х.К.- настоящата съпруга на бившия съпруг на
подсъдимата. Св. К. в разговор със своя баща св. В.В. му споделила за това
предложение от подсъдимата и той проявил интерес. Така чрез К. В. и подсъдимата се
уговорили тя да му даде автомобила за 1 500 лева. СВ. В. й изпратил в мобилното
приложение за съобщения „Вайбър“ снимка на личната си карта, за да има личните му
данни и се уговорили да отидат заедно в Сектор ПП към ОД МВР П. за прехвърляне на
автомобила.
Подс. Г. започнала да подготвя документите за продажбата, като за целта по
данните от СРМПС потърсила собственика на автомобила в гр. Н.. След като открила
адреса, изчакала на улицата и в един момент се появило едно момче, което тя
помислила за собственика на автомобила, без обаче да се убеди в това. Обяснила на
непознатия мъж, че искала да продаде колата. Непознатият й обяснил, че ще подготви
документите, като подсъдимата се съгласила и той снимал СРМПС на автомобила и
снимката в телефона й на личната карта на св. В.. Двамата се разбрали да се срещнат на
следващия ден при магазин „Билла“ в кв. О. в гр. С.. На следващия ден подс. Г. и
непознатият мъж се срещнали съгласно уговорката и той й дал джоб с документи и й
обяснил, че всичко е както трябва. Г. взела документите и му предоставила поисканата
парична сума в размер на около 150 лева, след което прибрала джоба с документите без
въобще да погледне какви точно документи има в него, доверявайки се на непознатия.
На 28.12.2018 г., сутринта, подс. Г. се чула по телефона със св. В., след което
дошла в гр. П. за прехвърляне на автомобила. Двамата се срещнали пред сградата на
Сектор ПП в града. Подс. Г. носела у себе си дадения й от непознатия мъж джоб с
документи, между които бил договор за продажба на автомобила, съгласно който
собственикът на същия по СРМПС- св. П.И. прехвърлял собствеността върху същия на
св. В.. На договора нямало положени подписи за „продавач“ и „купувач“, но имало
поставена нотариална заверка с peг. номер на договора 271**1 от 1**.12.2018 г., на
помощник- нотариус Р.Ф., на която бил придаден вид, че заверката е от 1**.12.2018 г.
при нотариус Ц. Г., с района на действие Районен съд- С. и от помощник-нотариус
Р.Ф.. Положеният подпис за помощник-нотариус Р.Ф. не бил изпълнен от него.
След като подс. Г. и св. В. се срещнали, двамата се наредили на съответното
гише за регистрация на автомобила. Тъй като опашката била дълга и се наложило
доста да почакат, двамата се сменяли и излизали навън да пушат, като джобът с
документите стоял у този, който оставал на опашката.
След като им дошъл редът джобът с документи бил предоставен на служителя
на гишето- св. Н.Б., която след като прегледала документите установила, че в договора
за покупко-продажба на автомобила липсвали подписи на страните. Поради тази
причина се усъмнила в истинността на договора и уведомила началника на Група
„РОПССОВ“ в Сектор ПП- св. С.С.. Той направил справка по телефона в нотариалната
кантора на нотариус Ц. Г. и узнал, че там няма регистриран договор с рег. № 271**1 от
1**.12.2018 г., както и че подписът на нотариалната заверка не е положен от пом.
нотариуса- св. Ф.. Поради тази причина св. С. подал сигнал до дежурния разследващ
полицай, като по този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
След приключване на разследването подс. Г. е предадена на съд за престъпно
ползване на неистински официален документ- нотариалната заверка на подписите
върху частния договор за покупко-продажба.
В хода на разследването с приемо-предавателен протокол от 28.12.2018 г. св. Б.
2

предала на разследващите органи инкриминирания документ- договор за покупко-
продажба на МПС с купувач ВЛ. ХР. ВЛ. и с продавач ПЛ. М. ИВ., който бил с
нотариална заверка с peг. номер на договора 271**1 от 1**.12.2018 г. на помощник-
нотариус Р.Ф. и същият бил приобщен като доказателство по делото.
Видно от заключението на изготвената съдебна почеркова експертиза, която е
изследвала инкриминирания документ, ценено от съда като обективно и компетентно,
е че подписът за „помощник-нотаруис“, положен в договор за покупко-продажба на
МПС от 1**.12.2018 г. с нотариална заверка № 271**1/1**.12.2018 г., не е бил
изпълнен от Р.Ф., като вещото лице е посочило, че този подпис не е бил изпълнен и от
подс. Г., нито от свидетелите В., И., М. и Д.. Изследваният отпечатък от печат на
нотариалната заверка, положен в същия договор, не бил идентичен и не бил положен с
отпечатъка от печата на нотариус № 5**4- Ц. Г..
С оглед данните по делото и медицинската документация, отнасяща се до
психичното здраве на подсъдимата, а именно че същата е страда от психично
заболяване, е допусната съдебна психиатрична експертиза, от заключението на която
се установява, че Г. е страдала от психично заболяване с F 31.6 (по МКБ-10) БАР, със
смесени епизоди. Към момента на прегледа при вещото лице същата била с диагноза F
31.7 (по МКБ-10) БАР, като се намирала в ремисия. Към момента на извършване на
деянието- 28.10.2018 г., според експерта Г. е била в състояние на ремисия, защото не се
наблюдавали никакви отклонения в афекта й от страна на присъствалите лица, а самата
тя е извършвала спокойно, напълно подредени действия, без афективни изблици, и е
давала адекватни отговори на създалата се ситуация. Поради тази причина вещото лице
е заключило, че подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. И към момента на изготвяне на
експертизата, а и впоследствие, Г. е била в състояние на ремисия, като можела да
възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. В
медицинската документация липсвали данни същата да е изпадала в краткотрайно или
в продължително разстройство на съзнанието, както и че нямала умствено-дефицитно
страдание, които да изключват нейната вменяемост.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите В., К., Б., С. и И. дадени в съдебно
заседание, показанията на тези свидетели и на свидетелите Ф. и Д., дадени на ДП и
прочетени по реда на чл.281 от НПК, а също и от заключенията на почерковата и
психиатричната експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото.
От така събраните доказателства е безспорно, че инкриминираният документ-
нотариално удостоверение (заверка), че подписите в договора за покупко-продажба са
положени от лицата, между които е сключен същия, обективирано в договора за
покупко-продажба на МПС представлява официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице в кръга на службата му и в определена форма. Същият попада в
кръга на официалните документи по чл.308 ал.2 от НК, т.к. представлява нотариално
удостоверяване. Безспорно се установи, че този документ е неистински, тъй като не е
издаден от лицето посочено като негов автор- св. Р.Ф. (виж показанията на този
свидетел и заключението на почерковата експертиза).
Установи се по несъмнен начин, че процесният договор за покупко-продажба е
бил предоставен на подсъдимата от неустановено лице, доколкото самата тя в
обясненията си посочи, че не се е убедила по никакъв начин, дали лицето с което е
3

разговаряла и от което впоследствие е получила документите, е собственикът на
автомобила по талон или е друго лице, а св. П.И. (собственикът на МПС по СРМПС)
категорично заяви, че въобще не е виждал подсъдимата и не се е срещал с нея, още
повече че след надлежна сделка той е прехвърлил собствеността върху автомобила на
св. М., което пък обстоятелство не е било известно на подс. Г., тъй като М. не е
регистрирал в Сектор ПП МПС след придобИ.ето му.
Няма спор и по отношение на обстоятелството, че с представянето на документа
на служителя в РОПССОВ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П.- св. Б., е
налице ползване на документа, за да удостовери наличието на посоченото нотариално
удостоверяване в договора за покупко-продажба, който да послужи при регистрацията
на автомобила, а именно същият да бъде регистриран на името на св. В..
От доказателствата стана ясно и това, че срещу сумата от 150 лева и
предоставените от Г. на неустановеното лице лични данни на св. В. и тези на
собственика по СРМПС, впоследствие подсъдимата е получила документи в джоб,
сред които е бил и процесният договор, който отразявал волята на страните по него за
покупко-продажба на лекия автомобил, но тази воля не била изявена чрез полагане на
подписи от тях. Така фактическият състав по съставяне на частния документ не е бил
довършен и договорът не е сключен.
Не е налице обаче нито едно доказателство, че подс. Г. е съзнавала
неистинността на официалния документ- нотариалното удостоверяване или иначе
казано, че св. Ф. не е положил подписа си на нотариалната заверка на договора за
покупко-продажба. В обясненията си подсъдимата посочи, че е получила документите
от въпросното лице и не е проверила какви са те, а прибрала джоба, в който са били и
така същият е представен на служителя в службата по регистрация. Тя посочи и това,
че въобще не е знаела в какво точно се изразява нормативната процедура по
прехвърляне собствеността, което се потвърди и от нейните действия, в тяхната
същност и хронология. Вярно е, че тя се е снабдила от неустановено лице, с процесния
договор с неистинска заверка и че за това е предоставила личните данни на св. В., но
житейски логично и оправдано е било поне да подсигури подписи на страните върху
частния документ за продажбата, най-малкото на св. В., който е чакал заедно с нея на
опашката пред гишето за регистрация и не е имало никаква пречка да положи подписа
си за купувач в договора, още повече че такава е била волята му- да придобие
автомобила, т.е. автентичен такъв и да осигури подпис за продавач, макар и
неавтентичен и по този начин да гарантира редовността на договора от външна страна.
Ако подсъдимата е имала престъпни намерения във връзка с ползването на порочен
документ, тя би осигурила поне той да изглежда редовен от външна страна, така че да
не буди съмнения, каквито основателно е породил у св. Б.- само и единствено липсата
на подписи върху частния документ за продажбата.
При това положение съдът прие, че ползването от страна подсъдимата на
неистинската нотариална заверка на липсващи подписи върху представения договор за
покупко-продажба е без съзнание от нейна страна за конкретната форма на порочност,
а именно полагането на подпис на нотариалната заверка не от нейния автор- св. Ф., а от
друго неустановено лице, така както е установено от експертното изследване. Всичко
това обуславя липса на субективна съставомерност на вмененото престъпление.
На следващо място повдигнатото по отношение на подс. Г. обвинение е че
същата е използвала инкриминирания неистински официален документ чрез
посредствено извършителство на св. В., доколкото същата е използвала св. В., с оглед
4

на това, че от негово име е следвало да се подаде заявлението за регистрация на
автомобила, тъй като същият ще го придобИ. от Г.. Последното обстоятелство обаче
не може само по себе си да обоснове факта на посредствено извършителство. За да е
налице посредствено извършителство е необходимо деецът (подс. Г.), да използва като
мотивира или улеснява трето лице/а (в случая св. В.В.) да извърши умишлено
престъпление (ползване на неистински официален документ). В този случай от
фактическия извършител на деянието да не може да се търси наказателна отговорност,
тоест той да е наказателно неотговорен. За да бъде едно лице наказателно неотговорно,
съгласно закона, то трябва или да е малолетно или да е невменяемо или да действа при
обстоятелства изключващи умисъла- невиновно или при непредпазливост, т.е. лицето
да е заблудено и да действа като „оръдие“.
В конкретния случай св. В. е пълнолетно лице и липсват доказателства същият
да е невменяем, тоест да страда от заболяване което изключва неговата възможност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Напротив точно в противното се убеди съда. От показанията на св. В. стана ясно, че той
е наясно, че ще регистрира автомобила на свое име и че за да го стори следва да го
пробие по надлежен ред, още повече че той и преди е придобИ.л други МПС и ги е
регистрирал на свое име и е напълно наясно какъв е надлежният ред за придобИ.е и
регистриране на едно МПС. В този смисъл той много добре знае, че следва да има
сключен договор за покупко-продажба на МПС между него и подсъдима и че този
договор следва да бъде нотариално заверен. А както сам посочи той, нито се е
подписвал на договор, нито са ходили при нотариус, независимо, че той заяви, че е
разчитал документите да бъдат „подготвени“ от подсъдимата, още повече че той е
предоставил на нея и личните си данни. Тоест св. В. съзнавано е действал при
регистрирането на автомобила, бидейки наясно, че не е сключвал и подписвал договор
за покупко-продажба и че не е ходил при нотариус за нотариална заверка на договора и
по този начин е бил наясно с фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението. Най-малкото е допускал нередността в предоставения
документ. При това положение участието на св. В. в извършването на деянието не е
несъзнавано, за да може да се приеме, че той е действал като „оръдие“ на подс. Г..
При така установената фактическа обстановка и с оглед липсата на
доказателствена обезпеченост, съдът намира, че поведението на подсъдимата Л.Г. не
запълва от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316 във вр. с чл.308
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като не се доказа съзнателното извършване на
изпълнителното деяние, както и факта на посредствено извършителство. а още по-
малко, че същият е действал в условията на опасен рецидив и в качеството си на
посредствен извършител.
Поради изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна за
невинна и оправда подсъдимата Л.Г. по обвинението за извършено престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това че чл.235 ал.4 предл.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.2** ал.1 бук. „б“ от НК а именно за това, че на 28.12.2018 г., в
гр. П., обл. П., чрез посредственото извършителство на ВЛ. ХР. ВЛ. от с. К., обл. П., в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П., при регистрация за зачисляване в
региона на моторно превозно средство- лек автомобил марка „А.“, модел „***“, е peг.
№ ****, пред Н. ИВ. Б., в качеството й на служител на РОПССОВ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- П., съзнателно се е ползвала от неистински официален
документ- нотариална заверка № 271**1/1**.12.2018 г. на помощник- нотариус Р.Ф. от
нотариалната кантора на нотариус Ц.Г. е peг. № 5**4 на Нотариалната камара с район
5

на действие Районен съд- С., положена върху договор за покупко-продажба на МПС от
1**.12.2018 г., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
При този изход на делото, разноските направени в наказателното производство
съдът постанови да останат за сметка на държавата, от които 527.84 лева за сметка на
ОДМВР-П., **4,**4 лева съдебно-деловодни разноски за сметка на РС- П., както и 300
лева- възнаграждение на служебния защитник- за сметка на НБПП- С., на основание
императивната разпоредба на чл.1**0 ал.1 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	75
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200662
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2021 г.

Присъда по дело №662/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите