РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело
№ 20232001000078 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. а. за
п., представлявана от В. П. – директор на дирекция „Д. в.“, заместена от С. Х.
по силата на нарочна заповед от 30.01.2020 год., против решение № 35/
09.02.2023г., постановено по т.д. № 281/ 2022 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, с което е отхвърлен предявения от НАП против „А. х.“ ЕАД,
ЕИК**********, със седалище гр. Н., к.к. С. б., хотел А. х. и синдика А. Г. К.
иск да бъде приета за установена поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ на публични държавни вземания в размер на 43 345,62лв.
главници за данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени
санкции и 18 671,28лв. лихви, обезпечени с наложени запори по реда на
ДОПК с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 05.02.2019г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, вписано по партидата на
длъжника по реда на ЦРОЗ, включени в одобрения от съда по
несъстоятелността с определение №260472 от 15.07.2012г. по т.д.№288/2022г.
на БОС списък на приетите вземания на кредиторите на „А. х.“ ЕАД, обявен в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
под №20220317120632 с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и
1
т.9 от ТЗ.
Въззивникът навежда оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Посочва се, че разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ ясно изразява
волята на законодателя да предостави право на привилегировано
удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ.
Твърди се, че след изменението на тази норма, в сила от 01.01.2006 год.,
запорите и възбраните, вписани по реда на ЗОЗ, са добавени като
обезпечителни мерки с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и
такава е волята на законодателя, която няма необходимост да бъде
допълнително стеснително тълкувана. Твърди се, че с постановеното решение
е нарушен правен принцип, а именно, че норма, която дава определен обем от
права, не може да бъде тълкувана ограничително или разширително.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново, с което да бъде установена поредност на
удовлетворяване на процесните публични вземания по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
Въззивникът претендира съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
синдика на „А. х.“ ЕАД А. К..
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се твърди, че
вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява привилегия на кредитора в
производството по несъстоятелност, а запорът върху вземания и вещи
представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на
длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Твърди се, че въз
основа на запора не възниква право на предпочитително удовлетворяване на
кредитора при осребряване на имуществото. Позовава се на нормата на чл.638
ал.4 от ТЗ, според която наложените в индивидуалното принудително
изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
2
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът НАП, като
представител на Държавата в производството по несъстоятелност на „А. х.“
ЕАД, претендира да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ на публични вземания в размер на 43 345,62лв. главници за
данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции и 18
671,28лв. лихви, обезпечени с наложени запори по реда на ДОПК с
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 05.02.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, вписано по партидата на
длъжника по реда на ЦРОЗ, включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на А. х. ЕАД,
обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел под №20220317120632.
Ищецът е поддържал, че вземанията са обезпечени със запор, наложен
по реда на ДОПК, поради което неправилно са включени в списъка с
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 и т.9 от ТЗ.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена, като е прието от
БОС, че запорът, вписан по ЗОЗ, има за последица противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза
по-късно е учреден особен залог върху запорираното имущество, т.е.
вписването на обезпечителни мерки по ЗОЗ не създава право на
предпочитително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право (арг.от
чл.32а от ЗОЗ).
Пред настоящата инстанция не е спорно, че процесните вземания,
предявени и приети в производството по несъстоятелност на „А. х.“ ЕАД, са
обезпечени със запор по ДОПК, наложен с постановление от 05.02.2019 год.,
вписан в ЦРОЗ. Възражението на НАП против определения от синдика ред на
удовлетворяването им по чл.722 ал.1 т.6 и т.9 от ТЗ е било оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с определение №260472/15.07.2022
год. по т.д.№288/2020 год. по описа на Бургаски окръжен съд. Претенцията с
правно осн.чл.694 ал.2 от ТЗ може да има за предмет установяване на
различна поредност на удовлетворяване, както в настоящия случай.
3
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение излага и следното:
Безпротиворечиво съдебната практика приема, че целта на вписването
на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на
предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК
или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния
кредитор - чл. 32а ЗОЗ. Следователно вписаният запор има за последица
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор само по отношение
на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и в принудителното
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на
обезпечен и следователно вписването на запора не създава привилегия нито за
обезпечения кредитор, нито за кредитора с прието вземане в производството
по несъстоятелност – така определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 515/2019 г., I т. о., ТК ВКС и определение № 238 от 10.05.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1597/2020 г., II т. о., ТК ВКС. На осн.чл.43 ал.4 от ЗОЗ заложният
кредитор ще бъде удовлетворен в производството по несъстоятелност на
длъжника като хирографарен. Поради това предявения иск по чл. 694, ал. 2
ТЗ е неоснователен, а обжалваното решение следва да се потвърди.
Синдикът е поискал присъждане на разноски, но няма данни такива да
са сторени.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/09.02.2023 год., постановено по т.д.
№ 281/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението е подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5