№ 854
гр. Перник, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101421 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по искова молба на М. Б. Д., с ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете А.А.
А.а, с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв.
Л. Г., против бащата на детето А. Б. А., с ЕГН: **********, с която се иска:
съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника А. Б.
А. за срок от пет години 1/ майката на детето А.А. А.а да има право да подаде
пред органите на МВР всички необходими документи за издаване на
международен паспорт на детето; 2/ детето да има право да пътува,
придружено от своята майка, до държавите членки на ЕС, Република Турция,
Република Сърбия, Република Северна Македония и Обединено кралство в
това число Шотландия като при необходимост получава визи за някоя от тези
страни, за общо до четири пъти годишно за не повече от 15 дни за всяко
пътуване като конкретните пътувания да не съвпадат с дните, в които бащата
има определен режим на лични отношения с детето.
Претендират се разноски като се иска и допускане на предварително
изпълнение на решението.
В исковата молба се твърди, че М. Б. Д. и А. Б. А. живеели на семейни
начала като от съвместното им съжителство се родило детето им А.А. А.а.
След раздялата на родителите между тях възникнал спор относно
родителските права и режима на лични отношения с детето. Поради това и
между тях било налице висящо производство по тези въпроси – към
настоящия момент все още неприключило на трета инстанция. С решение на
1
окръжния съд /невлязло в сила/ обаче родителските права по отношение на
детето били възложени на майката.
На следващо място се твърди, че на детето му предстояло да бъде в
първи клас като вече имало възможност да се изразява и да комуникира
свободно. Възприемало околния свят и се интересувало от него и от
пътуванията и преживяванията на връстниците си. Тези свои впечатления
детето споделяло с майка си. Поради това и последната имала желание детето
да пътува с нея до нови места, да се среща със свои близки в чужбина и да
опознава други култури. Излагат се подробни доводи, че запознаването със
света извън пределите на Р. България било в интерес на детето и щяло да
съдейства за разширяване на общата му култура, а можело да се окаже и
необходимо да пътува като започне училище във връзка с учебни
мероприятия.
По делото обаче се твърди, че отношенията между родителите били
крайно влошени и между тях липсвала адекватна комуникация. Поради това
и бащата отказвал да даде съгласие детето да пътува в чужбина. С това си
поведение според майката същият вредял на детето като го лишавал от
възможност да се развива и да общува пълноценно с близките си, както и да
опознава нови култури. Аргументи за отказа си, според майката, бащата не
давал.
На последно място се излагат доводи, че майката има трайно установен
начин на живот в Р. България и нямала намерение да емигрира с детето в
чужбина.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: копие от
удостоверение за раждане, копие от съдебно решение по в.гр.д. № 101/2022 г.
по описа на ОС Перник, справка от интернет страница на ВКС.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично. В срока по чл.
131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба. В
същия се твърди, че действително страните са родители на малолетното дете
А.А. А.а. Посочва се и че действително между родителите е налице спор
относно пътуването на детето в чужбина, придружено само от единия
родител. В тази връзка ответникът посочва, че действително не бил дал
съгласие детето му да пътува в чужбина с майка си, доколкото и самата майка
също не давала съгласие детето да пътува в чужбина само с баща си.
Посочва се и че майката претендира доста широк диапазон на
пътувания с детето като се иска пътуванията да бъдат по-малко и за по-кратък
срок.
Излагат се подробни доводи, че действително е в интерес на детето да
пътува в чужбина и да опознава нови светове и че бащата не е против това.
Напротив майката вече била осуетила възможност на детето да пътува с баща
си в Гърция. Поради това и ответникът заявява насрещна претенция също да
има право да подаде документи за паспорт на детето и същото да напуска
България, придружено от него до определени държави.
2
Иска се допускане на един свидетел. Не се представят писмени
доказателства.
В срока за отговор на исковата молба от страна на А. Б. А., като баща и
законен представител на малолетното му дете А.А. А.а, с ЕГН: **********,
срещу майката на детето М. Б. Д. е подадена насрещна искова молба, с която
се иска: съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на
майката М. Б. Д. за срок от пет години 1/ бащата на детето А.А. А.а да има
право да подаде пред органите на МВР всички необходими документи за
издаване на международен паспорт на детето; 2/ детето да има право да
пътува, придружено от своя баща, до държавите членки на ЕС, Република
Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония като при
необходимост получава визи за някоя от тези страни, за общо до два пъти
годишно за не повече от 10 дни за всяко пътуване.
В насрещната искова молба отново се излагат доводи, че било в интерес
на детето да пътува в чужбина в упражняване на правото си на свободно
придвижване като така опознава нови държави и култури. Поддържа се обаче
че майката отказвала да осигури възможност на детето да пътува с баща си
като не давала съгласие за това.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на М. Б. Д. е постъпил писмен
отговор на насрещната исковата молба от бащата на детето. В отговора се
твърди, че майката е съгласна детето А.А. А.а да пътува с баща си до
държавите членки на ЕС, Република Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония като при необходимост получава визи за някоя от тези
страни, за общо до два пъти годишно за не повече от 10 дни за всяко
пътуване. Уточнява обаче, че държи тези пътувания да се осъществяват само
в дните, в които бащата има определен режим на лични контакти с детето по
съдебно решение.
На следващо място се оспорват твърденията на бащата, че майката била
осуетила възможност на детето да пътува до Гърция.
На последно място майката се противопоставя на искането на бащата
периодите й на пътуване с детето да бъдат намалени като брой и време. В
подкрепа на твърденията си майката излага доводи, че упражнява
родителските права над детето и така прекарва повече време с него. Освен
това пътуванията до Великобритания често били с по-голяма
продължителност.
В хода на делото е представен и приет социален доклад от ДСП Перник
с вх. № 14469/07.07.2023 г.
По делото е разпитан и един свидетел: М.И.К. /във фактически
съжителство с ищцата/.
В открито съдебно заседание, проведено на 31.07.2023 г., процесуалният
представител на ищцата – адв. Марина Вълчарова счита, че са налице
основанията за уважаване на исковете. Поддържа, че от съвкупния
доказателствен материал се установява, че е в интерес на детето да пътува в
чужбина до посочените държави. Поддържа и че обратно не се била
установила вероятност майката да злоупотреби с евентуално издадено
3
разрешение за пътуване, доколкото същата нямала намерение да се премести
да живее в чужбина.
Ищцата лично излага доводи, че според нея в интерес на детето й да
пътува. Правила опити с ответника да разрешат спора извънсъдебно, но
същите останали без резултат. Поради това и иска да й бъде издадено
исканото разрешение.
Процесуалният представител на ответника адв. В. К. излага доводи, че
действително в интерес на детето е да пътува. Поради това иска уважаване на
насрещното искане на бащата – на него също да бъде дадено разрешение за
пътуване и снабдяване с документи.
Ответникът, редовно призован, не се явява по делото като изпраща
единствено процесуален представител. Ответникът не сочи уважителни
причини за неявяването си.
Страните правят взаимни възражения за прекомерност на
претендираните от насрещната страна адвокатски възнаграждения.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че същите са били във фактическо съжителство, от
което е родено и детето им – А.А. А.а, с ЕГН: **********, родено на
31.10.2016 г. – малолетно.
Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание,
проведено на 31.07.2023 г., ищцата М. Б. Д. посочва, че е съгласна детето да
пътува и с баща си, не държи пътуването да е само с нея. Поради това искала
от него двамата взаимно да подпишат съответните документи, но последният
без разумно обяснение отказал.
Майката излага подробни доводи, че детето вече е достатъчно голямо
като е почти на седем години и вече е записано в първи клас в училище в гр.
Перник. Освен това общувало с други деца, които му разказвали за
пътуванията си и детето също искало да предприеме такива вкл. да посети
Дисниленд в гр. Париж.
На следващо място ищцата посочва, че поначало работи, но в момента е
в отпуск по майчинство, доколкото има второ дете от последваща връзка.
Уточнява, че живее в гр. Перник в жилище на своите родители. Уточнява и че
не е живяла извън България и няма такива намерения. Признава, че
действително настоящият й приятел е живял известно време в Шотландия, но
вече се е върнал в България и трайно се е установил тук заедно с нея. Поради
това и дори семейството да предприеме пътуване до там, то същото би било
краткосрочно. В тази връзка посочва, че има намерение да води детето
основно в държавите от ЕС, евентуално в Сърбия и Турция. На последно
място посочва, че тя самата говори английски език като на курсове по същия
език е записано и детето.
Ответникът А. Б. А. не е изслушан лично по реда на чл. 59 от СК вр. с
4
чл. 127а, ал. 3 от СК, доколкото същият не се явява по делото и не уведомява
съда за наличието на уважителни причини за неявяването си. Интересите на
ответника съдът намира за защитени предвид участието на негов
упълномощен процесуален представител.
Предвид възрастта на детето – родено през 2016 г. същото не е
изслушано по делото.
По делото не е изслушан социален работник.От изготвения по делото
социален доклад от ДСП Перник се установява, че детето А.А. е родено от
продължителна връзка на своите родители. От 2020 г. обаче същите са
раздели като и двамата имат създадени нови семейства и по-малки деца.
Поради това между ищцата и ответникът е налице конфликт досежно общото
им дете и дело за родителски права по отношение на същото. Според доклада
към момента детето се отглежда в семейна среда, като посещава детско
заведение и общува с други деца, а освен това общува и с роднините си, както
по майчина така и по бащина линия. От своя страна майката живее заедно с
новия си партньор в жилище на нейните родители, а ответникът също с
новото си семейство в собствен апартамент. Двамата родители са трудово
ангажирани, но могат да разчитат на своите близки в отглеждане на детето.
На следващо място се посочва, че двамата родители имат добър
родителски капацитет като детето ги познава и е привързано към всеки от тях.
Родителите сътрудничат на социалните служби и спазват режима на лични
контакти, но практически не общуват помежду си. На последно съгласно
социалния доклад детето има интереси и желание да пътува в чужбина като
така опознава нови места. Такова желание детето демонстрира, както спрямо
новото семейство на майка си, така и това на баща си като няма притеснения
да пътува само с единия от тях.
Изготвеният социален доклад следва да бъде кредитиран, доколкото в
значителна степен пресъздава установеното от останалия доказателствен
материал по делото, поради което съдът не намира основания да постави под
съмнение неговата достоверност.
От показанията на свидетеля М.И.К. се установява, че е във фактическо
съжителство с ищцата като е баща на второто й дете. В тази връзка свидетелят
познава детето А.А. като знае и че същото е записано на училище и му
предстои да бъде в първи клас в ******“ в гр. Перник.
На следващо място според свидетеля детето често изразявало пред него
желание да пътува в чужбина. Желанията му били свързани основно с
Гърция, доколкото там детето ходело още докато родителите му били
семейство заедно, а и с гр. Париж, доколкото свидетелят му показвал снимки
от увеселителния парк. Към момента обаче според свидетеля детето знаело,
че няма възможност да пътува заради липса на документи.
Свидетелят поддържа, че няма намерение да напуска България с цел да
живее в друга държава. Уточнява и че в гр. Перник семейството живее в
собствено жилище. Допълва, че той самият говори английски език и до
известна степен полски език.
Предвид желанията на детето посочва, че семейството има намерение на
5
първо време да пътува до Гърция и до Франция. Допълва, че доколкото му е
известно детето няма здравословни проблеми. На последно място посочва, че
ищцата и ответникът били в конфликтни отношения и заради това последният
без причина отказвал да съдейства за издаване на документи за пътуване на
детето.
При преценка показанията на свидетеля съдът съобразява разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят е в изключително близки отношения
с ищцата. В тази връзка и предвид предмета на делото и за него безспорно е
налице заинтересованост от изхода на същото. Независимо от това съдът
съобразява показанията му в значителна степен основно относно
обстоятелствата около семейния живот и поведението на страните, начина и
средата на отглеждане на детето и желанието на последното да пътува.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 127а от СК – за даване на разрешение
от съда, заместващо съгласието на другия родител, детето да пътува извън
Република България като за целта му бъдат издадени и необходимите
документи. В случая и двамата родители са заявили такива искания спрямо
другия родител.
Предвид събраните по делото доказателства, а и съдържание на
исковата молба, отговора и насрещната искова молба, съдът намира така
направените искания за основателни поначало. Това е така, доколкото
действително в интерес на детето е да пътува и да има възможност да
опознава нови държави и култури. Съдът споделя доводите на родителите, че
дъщеря им вече е на адекватна възраст да пътува и да възприема пълноценно
заобикалящата я действителност като формира отношение и спомени от
преживяванията си. Детето е записано на училище, където също му предстои
да общува с други деца и да споделя впечатления с тях. Освен това детето
познава и има последователни спомени и позитивно отношение и към
двамата си родители като се чувства с тях спокойно и в безопасност. Не са
налице данни за синдром на родителско отчуждение или за неправомерно
поведение от страна на единия родител с цел ограничаване контактите с
другия родител. Самите родители също имат трайно установен начин на
живот, семейство и имоти в Р. България, поради което и съдът намира, че не е
налице висока вероятност някой от тях да злоупотреби с даденото му
разрешение като отведе детето неправомерно извън страната.
Разрешените за издаване на паспорт следва да се даде еднократно
предвид конфликтите отношения между родителите и с оглед избягване на
злоупотреби, в какъвто смисъл е и направеното от всеки от тях искане. При
евентуално подобрение на отношенията между тях и изграждане на доверие с
израстването на детето няма пречка да се даде доброволно съгласие за
издаване на паспорт и за по-дълъг период.
По отношение на броя пътувания съдът намира, че действително следва
да съобрази обстоятелството, че майката към момента е родителят, който
упражнява родителските права. Същевременно не следва да са налице
6
предпоставки за нарушаване или ограничаване на режима на бащата. Съдът
намира и че следва да е налице известна равнопоставеност на осъществените
напускания на страната. С оглед на това следва да се даде разрешение на
майката да извежда детето до три пъти годишно за до 15 дни, а на бащата до
два пъти годишно за до 10 дни – за поисканите от всеки от тях държави с
изключение на Р. Северна Македония. Последното се налага с оглед
обстоятелството, че посочената държава не е член на ЕС, а освен това и в
силно обтегнати международни отношения с Р. България, което прави
пътувания до същата рисковани.
Искане за допускане предварително изпълнение на решението следва
също да бъде уважено при условията на равнопоставеност за двамата
родители.
По исканията за разноски на страните:
В настоящото производство претенции за разноски са заявили и двете
страни. Предвид изхода на същото обаче разноските следва да останат за
всяка от страните, така както са направени.
Ответникът следва единствено да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 30 лева държавна такса внесена от нея, но за негова сметка по
насрещната му претенция.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на А. Б. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****** като баща на
малолетната А.А. А.а, с ЕГН: **********, майката на детето М. Б. Д., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** самостоятелно да подаде необходимите
документи и да извърши всички други необходими действия пред
Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български документи за
самоличност“ за издаване на паспорт на детето й А.А. А.а, с ЕГН: **********
ЕДНОКРАТНО в рамките на следващите пет години от постановяване на
решението – 21.08.2023 г. при срок на валидност на документа от пет години.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на А. Б. А., с ЕГН: ********** като баща на малолетната А.А.
А.а, с ЕГН: **********, детето А.А. А.а, за срок от пет години от
постановяване на решението – 21.08.2023 г. да има право да пътува,
придружено от майката М. Б. Д., с ЕГН: **********, извън пределите на
Република България до всички държави членки на ЕС, Република Турция,
Република Сърбия и Обединено кралство в това число Шотландия с цел
почивка като при необходимост получава визи за някоя от тези страни, за
общо до три пъти годишно за не повече от 15 дни за всяко пътуване като
конкретните пътувания да не съвпадат с дните, в които бащата А. Б. А. има
определен режим на лични отношения с детето, като ОТХВЪРЛЯ като
7
неоснователно искането за даване на разрешение детето да пътува,
придружено до Република Северна Македония.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на М. Б. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** като майка на
малолетната А.А. А.а, с ЕГН: **********, бащата на детето А. Б. А., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ****** самостоятелно да подаде необходимите
документи и да извърши всички други необходими действия пред
Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български документи за
самоличност“ за издаване на паспорт на детето му А.А. А.а, с ЕГН:
********** ЕДНОКРАТНО в рамките на следващите пет години от
постановяване на решението – 21.08.2023 г. при срок на валидност на
документа от пет години.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО ЛИПСВАЩОТО
СЪГЛАСИЕ на М. Б. Д., с ЕГН: ********** като майка на малолетната А.А.
А.а, с ЕГН: **********, детето А.А. А.а, за срок от пет години от
постановяване на решението – 21.08.2023 г. да има право да пътува,
придружено от бащата А. Б. А., с ЕГН: **********, извън пределите на
Република България до всички държави членки на ЕС, Република Турция,
Република Сърбия и Обединено кралство в това число Шотландия с цел
почивка като при необходимост получава визи за някоя от тези страни, за
общо до два пъти годишно за не повече от 10 дни за всяко пътуване като
конкретните пътувания да не съвпадат с дните, в които майката М. Б. Д. има
определени родителски права върху детето, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за даване на разрешение детето да пътува,
придружено до Република Северна Македония.
ОСЪЖДА А. Б. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****** да заплати
на М. Б. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** сумата от 30 лева –
държавна такса, внесена от ищцата, но за сметка на ответника.
Предвид изхода на делото разноските /за държавна такса и адвокат/
остават за страните, така както са направени.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 127а, ал. 4 от СК ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението с изключение на частта
за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8