Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 28.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-20
състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8900 по описа на СГС за
Предявен е иск по чл.
74 ЗЗД.
Ищецът – Министерство на здравеопазването
(МЗ), твърди в исковата си молба, че при радиационен инцидент в работно
помещение на Гамаоблъчвателна уредба „Калина“ – част от предприятието на „Г.“
ООД в гр. ***********, на 14.06.2011 г., работници и служители на
последното - Ц.С., Г.Р. и В.С., работещи
по трудов договор и Н.Г. и М.Г., работещи на граждански договор, били засегнати
и проявили симптоматика на лъчева болест, поради което били изпратени в
Националния център по радиобиология и радиационна защита за преглед. За инцидента
били уведомени и Агенцията за ядрено регулиране и РЗОК - Пловдив, които
извършили проверка на място и установили радиационен фон и нарушения в
нормативната уредба относно съответната дейност. Спряна била дейността на „Г.“
ООД. Инцидентът бил обявен от АЯР в Международната агенция по атомна енергия
(МААЕ) и в България пристигнала експертна мисия в периода 17-21 юни
Ищецът сочи още, че радиационният инцидент е
разследван като трудова злополука, обявен за такава с разпореждане от октомври
МЗ поддържа, че в този случай работодателят „Г.“
ООД дължал обезщетение по чл. 200 КТ на трима от пострадалите – Ц.С., Г.Р. и В.С.,
а МЗ изпълнило неговото задължение, като интересът му да го изпълни произтичал
от Плана за действие, изработен от Аварийната служба на МААЕ, както и от
правомощието му по чл. 82, ал.1, т. 8 ЗЗ. Предвид това поддържа, че имал право
да встъпи в правата на работниците срещу работодателя и да потърси
възстановяване на разхода, който се наложил поради трудова злополука.
Другите двама пострадали – Н.Г. и М.Г.,
работели за ответника по граждански договор, а ответникът дължал да поправи
вредите, които им били причинени виновно при условията н ачл. 49 ЗЗД. Намира,
че има право да встъпи срещу „Г.“ ООД и в правата на тези двама пострадали, при
изложения вече интерес от това.
В допълнително становище от 11.12.2014 г.
поддържа, че правото на българските граждани на достъп до медицинска помощ и
безплатно ползване на медицинско обслужване по чл. 52, ал. 1 от Конституцията
не било безусловно право, а същото се упражнявало при условия и ред, определени
със закон. Право на безплатна медицинска повощ във всички случаи не се
гарантирало и от принципа, заложен в чл. 2 от Закона за здравето, според който
опазването на здравето е национален приоритет. Намира, че изпращането на
български граждани в чужбина по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ във вр. чл.
74 от Правилника за прилагане на ЗЗ е една възможност, но не и задължение за
министъра на здравеопазването, което се потвърждавало и от възможността
министърът да разреши лечение в чужбина на разноски на пострадалия, на разноски
на държавата изцяло или частично на разноски на държавата. Тъй като в случая
изпращането за лечение на пострадалите станало по реда на Конвенцията за помощ
в случай на ядрена авария, тя предвиждала предоставянето на помощ срещу пълно
заплащане на разноските от българската държава. Пострадалите не можели да
заплатят тези разноски и поради отправеното от тях искане до МЗ, такива били
заплатени от държавата. Нямало съмнение, че в случая били налице всички
предпоставки за реализиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
работодателя. Предвид изложеното поддържа, че липсвало право на пострадалите
при радиационен инцидент лица да получат безплатно лечение в чужбина, каквото
държавата да имала задължение да им осигури за своя сметка. Отново заявява, че
МЗ е имало правен интерес да заплати лечението на пострадалите в чужбина,
защото било задължено по силата на Плана и неизпълнението му би било равнозначно
на неизпълнение на Конвенцията, а това би уронило престижа на българската
страна. Освен това, неизпълнението би поставило на риск живота и здравето на
пострадалите.
В молба от 18.02.2015 г. ищецът е пояснил, че
пострадалата М.Г., на която „Г.” ООД възложило работа по граждански договор,
извършила нарушения, довели до настъпване на радиационния инцидент. Ответникът
отговарял за тези вреди, а МЗ изпълнило задължението за тяхната обезвреда по
отношение Н.Г. и М.Г., като заплатило лечението им в чужбина, поради което МЗ
имало право да претендира от ответника възстановяване платеното в изпълнение на
неговото задължение.
Ответникат – „Г.“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Намира, че същият е недопустим, защото,
на първо място ищецът изпълнил свое задължение по Закона за здравето, а не
чуждо такова. Сочи, че Планът за действие давал предписание до българското
правителство, а не създавал за него задължения, чието неизпълнение да е свързано
с имуществени последици. Предвид това, липсвал и вторият елемент от фактическия
състав на чл. 74 ЗЗД – правен интерес. Между МЗ и „Г.“ ООД липсвали и някакви
вътрешни отношения, по силата на които МЗ да има регресни права срещу „Г.“ ООД.
На следващо място, не била възможна суброгация в права, които са непрехвърлими,
каквито са правата на обезщетение от трудова злополука. Само работниците и
служителите имали право да търсят имуществена отговорност от работодателя по
съдебен ред, а нямало данни работниците да са завеждали искове срещу ответника.
Трето лице можело да се суброгира само в ефекта на влязло в сила решение срещу
работодателя, каквото към момента нямало и работниците не са упражнили правата
си в законовия срок. Ответникът прави евентуално възражение за неоснователност
на исковете. Прави и възражение за настъпила погасителна давност по чл. 358,
ал. 1, т. 3 КТ, чийто тригодишен срок тече от датата на трудовата злополука.
Прави и евентуално възражение за намаляване на размера на обезщетението за
трудова злополука, поради допусната груба небрежност от страна на пострадалите
работници, които имали колективна вина за радиационния инцидент. Сочи конкретни
прояви на тази груба небрежност на Ц.С., В.С. и Н.Г. в молба от 09.02.2015 г. Ц.С.
не изпълнила задълженията си на дозиметрист постоянно да контролира
радиационната обстановка, а другите двама погрешно извадили радиоактивни
елементи, макар да знаели различията между формите в накрайниците радиоактивен
източник и на “имитатор“, но не се съобразили с тези различия при работата си.
Отговорникът на уредбата и отговорникът по радиационна безопасност пък били
тези, които не поставили върху контейнера четяща информация за местоположението
на радиоактивните елементи, което довело до погрешното им изваждане.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца,
че посочените от него пет лица са били лекувани в чужбина след радиационин
инцидент, настъпил в „Г.” ООД, нито, че това е станало на разноски на държавата
в размерите, посочени в исковата молба.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С писмо на Националния център по
радиобиология и радиационна защита от 20.06.2011 г. до министъра на
здравеопазването същият е уведомен, че пострадалите при радиационна авария от
фирма „Г.” ООД са петима, посочени са откритите при тях увреждания, проведените
спрямо тях изследвания и други мероприятия, дадена е информация, че МААЕ
незабавно е изпратила двама френски косултанти по въпросите за степента на
уврежданията и даване препоръки за най-подходящо лечение.
В становище на генерал-майор проф. С.Т.,
Началник на ВМА от 20.06.2011 г. до министъра на здравеопазването е посочено,
че във връзка със състоянието на инцидентно облъчените в гр. ***********,
приети във ВМА и в резултата на направените консултации от специалисти на ВМА и
двама експерти на МААЕ се налага евакуация на пострадалите към европейски
специализирани центрове. Предложено е, с цел приемственост, тъй като двамата
експерти са французи, това да стане въ Военна болница „П.” – Хематологична
клиника, Париж.
На 21.06.2011 г. министърът на
здравеопазването е поискал от генерал-майор Т. становище относно необходимостта
от лечение в чужбина на всеки един от пострадалите Г.Р., Н.Г., Ц.С. и В.С.. С
писмо от същата дата генерал-майор Т. е посочил, че евакуация за лечение в
чужбина се налага относно четирима от пострадалите.
На 21.06.2011 г. в регистратурата на
министерство на здравеопазването са постъпили декларации от В.С., Н.Г., Г.Р. и Ц.С.,
с които се иска разрешение за лечение в чужбина, предвид невъзможността за
лечението им в Република България, които декларации са написани с дата
20.06.2011 г.
С Протоколи на Комисията за лечение в чужбина
от 20.06.2011 г. посочените четири лица са насочени за лечение във Военна
Болница „П.”, Париж с финансиране от МЗ в размер на 57 540 евро за всеки.
Със Заповеди на министъра на здравеопазването
от 21.06.2011 г., издадени на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за
здравето, във вр. чл. 6 от УП на МЗ и Протокол от 20.06.2011 г. на Комисията за
лечение в чужбина, на всеки то посочените четири лица е разрешено да се
изплатят по 57 540 евро за лечение в болница „П.”, гр. париж, Ф., без
други допълнителни средства, със задължение на лицето да представи в Комисията
за лечение в чужбина при МЗ документ за изразходваните средства и епикриза за
лечението, в 7-дневен срок от завръщането му.
Със Заповед РД 13-104/22.06.2011 г. на
министъра на здравеопазването е командирован доц. И.Г. за срок от три дни за
придружаване при транспорта на петимата посрадали, между които и М.Г., като е
посочено, че разходите за дневни, пътни и квартилни са за сметка на бюджета на
МЗ. Със Заповед РД 13-105/22.06.2011 г. при същите условия е командирована и Е.Г.
– медицинска сестра. Със Заповед № РД 13-107/28.06.2011 г. командироването на
зиц. гигов е удължено с 1 ден.
По делото е представен Суифт № TRUFRP1 за
превод на сумата от 230 160 евро от министерство на здравеопазването по
сметка на Военна болница „П.”. В Суифта е посочено, че преводът е свързан с Н.Г.,
В.С., Ц.С. и Г.Р. от България. Този превод е направен по Нареждане за свободен
валутен превод от министерство на здравеопазването на БНБ № 17-00-44/27.06.2011
г. Представено е и извлечение от сметката на МЗ при БНБ от 27.06.2011 г., видно
от което на същата дата е направено от нея валутно плащане към военна болница „П.”
със Суифт № TRUFRP1.
В Писмо на Министерство на отбраната на
Република Ф., Армейска здравна служба, Военна болница „П.” от 20.06.2011 г., е
посочена цена за хоспитализация в Блок интензивна терапия – 1918 евро на ден за
един човек, а за 30 дни – 57 540 евро. Посочен е международен номер на
банкова сметка ***ди.
Военна болница „П.” е издала удостоверения за
хоспитализация на В.С., Г.Р., Ц.С., Н.Г., М.Г., от които е видно, че същите са
хоспитализиране на 22.06.2011 г.
С писмо от 21.10.2011 г. Военна болница „П.”
е уведомила българската държава, че от авансово платените 230 160 евро
след фактуриране на всички разноски по лечението на българските пациенти, има
положителег остатък от 37 574 евро, който ще бъде върнат. На 29.06.2011 г.
е издадено кредитно известие, в което е посочено, че от общо постъпилите
230 160 евро са използвани 17 950 евро за Н.Г., 52 572 евро за
всеки от лицата В.С., Ц.С. и Г.Р. и
17 280 евро за М.Г., след което има остатък от 37 574 евро. По делото
са представени и пет съобщения за дължими суми, издадени от Армейската здравна
служба, в които е удостоверено плащането на посочените суми на Военна болница „П.”.
Видно от План за действие за оказване на
помощ във връзка с преоблъчване на работници в гамаоблъчавателно съоръжение,
(съставен от Международната агенция за атомна енергия на 21.06.2011 г. по молба
на Правителството на Република България във връзка с преоблъчване на работници
на 14.06.2011 г. в гр. ***********), че предоставената помощ се е изразявала в
осигуряване на трансфер от България до Военна болница „П.” в Париж на 4-мата
работници с най-високи дози облъчване, съпроводени с двама специалисти;
предоставяне на медицинска помощ врез Военна болница П. и Института за
радиационна защита и ядрена безопасност на четиримата работници; предоставяне
на авторитетен доклад относно инцидента, направата на предложения за бъдещи
действия и подготовката на докладите за оказване на помощ. Като задължения на
българското правителство са предвидени финансово компенсиране на Военна болница
П. за хоспитализацията и лечението на 4-мата пациенти, предоставяне на
информация и логистична организация. Центърът за инциденти и аварии при МААЕ
се е задлжил да покрие разноските по
трансфера до Ф. на четиримата пациенти и съпровождаия ги екип от спицеалисти.
Със Заповед № РД 15-100/21.01.2008 г. на
министъра на здравеопазването е определен ред за заплащане на заболявания на
български граждани в чужбина извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване от МЗ, според който, когато в България няма достатъчно ефикасни
средства за лечение на конкретно заболяване при съответното лице; достатъчно
апаратура, достатъчно ефикасни методи на лечение или няма специалисти за
ефикасно лечени, МЗ заплаща лечението в чужбина при положително решение на
Комисията за лечение в чужбина.
От документите, съдържащи се в преписката на
РУСО по установяване н атрудова злополука, приета по делото по реда н ачл. 192 ГПК, се установява, че Владимир Александров Сечкарьов е работел в „Г.” ООД по
трудов договор № 10/01.03.2001 г., на длъжност „инженер” за неопределено време.
Притежавал е правоспособност за извършване на дейности с източници на
йонизиращо лъчение, видно от Удостоверение, издадено на 11.05.2011 г.
Ц.С. е работила в „Г.” ООД по трудов договор
от 01.05.2008 г. на длъжност „физик-електроник”. Притежавала правоспособност за
извършване на дейности с източници на йонизиращо лъчение, видно от
Удостоверение, издадено на 15.02.2008 г.
Г.Р. е работил в „Г.” ООД по трудов договор
от 10.06.2008 г., изменен в договор за неопределено време с Анекс от 11.06.2008
г., на длъжност на „механик по промишлено оборудване”. Притежавал е
правоспособност за работа с уреди за технологичен и качествен контрол,
квалификационно ниво за работа с източници на йонизиращо лъчение, видно от
Удостоверение, издадено на 30.06.2009 г.
Н.В.Г. е сключил договор с „Г.” ООД от
02.01.2011 г. за извършване на конструктивна разработка на гама-облъчвателна
уредба за стерилизация на опакивки за У-131 работеща с радиоактивен източник
Кобалт-60 с активност 20000 кюри, за срок от 6 месеца и е притежавал
правоспособност за извършване на дейности с източници на йонизиращо лъчение,
издадено на 17.05.2011 г.
Видно от Удостоверение изх. № 609/14.04.2015
г. на СР, за периода 14.06.2011 г. до 09.04.2015 г. в СРС няма регистрирани
дела, по които „Г.” ООД да е страна.
С писмо от 30.12.2011 г. министерство на
здравеопазването е поискало от РУСО-Пловдив информация относно трудовата
злополука в „Г.” ООД от 14.06.2011 г. Протокол от разследване на посочената
трудова злополука е изпратен в министерството с писмо от 05.01.2012 г., видно
от който е разследвана трудова злополука с В.С., Г.Р. и Ц.С.. Като свидетел на
злополуката е посочена М.Г.. В хода на разследването е установено, че освен
тримата работници на „Г.” ООД, на мястото на инцидента са присъствали Н.В.Г. и М.Г.Т..
Н.Г. не е бил в трудови правоотношение с „Г.” ООД, а е изпълнявал задължения по
сключен на 02.01.2011 г. договор за изработка съ скрок на действие до
01.09.2011 г. М.Г. била съдружник и управител на „Г.” ООД, била пенсионирана и
работела по договор за изработка (участие с личен труд) със срок до 20.12.2011
г. Описано е, че на 14.06.2011 г. е предприета процедура по промяна
конфигурацията на линейните елементи от имитатори и източници на йонизиращо
лечение Со-60, намиращи се в работен контейнер, вграден в биологична защита на
ГОУ „Калина”. Посочено е, че злополуката е станала в резултата на допусната
грешка при извършване на технологична операция по промяна конфигурацията на
линейните тръбни елементи в технологичния защитен контейнер на
гамаоблъчвателната уредба. В резултат на погрешно изваждане от технологичния
контейнер на линеен елемент с радиоактивни източници вместо тръбен елемент
„имитатор”, пострадалите са били изложени няколко минути на мощно гама лъчение,
при което са получили големи индивидуални дози гама-облъчване. Като причини за
злополуката са приети обстоятелствата, че индивидуалният дозичетричен контрол
на персонала се е извършвал само с филмови дозиметри и са липсвали сигнални
дозиметри за оперативен контрол; липсвал е прагов сигнализатор в облъчвателната
зона; липсвала е схема с вида и актуалното към момента разположение на
линейните тръбни елементи в облъчвателната зала на уредбата или на защитения
технологичен контейнер. Посочени са конкретни нарушения на нормативни актове, а
като лице, допуснало нарушенията е посочено „Г.” ООД. Дадени са предписания да
се проведе инструктаж на персонала, да се разработят правила за осигуряване на
здравосровни и безопасни условия на труд; да се осигури съпроводителна
документация на Гама-облъчвателната уредба „Калина”; да се осигури индивидуален
дозиметричен контрол на работещите; работещите да се запознаят с изготвен
авариен план за предотвратяване и ликвидиране на аварии и др.
С Разпореждания съотв. №№ 13480, 13482 и
13481 от 05.10.2011 г. злополуката е приета за трудова по отношение на В.С., Ц.С.
е Г.Р..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 74 от ЗЗД, която норма урежда общия случай на законна
суброгация. Съгласно
посочената разпоредба този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. За
да се установи наличието на посоченото основание за ангажиране отговорността на
ответника по този ред следва да бъдат доказани по категоричен начин отделните
елементи от фактическия му състав - валидно възникнало и изискуемо задължение
на „Г.” ООД към третите лица - Г.Р., Н.Г., Ц.С.,
В.С. и М.Г..; изпълнение на това задължение от
страна на ищеца, което е осъществено при наличие на правен интерес, както и
наличие на регресно право у третото лице спряво длъжника. При суброгацията към
третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в
широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона. Суброгаторното
право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права
на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с
изпълнението на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за
забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за
суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на
правото на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените
от закона случаи /чл.178 ЗЗД/. В този смисъл е и Решение № 122/18.09.2014 г. по т. д. № 3228/2013 г.,
т. к., І т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема и, че третото лице
няма регресни права, ако е предприело изпълнението с дарствено намерение или за
погасяване на свой дълг към длъжника. Регресна отговорност може да възникне във
връзка с изпълнение по договор за поръчка, сключен между длъжника и третото
лице, при осъществяване на фактическия състав на водена на чужда работа без
пълномощие или неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на третото
лице.
Предявеният иск, съобразно твърденията на
ищеца, е допустим, а във връзка с основателността му, настоящият състав намира
следното:
По делото не е спорно, че Г.Р., Н.Г., Ц.С., В.С.
и М.Г. са пострадали на 14.06.2011 г. при авиационна авария в „Г.” ООД, при
която са били подложени на гама-лъчение, наложило спешно диагностициране и
лечение. Тези обстоятелства се установиха и от събраните писмени доказателства
по делото. Установи се още, че към момента на аварията три от пострадалите лица
Г.Р., Ц.С. и В.С. са работели по трудов договор с „Г.” ООД и в момента на
аварията са били на работа – именно те са извършвали действия, свързани с
настъпването й. По отношение на тях аварията е призната за трудова злополука с
Разпореждания на РУСО от 05.10.2011 г.
Другите двама пострадали – Н.Г. и М.Г. не са
били работници на „Г.” ООД, но Н.Г. е извършвал действия, съвместно с
работниците, на основание граждански договор за изработка, сключен с „Г.” ООД,
а М.Г. е участвала в тези действия в качеството си на управител на „Г.” ООД.
По отношение на тримата работници „Г.” ООД отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука по реда на чл. 200 КТ, като тази
отговорност е безвиновна гаранционно-обезпечителна и е без значение на това,
дали орган или длъжностно лице на работодателя има вина за настъпването на
вредите. Отговорността е както за неимуществени, така и за имуществени вреди,
като без всякакво съмнение последните може да са настъпили от направени разходи
за лечение на увреждания, причинени от трудовата злополука.
По отношение на другите лица, които не са в
трудово правоотношение с „Г.” ООД,
каквито се установи, че са били Н.Г. и М.Г., дружеството отговаря за вреди по
общия ред – при условията на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД,т.е., когато от виновно
противоправно действие или бездействие на лице, на което дружеството е
възложило работа, при или по повод на нея, са причинени вреди на трето лице.
Или, предвид горното, на 14.06.2011 г. за „Г.”
ООД са възникнали задължения за обезвреда на петимата пострадали от
радиационната авария, макар и дължима при различни условия и предпоставки,
съобразно отношенията, в които дружеството е било с всеки пострадал.
Безспорно е също по делото, а и се установи
от събраните писмени доказателства, че петимата пострадали са получили
увреждания от аварията, които са налагали лечение и че такова лечение им е
проведено във Военна болница „П.”, гр. Париж, което лечение е заплатено от
бюджета на Министерство на здравеопазването.
Не е спорен размера на плащанията, направени
от МЗ, а и те са установени с писмени доказателства.
Спорно между страните е дали при заплащане на
това лечение министерството на здравеопазването е изпълнило задължение на „Г.”
ООД за обезвреда или свое самостоятелно задължение, съответно – дали има
регресно право срещу ответника, както и дали при евентуално изпълнение на чуждо
задължение е имало интерес от това.
Установи се, че министерство на
здравеопазването е заплатило лечението на Г.Р., Н.Г., Ц.С., В.С. в Париж след
проведена процедура по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, а лечението
на М.Г. в чужбина е заплатено въпреки че такава процедура не е проведена. В
същото време, предвид спецификата на събитието, от което са произлезли вредите,
българската държава е осъществила и процедура но Конвенцията, по която
Република България е страна и по нейно искане за предоставяне на помощ, като
между България, Ф. и МААЕ е съставен План за действие във връзка с аварията.
Редът за искане на такава помощ е уреден в чл. 2 от Конвенцията и той е:
държава-членка може да отпарви искане за помощ при радиационна авария до друга
държава-членка или до МААЕ, като посочи вида и обема на търсената помощ.
Другата държава-членка, от която се търси помощ или МААЕ определят
възможностите да предоставят помощ и условията за това, включително
финансовите. Според чл. 2, ал. 5 от Конвенцията, може да се иска и медицинска
помощ. Съгласно чл. 7 от Конвенцията предоставящата помощ страна може да
предложи безплатна помощ или да поиска възстановяване на разходите за нея.
В съставения във връзка с процесния случай
План за действие е предоставена медицинска помощ във Воена болница „П.”, като
лечението на четири от пострадалите лица е уговорено да бъде за сметка на
българската държава, а трансфера на пострадалите и придружаващите ги
специалисти - за сметка на МААЕ.
Видно от платежното нареждане до БНБ и Суифта
по изпълнението му в полза на Военна болница „П.”, четиримата пострадали, за
които е договорено лечение по реда на Конвенцията са Г.Р., Н.Г., Ц.С., В.С..
Видно обаче от издадената фактура за извършено лечение, такова е проведено и на
М.Г. и разходите от това са удържани от болницата от преведените авансово от МЗ
средства.
Настоящият състав намира, че при така
установените факти, по отношение четиримата пострадали Г.Р., Н.Г., Ц.С. и В.С.
министерство на здравеопазването не е изпълило задължение на „Г.” ООД за
обезвреда, а свое законоустановено задължение, поради което няма регресни права
срещу „Г.” ООД, по следните съображения:
Съгласно чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите
имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет,
от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон.
Съгласно чл. 81 от ЗЗ всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на
този закон и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В чл. 82 от същия закон са уредени случаите, които попадат извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на българските граждани и в които се
предоставят медицински услуги, които се финансират от държавния
бюджет и от общинските бюджети, като съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ такива медицински услуги са и
заплащането на лечение за заболявания, определени в наредба на министъра на
здравеопазването. Съгласно чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за
народното здраве, който към м. юни
Посочената правна уредба, води до извод, че
производството по чл. 74 и сл. ППЗВЗ е административно производство, което
завършва с индивидуален административен акт – заповед на министъра на
здравеопазването, която заповед е властнически акт на държавен орган в
изпълнение на закона. Министърът е
длъжен да разреши лечение в чужбина с финансиране от бюджета на министерството
при наличие на посочените в чл. 74 предпоставки, след положително становище на
Комисията по лечение в чужбина. При наличие на такова становище, той не действа
в условия на оперативна самостоятелност, както смята ищеца, а на обвързана
компетентност. Това е така, защото
осигуряването на това лечение е част от реализирането на конституционно
зекрепеното право на българските граждани на достъпна медицинска помощ,
съответно – на задължение на държавата да осигури достъпна медицинска помощ –
когато държавата може да я осигури на своя територия, тя се осигурява по реда
на здравното осигуряване или извън него, а когато държавата не може да я
осигури на своя територия, тя е задължена да я осигури в чужбина, като я
направи достъпва чрез поемане на разходите по нея. В зависимост от това дали конкретното
заболяване попада в клиничните пътеки на здравното осигуряване или остава извън
тях, заплащането на лечението в чужбина е от бюджета на НЗОК (чл. 36 ЗЗО) или
на МЗ (чл. 82 ЗЗ във вр. чл. 74 и сл. ППЗНЗ). Следователно, като е заплатил
лечението на пострадалите четири лица в чужбина след изпълнение на процедурата
по чл. 74 и сл. ППЗНЗ, министерството на здравеопазването е изпълнило едно
задължение на държавата към тези лица – задължението да им осигури достъпна
медицинска помощ за своя сметка, а не е изпълнило задължението на „Г.” ООД за
обезвреда на настъпили имуществени вреди от радиационната авария. Липсва
изпълнение на чуждо задължение, липсва съответно регрес по отношение на
ответника, а като следствие – и суброгационно право на ищеца. Искът на
предявеното основание относно посочените четири лица е следователно
неоснователен и следва да бъде отхвърлен до размер на 175 306 евро – общия
размер на сумата, платена за лечението на Г.Р., Н.Г., Ц.С. и В.С. от общо
платените 192 586 евро. Този извод прави ирелевантни направените
възражения за съпричиняване на вредите и погасяване на вземането в тази част по
давност.
Относно заплащането на лечението на М.Г. в
размер на 17 280 евро, настоящият състав намира следното: По отношение на
нея нито се твърди, нито се доказва заплащането на посочената сума за лечението
й в Париж да е разрешавано по реда на чл. 74 и сл. ППЗНЗ. Т.е., плащането на
посочената сума за нея не е в изпълнение задължение на държавата чрез министъра
на здравеопазването да осигури достъпна медицинска помощ. Това плащане не се
установи и да е направено в изпълнение на Конвенцията по реда на подписания
План за действие, тъй като М.Г. не е включена в договорките по него. Няма
доказателства и, че са били налице предпоставките, при които лечението на М.Г.
е могло да се извърши само в чужбина, в който случай разходите за него е
трябвало да се поемат от държавата. Липсва основание за това плащане от
държавата.
От друга страна, безспорно „Г.” ООД отговаря
спрямо М.Г., ако при направените твърдения са налице предпоставките на чл. 49
във вр. чл. 45 ЗЗД. По делото се установи, че вследствие бездействие на
служители на дружеството по поставяне на съответните означения, както и по
изготвяне на съответни планове и инструкции за безопасност в нарушение на
цитирани в Протокола за разследване на трудова злополука нормативни задължения,
е допусната радиационна авария. Макар други доказателства относно противоправно
поведение на служители на ответника в причинна връзка с радиационната авария да
не са събрани, на основание чл. 58, ал. 6 от КСО Протоколът за разследване на трудова злополука представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и има
обвързваща доказателствена сила относно обстоятелствата и механизма, при които
е настъпила аварията. Следователно, налице са установените в него
противоправни бездействия на лица, на които „Г.” ООД е възложило работа, в
частност на М.Г. в качеството й на управител на дружеството (неизпълнение на
законоустановени задължения по осигуряване здравословни и безопасни условия на
труд в дружеството), в причинна връзка с които е настъпила аварията, съотв. –
увреждането на самата М.Г.. Налице е и имуществена вреда – увредено е здравето
й, като за лечението й в чужбина са били необходими и изразходени 17 280
евро. Тъй като не са установени предпоставки това плащане да бъде направено от
държавата, задължението за заплащането им е било на М.Г., съответно – при това
заплащане за нея е щяло да възникне вземане срещу „Г.” ООД за обезвреда по реда
на чл. 49 ГПК. МЗ е платило задължението на лице, което отговаря вместо прекия
причинител на вредата („Г.” ООД), поради което има регрес срещу него.
Както вече бе посочено, с оглед основателността на суброгаторния иск по чл. 74 от ЗЗД законодателят е
предвидил и изискването да е налице правен интерес у третото лице от
изпълнението на чуждото задължение. Този правен интерес не е абстрактен, а
следва да е налице конкретна зависимост между отношението кредитор-длъжник и
имуществените права на третото лице, която зависимост се изразява в
застрашаване на тези права. Такава
зависимост в определени случаи може да е налице и само от отношението
длъжник-трето лице. Само в този случай би могъл да
се признае правен интерес от изпълнението. В правната теория застрашаването на
правата на третото лице (каквото е ищецът) би могло да възникне както когато същото е лично или реално
задължено за дълга (в хипотезите на чл. 141, ал. 2 от ЗЗД или чл. 155, ал. 1 от ЗЗД), така и
когато такова задължаване липсва, но неизпълнението от страна на длъжника
рефлектира върху имущественото положение на третото лице (напр., ако втори по ред ипотекарен кредитор
плати дълга към първия ипотекарен кредитор, той запазва реалното обезпечение и
може да получи евентуално за него по-висока цена, с която да погаси и своето
вземане; ако работодателят плати здравноосигурителните вноски на работника, то
при трудова злополука част от вредите ще бъдат покрити от НЗОК и работодателят
ще заплати по-малко обезщетение и др.). В тази
връзка, в
настоящата хипотеза следва да се даде отговор на въпроса, по какъв начин
съществуващата облигационна връзка между М.Г.
и „Г.” ООД или евентулани отношения между Маргарита Тренева и държавата е могла
да засегне МЗ. Настоящият състав намира, че правен интерес у МЗ да заплати
лечението на Маргарита Тренева е било налице, предвид характера на увредата (от
радиационня авария) и необходимостта за много бързо диагностициране и лечение
на същата, каквото е могло да бъде извършено само в чужбина. В противен случай,
в резултат на неприлагане на бързи и адекватни
мерки, положението на М.Г. е
могло да се влоши и в бъдеще лечението й в чужбина да изисква много по-големи
средства, които – предвид невъзможността да бъде осигурено ефикасно лечение на
лъчевата болест в България, министерството ще следва да поеме от своя бюджет.
Т.е., министерството е имало интерес да ограничи вредите чрез незабавни
действия, включително като заплати разноски, които причинителят на вредата и
лицето, което отговаря за него би дължало. Налице е и последният елемент от
фактическия състав на чл. 74 ЗЗД. Предвид изложеното, искът до размер на
17 280 евро на предявеното основание се явява основателен и следва да бъде
уважен. Ответното дружество не е правило
възражение за съпричиняване на вредите от М.Г., поради което, макар данни за
това да са налице, такова съпричиняване не може да бъде служебно обсъждано от
съда.
Макар петитумът да не е много ясен по
отношение валутата, в която се претендира вземането, по аргумент от указанията на ТР № 4/29.04.2015 г., според
които кредиторът не може едностранно да търси вземанията си в левава
равностойност, когато те са възникнали в чуждестранна валута, след като ищецът
е заплатил разходи по лечението в евро и с тях се е обеднил, то именно в евро е и неговото
вземане към ответника.
По разноските: При този изход на спора, ответникът дължи да заплати на ищеца сторените в производството разноски,
съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е доказал
разноски за държавна такса 15 060.23 лева, от които му се дължат 1350.90
лева. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът, който е защитаван от юрисконсулт, има
право и на юрисконсултско възнаграждение, което при конкретният материален интерес
възлиза на 11 825.87 лева, а намалено пропорционално на уважената част от
иска такова е дължимо в размер на 1060.78 лева.
Ответникът също има право на разноски,
съответно на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но разноски
в производството не са доказани. Изрично процесуалният представител на
ответника е заявил и, че не претендира адвокатско възнаграждение. Предвид
изложеното, разноски на ответника не се следват.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.”
ООД, *** да заплати на Министерство на здравеопазването, БУЛСТАТ **********, гр. *********** 5: 1. Сумата от 17 280 (седемнадесет
хиляди двеста и осемдесет) евро - заплатени разноски за лечение на М.Г.Т.
във Военна болница „П.”, Ф., вследствие увреда при радиационна авария на
14.06.2011 г., на осн. чл. 74 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 192 586 евро (разноски за лечението на Г.Р., Н.Г., Ц.С. и В.С.), като
неоснователен; 2. Законната лихва върху
присъдената сума от датата на исковата молба (20.06.2014 г.) до окончателното
погасяване на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 3. Сумата от 2 411.68 лева (две хиляди четиристотин и
единадесет лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
: