Р Е Ш Е Н И Е
№…….../31.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1085 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625, във вр. с чл. 607а, във вр. с чл. 608, ал. 1, ал. 3, ал.
4 и чл. 742 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба,
подадена от “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА – РАДОСТ” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин
Доганов” № 48, представлявано от А.Л.Е. – управител, за откриване на производство по несъстоятелност на “НДК” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Велес” № 20, ет.
3, ап. 3, представлявано от управителите П.С.И., И.Н.Д.и К.Г.С.– заедно и
поотделно, поради
неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост.
В молбата се твърди, че молителя и ответника „НДК”
ООД – гр. Варна, са съдлъжници по Договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012
г., сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД и 9 бр. договори за лизинг от 17.12.2012
г., сключени с „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД. В качеството си на съдлъжник молителят е
извършвал плащания на дължимите се по тези договори вноски, като е платил на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД общо сумата от 171 984,25 лв. по Договора за банков
инвестиционен кредит. Излагат се доводи, че с покана, връчена на 15.07.2016 г.
молителят е поканил “НДК” ООД на основание чл. 145 от ЗЗД да плати в тридневен
срок припадащата се част от платените суми, но плащане не е направено. Твърди
се, че ответното дружество “НДК” ООД не изпълнява задълженията си и към другите
си кредитори. Излагат се съображения, че по отношение на ответника е образувано
изпълнително производство, вземането по което е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно
изпълнение.
С оглед качеството на кредитор по търговска сделка и
спиране плащанията от страна на длъжника, молителят твърди неплатежоспособност
и свръхзадълженост, поради което и моли за постановяване на решение по чл. 630
от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност спрямо “НДК” ООД с
произтичащите от това последици.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от „НДК” ООД – гр. Варна, в който изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
дружеството. Твърди, че молителят не е кредитор на дружеството по търговска
сделка. Същият твърди регресни права, основани на това, че е изплатил
задължения на длъжника към търговец по съществуваща между последните двама
търговска сделка. Възражението на ответника е, че възникналите въз основа на
това изпълнение регресни права не представляват вземане по търговска сделка. На
второ място, прави се възражение, че твърдяните от кредитора вземания срещу
ответника са прехвърлени на трето лице по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД. С оглед
на това, дори и кредиторът да е имал вземане срещу ответника, то той е загубил
това свое качество. На трето място, ответникът твърди, че заедно с молителя са
били солидарни длъжници на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД по договор за банков
инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. и 9 броя договори за лизинг от 17.12.2012
г. Дори и кредиторът да е извършвал плащания по тези договори, то тези плащания
не надвишават тяхното задължение по договорите, поради което за него не е
възникнала възможността да претендира от другите солидарни длъжници,
включително и от ответника, припадащата му се част от задължението. Отделно от
това се твърди, че ответното дружество не се намира в състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, както и в състояние на
свръхзадълженост. С оглед на това, ответното дружество моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 631 от ТЗ да отхвърли подадената молба за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.
В съдебно заседание молителят ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД,
чрез процесуалния си представител адв. Г.А., поддържа молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание и с писмена защита ответникът „НДК”
ООД, чрез процесуалните си представители адв. М. Х. и мл.адв. Й.Ц., моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция, съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по молбата, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено, че на 13.12.2012 г. е бил
сключен Договор за банков инвестиционен кредит, с който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
е предоставило на кредитополучателя „ГАМОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, сумата
1 300 000 лв., като сумата е усвоена от кредитополучателя.
Същевременно между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД, в качеството на лизингодател, и
„ГАМОР” ООД, в качеството на лизингополучател, са сключени 9 бр. договори за
лизинг от 17.12.2012 г. съответно
с номера: 97184/17.12.
От удостоверение изх. № 12426/22.05.2017 г. на С.Д. –
ЧСИ с район на действие района на ОС – Варна, вписана под № 718 в регистъра на
КЧСИ /л. 534/, се установява, че пред същата е образувано изп. дело №
20157180400009 по описа за
В исковата молба се твърди, че молителят ”МЦРМ –
РАДОСТ” ООД е извършил плащания за погасяване на задължението на Договора за
банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. като е заплатил на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД общо сумата от 171 984,25 лв. Сочи, че въз основа на това
плащане има вземане срещу „НДК” ООД, в качеството му на солидарен длъжник по
договора за кредит, в размер на 1/5 от платената сума, което се равнява на
34 396,85 лв.
С нотариална покана рег. № 3398 от 15.07.2016 г. на М.Т.–
нотариус с район на действие РС – Варна, вписана с рег. № 334 в регистъра на
Нотариалната камара /л.175-178/, ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД е поискало от „НДК” ООД да
му заплати посочената сума в тридневен срок от получаването й. Поканата е
връчена на „НДК” ООД на 15.07.2016 г. „НДК” ООД обаче не е изпълнило искането
на ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД като сумата не е била преведена по сметката на молителя.
Съгласно чл. 625 от ТЗ производството по
несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както
и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. При
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят
следва да изложи твърдения, че има вземане по отношение на длъжника и за това,
че според него това вземане произтича от търговска сделка. Дали вземането
съществува и дали сделката, от която то произтича е търговска, е въпрос по
съществото на спора. От граматическото тълкуване на разпоредбата следва, че
активно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност е
само кредитор по търговска сделка. Поради тази причина не може да бъде открито
производство по несъстоятелност в случай, че бъде установено, че вземането на
кредитора макар и да съществува, не произтича от търговска сделка. За да се
счете, че дадена сделка е търговска, същата следва да отговаря на установените
в чл. 286 от ТЗ критерии. Същевременно с разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1
от ТЗ е уточнено, че задължението на кредитора следва да бъде парично и може да
се отнася не само до изпълнението или неизпълнението на задълженията по
сделката, но и до други задължения, които макар и да не са пряко свързани със
сделката, произтичат от нея. Такива са задълженията, свързани с евентуалната
нищожност или унищожаемост на сделката, както и задълженията, произтичащи от
нейното прекратяване или разваляне, както и последиците от това. В конкретния
случай ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД е извършило плащания по Договора за банков
инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. От съдържанието на този договор следва,
че кредитополучател е „ГАМОР” ООД. Представителите на ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД,
„НДК” ООД и “РЕНТАЛ” ЕООД, както и П.С.И.
и А.Л.Е., са подписали този договор като солидарни длъжници, но без да
получават суми по договора за кредит. В този случай същите могат да бъдат
задължени като солидарни длъжници по договора за кредит, ако са встъпили в него
като съдлъжници по силата на уговорка с кредитора и кредитополучателя на
основание чл. 101 от ЗЗД /както е посочено в договора/ или, ако са обезпечили
задълженията по договора за кредит чрез договор за поръчителство по реда на чл.
138 и сл. от ЗЗД. В тези случаи обаче кредитор както на „НДК” ООД, така и на
”МЦРМ – РАДОСТ” ООД е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД. Между двете дружества не
съществува правоотношение, което да води до възникване на задължение на „НДК”
ООД към ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД по Договора за банков инвестиционен кредит от
13.12.2012 г. Както в случая, когато третите лица са встъпили като съдлъжници
по договора по реда на чл. 101 от ЗЗД, така и в случая, когато са обезпечили
същия чрез договор за поръчителство по реда на чл. 138 и сл. от ЗЗД, те
отговарят при условията на солидарност по отношение на кредитора „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД. Доколкото не е установено друго по делото, следва да бъде прието,
че по силата на чл. 127 от ЗЗД всяко едно от третите лица, подписали Договора
за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. отговаря поравно спрямо
кредитора за задълженията по договора. Тъй като солидарността предполага, че
кредиторът може да реализира цялото си вземане само от един от солидарните длъжници,
последният разполага с предоставената му по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД възможност, а
именно да иска от останалите съдлъжници да му заплатят разликата за това, което
е изпълнил в повече от неговата част от задължението. В случая ”МЦРМ – РАДОСТ”
ООД се позовава именно на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, за да обоснове
своето вземане срещу „НДК” ООД. За да съществува това вземане обаче,
солидарният длъжник трябва да е изпълнил не само част от задължението си към
кредитора, но трябва да е изпълнил повече от своята част от цялото задължение.
В случай, че правото по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД бъде упражнено след като
солидарният длъжник е изпълнил само част от своето задължение към кредитора,
той в последствие може да не осъществи изпълнение на останалата част, а то да
бъде реализирано от останалите солидарни длъжници. При това положение сумите,
които би получил по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД платилият само част от своето
задължение солидарен длъжник, биха довели до неоснователното му обогатяване за
сметка на останалите солидарни длъжници. От това следва, че ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД
би могло да иска заплащане на суми от останалите трети задължени лица по
Договора за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. само в случаите,
когато е заплатило повече от дължимата се от него част от целия размер на
кредита. Последното, преценено с оглед на размера на сумата, предмет на
Договора за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. и заплатената от ”МЦРМ
– РАДОСТ” ООД сума в размер на 171 984,25 лв., не е
налице. Предвид на това, молителят не е установил по категоричен начин
вземането си срещу „НДК” ООД.
Освен изложеното следва да се има предвид и това, че
евентуалното вземане, което ”МЦРМ – РАДОСТ” ООД би имало срещу „НДК” ООД за
заплатени суми по Договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г., няма
да произтича от сключена между двете страни търговска сделка. Както се посочи
по-горе, както в случаите, когато третите задължени лица са встъпили като
съдлъжници в договора за кредит по реда на чл. 101 от ЗЗД, така и в случаите,
когато те са обезпечили този договор чрез поръчителство по реда на чл. 138 и
сл. от ЗЗД, тяхната отговорност към кредитора е солидарна. В първия случай, ако
някой от тях заплати над дължимата се от него част, той може да иска
възстановяване на платеното в повече от останалите солидарни длъжници по реда
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Съответно в случаите, когато е налице договор за
поръчителство, то отношенията се уреждат по реда на чл. 145 от ЗЗД, като
платилият може да иска от останалите поръчители припадащите им се части. И в
двата случая обаче платилият не встъпва в правата на кредитора по договора
срещу третите задължени лица, поради което и не може да се счита, че замества
същия като страна по договора. Касае се за вземане, което не възниква на договорно
основание, а въз основа на законови разпоредби в резултат на извършено от
солидарния длъжник плащане. Това право обаче не е свързано със самата търговска
сделка и не е последица от нея в посочения в чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ смисъл.
Тази разпоредба има предвид онези последици от сделката, които настъпват между
длъжника и кредитора по нея, а не последиците, които настъпват между длъжниците
в случаите, когато те са повече от един. Уредените в разпоредбите на чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 145 от ЗЗД регресни права са самостоятелни такива и се
пораждат при настъпване на предвидените в двете разпоредби юридически факти.
Същите не са свързани със самата сделка, по повод на която е извършено
плащането, водещо до възникване на регресните права. Това плащане не води до
изменение на договора, а само погасява до съответния размер задълженията по
него. Поради това регресните права не зависят от договора, по който е
възникнала солидарната отговорност, а зависят от вътрешните отношения между
солидарните длъжници. С оглед на това то не може да бъде квалифицирано като
вземане, произтичащо от търговска сделка или отнасящо се до нея, поради което
въз основа на него не може да се иска откриването на производство по
несъстоятелност. Както се посочи по-горе, такова производство може да бъде
открито само, когато е налице парично вземане на кредитора и то е по търговска
сделка или е свързано с нея по начина, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В
случаите, когато не са налице тези предпоставки молбата за откриване производство
по несъстоятелност се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена само на
това основание, без да се изследва платежоспособността или свръхзадължеността
на ответника. Последните две обстоятелства следва да бъдат установявани само в
случай, че кредиторът е доказал своята активна легитимация по смисъла на чл.
625, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което в случая не е налице.
Предвид на всичко гореизложено, молбата за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 556/, молителят следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 1000,00 лв. направени разноски по делото, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие № **********/04.08.2016 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА
МЕДИЦИНА – РАДОСТ” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, представлявано от А.Л.Е. – управител,
с която на основание чл. 625 от ТЗ е поискано да бъде открито производство по
несъстоятелност на “НДК” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Велес” № 20, ет. 3, ап. 3, представлявано от
управителите П.С.И., И.Н.Д.и К.Г.С.– заедно и поотделно, поради неговата
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
ОСЪЖДА “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА –
РАДОСТ” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Константин Доганов” № 48, да заплати на “НДК” ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Велес” № 20, ет. 3, ап. 3,
сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в 7-дневен
срок от връчването на препис от същото на страните, на основание чл. 633, ал.
2, във вр. с чл.613а, ал. 1 от ТЗ.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: