№ 309
гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101821 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, чрез
юрисконсулт П. П., против К. А. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П., бул.
„Б." №101, ет. 5, ап. 13, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от
412,66 лева, от която главница в размер на 363,08 лева, представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.11.2020 г. - 08.07.2022 г. и обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 05.01.2021 г. -23.03.2023 г.,
в размер на 49,58 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от момента на
подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.03.2023 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1134/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът в качеството си на енергийно
предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg
1
) влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Сочи, че по силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от
ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът К. А. А., като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № 101, ап.13, имала качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл.34, ал.1 ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия (която също била компонент на топлинната енергия по смисъла на чл.33, ал.1 ОУ) в
30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Според клаузата на чл.35,
ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл.34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно
предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД, разпределил за имота на ответника
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на обща стойност 412,66 лева, включваща главница в размер на
363,08 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2020 г. - 08.07.2022 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 05.01.2021 г. - 23.03.2023 г., в размер на 49,58 лева.
Смята, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни
актове за неговото прилагане и по-специално Наредбата за топлоснабдяването (НТ).
Доколкото обектът на потребление се намирал в сграда в режим на етажна собственост,
топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия към НТ.
Твърди, че на 24.03.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. 1134/2023 г. по описа на
РС Пазарджик, по което искането му е уважено. Сочи, че във връзка с разпореждане на
заповедния съд е депозирана и настоящата искова молба.
Сочи, че нямало постъпили суми по процесните задължения.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
възнаграждение за юрисконсулт.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон
или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирана е молба, с която моли
съда да уважи исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител –
2
адвокат Н. П. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като вероятно допустими и вероятно неоснователни.
Излага твърдения, че било неясно дали ответницата е собственик на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № 101, ет.5, ап.13, и била ли е собственик на имота през
периода, за който се твърди, че има неизпълнени в срок задължения към ищеца.
Смята, че следва да се установи, че за процесния период по отношение на сградата, в
която се намира имотът на ответницата, е доставяна и начислена топлоенергия, като при
отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. Реален ли е извършения отчет за отоплителния сезон. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява, а за него се явява назначения му особен представител – адвокат Н. П. от АК
Пазарджик, който счита, че не е необходимо назначаване на поисканите от ищеца
експертизи, тъй като събраните по делото доказателства за достатъчни за постановяване на
решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД..
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
3
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.150 от ЗЕ.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ в гр. П., бул. „Б.“ № 101, ет.5,
ап.13. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият
клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от приложените от ищеца писмени доказателства – заявление за услуга –
смяна на клиент за топлофициран обект от 11.06.2019 г., заявлението – декларация за
започване на продажба на топлинна енергия и нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 31.05.2019 г. № 114, т. I, рег. № 2626, дело № 112/2019 г. на нотариус Таня Белчева-
Джурова с рег. № 639, с район на действие РС Пловдив, че ищцата е собственик на
топлофицирания имот и в това си качество е депозирала заявление за смяна на клиент и е
изразила желание за започване на продажба на топлинна енергия. Горните доказателства не
бяха й оспорени от ответната страна.
Наред с горното, следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.150, ал.2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая общите условия са оповестени в един ежедневник, поради което и с
оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли
в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
4
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
От приложените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства
– препис –извлечение от сметка на клиентски номер **********, за обект с ИТН 1962923,
находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № 101, ет.5, ап.13, се установява размера на задълженията на
ответника.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е
доставил до ползвания от него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 363,08
лева. Липсват твърдения и доказателства ответната страна да е изпълнила основното си
задължение по облигационното правоотношение – да заплати точно в количествено и
темпорално отношение цената на предоставената услуга, поради което предявеният искове
за главница се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма спор и относно размерат на предявените искови претенции.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава по гореизложените правни съждения в претендирания размер и
период. В подкрепа на горното е липса на оспорване на периода и размера.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация
по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за
заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния
случай настоящият съдебен състав счита, възнаграждението на процесуалния представител
на ищцовото дружество следва да се определи в минималния размер от 100 лева. На
основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът К. А. следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в
заповедното производство, възлизащи в общ размер от 550 лева, от които 475 лева сторени
разноски в исковото производство за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител и 75 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на К. А. А.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „Б." №101, ет. 5, ап. 13, че съществува
вземане на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37, вписано в ТР с
ЕИК *********, по силата на което ответникът дължи сумата от 412,66 лева, от която
главница в размер на 363,08 лева, представляваща стойността на топлинната енергия за
периода 01.11.2020 г. - 08.07.2022 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 05.01.2021 г. -23.03.2023 г., в размер на 49,58 лева,
ведно със законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.03.2023 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1134/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК К. А. А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. П., бул. „Б." №101, ет. 5, ап. 13, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, сумата в
общ размер от 550 лева, от които 475 лева сторени разноски в исковото производство и 75
лева сторени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6