№ 692
гр. София, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 12.07.2022г. по НЧД №2497/2022г. по описа на
СГС, НО, 21 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода В. Г. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД
№231/2020г. по описа на СГС, НО, 22 състав с определение от 06.02.2020г., в
сила от 17.06.2020г.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения В. Г. Д. чрез служебния защитник адв.Т. Ч., с
която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че
осъжданият е награждаван, с напреднала възраст, като се оспорват подробно
доводите на администрацията на Затвора-София, на прокуратурата и на
първоинстанционния съд да оставят молбата без уважение. Набляга се на
инцидентния характер на проявата, за която осъденото лице е било наказано и
се сочи неговата трудова дейност в затвора и ниския риск от рецидив, за да се
поиска прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, за да
се даде шанс за ресоциализация на осъдения Д..
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен. Съдът се е спрял на събраните
източници на информация относно поведението на осъденото лице Д., за да
заключи, че липсват доказателства за неговото поправяне - респ. че липсват
условията за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Формално осъденият Д. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от
една втора от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и В. Г. Д.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Жалбоподателят В. Г. Д. е бил осъден в Република Австрия за
престъпление, което в процедура по чл.457 НПК Софийски градски съд по
2
НЧД 231/2020г. е квалифицирал като такова по чл.242, ал.1, пр.1 НК. Прието
е наложеното наказание от седем години лишаване от свобода. При
приемането за изпълнение на австрийската присъда СГС е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на приетото наказание „лишаване
от свобода“, като е зачетено предварителното задържане под стража на
осъденото лице и времето, прекарано в австрийския затвор.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
12.07.2022г. са били изтърпени фактически четири години, един месец и
единадесет дни, от работа - седем месеца и двадесет и осем дни, а остатъкът
за изтърпяване е бил две години, два месеца и двадесет и един дни.
Осъденият В. Г. Д. е имал конформно поведение в местата за
лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в нисък размер - 28 точки и е
редуциран спрямо първоначалната оценка от 32 точки.
Осъденият Д. е награждаван три пъти и работи.
На 07.01.2022г. със Заповед №1/07.01.2020г. осъденият Д. е бил
наказан дисциплинарно за „неспазване на реда и дисциплината на работното
място“ и за „физическа саморазправа с лишен от свобода“. За наложеното
наказание не е изтекъл срокът по чл.109, ал.1 ЗИНЗС и това наказание е
актуално.
Според изготвените от затворническата администрация документи
са налице дефицитни зони, в които е необходимо продължаване на
корекционния процес - разпознаване на проблемите, импулсивност,
неразбиране на вижданията на останалите, като е необходимо изпълнение на
прогресивната система чрез промяна на режима за изтърпяване на
наказанието от „строг“ в „общ“ и прекатегоризиране в затворническо
общежитие от открит тип.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на осъденото
лице не разкрива наличието на предпоставките за прилагане на института на
условното предсрочно освобождаване, доколкото това лице не е дало
доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Изтъкнатите жалбата до
настоящия съд положителни промени в поведението на осъдения Д., при
наличието на актуално дисциплинарно наказание, не могат да доведат до
3
извод за наличието на изискуемите по чл.70, ал.1 НК материалноправни
предпоставки с конкретизацията на чл.439а НПК.
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага
лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето
поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил
достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като
условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият В. Г. Д. се е поправил и
превъзпитал и обстоятелството, че на същия е наложено в началото на тази
година дисциплинарно наказание, не позволява да се приложи спрямо него
институтът на условното предсрочно освобождаване.
Положителните промени в поведението на осъденото лице трябва да
се премират по начина, предложен в доклада от 21.06.2022г. от ИСДВР С.Ж.,
за да се мотивира и поощри по-нататъшното поправяне и осъзнаване на
осъдения Д., но към настоящия момент липсват условията за неговото
предсрочно освобождаване.
Действително, както се сочи в жалбата, първата инстанция се е
позовала на сравнително големия остатък от наказанието, който следва да се
търпи, но това не е единственото основание да се откаже прилагането на
института на условното предсрочно освобождаване, поради което не е
нарушена забрана по чл.439а, ал.3 НПК. Трябва да се посочи, че самият текст
на закона позволява преценката на размера на неизтърпяната част от
наказанието като основание за отказ да се приложи условно предсрочно
освобождаване, наред с изследване на цялостното поведение на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.07.2022г.‚ постановено по
НЧД №2497/2022г. по описа на СГС, НО, 21 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода В. Г. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НЧД №231/2020г. по описа на СГС, НО, 22 състав
с определение от 06.02.2020г., в сила от 17.06.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на
неговия служебен защитник и на ръководството на Затвора-гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5