Р Е Ш
Е Н И Е
№348
19.10.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар: Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова административно дело № 296 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на П.К.С. ***,
срещу Заповед № КВ-213 от 19.04.2023г. за прекратяване на договора за военна
служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на
офицер, издадена от Министъра на отбраната.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед по съображения за постановяването й в противоречие на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Поддържа се оплакване, че не е била спазена процедурата за даване на мотивирано
становище по подадения от жалбоподателя рапорт с искане за удължаване на
пределната възраст за военна служба, на основание §7, ал.2, т.1 от ПЗР на
ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр.38 от 24.04.2020г/. В тази връзка се сочи за нарушена
разпоредбата на чл.66 от ППЗОВСРБ. Според жалбоподателя ако едната страна по
служебното правоотношение е отправила предложение за удължаване срока на
договора до другата страна в законоустановените срокове, както в процесния казус е било сторено от П.С.,
няма законова пречка договорът за военна служба да бъде удължен за срока и при
условията, визирани в §7, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗОВСРБ. По подробно изложени
съображения е направено искане за отмяна
на обжалваната заповед.
Ответникът – Министърът на
отбраната, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е
депозирано писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. С
подробно изложени доводи за правилно приложение на материалния закон и спазена
процедура при постановяването на обжалвания акт, се иска оспорването да бъде
отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от приложената по делото
кадрова справка жалбоподателят П.К.С. е роден на ***г. и е на военна служба от
01.01.1994г., като от 24.07.2015г. е придобил военно звание „подполковник“. П.С.
е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, считано от 30.10.2015г., а на
05.05.2022г. е навършил пределна възраст за военна служба по см. на чл.160,
ал.1, т.4 от ЗОВСРБ.
Със Заповед № КВ-85/ 09.03.2022г,
издадена от Министъра на отбраната на основание §7, ал.1 и ал.2, т.1 от ПЗР към
ЗОВСРБ, §29 и §34 от ПЗР към ПМС№ 162 от 24.07.2020г. за изменение и допълнение
на ППЗОВСРБ, е била удължена пределната възраст за военна служба на подп.П.С.,
считано до 05.05.2023г.
На 25.01.2023г. жалбоподателят
отново е подал рапорт с вх.№ 369/ 05.01.2023г., с който е поискал на основание
§7, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИДСОВСРБ /обн.ДВ, бр.38 от 24.04.2020г/ във вр. с
чл.160, ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ, и в интерес на службата, да му бъде удължена
пределната възраст за военна служба до една година.
Във връзка с подадения рапорт е било
изготвено от Командира на 2 Механизирана бригада – Бригаден генерал С. Х.,
предложение рег.№ 3-279/ 26.01.2023г. до Командира на сухопътните войски да
бъде удължена пределната възраст за военна служба по условията на чл.160, ал.1,
т.4 от ЗОВСРБ на подполковник П.К.С. – медицински съветник на военно формирование
24150 – Стара Загора, с 1 година. Като мотиви за направеното предложение се
сочат липсата на подготвени офицери с медицинско образование, недостигът на
офицери лекари в БА, поради което освобождаването от военна служба на подп.С. би
затруднило изпълнението в пълен обем на задачите, свързани с управлението и
организацията на медицинското осигуряване във формированията от състава на
бригадата.
С предложение рег.№ 969/
08.02.2023г. от Командира на Сухопътните войски – Генерал-майор Д. Д.,
адресирано до Началника на отбраната, е предложено на основание §7, ал.2, т.1
от ПЗР на ЗИДЗОВСРБ /обн.ДВ, бр.38 от 20202г/, да бъде удължена с една година
пределната възраст за военна служба, считано от 05.05.2024г. на подп.П.К.С. –
медицински съветник във военно формирование /ВФ/ 24150-Стара Загора. Изложена е
обосновка, че длъжността „медицински съветник“ е строго специфична и
овакантяването й ще затрудни изпълнението в пълен обем на задачите, свързани с
медицинското осигуряване на военното формирование. На 15.02.2023г. Началникът
на отбраната – адмирал Е. Е., се е запознал с предложението и е изразил
становище за несъгласие, тъй като договорът вече е бил удължаван. Това се
установява от поставената резолюция в горния ляв ъгъл на предложение с рег.№
968/ 08.02.2023г. /л.20 по делото/.
С докладна записка изх.№ 30-21-87/
13.04.2023г., изготвена от адмирал Е. Е. - Началник на отбраната, до Министър
на отбраната, на основание чл.160, ал.1, т.4
от ЗОВСРБ и във връзка с навършена пределна възраст – 55 години, е
предложено на основание чл. 170, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ да
бъде прекратен договорът за военна служба и да се освободи от длъжност, от
военна служба и да се зачисли в запаса подполковник П.К.С.. Съгласно изложеното
в докладната записка подп.С. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на КСО, като с МЗ № КВ-85/ 09.03.2022г. му е била
удължена пределната възраст за военна служба с една година, считано до
05.05.2024г.
С обжалваната Заповед № КВ-213 от
19.04.2023г. , издадена от Министъра на отбрана, на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 162, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1, т. 4 и чл. 170, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ и
във връзка с навършване на пределната възраст от военнослежещия, е прекратен
договорът за военна служба на подполковник П.К.С., същият е освободен от длъжност и военна служба
и е зачислен в запаса, считано от 05.05.2023 г. Със заповедта е определено на П.
К.С. да се изплати полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от
военна служба.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата
е подадена в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по см. на чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ, тъй като
на Министърът на отбраната са предоставени правомощия, по силата на изрично
законово овластяване, за прекратяване на договора за военна служба на
останалите офицери извън висшия команден състав.
Заповедта е постановена в предвидената от
закона форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ реквизити.
Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства – „навършване на пределна
възраст от военнослужещи“, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прекратяване на договора за военна служба
съгласно чл.162, т.2 вр. чл.160, ал.1, т.4 от ЗОВСРБ. С оглед на което съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.73, ал.2 и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установява при
издаването на обжалваната заповед да са допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила. В случая е спазена
процедурата по чл. 76 ППЗОВСРБ. Видно от
представената по делото Докладна записка рег. № 30-21-87/ 13.04.2023г. на
Началника на отбраната до Министъра на отбраната, е отправено предложение за
прекратяване на договора за военна служба и установени данни за наличие на
упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от подп.С. при
извършена справка в Регистъра на пенсионерите на Националния осигурителен
институт.
Оспорената заповед е в съответствие и с
приложимия материален закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Посочено бе по-горе, че обжалваната заповедта е
фактически мотивирана с това, че подполковник С. е навършил пределна възраст.
Съгласно чл. 160, ал. 1, т. 4от ЗОВСРБ,
пределната възраст за военна служба за офицерите със звание
"подполковник" ("капитан II ранг") е 55 години. Съгласно
разпоредбата на чл.162, т.2 от ЗОВСРБ, посочена като правно основание за
издаване на обжалваната заповед, договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие при навършване на пределна възраст на военнослужещия. Следователно
достигането достигането на указаната в чл.160, ал.1 ЗОВСРБ пределна възраст
представлява абсолютно основание за прекратяване на договора за военна служба,
независимо от това дали е придобито или
упражнено правото по чл.69 от КСО.
Не се спори по делото, че считано от 30.10.2015г. жалбоподателят е
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
КСО, а на 05.05.2022г е навършил 55 години. Следователно Министърът на
отбраната, в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде процесната
заповед, тъй като единствено условие за прекратяване на правоотношението е
навършване на законоустановената пределна възраст за придобитото военно звание.
Действително при неупражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО към момента на достигане на
възрастта по чл. 160 ал.1, ал.2 или ал.3, законът допуска възможност – чл.160,
ал.4 ЗОВСРБ, пределната възраст да бъде
удължена с посочените срокове, а като последица и основанието по чл.162 ал.1
т.2 от КСО настъпва по-късно, с тяхното
изтичане. Равнопоставеност между военнослужещите, които са упражнили право на
пенсия преди 24.04.2020г, когато влиза в сила правилото на чл.160 ал.4 от
ЗОВСРБ, и чиито правоотношения са заварени,
защото към този момент все още не са достигнали пределната възраст по
чл.160 ал.1, ал.2 и ал.3 от закона, и онези, които ще се ползват от удължената
възраст по чл.160 ал.4, поради неупражнени права по чл.69 от КСО, е постиганата
с разпоредбата на чл.165 т.13 от ЗОВСРБ – също нова и в сила от 24.04.2020г. По
силата на чл.165 т.13 от ЗОВСРБ договорите на военнослужещите с пределна
възраст по чл.160 ал.4 от ЗОВСРБ, които упражнят право по чл.69 от КСО, се прекратяват
без предизвестие, т.е. преди да са изтекли удължените срокове, защото с тяхното
изтичане би се сбъднало основанието по чл.162 ал.1 т.2 от същия закон. Цитираната
нормативна регламентация налага извод, че упражняването на правото по чл.69 от КСО преклудира привилегията, която разпоредбата на чл.160, ал.4 от ЗОВСРБ
предоставя, а именно удължена пределна възраст и сбъдване на условието по
чл.162 ал.1 т.2 от ЗОВСРБ след по-дълъг срок спрямо този по чл.160 ал.1, ал.2 и
ал.3 от същия закон. Основанието на чл.165 т.13 от ЗОВСРБ се прилага само за
военнослужещи, за които са налице условията за удължаване на пределната възраст
за военна служба по силата на закона – чл.160 ал.4, но не и спрямо
военнослужещите, които към 24.04.2020г вече са упражнили правата си по чл.69 от КСО и поради това с достигане на възрастта по чл.160 ал.1, ал.2 или ал.3 ще
следва договорите им да бъдат прекратени. Настъпването на основанието по чл.162
ал.1 т.2 вр. с чл.160, ал.1 от ЗОВСРБ изключва възможността за продължаване на
договора по предложение на която и да е от страните по него, както и за
прекратяването му с предизвестие, поради което се определя като абсолютно.
В § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ
/ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г./ е уредена правната възможност,
пределната възраст за военна служба на военнослужещите по чл. 160, ал. 1 и ал. 3 ЗОВСРБ, които към датата
на влизането в сила на този закон са упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, в интерес
на службата да бъде удължена до три години по решение на Министъра на
отбраната, след мотивирано предложение по команден ред. Мотивираното
предложение се изготвя за военнослужещ, навършващ пределна възраст по чл. 160, ал. 1, т. 1-5 ЗОВСРБ, за длъжността, на
когото не по-късно от три месеца преди навършването на пределната възраст не е
определен при условията и по реда на правилника за прилагане на закона друг
военнослужещ, отговарящ на изискванията за заемане на длъжността - § 7, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ
/ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г. / се определя с правилника за
прилагане на закона. Приложим е реда на §34, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 162/24.07.2020 г.
за изменение и допълнение на ППЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 67/28.07.2020 г. /, поради
момента, в който жалбоподателят е навършил пределната възраст по чл.160 ал.1
т.4 от ЗОВСРБ /05.05.2022г/ – след крайната дата /01.01.2021г – 30.06.2021г/,
посочена в §35 от ПЗР към ПМС №
162/24.07.2020 г. за ИД на ППЗОВСРБ. Съгласно § 34,
ал.1 Министърът на отбраната може да вземе решение за удължаване до три години
на пределната възраст за военна служба на военнослужещ, упражнил към 24.04.2020
г. правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО.
Условията за удължаване пределната възраст на
конкретен военнослужещ, регламентирани в § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ,
сочат без съмнение на извод, че нормата цели защита на интересите на службата и
не предоставя права на военнослужещия, който е достигнал пределна възраст по
чл.160 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗОВСРБ. Само в случай, че в срок до три месеца
преди да се сбъдне условието по чл.162 ал.1 т.2 от ЗОВСРБ не е назначен друг
военнослужещ, който отговаря на изискванията за заемане на длъжността,
министъра на отбраната може да удължи пределната възраст на конкретния
военнослужещ по мотивирано предложение по команден ред. Мотивираното
предложение следва да съдържа фактите, сочещи на извод за изпълнение на
условието на §7 от ПЗР на ЗИД ЗОВСРБ, като същото не изхожда от самия
военнослужещ. Ако разпоредбата предоставяше права, то би предвидила и право на
инициатива, аналогично на възможността да се отправи предложение за
продължаване срока на договора за военна служба, но след като ясно е
определено, че индивидуалното продължаване на пределната възраст е в интерес на
службата, а не на конкретно лице, то тогава не би следвало да се обсъждат
доводите за липса на произнасяне по подадения от жалбоподателя рапорт с рег.№
315/ 28.01.2022г., още по-малко да се счита, че инициираното производство с
правно основание §7 от ПЗР на ЗИДЗОВСРБ, е преюдициално и приключването му е
условие, без което не може да се приложи последицата на чл.162 ал.1 т.2 от
ЗОВСРБ. Вярно е обратното, а именно когато
към момента на сбъдване на основанието по чл.162, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ
липсва изрично решение на министъра на отбраната за продължаване на пределната
възраст на конкретния военнослужещ, за да се осигури изпълнение на заеманата от
него длъжност в интерес на службата, то не само, че няма пречки, а и съществува
абсолютното законово основание за прекратяване на договора.
По тези съображения изложените оплаквания в
жалбата относно процедиране на мотивираното предложение с правно основание §7
от ПЗР на ЗИДЗОВСРБ, се явяват правно неотносими към въпроса за
законосъобразността на оспорената заповед, но евентуално разгледани през призмата
на допуснато съществено процесуално нарушение, без което би се стигнало до друг
резултат, са неоснователни. Установено е по делото, че са изготвени мотивирани
предложения от Командира на 2 механизирана бригада и от командира на
сухопътните войски, на основание §7, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗОВСРБ да бъде
удължена с една година пределната възраст за военна служба по условията на
чл.160, ал.1, т.4 от ЗОВСРБ на подп.С.. Последвалото становище, дадено по
команден ред от Началника на отбраната
обаче е отрицателно, макар и с доводи, които не почиват на §7 от ЗИД ЗОВСРБ
/доколкото въведеното от закона ограничението е до три години, а не до броя на
решенията на министъра за удължаване на пределната възраст/. Не се оспорва по
делото, че произнасяне на Министъра на отбраната по предложението за удължаване
на пределната възраст за военна служба на жалбоподателя, липсва. С издаването обаче на оспорената по
настоящото дело заповед следва да се приеме, че волята на Министъра на
отбраната е била да не уважи отправеното предложение за удължаване на
пределната възраст за военна служба на подп.П.К.С.. Министърът на отбраната не
действа в условия на обвързана компетентност да извърши удължаване на
пределната възраст. Наличието на мотивирано предложение, каквото в случая е
отправено от началника на военното формирование, не обвързва Министъра на
отбраната, тъй като той разполага със самостоятелна преценка относно това дали
да одобри предложението или не. Касае се за възможност по целесъобразност и
след като в процесния случай решение на Министъра на отбраната не е прието в
сроковете по §34 от ПЗР към ПМС №
162/24.07.2020 г. за ИД на ППЗОВСРБ, тоест липсва юридически факт, който да
изключва сбъдване на основанието по чл.162, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ, то и заповедта
за прекратяване на договора за военна служба се явява издадена при правилно
приложение на материалния закон.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно заявената
претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в
полза на Министерство на отбраната, се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.С. ***, срещу Заповед № КВ-213
от 19.04.2023г. за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на офицер, издадена от
Министъра на отбраната, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: